Мотиви
към присъда по НОХД N 2880/2013г. по описа на
ПРС, 19 н.с.
Пловдивска
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Ф.А.М. ЕГН: ********** и е внесла обвинителен акт против същия, за
това че на 03.03.2013 г. в гр.Р., обл.П. е отнел чужди
движими вещи – пари – сумата от 460 лева от владението на П.Й.Л., ЕГН: **********,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив – деецът го е извършил, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като
е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК - престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.„А” и б.„Б” от НК
Както
и е повдигнала обвинение срещу Г.Е.А.
ЕГН: ********** и е внесла обвинителен акт против същия, за това, че на
03.03.2013г. в гр.Р., обл.П.,
с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага – Ф.А.М., ЕГН: **********,
е укрил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – пари – сумата от
460 лева, собственост на П.Й.Л., ЕГН: **********, за които е знаел че са
придобити от другиго - Ф.А.М., ЕГН: **********, чрез престъпление по чл.196
ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „А” и б.
„Б” от НК /кражба/, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив –
деецът го е извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК - престъпление по
чл.215 ал.2 т.4, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.„А” и б.„Б” от НК.
По искане на подсъдимите и техните защитници, съдът е допуснал
предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвиненията със същата правна
квалификация на деянията. По отношение на реализирането на наказателната
отговорност се предложи по отношение на двамата подсъдими да се приложи
разпоредбата на чл. 58 а от НК и да и се определи наказание лишаване от свобода
в размер определен към средния, предвиден за това деяние, при първоначален
строг режим, поради доводи подробно развити и аргументирани в съдебно
заседание. Пледира се да се уважи
предявения граждански иск.
По негова молба в хода на
процеса бе конституиран като граждански ищец П.Й.Л., който моли Съда да
уважи изцяло предявения от него граждански иск солидарно
против двамата подсъдими за сумата от 460 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от процесните престъпления, ведно със законната лихва
от датата на извършване на
деянието до окончателното й изплащане.
Подсъдимият М. в съдебно заседание, призна вината си и
искрено се разкая за случилото се. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на
предварително изслушване, както и че не оспорва фактическата обстановка, такава
каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства по посоченото в него. Моли съда да му наложи по-малко наказание.
Адв. К.,
защитник на подсъдимия моли съда да му наложи наказание, определено при
условията на чл. 58 а от НК, като се вземат предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият
А. в съдебно заседание, призна вината си и искрено се разкая за случилото се.
Декларира, че желае делото да приключи
чрез провеждане на предварително изслушване, както и че не оспорва фактическата
обстановка, такава каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства по посоченото в него. Моли съда да му наложи по-малко
наказание.
Адв. Х.,
защитник на подсъдимия моли съда да му наложи наказание, определено при
условията на чл. 58 а от НК, като се вземат предвид многобройните според нея
смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност , намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подс. Ф.А.М.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Подс. Г.Е.А. е роден на *** год. в гр. П.,
живущ ***, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН: **********.
Сутринта
на 03.03.2013 г. пострадалият св.П.Л. отишъл на
стоковия пазар в гр.Р., за да си купи теле. Той носел
със себе си сумата от 860 лв. Свидетелят Л. закупил теле за сумата от 400 лв.,
а останалите 460 лв. прибрал в задния джоб на панталона си. Докато вървял на
пазара в гр.Р. св.Л.
установил, че някой бърка в задния му джоб. В същото време към св.Л. се приближили подсъдимите Г.А. и Ф.М.. Обвиняемият М.
бръкнал с ръка в задния джоб на св.Л. и взел от
там сумата от 460 лв. Тъй като
пострадалият и придружаващите го лица разкрили извършената от М. кражба, подс.М. дал на подс.А. отнетата
сума от 460 лв. Подсъдимият А. възприел извършената от подс.М.
кражба и взел отнетата сума, за да помогне на извършителя на кражбата, отнетата
сума да бъде отчуждена и да не бъде намерена у М., чието деяние било разкрито.
