РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
707/20.04.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав :
Председател
: Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана
Методиева
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Здр.Янева, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 452/2022г., взе
предвид следното :
Производство по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания / ЗАНН /.
КОЛ-ПРИНТ ЕООД, гр.Пловдив,
представлявано от управителя Г.К. с пълномощник адв.Ст.М. обжалва Решение №
2081/25.11.2021г., постановено по АНД № 6583 по описа за 2021г. на Районен
съд-Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
85/01.12.2020г. на Директора на РИОСВ-Пловдив за наложена на търговското
дружество имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение чл.156 ал.1 вр.
чл.113 ал.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.
Решението е обжалвано като
незаконосъобразно. Твърди с, че не е обсъдено оплакването за издаване на НП
след изтичане на 6 месечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН /АУАН № 22 е съставен на
30.05.2019г., НП е издадено на 01.12.2020г. и сроковете по чл.34 ЗАНН са
давностни – Т.П. № 1/2015г./, както и доводите за незаконосъобразност на спиране
на административнонаказателното производство – в АУАН не е отбелязано спиране
на производството и същият е връчен на 19.10.2020г., като спирането със Заповед
№ РД-238/30.08.2019г. е процесуално незаконосъобразно. В тази вр. е заявено, че
няма данни за щателно издирване на нарушителя, който е юридическо лице с
непроменени от 2008г. седалище и адрес на управление и е получавало цялата си
кореспонденция на посочения в ТР към АВп. адрес. Отсъства произнасяне по
възраженията за нарушение на чл.58 ал.2 ЗАНН и се твърди, че не са обсъдени
свидетелските показания, според които на адреса на управление на дружеството
постоянно е имало лица за получаване на изпратени до него пратки, вкл. според
събраните доказателства – всички съобщения и книжа са получавани на адреса,
посочен в ТР, а в процесния период на дружеството са били връчвани документи от
РИОСВ-Пловдив на същия адрес. Ведно с това, не е обсъдено и възражението, че НП
е подписано от различни лица – издател е инж.Д.Георгиева, а в заключителната
част има ръкописен текст, подписан от И.Петков – директор на РИОСВ-Пловдив. В
тази вр. се счита да е нарушена нормата на чл.57 ал.2 ЗАНН, което съществено
нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП. Касаторът не приема за
правилен извода на ПРС за отсъствие на предпоставки за прилагане нормата на
чл.28 ЗАНН. Посочено е в тази вр., че в АУАН е отразено, че от твърдяното
нарушение не са произтекли имуществени вреди, освен което няма данни за
извършени други подобни нарушения. Поддържа се, че случаят е инцидентен и за
срок, в който предприятието не е извършвало търговска дейност. Изтъкнато е, че
в констативен протокол № 8555/22.04.2019г. е посочено, че проверяваното
дружество не работи; в АУАН е отразено, че предприятието не работи от три
години. Размерът на имуществената санкция не съответства на обществената
опасност на деянието и дееца. С позоваване на чл.348 ал.5 т.1 НПК е заявено, че
преписката не съдържа данни за извършени нарушения от вида на процесното, при
което не се касае за незаконосъобразни практики и организация в търговския
обект, която да цели системно нарушение на екологичното законодателство и
наложеното наказание е явно несправедливо. Поискана е отмяна на решението с
отмяна на НП и присъждане на направените разноски за две инстанции.
Ответникът РИОСВ - Пловдив оспорва
касационната жалба в писмен отговор. Счита решението на ПРС за законосъобразно
с изложени подробни и ясни мотиви. В случая Кол-Принт ЕООД е било адресат на
задължително предписание по чл.113 ал.3 ЗУО, което не е изпълнено в дадения
срок до 30.04.2019г. Неизпълнението е констатирано при проверка на деловодната
система на РИОСВ-Пловдив, извършена на 08.05.2019г. Неоснователно се твърди НП
да е издадено след срока по чл.34 ЗАНН, тъй като производството е било спряно
на основание чл.43 ал.6 ЗАНН със Заповед № РД-238/30.08.2019г. Не е налице
разминаване в имената на административно-наказващия орган, тъй като под
диспозитива на НП е налице отбелязване за датата на влизане в сила на НП при
прилагане на чл.58 ал.2 ЗАНН. Случаят не е маловажен предвид значимостта на
охраняваните обществени отношение от ЗУО. Процесуалният представител
юрисконсулт С. заяви, че дори да не е извършвало дейност, дружеството не е
заличено от ТР, поради което задълженията, вменени със закона, не отпадат и
наложеното наказание е в минимално предвидения размер. Поискано е присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и е възразено за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от прокурор Янева предлага решението да бъде оставено в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно
решение. По същество е основателна.
