Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. АДРИАНА А.
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Иванка Иванова гр. д. № 2441 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 16753/24.10.2016 г.,
постановено по гр. д. № 25726/2015 г. „Р.С.“ ЕООД е осъден да заплати на Г.В.Т.
сумата от 19 054, 11 лв., на основание чл.200 КТ, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и неудобства в ежедневието по причина на получените вследствие на
трудовата злополука от 18.11.2014 г. травматични увреждания, а именно: дефект
на париеталната кост, мозъчна контузия, амелична компресионна фрактура на
телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, фрактура на черепа, контузия на дясното
рама, както и да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 644, 69 лв. –
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 1 733, 74 лв. – разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 833, 80
лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса, съразмерно с
уважената част от исковете.
С решение № 412820/22.05.2018 г.,
постановено по същото дело, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка
в горепосоченото решение, а именно: първият абзац от диспозитива
на решението да се чете: Осъжда „Р.С.“
ЕООД да плати на Г.В.Т., на основание
чл.200 КТ сумата от 19 054, 11 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди изразяващия се в болки, страдания и неудобства
в ежедневието по причина на получените в следствие на трудовата злополука от
18. ХI. 2014 година, настъпила в Костинброд на ул. „******и получените от нея
травматични увреждания, а именно: дефект на париеталната
кост, мозъчна контузия, амелична компресионна
фактура на телата на VII и VIII гръден прешлен, фрактура на черепа, контузия на
дясното рамо, като за горницата до 30 000 лв. отхвърля иска. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца на основание чл.200 КТ сумата от общо 216, 85 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на консултации и прегледи, разлика между трудово възнаграждение и
получено обезщетение по обществено осигуряване и плащане на черепно - мозъчна
пластика, като за горницата до общо 15 000 лв. искът е отхвърлен.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 644, 69 лв. – разноски
съразмерно на уважената част от исковете, вместо първоначалния диспозитив на съдебното решение от 24.10.2016 г.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Г.В.Т.. Излага съображения, че
неправилно решаващият съд е приел, че е проявил груба небрежност и съответно е
намалил дължимото обезщетение за настъпилата трудова злополука. Счита, че този извод
се основава единствено на показанията на свидетеля Бочев, който е бил
ръководител на монтажната група към датата на настъпване на увреждането и
съответно е заинтересован от изхода на спора. С оглед на това счита, че
показанията му неправилно са кредитирани от СРС. Отделно от това показанията на
посочения свидетел противоречат на съставения протокол № 28/14.01.2015 г. от ТП
на НОИ, в който са описани редица нарушения, допуснати от работодателя. Счита,
че необосновано СРС е приел, че въпреки положен от него подпис върху списъка за
предоставено работно облекло и каска, е получил лични предпазни средства. По
делото е установено, че на обекта не са били поставени предпазни перила, както
и не са му предоставени предпазни колани, поради което изводът за наличие на
съпричиняване, е необоснован. Моли съда да отмени решението в обжалваната част,
като уважи изцяло предявения иск в пълния предявен размер от 30 000
лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – „Р.С.“
ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната от
ищеца част е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника срещу решението в частта, с която е уважен предявения иск.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно. СРС не се е
произнесъл по направеното възражение за прихващане със сумата на полученото
обезщетение по общественото осигуряване, със заплатената сума за лечението на
ищеца и със сумата за черепна пластика и допълнително лечение. Също така
неправилно решаващият съд се е произнесъл по отношение претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 216, 85 лв., след
като делото в тази му част е прекратено. Счита, че с оглед приетото от съда
съпричиняване, извършените плащания изцяло погасяват претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Отделно
от това счита, че предявеният иск се явява и недоказан, тъй като болките от
травмата са отшумели, поради което определеното от съда обезщетение е завишено
по размер. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли
изцяло предявения иск. Не претендира разноски за въззивната
инстанция.
С постъпилия в срока по чл.263,
ал.1 ГПК ищецът оспорва въззивната жалба. Излага
съображения, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и
законосъобразно. Изплатените суми от ответника, както и полученото от него
застрахователно обезщетение са свързани с претърпените имуществени вреди, които
не са предмет на обжалваното съдебно решение. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната от насрещната страна част.