След като взел сумата от 460 лв. подс.А. побягнал и в
крайна сметка постигнал целта си, отнетата сума да бъде отчуждена.
В хода на разследването подсъдимите М. и А. били разпознати
от пострадалия Л. и придружаващите го лица, първият като извършител на
кражбата, а вторият като лицето което е взело отнетата сума и е побягнало.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от самопризнанията на подсъдимте, направени в съдебно заседание, от свидетелските показания на свидетелите Л.,
Й.И., С.И. и Н.К., дадени в досъдебното производство,
които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимите и са събрани по реда,
предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на предварителното
производство, прочетени и надлежно приобщени към доказателствения материал – характеристични справки, справки съдимост,
протоколи за разпознаване, ведно с фотоалбуми.
От наличните по делото доказателствени материали, които
безсъмнено подкрепят направеното в съдебно заседание самопризнание от
подсъдимите, по безсъмнен начин се установи
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Това е така, тъй като съдът напълно кредитира
показанията на всички свидетели по делото, които се подкрепят изцяло от
останалите доказателства по делото и
които са напълно безпристрастни, непротиворечиви и последователни, както и
събрани по предвидения в НПК ред.
В тази насока и при постановяване на присъдата
си, съдът се ползва от самопризнанията на подсъдимите, които в контекста на гореобсъденото, изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка,
Съдът зае становище, че с
деянието си подсъдимият Ф.А.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.196 ал.1 т.1, вр. с чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.„А” и б.„Б” от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият на
03.03.2013г. в гр.Р., обл.П.
е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 460 лева от владението на П.Й.Л.,
ЕГН: **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – деецът го е
извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66
от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Видно
от приложената справка съдимост се изяснява, че М. е осъждан, както следва : с
присъда по НОХД № 1380/2011 г. по описа на РС – гр.П.,
влязла в законна сила на 21.07.2011 г. когато е бил осъден на 7 м. лишаване от свобода за
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК.
С присъда по НОХД № 2234/2009 г. по описа на РС – гр.П., влязла в законна сила на 20.12.2009 г. когато е бил
осъден на 1 г.
и 2 м.
лишаване от свобода за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК.
С присъда по НОХД № 734/2009 г. по описа на ОС – гр.П., влязла в законна сила на 14.11.2009 г. когато е бил
осъден на 1 г.
и 8 м.
лишаване от свобода за престъпление по чл.198 ал.1 от НК.
Визираните осъждания обуславят правната квалификация на
деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, като извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
Посочените
обективни съставомерни елементи са обхванати
от УМИСЪЛА на подсъдимия. Той е извършил деянието
при форма на вина пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
За този извод съдът съди, както по действията на подсъдимия и вземайки
предвид показанията на кредитираните по делото свидетели, така и преценявайки
внимателно всички доказателства по делото, които подкрепят самопризнанието на
дееца.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка,
Съдът зае становище, че с
деянието си подсъдимият Г.Е.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.215 ал.2 т.4, пр.2, вр. с ал.1, вр.чл.29 ал.1
б.„А” и б.„Б” от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият за
това, че на 03.03.2013г. в гр.Р., обл.П., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага
– Ф.А.М., ЕГН: **********, е укрил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими
вещи – пари – сумата от 460 лева, собственост на П.Й.Л., ЕГН: **********, за
които е знаел че са придобити от другиго - Ф.А.М., ЕГН: **********, чрез
престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр.с чл.194 ал.1 и
във вр.с чл.29 ал.1 б. „А” и б. „Б” от НК /кражба/,
като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – деецът го е
извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Видно
от приложената справка съдимост се изяснява, че А. е осъждан, както следва : с
присъда по НОХД № 734/2009 г. по описа на ОС – гр.П.,
влязла в законна сила на 14.11.2009 г. обв.Г.А. е бил
осъден на 2 год. и 6 м. лишаване от свобода за
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от НК.
