№ 3703
гр. София, 06.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Н.Й.
като разгледа докладваното от В.Н.Й. Частно наказателно дело №
20221110210530 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на „К.01” ООД, с ЕИК - *********, с адрес на
управление гр.София, ул.”Проф.д-р Димитър Атанасов” № 15, ет.2, ап.3,
представлявано от управителите О.К.М. с ЕГН : ********** и Р.И.М. с ЕГН :
**********, с постоянен адрес гр.София, ул.”Проф.д-р Димитър Атанасов №
15, ет.3, ап.6 срещу Постановление на Софийска районна прокуратура от
09.05.2022г., с което наказателното производство по досъдебно производство
№ 3383-ЗМИП 15102/2018 г., по описа на 08 РУ –СДВР, прокурорска
преписка № 31366/2018 г., по описа на Софийска районна прокуратура,
образувано за престъпление по чл.209, ал.1 от НК е прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Жалбоподателите изразяват своето несъгласие с фактическите и
правни изводи в атакуваното постановление на Софийска районна
прокуратура за прекратяване на наказателното производство. Същите
посочват, че разследването по досъдебното производство се е забавило
прекалено дълго, въпреки че случаят не разкрива фактическа и правна
сложност. От първоначалното подаване на жалбата до Софийска районна
прокуротура до момента от И.С.Т. в хода на провеждани телефонни
разговори, са получавани само откъслечни обещания, че ремонтът на
автомобила ще бъде извършен, но това така и не се е случило. С А.В.И. е бил
1
подготвен договор, с оглед изразено от него желание да възстанови
половината от получената сума, но впоследствие и до това не се е стигнало.
Категорично се оспорва отразеното в постановлението фактическо твърдение,
че Тодоров е предложил на Милов да върне получената от него сума на части,
но Милов не се съгласил и отказал, тъй като това не отговаря на истината. Не
кореспондира на събраните по делото доказателства и твърдението на
прокурора, че Тодоров е успял да намери ново място, където е възобновил
дейността си. От неизяснените фактически обстоятелства по случая се е
стигнало до грешни правни изводи, че липсва състав на престъпление по
чл.209 от НК. Според жалбоподателя от факта, че Тодоров е получил сумата
от 9000 лв. за закупуване на части за ремонт на автомобила, което до момента
не се е случило, следва, че същият никога не е имал намерение да изпълни
поръчката. За неоснователно и нелогично се приема твърдението, че
неизпълнението от страна на Тодоров се дължи на прекратяване на наемните
правоотношения по повод ползваните помещения, както и плащането на
наемните вноски, доколкото това се е случило на 15.06.2018 г., а съгласно
договора ремонтът на автомобила е трябвало да бъде извършен до м.февруари
2018 г. От друга страна, посоченото затрудение да бъдат покрити наемните
вноски не кореспондира на твърдението за прекалена заетост на Тодоров при
осъществяване на дейността му, от което би следвало същата да е печеливша,
така, че да не се стига до подобни ситуации. В заключение жалбоподателят
посочва, че не той е неизправната страна по така възникналите облигационни
правоотношения и в случай на липса на осъществен състав на престъпление,
следва да му бъде предоставена възможност да упражни правата си и да
защити законните си интереси по установения за това ред.
Софийски районен съд, НО, 101 състав, след като се запозна с
материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Досъдебно производство № 3383 -ЗМИП 15102/2018 г., по описа на 08
РУ –СДВР, прокурорска преписка № 31366/2018 г., по описа на Софийска
районна прокуратура е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК с
Постановление на прокурор при СРП от 17.10.2018 г., за това, че на
2
07.12.2017 г., в гр.София с цел да бъде набавена имотна облага е възбудено
заблуждение у О.К.М. и Р.И.М. и с това е причинена имотна вреда в размер на
9000 лв. на „К.01“ ООД, представлявано от управителите О.К.М. и Р.И.М. -
престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
В хода на разследването по посоченото досъдебно производство в
качеството на свидетели са разпитани О.К.М., Р.И.М., Ж.О.М., Б.С.Р., П.И.Т.,
А.В.И., И.С.Т. К.А.Н., Н.А.Г., С.Л.П. Р.К.С. и Е.Г.К. Проведени са очни
ставки между свидетелите И.С.Т. и А.В.И., както и между свидетелите И.С.Т.
и К.А.Н.. Приобщени са множество писмени доказателства, относими към
предмета на доказване. По досъдебното производство няма привлечено към
наказателна отговорност лице.