Срещу съдебното решение, с което
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първото съдебно решение в
частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 216, 85 лв. и искът е
отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000 лв., е депозирана въззивна жалба от ответника. Излага съображения, че
неправилно решаващият съд по реда на чл.247 ГПК е пререшил спора, в нарушение
на чл.246 ГПК. Отделно от това счита, че е налице вътрешно противоречие между
изложените мотиви и постановения диспозитив. В
проведеното на 02.03.2016 г. открито съдебно заседание ищецът изрично е заявил,
че поддържа иска единствено по отношение претърпените неимуществени вреди и не
поддържа иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Моли съда да
отмени решението, постановено по реда на чл.247 ГПК, в обжалваната част.
С постъпилия в срока по чл.263,
ал.1 ГПК писмен отговор ищецът оспорва въззивната
жалба. Излага съображения, че решението по чл.247 ГПК в обжалваната от
ответника част е правилно и законосъобразно. С първоначалното съдебно решение
съдът е приел, че се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на 216, 85
лв., което е присъдено с обжалваното решение.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че работи при ответника от 22.12.2005 г. по силата на
трудов договор при пълно работно време, независимо от записаното в писмения
текст на договора. На 18.11.2014 г., по време на изпълнение на възложените му
трудови задължения, изразяващи се в монтаж на 2 алуминиеви врати в новострояща
се сграда, по сключен с ответника договор, в гр. Костинброд, ул. „Ломско шосе“
№ 4, е претърпял трудова злополука, като паднал от височина 8 м. в резултат на
това получил фрактура на черепа, пукнатини на прешлените и ребрата. В УМБАЛ „Св.
Анна“ – гр. София му е оказана спешна медицинска помощ и била извършена
животоспасяваща операция на главата, при която е установено трайно нарушение на
черепа – травматичен дефект на париеталната кост,
мозъчна контузия, амелична компресионна
фарктура на телата на 7-ми и 8-ми гръден прешлен и
контузия на дясното рамо, подробно описани в съставената епикриза
от Клиниката по неврохирургия. Установено било също така наличието и на линеарна фрактура на черепа, на която и към момента на
завеждане на делото не е поставен имплант, както и не
можело да се определи срок за това. Настъпилата злополука е регистрирана с
протокол № 28/14.01.2015 г. на ТП на НОИ – София като трудова. В него са
описани допуснатите от работодателя нарушения, които са довели до настъпването
на трудовата злополука. Предвид наличието на получен отвор в черепа с диаметър
от около 7, 5 см. му предстои лечение на фрактурата на главата чрез извършване
на поредна операция за поставяне на имплант. Твърди,
че работодателят му е платил сумата от 500 в. при постъпването му в болницата и
още 1 000 лв. през м.03.2015 г. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 53 200 лв. – обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, както и сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита,
че предявените искове са недоказани по основание и размер. Излага съображения, че е налице
принос от страна на ищеца за настъпилата трудова злополука поради допусната от
него груба небрежност. Твърди, че ищецът е нарушил изискванията за безопасност
на труда, с които е бил запознат при встъпването си в длъжност, както и при
ежедневните инструктажи. Същият е знаел, че със своите действия нарушава тези
изисквания и излага на непосредствена опасност здравето си и въпреки това ги е
предприел, което е довело до настъпване на увреждането. Твърди, че ищецът не е
извършвал дейностите със задължителната каска. Също така не е положил и най-елементарната
грижа, за да си осигури видимост на стълбищната
площадка на мястото на монтажа, която е била неосветена и се е намирала в
новострояща се жилищна сграда. В условията на евентуалност е направил
възражение за прихващане със следните суми: заплатени суми на ищеца по
общественото осигуряване; сумата от 1 500 лв., която е платил на ищеца във
връзка с лечението; сумата от 3 440 лв. – заплатена през м.07.2015 г. за
черепна пластика и допълнително лечение. Моли съда да отхвърли предявения иск,
като му присъди сторените по делото разноски.
С молба от 17.11.2015 г. ищецът е
уточнил, че претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
в размер на 30 000 лв.
В проведеното на 02.03.2016 г.
открито съдебно заседание ищецът е заявил, че оттегля предявеният иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 200 лв. С
определение, постановено в същото съдебно заседаниена
основание чл.232 ГПК СРС е прекратил производството по делото в частта за
сумата от 23 200 лв. , представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди. Определението е влязло в сила като необжалваното от
страните.
Видно от представения по делото
трудов договор № 97/03.07.2009 г. ищецът е заемал при ответника длъжността
„монтажник дограма лидер“, при пълно работно време, срещу заплащане на месечно
трудово възнаграждение в размер на 530 лв. с допълнително споразумение към
посочения трудов договор от 01.01.2015 г. страните са
се съгласили ищецът да заема длъжността „общ работник строителство на сгради“,
в търговски отдел, при 8-часово работно време и месечно трудово възнаграждение
от 360 лв.
