№ 4016
гр. Варна , 04.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503465 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.3 от ГПК във вр. с чл.274-чл.279 от ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от “Пресиянстрой“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Топола“ №14, представлявано от Т. В. Т.,
“Диа Строй“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Евлоги Георгиев“ №32, ет.1, ап.4, представлявано от Р. К. Т., Т. В. Т., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Провадия, ул.“Св.св. Кирил и Методий“ №37, вх.А, ет.3, ап.8 и Р. К.
Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Топола“ № 14, действащи чрез адв.М. Н.,
против Определение №261935 от 12.10.2020г. по гр.д.№11661/2020г. на РС Варна, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателите-длъжници за спиране изпълнението на
издадените по същото дело Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания
съдебен акт, като въвеждат твърдения за неправилно приложение на материалният закон.
Поддържат, че процесната заповед е издадена въз основа на запис на заповед, поради което
подадените в срок възражения, са достатъчно условие за спиране на изпълнението. Моли се
въззивния съд да отмени обжалваното определение и да уважи искането за спиране на
принудителното изпълнение на заповедта.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от насрещната страна, не е постъпил отговор на
частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и
1
прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Районен съд Варна по гр.д.№11661/2020г., е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК-Запис на заповед от 06.11.2019г.
в полза на заявителят М. Ц. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Кракра“ №20, ет.5,
ап.7, с която е разпоредил солидарните длъжници “Диа Строй“ ЕООД-издател на ценната
книга и авалистите “Пресиянстрой“ ЕООД, Р. К. Т. и Т. В. Т., да заплатят претендираната
главница.
Видно от доказателствата по делото е, че в срока по чл.414 от ГПК длъжниците са
подали възражения, поради което заповедният съд е дал указния на заявителя за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповедта
за изпълнение. Едновременно с възраженията си, длъжниците са подали и молба за спиране
на производство изпълнително дело №202008950402101, което е образувано въз основа на
процесните ЗНИ и ИЛ.
С атакуваното определение, РС Варна е приел, че не са представени убедителни
писмени доказателства разколебаващи удостоверителната сила на изпълнителното
основание, поради наличието на някоя от хипотезите за спиране по чл.420, ал.2 от ГПК,
респективно е оставил искането за спиране без уважение.
Разгледана по същество частната жалба, е основателна, като съображенията за това са
следните:
В настоящия случай заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена въз
основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК, а именно запис на заповед. Ето защо по
отношение на нея е приложима процедурата уредена в чл.420, ал.1 от ГПК, а не тази в
чл.420, ал.2 от ГПК. По смисъла на първата цитирана разпоредба, когато заповедта за
изпълнение е издадена на основание документ по чл.417, т.10 от ГПК, подаването на
възражение от длъжника, има за резултат спиране на принудителното изпълнение, т.е.
спирането настъпва по силата на закона.
Както вече се посочи по-горе длъжниците са подали възражения в срока по чл.414 от
ГПК, което води до автоматичното спиране на принудителното изпълнение на процесната
заповед.
В заключение съставът на въззивният съд, намира, че атакуваното определение, се
явява неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено, съответно се
постанови ново, с което да се спре изпълнението по изп.д.№202008950402101.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №261935 от 12.10.2020г. постановено по гр.д.
№11661/2020г. на РС Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА
СПИРА изпълнението по изп.д.№202008950402101 по описа на ЧСИ с рег.№895, с
район на действие района на ОС Варна, с оглед подадените в срока по чл.414 от ГПК
възражения от длъжниците “Диа Строй“ ЕООД, “Пресиянстрой“ ЕООД, Р. К. Т. и Т. В. Т..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3