С присъда по НОХД № 986/2007 г. по описа на ОС – гр.П., влязла в сила на 29.12.2007 г. обв.Г.
А. е бил осъден на 1 год. и 6 м. лишаване от свобода за
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от НК.
С присъда по НОХД № 353/2007 г. по описа на РС- гр.П., влязла в сила на 15.03.2007 г. обв.Г.
А. е бил осъден на 2 год. лишаване от свобода за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4 и т.5 от НК.
Визираните осъждания обуславят правната квалификация на
деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, като извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
Посочените
обективни съставомерни елементи са обхванати
от УМИСЪЛА на подсъдимия. Той е извършил деянието
при форма на вина пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
За този извод съдът съди, както по действията на подсъдимия и вземайки
предвид показанията на кредитираните по делото свидетели, така и преценявайки
внимателно всички доказателства по делото, които подкрепят самопризнанието на
дееца.
При индивидуализиране на наказанието за подсъдимия М., Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания, искреното съжаление и разкаяние за стореното, а като
отегчаващо такова съдът прецени лошите характеристични данни на подсъдимия, за
които взе предвид осъжданията му, които не се отразяват на правната квалификация
на деянието, както и обстоятелството, че не много дълго след изтърпяване на
последното си наказание е осъществил и настоящето престъпление.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия
съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което и на основание чл. 54 от НК определи
на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ.
Тъй като в настоящия казус – производството е проведено и
е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл.
370 и чл. 371 т.2 от НПК, то следва да се съобрази разпоредбата на чл. 58 А
ал.1 от НК, поради което съдът НАМАЛИ така определеното от съдебния състав на
подсъдимия наказание лишаване от свобода с една трета и му наложи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ,
което на основание чл. 61 т.2 ЗИНЗС
вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал.2 вр с ал.
1 т. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия Ф.А.М. наказание „лишаване от свобода” времето,
през което същият е бил задържан
по реда на
НПК, както и спрямо него се е реализирала
мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, считано
от 04.03.2013г, до
влизане в сила на присъдата, като един ден задържане
се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е
и справедливо.
При индивидуализиране на наказанието за подсъдимия А., Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания, искреното съжаление и разкаяние за стореното, а като
отегчаващо такова съдът прецени лошите характеристични данни на подсъдимия, за
които взе предвид осъжданията му, които не се отразяват на правната
квалификация на деянието, както и обстоятелството, че не много дълго след
изтърпяване на последното си наказание е осъществил и настоящето престъпление.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия
съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което и на основание чл. 54 от НК определи
на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Тъй като в настоящия казус – производството е проведено и
е приключило по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл.
370 и чл. 371 т.2 от НПК, то следва да се съобрази разпоредбата на чл. 58 А
ал.1 от НК, поради което съдът НАМАЛИ така определеното от съдебния състав на
подсъдимия наказание лишаване от свобода с една трета и му наложи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ,
което на основание чл. 61 т.2 ЗИНЗС
вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал.2 вр с ал.
1 т. 1 от НК ПРИСПАДА от
така наложеното на подсъдимия Г.Е.А. наказание „лишаване от свобода” времето,
през което същият е бил задържан
по реда на
НПК, както и спрямо него се е реализирала
мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, считано
от 04.03.2013г, до
влизане в сила на присъдата, като един ден задържане
се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Според преценката на Съда именно това наказание като вид
и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
Предявения от
П.Л. граждански иск за причинените му от престъпленията вреди - съставомерен признак от състава
на инкриминираните деяния беше доказан по
основание и размер. Налице е причинна връзка между виновното поведение на подсъдимите и настъпилия
вредоносен резултат. Предвид изложеното Съдът осъди подсъдимите Ф.А.М. и Г.Е.А. да заплатят солидарно на ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ сумата
от 460 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъпленията
за които бяха признати за виновни, ведно със законната лихва
от датата на извършване на
деянието до окончателното й изплащане.
Причините за извършване на престъплението са незачитане
на чуждата собственост и установените
правила и норми за нейното опазване.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: Х.П.