Съгласно представените препис –
извлечения от документи на 06.07.2009 г. на ищеца е проведен първоначален
инструктаж, за което е положен подпис от инструктирания и от лицето, извършило
инструктажа, а на 18.11.2014 г. е проведен ежедневен инструктаж за безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана, за което е положен подпис от
инструктирания и от ръководителя. Представени са също така препис – извлечение
от инструктажи, проведени съответно на 17.11.2014 г., 13.11.2014 г., 12.11.2014
г., в който липсват подписи от ищеца и
неговия ръководител.
С декларация вх. №
1057/24.11.2014 г. до ТП на НОИ „Р.С.“ ЕООД е декларирал настъпването на
18.11.2014 г., в 9.30 ч. злополука с работника Г.В.Т..
Видно от представения протокол №
28/14.01.2015 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на 18.11.2014 г., издаден от НОИ – ТП София област, свидетел на
настъпилата злополука е В.Б.. На ищеца е оказана спешна медицинска помощ. Като
отклонение от нормалните действия и условия, материалния фактор, свързан с тези
отклонения е констатирано, че не са осигурени защитни мероприятия за
предотвратяване на риска от падане от височина на хора по стълбищните
рамене на сградата чрез парапети или ограждения.
Комисията е приела, че вероятната причина за настъпилата злополука е работа на стълбищна площадка без да предприети мерки за нейното
обезопасяване срещу падане от височина на предмети и хора. Ответникът, в
качеството му на работодател на ищеца, е нарушил изискванията на чл.227, ал.1 КТ, чл.16, т.1, б.“в“, бл.61 от Наредба № 2 и чл.166, ал.3 т.2 и т.4 от Наредба
№ 7. Комисията е очертала необходимите мерки за недопускане на подобни
злополуки. Като специфично физическо действия, извършено от пострадалия в
момента на злополуката и свързаният с това действие материален фактор, е
посочено, че при внасянето на вратата ищецът я държи с две ръце пред себе си и
по този начин няма видимост. При качването си на необезопасената с предпазен
парапет стълбищна площадка той пада с вратата на
долното ниво.
С разпореждане № 17497/28.01.2015
г. на НОИ – ТП София град, на основание чл.60, ал.1 КЗ декларираната злополука
вх. № 1057/24.11.2014 г. на ТП – София град от „Р.С.“ ЕООД, станала с Г.В.Т., е
приета за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Злополуката е
станала през време и по повод на извършваната работа – монтаж на алуминиева
врата в жилищна сграда. При пренасяне на алуминиева врата по стъпилите на
жилищна сграда пострадалият стъпва извън площадката и пада заедно с
алуминиевата врата, при което получава открита импресионна
фрактура на париетарната кост вдясно, травматичната субаарахноидна хеморагия, мозъчна
контузия, амиелична компресионна
фрактура на тела 7-ми и 8-ми гръден прешлен, контузия на дясното рамо.
Ищецът е изпратил писмо до
ответника на 23.03.2015 г., което е отправил искане за заплащане на обезщетение
за претърпените от него имуществени вреди, описани по имуществени пера, както и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.
С платежно нареждане от 16.07.2015 г. във
връзка с проведена кореспонденция относно стойността на необходимата черепна
пластика, ответникът е превел по банков път сумата от 3 340 лв. представен
е и разходен касов ордер без посочена дата за платена от ответника в полза на
ищеца сума от 100 лв.
Представен приемо
– предавателен протокол, удостоверяващ предаването на В.Б. на 03.11.2014 г. на
описаното в него облекло, включително и 2 броя каски.
Пред СРС е представено писмо изх.
№ БХ-92-5/13.01.2016 г. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е уведомило ищеца, че по
посочена от него Б.сметка ***, 74 лв., като плащането е извършено съгласно
условията на задължителната застраховка „Трудова злополука“ на ответното
дружество, полица № 711714213000143 и определението с ЕР на ТЕЛК №
2933/30.11.2015 г. 54 % трайна загуба на работоспособност. Същото не е прието
като писмено доказателство по делото. Във връзка с това писмо ищецът е заявил,
че оттегля претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди.
Пред СРС е изслушана съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от д-р Ц.Г., специалист по съдебна медицина.
От експертното заключение се установява, че непосредствено след инцидента на
18.11.2014 г. е установена открита черепно – мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата задно теменно вдясно, с
подлежаща импресионна фрактура на теменна кост;
контузия на мозъка с кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; компресионно
счупване на телата на 7-ми и 8-ми гръден прешлен; охлузвания на лицето и
контузия на дясно рамо. След болничното лечение ищецът се е лекувал в домашни условия чрез приемане
на медикаменти, спазване на лечебно – охранителен и двигателен режим,
рехабилитация, избягване на прекомерна физическа активност, натоварвания и
активни движения, ангажиращи гръдния и поясния отдел
на гръбначния стълб. Изписан му е лумбален колан за имобилизация на лумбалната област
за период не по – малък от 3 месеца.
Процесът на зарастването на счупването и тежки травми е бавен и
продължителен. Пълното възстановяване на ищеца е за период от около една
година, през се препоръчва подпомагане на лечението с усилено хранене. Във
връзка с черепно – мозъчната травма на ищеца е проведено оперативно лечение,
при което е останал дефект на черепните кости, който не е възможно да се
възстанови без последваща операция за имплантиране на
кост или пластина. Към момента на изготвяне на експертното заключение при ищеца
е налице изявена церебрастна симптоматика –
главоболие, замайване, болки в гръдния кош и гърба с постоянен черепен дефект в
дясно. На фона на антиепилептичното лечение при ищеца
са регистрирани моторни и сетивни Джаксънови пристъпи
на лява ръка и лицева мускулатура. Този вид пристъпи съставляват вид огнищна епилепсия, като всички видове огнищни
припадъци могат да преминат в генерализирани големи припадъци. Това налага
редовно медикаментозно лечение, което би могло да продължи цял живот. С оглед
на това вещото лице приема, че ищецът и към момента е в увредено неврологично и
общо състояние. Както черепно – мозъчната, така и гръбначно – мозъчната травма
са причинили на ищеца болки и страдания, независимо от индивидуалния праг на поносимост, както и ограничение на движенията на снагата. В
началото болките са били по – интензивни, а движенията са били невъзможни.
Постепенно тези болки са отшумявали. При благоприятно протичане на
оздравителния процес пълно функционално възстановяване на снагата след компресионни счупвания на телата на поясни прешлени
настъпва за около 1 година след травмата. По отношение на черепно – мозъчната
травма вещото лице е разяснило, че сроковете за възстановяване са строго индивидуални,
като е възможно и провеждане на терапия за превантиране
на епилептични пристъпи за цял живот. За възстановяване на пострадалия и
минимизиране рисковете от усложнения е било необходимо и провеждане на лечебна
физкултура, рехабилитация и физиотерапия.
От показанията на разпитания пред
СРС свидетел В.П.Б.се установява, че познава ищеца, с когото са колеги,
работели са заедно при ответника от повече от 4 години. Свидетелят работел като
монтажник дограма, което включвало монтаж на врати и прозорци. Знае за
настъпилия инцидент през м.11.2014 г. трябвало да монтират две врати на адрес.
Обектът представлявал къща в строеж. Трябвало да монтират вратите на първия
етаж. За да стигнат до етажа се качили по стълби с дължина около 10 м. и 1-2 м.
като височина. Ищецът се подготвял за монтаж, а свидетелят отишъл заедно със
собственика до съседна къща, от която да ползват електричество. Тогава чул шум
от падане. Отишъл на място и видял, че вратата и ищецът ги нямало. На обекта
имало вътрешни стълби, по които се слизало от първия етаж към мазето.
Свидетелят видял, че ищецът е паднал, лежал по лице. Стълбите били разположени
между две врати. Разполагали с работно облекло – гащеризон, яке, блузи и
отскоро получили обувки. Това било предпазното им облекло. По принцип имали и
каски. В случая още не били поставили каските, тъй като не са били започнали
монтажа на вратите, а са оглеждали мястото. Имали указания от работодателя кога
да ползват каски – когато отидат на обекта. Такива указания е имало от страна
на работодателя и към момента на инцидента. Всеки ден имали инструктаж, за
което се подписвали. Правел се общ инструктаж, след което се подписвали в
тетрадки. Инструктажът се водел от служител на ответника. На мястото на монтажа
имало дневна светлина, имало видимост. Свидетелят не разбрал защо е паднал
ищеца, не е видял самия инцидент. Коментирал е инцидента със свои колеги, както
и с ищеца, който също не му обяснил точно случилото се. Обяснил му, че като
носел врата усетил, че пада. Не знаел как точно е станало. Ищецът бил паднал по
лице, вратата била на стълбите. По принцип свидетелят извършвал монтажа, а
ищецът носел материалите без да участва в монтажа. На стълбището нямало
парапети. Към момента на инцидента нямали предпазни обувки, сами си ги
купували. Разполагали с колани, които се връзвали нависоко за обезопасяване при
монтаж на височина. Свидетелят смята, че са имали налични каски с тях.
Във въззивното
производство е представено и прието експертно решение на ТЕЛК от 26.10.2016 г.
– след провеждане на устните състезания пред СРС на 02.03.2016 г. с него на
ищеца е определена 54 % трайна неработоспособност за срок от 3 години във връзка с последици от
травма, обхващащи няколко области на тялото – състояние след черепно – мозъчна
травма, субарахноидна хеморагия,
посттравматична епилепсия, посттравматичен отоневрологичен
синдром, състояние след фрактура на Тн7 и Тн8, тораксална
сколиоза. В експертното решение са описани и
противопоказните условия на труд – нервно-психическо напрежение, работа в
близост до огън, водни басейни, ел. ток, движещи се механизми, представляващи
опасност при евентуален припадък, вдигане и пренасяне на тежести над 5 кг. При
извършване не преценка относно обективното здравословно състояние на ищеца е
констатиран тремор на горните крайници.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби е са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално
допустими. Разгледани по същество, жалбата на ищеца и на ответника срещу
решението, постановено по реда на чл.247 ГПК, са основателни, а жалбата на
ответника срещу основното съдебно решение е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
В случая обжалваното решение от
24.10.2016 г. е валидно и процесуално допустимо.
По релевираните доводи за
необоснованост на решението в обжалваната част и нарушение на материалния
закон:
СРС е
сезиран с искове с правно основание чл.200 КТ - за заплащане на обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съгласно
нормата на чл.200, ал.1 КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили
инвалидност на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им.
Понятието
трудова злополука е легално дефинирано в чл.55 от Кодекса за социално
осигуряване (наименованието му е изменено – ДВ, бр.67 от 29.07.2003 г.) - КСО.
Съгласно първата алинея на тази норма трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
В чл.57 КСО и сл., както и в издадената на основание чл.57, ал.3 КСО Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки, е
регламентиран редът за деклариране и разследване на трудовите злополуки.
Съгласно нормата на чл.60 КСО длъжностното лице, определено от Ръководителя на
ТП на НОИ, въз основа на документите в досието, в 7 – дневен срок от
декларирането издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за
трудова.
В
случая е постановено разпореждане № 17494/28.01.2015 г., с което декларираната
от ответника злополука, настъпила на 18.11.2014 г., е приета за трудова по
смисъла на чл.55, ал.2 КСО. Наред с това към момента на настъпването й страните
са били обвързани от трудов договор. Уврежданията на ищеца са причинено в
резултат на настъпилата злополука. Страните не спорят, че горепосоченото
разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила.
По
изложените съображения съдът приема, че наличието на трудова злополука е
установено по надлежния административен ред, чрез постановения индивидуален
административен акт, който е влязъл в сила като необжалван от страните.
Отговорността
на работодателя е обективна, поради което не е необходимо наличието на вина.
Ето защо съдът счита, че са налице предпоставките на чл.200 КТ и следва да се
ангажира отговорността на работодателя за причинените на служителя неимуществени
вреди от трудовата злополука.
В предмета на делото
е включен иск за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Принципът
на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на
претърпените телесни болки и душевни страдания. При преценка размера на
полагащото се на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
следва да се съобрази, че същият е получил изключително тежки травматични увреждания, описани по – горе, като травмите
са черепно – мозъчна и гръбначно – мозъчна. Същите са наложили оказването на
спешна медицинска помощ и провеждане на оперативни интервенции. Налице е
необходимост от извършване на последващи операции.
Наложила се е имобилизация на лумбалната
област заради компресионното счупване на телата на
7-ми и 8-ми гръден прешлен. На ищеца е предписан лечебно – охранителен и двигателен
режим, които са му създавали неудобства и дискомфорт.
Продължителен е възстановителния период – около една година, като ищецът не е
възстановен напълно. Налице са необратими последици от получените травми. И към
момента на изготвяне на съдебно – медицинската експертиза ищецът е бил в
увредено неврологично и общо състояние. Констатираните първоначално моторни и
сетивни Джаксънови пристъпи на лявата ръка и лицевата
мускулатура понастоящем са се развили в посттравматична епилепсия, която води
до сериозни затруднения и неудобства. С ЕР на ТЕЛК са определени множество
противопоказни условия на труд, което ограничава възможността на ищеца за
трудова заетост, както и създава редица ограничения в ежедневието му. На ищеца е
определена 54 % трайна неработоспособност. Тъй като последиците от инцидента
имат траен характер, те ще причиняват и за в бъдеще страдания и неудобства на ищеца.
Към момента на настъпване на трудовата злополука ищецът е бил в активна
трудоспособна възраст – 40 години. Ето защо, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, икономическите условия към
датата на настъпване на трудовата злополука, както и задължителните указания,
дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди във връзка с настъпилата на 18.11.2014 г. трудова
злополука възлиза на 70 000 лв., което ще го възмезди в най - пълна степен за
претърпените от него болки и страдания.
Ответникът
своевременно е релевирал по делото с депозирания
писмен отговор на исковата молба възражение за допусната от ищеца груба
небрежност, тъй като не е използвал предпазна каска и не е положил елементарна
грижа, за да си осигури видимост на стълбищната
площадка на мястото на монтажа. С обжалваното решение съдът е разгледал това
възражение, като е приел наличието на груба небрежност от страна на ищеца, като
е приел, че съпричиняване от негова страна възлиза на 30 %. Жалбоподателят –
ищец релевира доводи за необоснованост на изводите на
съда в тази им част.
В
нормата на чл.201, ал.2 КТ е регламентирано, че отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Във връзка с приложението на тази норма е формирана
непротиворечива съдебна практика, съгласно която небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението
на определена категория лица (добрия стопанин), с оглед естеството на дейността
и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел -
грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При трудовата намаляване на отговорността на
работодателя може да има не при всяко съпричиняване от страна на работника или
служителя, а само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност (решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011
г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г.,
на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 18 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени
по реда на чл.290 ГПК и др.).
В
разглеждания случай се установи, че при внасяне на подлежащата на монтиране
врата ищецът е държал същата пред себе си и по този начин е нямал видимост. При
качването си на необезопасената стълбищна площадка е
паднал заедно с вратата на долното ниво. По делото се установи, че в деня на злополуката
ищецът е бил инструктиран, във връзка с което е положил подпис за проведен
инструктаж. Не се установи обаче на същия да са предоставени предпазни
средства, включително каска. Предоставянето на такива на друго лице – В.Б., не
обосновава извод, че това лице е предоставило предпазните средства, включително
предпазната каска на ищеца. Твърденията на ответника, че В.Б. е ръководител на
бригадата, в която е работел ищец, не са подкрепени с доказателства по делото. Също
така по делото е разпитан като свидетел В.Б., който е дал показания, че
работниците при ответника имат работно и предпазно облекло, както и каски.
Мисли, че към момента на инцидента са имали налични каски. От една страна
показанията на свидетеля Бочев, ценени по реда на чл.172 ГПК, се ползват с
ниска доказателствена стойност, доколкото същият и към момента работи при
ответника. Отделно от това свидетелят не е дал показания, че със сигурност е
имало налични предпазни каски към момента на инцидента, а е заявил това
обстоятелство с известно колебание. Същевременно, съгласно изискванията на
чл.154, ал.1 ГПК, в доказателствена тежест на ответника е да установи по
несъмнен начин изпълнение на задължението си да предостави на ищеца лични
предпазни средства, включително и каска. От събраните по делото доказателства
не може да се обоснове извод в тази насока. Нужно е да се отбележи също така и
обстоятелството, че при разследване на трудовата злополука в хода на
проведеното административно производство са установени нарушения на множество
разпоредби на подзаконови нормативни актове, които регламентират основни
правила за безопасна работа - чл.277, ал.1 КТ, чл.16 и чл.61 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи; чл.166 от Наредба № 7 от
23.09.1000 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. Доколкото
обаче увреждането е причинено не само от тези нарушения на безопасните условия
на труд, допуснати от работодателя, но и от липсата на елементарно старание за
собствената безопасност на ищеца, следва да се приеме, че същият е проявил
груба небрежност, която е допринесла за увреждането. Ето защо е налице
основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение, на основание
чл.201, ал.2 КТ, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. Същият обаче
неправилно е определил обема на съпричиняването на 30
%. Предвид установените в административното производство нарушения от страна на
работодателя, липсата на елементарно обезопасяване на обекта, на който се
извършват монтажните дейности, съпричиняването на
ищеца следва да се определи съобразно приноса му за настъпване на злополуката. Въззивният съд приема, че приносът на ищеца за настъпване
на вредоносния резултат възлиза на 10 %, поради което с 10% следва да се намали и определеното
обезщетение (решение № 14/01.03.2010 г. по гр. д. № 3456/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ
ГО;решение № 130/16.07.2019 г., постановено по гр. д. № 800/2018 г. по описа
на ВКС, ГК, ІV ГО).