С Постановление на СРП от 09.05.2022 г. наказателното производство
по досъдебно производство № 3383 -ЗМИП 15102/2018 г., по описа на 08 РУ
–СДВР, прокурорска преписка № 31366/2018 г., по описа на Софийска
районна прокуратура, образувано за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, е
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
От фактическа страна прокурорът приел за безспорно установено, че
през 2017 год. свидетелят И.С.Т. е учредил дружество „ТТ.Ф.-85“ ЕООД,
вписано в Агенция по вписванията, Търговски регистър на 10.07.2017 год., с
предмет на дейност автосервизни, автомонтьорски, автобояджийски услуги,
автотунинг, обслужване на автомобили, продажба на авточасти, аксесоари,
масла и консумативи, търговска и външнотърговска дейност,
представителство и посредническа дейност на български и чуждестранни
фирми и физически лица, както и всички други незабранени от закона
дейности. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството бил
И.С.Т.. През месец август 2017 год. свидетелят Тодоров се свързал със свид.
Р.К.С. и ангажирал същата да води счетоводството на дружеството, като я
упълномощил да подава съответните документи пред органите на НАП.
На 01.09.2017 г. между „Т.С.“ ЕООД, представлявано от свид.К.А.Н. и
„ТТ.Ф.-85“ ЕООД, представлявано от свид.И.С.Т. бил сключен договор за
наем на недвижим имот, находящ се в с. Казичене, за срок от 36 месеца, в
който следвало да се извършва дейността на дружеството „ТТ.Ф.-85“ ЕООД.
Междувременно между свид.И.С.Т. и свид. А.В.И. била постигната устна
уговорка Игнатов да бъде съдружник във връзка с дейността на автосервиза.
3
За целта свид.Игнатов закупил инструменти и машини, които да бъдат
използвани в обекта. Свидетелите Тодоров и Игнатов започнали да
осъществяват дейност, свързана с ремонт на автомобили. В тази дейност за
различни периоди от време се включили свидетелите Н.А.Г., Х.Х.И. и
Светозар Любенов Пенев.
Свидетелите О.К.М. и Р.И.М. били собственици и управители на
дружеството „К.01“ ООД, което притежавало лек автомобил, марка
„Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. № *******. За моторното превозно
средство бил сключен договор за застраховка „Автокаско“ със ЗАД „Армеец“.
На 28.08.2017 год. при управление на автомобила, свидетелят Олег Милов
претърпял пътнотранспортно произшествие със значителни щети по предната
част на превозното средство. На 29.09.2017 год. Милов транспортирал
автомобила в сервиз на ЗАД „Армеец“ - Ликвидационен център Люлин,
находящ се в гр. София, бул. „Сливница“ № 425. След извършен оглед на
автомобила застрахователното дружество уведомило свид. Милов, че е
налице тотална щета и му предложило обезщетение, което представлявало
малка част от стойността на моторното превозно средство. Свидетелят Милов
взел решение автомобилът да бъде ремонтиран. Синът на Милови –
свидетелят Ж.О.М., се познавал със свид. А.В.И. и знаел, че Игнатов работи в
автосервиз. Свид.Ж.М. запознал свид.Игнатов с обстоятелствата във връзка с
катастрофиралия автомобил, а от своя страна Игнатов разговарял с Тодоров.
След като извършили оглед на автомобила и се запознали със списъка от
авточасти, посочени от застрахователното дружество, чиято стойност би била
заплатена, свидетелите Тодоров и Игнатов заявили на свид.Ж.М., че могат да
извършат ремонта за сумата от 10 000 лева, която включвала частите и труда.
Св.Ж.М. уведомил за това родителите си, които също разговаряли със
свидетелите Тодоров и Игнатов и постигнали с тях уговорка да извършат
ремонта за срок от два месеца.
На 08.12.2017 год. свид.Ж.М. посетил автосервиза, находящ се в с.
Казичене, където предоставил на свид.И.С.Т. в качеството му на управител на
„ТТ.Ф.-85“ ЕООД сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева за ремонта на
лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. № ****** за
което била изготвена разписка.