1. НП е издадено от
административно-наказващ орган, компетентността на който произтича пряко от
закона - чл.157 ал.4 вр. с ал.2 ЗУО, предвид нарушение на чл.156 ал.1 ЗУО : „Наказателните
постановления по ал. 1 и 2 се издават от директора на РИОСВ, както и от кмета
на общината или от оправомощени от него длъжностни лица в случаите по ал. 1.”;
„Нарушенията по чл. 133, ал. 4, т. 2, чл. 135 - 138, 140
- 144, чл. 147, ал.
1, чл. 149, чл. 151, ал. 1 - 4 и чл. 152 - 156 се установяват с акт на директора на
РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица, а нарушенията по чл. 147, ал. 2 - с акт на съответния
контролен орган по чл. 125 или оправомощени
от него длъжностни лица.”. АУАН № 22 / 30.05.2019г. е съставен от Н.Кузманова,
ст.експерт Управление на отпадъците и опазване на почвите в РИОСВ, оправомощена
със Заповед № РД-51/25.02.2019г. на Директор РИОСВ – Пловдив – в съответствие с
чл.157 ал.2 ЗУО. Цитираната заповед е приета в съдебното производство пред ПРС.
Според фактическата установеност в
АУАН, възприета в обстоятелствената част на НП № 85/01.12.2020г. : При проверка
на 22.04.2019г. е установено, че дружеството е предлагало на вътрешния пазар на
РБългария опаковани стоки, за което не е представен договор с организация по
оползотворяване на отпадъците от опаковки, месечни справки декларации,
изготвени съгл. Приложение № 15 от Наредба за определяне на реда и размера за
заплащане на продуктова такса, за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г., както и
документи, удостоверяващи заплащането на продуктова такса. В съответствие със
задълженията на дружеството, на основание чл.113 ал.3 ЗУО е дадено предписание
в Констативен протокол № 8555/22.04.2019г. в срок до 30.04.2019г. да бъде
представен в РИОСВ-Пловдив – договор с организация по оползотворяване на
отпадъците от опаковки, месечни справки декларации, изготвени съгл. Приложение
№ 15 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктовите
такси за период 01.01.2018г.-31.12.2018г. и документи, удостоверяващи
заплащането на продуктовата такса към организация и/или към ПУДООС. При справка
в деловодната система на РИОСВ-Пловдив, направена на 08.05.2019г. е установено,
че предписанието не е изпълнено : не са представени – договор с организация по
оползотворяване на отпадъците от опаковки, месечни справки декларации,
изготвени съгл. Приложение № 15 от Наредба за определяне на реда и размера за
заплащане на продуктова такса за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г., както и
документи, удостоверяващи заплащането на продуктова такса към организация и/или
към ПУДООС.
В НП е отразено, че
административното нарушение е извършено на 01.05.2019г. и установено на
08.05.2019г.
Описаните факти са квалифицирани от
правна страна за нарушение на чл.156 ал.1 вр. с чл.113 ал.3 ЗУО : „ За
неизпълнение на предписание по чл. 113, ал.
3 или чл. 120 на физическите
лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв., а на юридическите лица
имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.”; „Въз основа на
констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или
оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен
срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на
административни нарушения.”.
Административно-наказващият орган е
приел, че не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН.
2.