Следва
да се отбележи, че съгласно разясненията, дадени с решение № 63/08.07.2019 г.,
постановено по т. д. № 2013/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, редукцията на обезщетението се прилага към
размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването
му, поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата, а не към претендирания. Претендираният
размер има правното значение на горна граница, с оглед забраната за присъждане свърх петитум, но не и решаващо
значение при преценката на действителния размер на претърпяната вреда, който се
определя от съда. Дължимият размер е този, до който е намален действителният
след прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД (в случая чл.201, ал.2 КТ), но не повече от претендирания.
По
изложените съображения дължимото от ответника обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, след приспадане на редукцията от 10 %, на основание
чл.201, ал.2 КТ, възлиза на 63 000 лв.
Ответникът
поддържа заявените в писмения отговор на исковата молба възражения за
приспадане на суми от дължимото на ищеца обезщетение. Посочените суми се
отнасят за претърпените от ищеца имуществени вреди. Същевременно ищецът е оттеглил
исковата си молба по отношение предявения иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, за което ответникът е изразил съгласие. С оглед на това с
влязло в сила определение частично е прекратено производството по делото по
отношение на тази искова претенция.
В
проведеното на 02.03.2016 г. открито съдебно заседание ищецът е заявил, че „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД му е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
16 162, 74 лв. – обстоятелство, за което страните не спорят. С оглед на
това следва да се приеме, че отношенията им във връзка с претърпените от ищеца
имуществени вреди са окончателно решени помежду им. По тази причина
приспадането на тези суми от дължимото обезщетение за неимуществени вреди би се
отразило на уредени отношения между страните.
Независимо
от изложеното, дори да се приеме, че е налице необходимост от приспадане на
изплатеното застрахователно обезщетение и заплатените от ответника суми,
описани в отговора на исковата молба, то предявеният иск отново се явява изцяло
основателен. Общият размер на изплатеното застрахователно обезщетение и
посочените от ответника суми с посочени размери, за заплащането на които ищецът
не спори, възлиза на 21 202, 74 лв. (16 162, 74 лв. + 1 500 лв.
+ 3 440 лв. + 100 лв.). Разликата
между дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
63 000 лв. и сумата от 21 202, 74 лв. възлиза на 41 797, 26 лв.
Същевременно искът е предявен за сумата от 30 000 лв.
По изложените съображения съдът
счита, че предявеният иск е изцяло основателен. Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.200 КТ за
сумата над 19 054, 11 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.,
като предявеният иск следва да се уважи изцяло, в претендирания
от ищеца размер, с оглед установения принцип на диспозитивното
начало в гражданския процес. Тъй като ищецът не претендира законна лихва,
такава не следва да му се присъжда.
В предмета на делото е включена въззивна жалба, депозирана от ответника срещу решението от
22.05.2018 г,. постановено по реда на чл.247 ГПК, в частта, с която е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.10.2016 г. като е
осъден да заплати сумата от 216, 85 лв. – обезщетение за имуществени вреди и
искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 15 000 лв.
Решението за отстраняване на
очевидна фактическа грешка е валидно. Жалбоподателят релевира
доводи за недопустимост на решението в обжалваната от него част.
Първоначално в предмета на делото
е включена искова претенция за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. С определение, постановено в проведеното на 02.03.2016 г.
открито съдебно заседание производството по делото в частта на иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е прекратено, поради заявено от
ищеца оттегляне на исковата молба, както и съгласие от ответника. Определението
е влязло в сила като необжалвано от страните. В постановеното 24.10.2016 г.
съдебно решение решаващият съд е обсъдил претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, с оглед определяне общия размер на претърпените вреди от
ищеца, от която сума е приспаднал изплатеното застрахователно обезщетение. Така
е достигнал до извода за частична основателност на предявения иск за заплащане
на обезщетение на неимуществени вреди. Същевременно
с решението от 22.05.2018 г. съдът е приел, че е формирана воля за присъждане
на имуществени вреди, като е присъдил сумата от 216, 85 лв. – обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди и отхвърляне на иска до пълния предявен
размер от 15 000 лв. След като с решението, постановено по реда на чл.247 ГПК, в обжалваната от ответника част, решаващият съд в нарушение на диспозитивното начало се е произнесъл по иск, с който не е
бил сезиран, същото се явява процесуално недопустимо по смисъла на чл.270, ал.3 ГПК и като такова следва да се обезсили в тази му част решение № 364 от
11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО). Тъй като съдът се е
произнесъл свръх петитум, не е налице основание за
частично прекратяване на производството по делото.