На 12.12.2017 год. свид. А.В.И. отишъл до ликвидационния център на ЗАД „Армеец“,
където моторното превозно средство му било предадено и същото било превозено до
4
автосервиза в с. Казичене. Междувременно, свидетелят Тодоров разговарял със свидетелите
Рони и Олег Милови, като предоставил на Милова номера на фирмената банкова сметка на
„ТТ.Ф.-85“ ЕООД, а именно BG 95UNCR70001523096531 в „Уникредит Булбанк“ АД, по
която тя да преведе остатъка от парите. На 12.12.2017 год. Р.И.М. извършила банков превод
в размер на 6600 (шест хиляди и шестстотин) лева от дружествената сметка на „К.01‘ ООД
по сметката на „ТТ.Ф.-85“ ЕООД, а на 15.12.2017 год. извършила втори превод в размер на
1000 (хиляда) лева.
През месец февруари 2018 год. свидетелят Ж.О.М. посетил сервиза и установил, че
ремонтът на лекия автомобил все още не е започнат. Обяснението, което свидетелите
Тодоров и Игнатов му дали било голямата им натовареност с ремонти на други автомобили.
Свидетелят О.К.М. също неколкократно ходил до сервиза и той също забелязал, че се
ремонтират други автомобили, но не и техният. Междувременно между свидетелите
Игнатов и Тодоров от една страна и свид.Недялков от друга, възникнал спор относно
заплащането на наема на помещенията. Това довело до прекратяването на договора за наем
от страна на свид.Недялков и напускането на помещенията от страна на Тодоров и Игнатов
на 15.06.2018 год. Част от автомобилите, които били оставени в сервиза за ремонт, измежду
които и процесният лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. № ******
били преместени пред дома на свид.Антон Игнатов в с. Казичене, ул. „Витоша“ № 26.
Свидетелите Милови продължавали да търсят Игнатов и Тодоров във връзка с ремонта на
автомобила и тъй като ремонт все още не бил започнат, нито извършен, на 25.07.2018 год.
свид.Олег Милов организирал превозването на моторното превозно средство от дома на
Игнатов до склад, стопанисван от „К.01“ ООД, като за предаването на автомобила бил
изготвен приемо-предавателен протокол.
След като успял да намери място, където да осъществява дейността си,
свидетелят Тодоров предложил на свидетеля Олег Милов да му предостави
автомобила, за да бъде ремонтиран, но Милов не се съгласил и поискал от
Тодоров да върне сумата от 9000 (девет хиляди) лева, която му била
заплатена. Свидетелят Тодоров предложил също да започне да връща
получената сума на части, но св.Милов отказал. Лекият автомобил бил
предоставен за ремонт в друг сервиз и ремонтиран, а Милови подали сигнал
за случая до Софийска районна прокуратура, във връзка с което било
образувано и настоящото наказателно производство.
При така установената фактическа обстановка прокурорът приел от
правна страна, че не е налице осъществен състав на измама, доколкото
липсват както обективните, така и субективните признаци на престъплението
по чл.209 от НК. За субективната страна на престъплението е посочено, че
измамата се осъществява с пряк умисъл и особена користна цел, като деецът
предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху определено лице, у
него ще възникнат неправилни представи и в тази връзка, това лице, ще
извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което неговото
имущество ще бъде увредено, като в същото време деецът цели имотна
облага и съзнава, че имотната вреда неизбежно ще настъпи, като последица
5
от разпореждане с имуществото от страна на измаменото лице. Необходимо е
извършителят предварително да е целял да въведе в заблуждение
пострадалото лице без поначало да има каквито и да е намерения да се
задължава и да изпълнява уговореното, впоследствие да е реализирал тези
свои намерения. Съгласно константната съдебна практика е необходимо
преценката дали е налице престъпна измама или опорочена сделка да се прави
отделно във всеки конкретен случай, като се съобразяват действителните
намерения. На следващо място обстоятелството, че уговореното между
страните не е изпълнено, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице
измама. Този извод може да се направи само след като се установят
причините за неизпълнението, респективно дали то е резултат на измамливи
действия.
При анализ на събрания доказателствен материал, съответно
установените факти, прокурорът посочил обстоятелствата, които според него
са от съществено значение за формиране на извода за липсата на извършено
деяние по чл. 209, ал. 1 от НК. Във връзка с отношенията между свидетелите
Милови и И.С.Т. и А.В.И. е отбелязано, че липсват обективните и
субективните признаци на измамата, доколкото по делото не се установява
изначална липса на намерение от страна на Тодоров и Игнатов да изпълнят
поетите задължения, съобразно уговореното. За да упражнява дейност,
свидетелят Тодоров е регистрирал дружество със съответния предмет на
дейност, осигурил е счетоводното му обслужване, наел е недвижим имот, в
който да извършва услугите, постигнал е договореност с Игнатов за общи
усилия и закупуване на инструменти и машини, ангажирал е хора, които да
осъществяват различните дейности, реално са били извършвали ремонти на
моторни превозни средства. От горното се отхвърля тезата, че Тодоров и
Игнатов обективно не са имали възможност да изпълнят уговореното към
момента на сключване на договора. В тази връзка и не би могло да се приеме,
че у свидетелите Милови са били създадени неверни представи относно
основанието за заплащането на паричната сума в размер на 9000 (девет
хиляди) лева. Посочените обстоятелства обосновават извода единствено за
наличието на гражданскоправни отношения между страните. Наличието на
извършващо реална дейност дружество, имот, инструменти, оборудване и
работници не сочи на отсъстващо намерение у Игнатов и Тодоров за поемане
на облигационни тежести и за изпълнение на договорни задължения, още в
момента на постигнатото между страните съгласие, а точно обратното.
Негативен ефект върху дейността на Игнатов и Тодоров е оказало и
задълбочаването на конфликта им с наемодателя, респ. напускането на
наетите помещения и необходимостта от търсене на алтернативно място за
автосервиз, което допълнително е затруднило и забавило извършването на
ремонтите на автомобилите.
В обобщение прокурорът посочил, че след получаване на паричната
сума свидетелите Тодоров и Игнатов не са изпълнили поетия ангажимент,
като впоследствие сумата не е била възстановена на Милови. Но това
обстоятелство не обосновава само по себе си признаците на престъплението
измама, а сочи на неизпълнение на валидно възникнали облигационни
6
задължения, поради което и възникналият спор между страните за дължимо
поведение, следва да се уредят по реда на ГПК. Отделно от това, свид.
Тодоров предлагал на Милови все пак да извърши ремонта на автомобила, а
впоследствие да върне получената парична на части, но свид. Милови
отказали на отправените им предложения. В горния смисъл претенцията на
Милови е свързана с договорни отношения, а имуществените претенции на
страните, тяхната изправност или неизправност по договорите, правата и
задължения по тях са въпроси, които не могат да бъдат решавани със
средствата и методите на наказателното право и процес.
При така установеното съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК предвижда, че препис от
постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща
на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното
юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния
първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.5 от НПК съдът следва да се произнесе
по обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Съдът намира, че така депозираната жалба от „К.01” ООД, с ЕИК -
*********, с адрес на управление гр.София, ул.”Проф.д-р Димитър Атанасов”
№ 15, ет.2, ап.3, представлявано от управителите О.К.М. с ЕГН : **********
и Р.И.М. с ЕГН : **********, въз основа на която е образувано настоящото
производство, е процесуално допустима, доколкото изхожда от легитимирано
лице, като същата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановлението.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
След анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира обжалваното постановление на СРП за законосъобразно и
обосновано. В хода на образуваното досъдебно производство е извършено
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства от
предмета на делото, с оглед разкриване на обективната истина.
Неоснователни се явяват изложените в жалбата твърдения, че разследването
7
се е ограничило до разпит на няколко свидетели. Освен провеждането на
разпит на всички лица, които имат отношение по случая – свидетелите
О.К.М., Р.И.М., Ж.О.М., Б.С.Р., П.И.Т., А.В.И., И.С.Т. К.А.Н., Н.А.Г., С.Л.П.
Р.К.С. и Е.Г.К. вкл. и очни ставки между свидетелите И.С.Т. и А.В.И., както и
между свидетелите И.С.Т. и К.А.Н., по делото са приобщени множество
писмени доказателства, относими към предмета на доказване. В тази насока
са приложени справки от фирменото досие на „ТТ.Ф.-85“ ЕООД, справки от
Агенция по вписванията – Служба по вписванията на името на И.С.Т. и на
„ТТ.Ф.-85“ ЕООД, справки –извлечения от банкови сметки на „ТТ.Ф.-85“
ЕООД, заверено копие на преписка, образувана в „З.А.“ АД относно заведена
щета за лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. № ******
справки от Централна база КАТ за МПС, справки от ТД на НАП –София
относно дружеството „ТТ.Ф.-85“ ЕООД.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
ремонт на процесния автомобил не е бил извършен от свидетелите И.С.Т. и
А.В.И., въпреки постигнатата устна договорка с тях, както и че сумата,
заплатена от свидетелите Милови за това, не е върната. Жалбоподателят
възразява срещу изложеното в постановлението на СРП фактическо
твърдение, че св.Тодоров е предложил на св.Милов да върне получената от
него сума на части, но Милов не се е съгласил и е отказал. Съдът намира
доводите на жалбоподателя в тази насока за основателни, долкото същите
намират опора в събрания по делото доказателствен материал. Видно от
разпита на свидетеля Ивайло Тодоров, проведен на 14.12.2018 г., същият е
заявил, че със свид.Игнатов могат да върнат сумата на Милови, но на малки
вноски. По време на очната ставка със св.Игнатов Тодоров е посочил, че се е
опитал да се срещне със св.Олег Милов, за да се разберат на какви вноски да
се издължи, но нищо не се получило. В следващ разпит на свидетеля Тодоров
от 19.02.2021 г. се съдържат негови твърдения, че след напускане на обекта в
с.Казичене пред 2018 г. са взели друго помещение под наем в двора на
Семинарията, което пригодили за автосервиз. Тогава се обадили на св.Олег
Милов да докара автомобила в новия сервиз, за бъде ремонтиран, но той не се
съгласил нито да докара автомобила, нито да му бъдат върнати парите на
вноски. По повод на тези показания на св.Тодоров е проведен допълнителен
разпит на свидетелите Олег и Рони Милови на 26.02.2021 г., от който става
ясно, че на тях им е било предложено от св.Игнатов заедно със св.Тодоров да
8
възстановят сумата на части, но впоследствие св.Игнатов се е свързал отново
с тях, заявявайки, че той няма задължение да възстановява сумата, тъй като
парите били дадени на Тодоров. При анализ на горепосочените свидетелски
показания се установява, че липсва обективиран отказ от страна на свидетеля
Олег Милов процесната сума да му бъде върната на части. Относно
закупуването на части за ремонт на автомобила, който въпрос се поставя от
жалбоподателя, следва да бъде отбелязано, че от показанията на свидетеля
Тодоров, закрепени в протокол за разпит от 24.10.2019 г., безспорно се
установява, че не се е стигнало до поръчване на частите, нито до тяхното
закупуване, което свидетелят обяснява с това, че парите били дадени за наема
на помещението.
Независимо от тези корекции, които следва да бъдат направени във
фактическата обстановка, изложена от прокурора, съдът намира, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установяват договорни
отношения между свидетелите О.К.М. и Р.И.М., като собственици и
управители на дружеството „К.01“ ООД, което притежава лек автомобил,
марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с peг. № ******* и свидетелите И.С.Т.
и А.В.И. от друга, във връзка с извършване на конкретни ремонти дейности
по автомобила. Когато сключването на договор е инкриминирано като способ
за извършване на измама, комплексната оценка на развитието на
облигационното отношение е необходимо да бъде направена от наказателния
съд, тъй като има съществено значение за наличието, респ. липсата на
умисъл, размер на вредата и пр., в какъвто смисъл е съдебната практика /р.
№404/1995 г. на ВС, I НО, р.№728/2003 г. на ВКС, I НО, р.№314/2013 г. на
ВКС, I НО и др./ Сключването на договор поначало би могло да бъде
използвано с измамлива цел, като извършените от дееца действия във всички
случаи трябва да са конкретни и да предхождат извършеното от пострадалия
имуществено разпореждане, а липсата на намерение деецът реално да се
задължи по сключения договор, трябва да е обективирана от неговите
действия, извършени единствено с цел да набави за себе си имотна облага. В
настоящия случай по делото не се установяват обстоятелствата, които
определят измамата по смисъла на НК, а именно извършени конкретни
действия, с които свидетелите Тододов и Игнатов, с цел да бъде набавена
имотна облага, са възбудили заблуждение у О.К.М. и Р.И.М., че ще извършат
ремонт на автомобила, и с това е причинена имотна вреда в размер на 9000 лв.
9
на управляваното от тях дружество „К.01“ ООД.
На първо място по делото е безспорно установено, че свидетелят И.С.Т.
е едноличен собственик и управител на дружество „ТТ.Ф.-85“ ЕООД, вписано
в Агенцията по вписванията, Търговски регистър на 10.07.2017 год., с
предмет на дейност, която включва автосервизни, автомонтьорски,
автобояджийски услуги, автотунинг, обслужване на автомобили, продажба на
авточасти, аксесоари, масла и консумативи. Безспорно е установено, че за
счетоводното обслужване на дружеството, както и представителството му
пред органите на НАП е била упълномощена св.Р.К.С..
От представеното по делото заверено копие на договор за наем на
недвижим имот безспорно се установява, че на 01.09.2017 г. между „Т.С.“
ЕООД, представлявано от свид. К.А.Н. и „ТТ.Ф.-85“ ЕООД, представлявано
от свид.И.С.Т. е бил сключен договор за наем на недвижим имот, находящ се
в с. Казичене /първи етаж на сграда, находяща се на ъгъла на ул.“Серафим
Стоев“ и „Трети март“/ за срок от 36 месеца, в който е следвало да се
извършва дейността на дружеството „ТТ.Ф.-85“ ЕООД. От показанията на
свидетелите Тодоров и Игнатов, както и тези на свидетелите Недялков, Гоцев
и Пенев, е видно, че между свидетеля И.С.Т. и свид. А.В.И. е била постигната
устна уговорка Игнатов да участва като съдружник във връзка с дейността на
автосервиза със закупуването на инструменти и машини, които да бъдат
използвани в обекта, както и с ремонта на автомобили. От показанията на
свидетилите Н.А.Г., Х.Х.И. и Светозар Любенов Пенев се установява, че
същите са били ангажирани в тази дейност за различни периоди от време.
На следващо място от доказателствата по делото безспорно е
установено, че впоследствие между свидетелите Игнатов и Тодоров от една
страна и свид.Недялков от друга, е възникнал спор относно заплащането на
наема на помещенията, което е довело до прекратяването на договора за наем
и освобождаването на обекта на 15.06.2018 год. Това довело до преместване
на част от автомобилите, които били оставени в сервиза за ремонт, измежду
които и процесният лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с
peг. № ****** пред дома на свид.Антон Игнатов в с. Казичене, ул. „Витоша“
№ 26. Свидетелите Милови продължавали да търсят Игнатов и Тодоров във
връзка с ремонта на автомобила и тъй като ремонтът все още не бил започнат,
нито извършен, на 25.07.2018 год. свид.Олег Милов е организирал
прибирането на моторното превозно средство от дома на Игнатов до склад,
стопанисван от „К.01“ ООД. Впоследствие процесният лек автомобил бил
предоставен за ремонт в друг сервиз и ремонтиран, а Милови подали сигнал
за случая до Софийска районна прокуратура, във връзка с което било
10
образувано досъдебното производство.
Проследявайки развитието на посочените договорни отношения между
страните е видно, че не е осъществено изпълнителното деяние на
престъплението измама. Налице е единствено неизпълнение на договора за
извършване на ремонт на процесния автомобил, като следва да бъде
отбелязано, че не всяко неизпълнение или лошо изпълнение на договореното
осъществява наказателноправна измама по смисъла на НК. Не се установява
по делото свидетелите Милови да са били въведени в заблуждение, което да
е сторено единствено с цел реализиране на имотна облага и със съзнанието за
причиняване на имотна вреда. Установените по делото обстоятелства сочат на
възможност и намерение за изпълнение на договореното. Последващото
неизпълнение на договора не може да бъде отнесено към състава на измамата
като престъпление по НК, доколкото не се установява намерение на
свидетелите Тодоров и Игнатов за това да е било налице изначално, преди
извършване на имущественото разпореждане от Милови, да е съзнателно
насочено единствено към мотивирането им да го извършат, с цел получаване
по този начин на имотна облага. Неизпълнението на договореното не
обосновава наличието на користна цел, предвидена в състава на
престъплението по чл.209, ал.1 от НК, което е резултатно и измамливите
действия винаги предхождат настъпването на вредата. В този смисъл съдът
намира, че обжалваното постановление на СРП е законосъобразно.
По изложените по-горе съображения, съдът намира подадената жалба с
изложените в нея доводи, за неоснователна, и като такава следва да бъде
оставена без уважена, като постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство следва да бъде потвърдено като обосновано и
законосъобразно.
Предвид гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Софийска районна прокуратура от
09.05.2022г., с което наказателното производство по досъдебно производство
11
№ 3383 -ЗМИП 15102/2018 г., по описа на 08 РУ –СДВР, прокурорска
преписка № 31366/2018 г., по описа на Софийска районна прокуратура,
образувано за престъпление по чл.209, ал.1 от НК е прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7- дневен срок
пред СГС от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12