ПРС приел, че на 22.04.2019г. е установено при проверка, че дружеството
предлага на вътрешния пазар на РБългария опаковани стоки, за които се изисква
сключен договор с организация по оползотворяване на отпадъците от опаковки,
какъвто няма, поради което е издадено предписание за представянето му. Няма
спор, че в определения срок предписанието не е изпълнено. ПРС е аргументирал
нередовност при връчване на НП, който извод е правилен и касае допустимост на
жалбата. Въз основа на доказателствата от преписката РС-Пловдив приел, че е
извършено посоченото в НП административно нарушение, квалифицирано коректно от
правна страна, без допуснати съществени процесуални нарушение в
административно-наказателното производство. Съдът е посочил, че няма данни
предписанията да са били обжалвани, поради което са влезли в сила – без да е
събрал доказателства в тази насока. Независимо от това, правилно е прието, че
фактът на неизпълнение на предписанията не се оспорва. ПРС счита, че нарушението
не съставлява маловажен случай, доколкото не разкрива признаци, които да го
отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други
нарушения от този вид.
Поддържаните в касационната жалба
възражения - извън това по чл.58 ал.2 ЗАНН, са заявени в ход по същество и не
са обсъдени. Както бе посочено, ПРС правилно приема нарушение при връчване на
НП, което касае допустимост на жалбата, разгледана по основателност в случая. Неоснователно
е и възражението за нарушение на чл.57 ал.2 ЗАНН – НП е подписано от
орган-издател инж.Д.Георгиева в качеството на директор на РИОСВ-Пловдив към
дата на издаването му, 01.12.2020г. Ръкописният текст за дата на връчване на НП
и влизането му в сила не е датиран, което правилно е съобразено от ПРС, като
текстът няма отношение към издателя на наказателното постановление. Авторство
не е оспорено, поради което няма основания за възприемане нарушение на чл.57
ал.2 ЗАНН.
Според
данни от преписката : Поканата от 15.05.2019г. за съставяне на АУАН е получена
на 22.05.2019г. Законният представител на дружеството не се е явил на посочен в
поканата ден – 30.05.2019г. На 03.06.2019г. Директорът на РИОСВ-Пловдив е
изпратил АУАН на Кмета на Район Тракия, за връчването му на основание чл.43
ал.4 ЗАНН. На 11.06.2019г. Кметът на район Тракия е уведомил Директора на
РИОСВ-Пловдив, че общинската администрация извършва предявяването на АУАН. На
25.06.2019г. е документирано посещение на адрес на дружеството за връчване на
АУАН, без да е открит управителя, като вратата е била заключена – констативен
протокол от посочената дата. Извършено е второ посещение на адреса на
дружеството, документирано в констативен протокол от 22.08.2019г. –
констатирано е, че фирмата не работи и вратата е заключена. На 30.08.2019г. е
спряно административно-наказателното производство със Заповед на директора на
РИОСВ-Пловдив № РД-238/30.08.2019г., на основание чл.43 ал.6 ЗАНН. АУАН е
връчен чрез ОД МВР-Пловдив на 19.10.2020г. и със Заповед № РД-272/10.11.2020г.
производството е възобновено. В конкретния случая няма нарушение на чл.43 ал.6 ЗАНН : Извършени са две посещения на адреса на дружеството, документирани с
протоколи. Съгласно чл. 43 ал. 6 ЗАНН,
когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се
отбелязва в акта и производството се спира. В АУАН не е направено отбелязване
по изискването на чл.43 ал.6 ЗАНН, но производството е спряно с изрична заповед.
Издаване на отделен акт за спиране не представлява нарушение на установеното
правило от гледна точка на правната сигурност. При
липса на дефинирано понятие за „щателно издирване”, и след като текста на чл.43
ал.6 ЗАНН не е променен в тази си част, следва да бъде търсено значението на
думата самостоятелно / подробен, цял, пълен/ и в контекста на процедурата по
ЗАНН. Спиране на производството е допустимо когато са извършени всички възможни
действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени
необходими за целта усилия, същият не е намерен. Това предписва законът, като в
случая следва да бъде прието, че правилото е спазено, тъй като посещенията на
адрес на търговското дружество са две, а не едно и са в рамките на тримесечен период.