По разноските по
производството:
Жалбоподателят – ответник има
право на разноски във въззивното производство,
сторени във връзка с въззивната жалба срещу решението
от 22.05.2018 г. Същият обаче не претендира присъждането на такива, поради
което не следва да му се присъждат.
Процесуалният представител на
жалбоподателя – ищец претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на страната в настоящото производство.
Същевременно по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, в
който да е постигнато съгласие за оказване на безплатна правна помощ. Ето защо
не са налице предпоставките на чл.78, ал.1 ГПК вр. с
чл.38, ал.2 ЗАдв. за присъждане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя – ищец.
С оглед изхода на спора в полза
на ищеца следва да се присъди сумата от още 370, 35 лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС, при
отчитане частичното прекратяване на производството по делото. Решението следва
да се отмени и в частта, с която в тежест на ищеца е възложена сумата над
1 112, 55 лв. до пълния присъден размер от 1 733, 74 лв.,
представляваща сторени от ответника разноски в производството пред СРС.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 218, 92 лв., а по сметка на
СРС – още 437, 84 лв. – държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 412820/22.05.2018 г., постановено по гр. д. № 25726/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 119 състав, по реда на чл.247 ГПК, в ЧАСТТА, с която е допуснатата
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 16753/24.10.2016 г.,
постановено по гр. д. № 25726/2015
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 119 състав, с което е постановено първият абзац от диспозитива на решението се чете: ОСЪЖДА „Р.С.“ ЕООД, ЕИК ******,
с адрес ***, ж. к. „******и съдебен адрес *** – адв. Д.
Б.(със сегашно наименование „С.М.МН“ ЕООД), е осъден да заплати на Г.В.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.200 КТ, сумата от още 216, 85 (двеста и шестнадесет лева и осемдесет и пет стотинки) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на консултации, прегледи, разликата между трудовото възнаграждение и
полученото обезщетение по общественото осигуряване и плащане на черепно –
мозъчна пластика, като за горницата до общо
15 000 (петнадесет хиляди) лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като процесуално
недопустимо в посочената част.
ОТМЕНЯ решение № 16753/24.10.2016 г.,
постановено по гр. д. № 25726/2015
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 119 състав, поправено с решение № 412820/22.05.2018
г., постановено по гр. д. № 25726/2015
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 119 състав, в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявеният иск от Г.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу „Р.С.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес ***, ж. к. „******и съдебен адрес *** – адв. Д. Б.(със сегашно наименование „С.М.МН“ ЕООД), с
правно основание чл.200 КТ - за разликата над
19 054, 11 (деветнадесет хиляди петдесет и четири лева и единадесет
стотинки) лв. до пълния предявен размер от
30 000 (тридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпилата на 18.11.2014 г. трудова злополука, както и
в ЧАСТТА, с която Г.В.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, е осъден да заплати на „Р.С.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес ***, ж. к.
„******и съдебен адрес *** – адв. Д. Б., сумата над 1 112, 55 (хиляда сто и
дванадесет лева и петдесет и пет стотинки) лв. до пълния присъден размер от 1 733, 74 (хиляда седемстотин тридесет и три лева и седемдесет
и четири стотинки) лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.М.МН“ ЕООД, ЕИК ******, с
адрес гр. Костинброд, ул. „******и съдебен адрес *** – адв.
Д. Б.(със предишно наименование „Р.С.“ ЕООД), да заплати на Г.В.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от още 10 945,
89 (десет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки)
лв. – сумата над 19 054, 11 (деветнадесет хиляди и петдесет и четири лева
и единадесет стотинки) лв. до пълния предявен размер от 30 000 (тридесет
хиляди) лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от настъпилата на 18.11.2014 г. трудова
злополука, както и да заплати сумата от още
370, 35 (триста и седемдесет лева и тридесет и пет стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството
пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16753/24.10.2016 г., постановено по гр. д. № 25726/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
119 състав, поправено с решение № 412820/22.05.2018 г., постановено по гр. д. №
25726/2015 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 119 състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „С.М.МН“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес гр. Костинброд, ул. „******и
съдебен адрес *** – адв. Д. Б.(със предишно
наименование „Р.С.“ ЕООД), да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 218,
92 (двеста и осемнадесет лева и деветдесет и две стотинки лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване,
както и да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от още 437, 84 (четиристотин тридесет и
седем лева и осемдесет и четири стотинки) лв., представляваща държавна такса,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.