При надлежно извършено спиране на производството, срокът за издаване на
наказателното постановление се удължава. Правото на защита, което е критерий за
същественост на нарушение, в случая не е било нарушено. Правата на касатора не
са били ограничени в адм.нак.производство и в съдебното.
В Констативен протокол №
8555/22.04.2019г., подписан от оправомощени да направят проверка длъжностни
лица с цитираната по-горе заповед от 25.02.2019г. на Директор РИОСВ – Пловдив е
отразено, че : към 22.04.2019г. обектът не работи и фирмата не извършва
дейност; „по думи на управителя на фирмата, дружеството не работи от около
януари 2018г., съкратени са работниците на дружеството”; извършен е оглед на
помещенията, в които се е извършвала дейността /печатарска/ и се установило, че
същите са празни, като машините са разпродадени. „Към момента на проверката се
установи, че дружеството не предлага на вътрешния пазар на РБългария опаковани
стоки за 2018г. до момента.”. Кол-Принт ЕООД не е представило договор с
организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Не са представени
справки декларации изготвени съгласно Приложение № 15 от Наредба за определяне
на реда и размера за заплащане на продуктова такса за периода 01.01.2018г. до
31.12.2018г., както и документи, удостоверяващи заплащането на продуктова
такса. Предвид констатациите е дадено предписание за представяне на описаните
по-горе документи в срок до 30.04.2019г. Предписанието е връчено на управителя
на 22.04.2019г.
Информацията от управителя на
дружеството по отношение период, в който Кол - Принт ЕООД не осъществява
дейност не е проверена, предвид отсъствие на справки от публични регистри /вкл.
счетоводни/, които биха могли да удостоверят твърдението. В АУАН е вписано, че
предприятието не работи от три години. Следователно, контролните органи са
възприели твърдението за неосъществявана дейност през 2018г., който времеви
период е посочен в предписанието. След като дейност през 2018г. не е
извършвана, сключването на договор с организация по оползотворяване на отпадъци
от опаковки само формално би изпълнило задължение на дружеството, тъй като
отсъстват отпадъци, които да бъдат оползотворени. Съдържанието на възприетата
за нарушена норма – чл.156 ал.1 ЗУО не включва изискване предписанието да е
влязло в сила, освен което предписанието действително представлява принудителна
административна мярка, но в специалния ЗУО е предвидено издаване на заповед –
чл.129.
В случая отсъстват данни за друго
нарушение, извършено от адресата на НП, което е основание да бъде прието, че при
осъществяване на дейността преди фактическото й прекратяване, дружеството не е
целяло заобикаляне на закона посредством несключване на договор в изпълнение на
задължението си. В АУАН не са описани претърпени имуществени реди и е вписано,
че предприятието не работи от три години. Маловажен случай на административно
нарушение е този, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или
незначителните вредни последици, или с оглед на други обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички нарушения, независимо от техния вид - формални
или резултатни. Съгласно Т.Р. № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК
понятието "вредни последици" е по-широко от понятието
"вреди" и дори формалното нарушение да не изисква настъпване на
вредни последици, липсата на такива е възприето да сочи на по-ниска степен на
обществена опасност на деянието, както е в случая.
Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се приема за основателно – чл.18 ал.2 вр. с чл.7
ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и §2а от ДР на наредбата. Заявеният размер на разноските –
732лв. с ДДС се коригира на 696 лв. с ДДС, като за двете инстанции е общо 1
392лв.
Мотивиран с изложеното и във вр. с
чл.63 ал.4 ЗАНН, АС – Пловдив
Р
Е Ш И :
Отменя Решение № 2081/25.11.2021г.,
постановено по АНД № 6583 по описа за 2021г. на Районен съд-Пловдив.
Отменя
Наказателно постановление № 85/01.12.2020г. на Директора на РИОСВ-Пловдив и предупреждава
нарушителя КОЛ-ПРИНТ ЕООД, гр.Пловдив, представлявано от управителя Г.К., ЕИК
*********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Осъжда РИОСВ – Пловдив да заплати на
КОЛ-ПРИНТ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, представлявано от управителя Г.К.,
съдебни разноски в размер на общо 1 392лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :