М
О Т И В И
към
Присъда № 260015 от 10.05.2021г.,
постановена
по НОХД № 47/2021г.
по
описа на Старозагорски окръжен съд
С
обвинителен акт подсъдимият Б.Т.Н. -
роден на ***г***, българин, *********,
с постоянен и настоящ адрес:***, вдовец, неосъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това, че на 07.07.2018
година на път II -55, км 36, в Прохода на Републиката „Хаинбоаз“, в землището
на общ. Гурково, обл. Стара Загора, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил м.”Тойота“, модел „Авенсис” с per. №
ОВ 0641 ВС, в нарушение на правилата за движение:
-
чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП - „Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак“ - в случая „В 26“;
-
по чл.47 от ППЗДвП - „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“ - 70 км/ч,
като
управлявал автомобила със скорост от около 79 км/ч, в резултат на което
причинил по непредпазливост смъртта на Б.П.Н. с ЕГН **********; двустепенна
средна телесна повреда на Д.Б.Н., изразяваща се във временно разстройство на
здравето, опасно за живота и трайно затруднение на движението на врата и на М.Х.М.:
двустепенна средна телесна повреда, изразяващи се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина, и тежка
телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота, като от деянието са настъпили смърт за едно лице и телесни
повреди на две лица – престъпление по чл.343, ал.4 вр.
ал.З, предл. 2-ро, буква “б“, предл. първо във вр. ал.1, във вр. с чл.342, ал.1
от НК.
Подсъдимият Б.Т.Н. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият
Б.Т.Н. ***. Правоспособен водач е от 1985
година на МПС категории „В” и „С“, като впоследствие е придобил правоспособност
и за множество други категории - “D“, „DE”, „АМ“, „ТКТ“, „ВЕ“, „СЕ“. Като водач на
МПС подс. Н. се води на отчет в Сектор КАТ при ОД на МВР-Ловеч, и работи като
шофьор на тежкотоварен автомобил.
Подсъдимият
Н. притежавал лек автомобил м.“Тойота“ мод. „Авенсис” с per. № *********, който управлявал.
В
началото на м.юли 2018г. подс. Н. и семейството му - пострадалата Бистра Н. -
негова съпруга, и дъщеря им Д.Н. – тогава на 13 години, били на почивка на море.
На 07.07.2018г. следобед тръгнали да се прибират към дома си, като пътували с
автомобила “Тойота Авенсис” с per. № ОВ 0641 ВС. Автомобилът управлявал
подсъдимият, съпругата му Бистра Н. седяла на предна дясна седалка, а дъщеря им
- малолетната тогава Д.Н., седяла на задната седалка. В около 17:30 ч.-18:00 ч.
управляваният от подс. Н. автомобил се движел по път П-55 в землището на общ.
Гурково, в Прохода на Републиката - в посока от юг на север.
Пътното
платно в района било ориентирано в посока юг -север, като ширината на платното
е 10,7 м, разделена на три ленти за движение - западна, предназначена за
движение в посока юг /към гр. Гурково/, средна и източна ленти, предназначени
за движение в посока север. Средната и източната ленти са с широчина от по
3,6м, разделени помежду си от единична прекъсната линия. Платното за движение
било ограничено двустранно от частично затревени банкети, като западния
граничил с предпазна еластична ограда.Времето било светло, но облачно и валял
дъжд. Участъкът от пътя бил покрит с мокър и хлъзгав дребнозърнест асфалт.
Движението не било натоварено и интензивно. Управляваният от подс. Н. лек
автомобил „Тойота“ се движел в посока север по източната лента за движение -
дясна по посока движението на автомобила. Управляваният от подсъдимия автомобил
навлязъл в района на км36 на пътя, където в пътния участък се намирали два
последователния завоя - първо ляв, а след това десен по посока на движението
му, придружени с лек наклон на изкачване. За движещите се в посока север
превозни средства /какъвто бил и управляваният от подсъдимия автомобил
„Тойота“/, за участъка действали следните пътни знаци: А40 „Участък с
концентрация на пътнотранспортни произшествия“, А15 „Опасност от хлъзгане“, А4
„Последователни опасни завои, първият от които е наляво“ , В26 „Забранено е
движение със скорост, по висока от означената — 70 км/ч“ и Т2 „Дължина на
зоната на действие на въведената забрана - 3 500м“ .
Въпреки
наличието на горните пътни знаци и ограничение на скоростта до 70 км/ч, подс. Н.
управлявал автомобила си със скорост от около 79 км/ч.
В
същото време, по същия път, но в посока юг - по западната лента на пътното
платно, пътували св.Т.Е.и постр. М.М.. Двамата били студенти, учащи в гр.
Велико Търново и се прибирали към къщи заедно, тъй като постр. М. ***, а св. Е.-
в село в община Созопол, обл. Бургас. Двамата пътували с автомобил марка
“Фиат“, модел “Пунто“ с per. № *********,
собственост на св. Е.. Свидетелят Е. управлявал автомобила си, а постр. М.
седял на предната дясна седалка и бидейки пътник, не наблюдавал пътната
обстановка. Управляваният от св. Енчев автомобил също навлязъл в района на
км36, като действащите пътни знаци за движещите се в посока юг превозни средства
били аналогични на тези, предназначени за насрещно движещите се в посока север
превозни средства: А40, А15, А4, Т2, като В26 забранявал движение със скорост,
по-висока от 60 км/ч. Свидетелят Енчев управлявал автомобила „Фиат Пунто“ по
западната лента за движение, предназначена за движение в посока юг, със скорост
от около 73 км/ч.
При това
насрещно движение, двата автомобила - л.а.“Тойота“, управляван от подс. Н.,
движещ се в посока север и л.а. “Фиат“, управляван от св. Енчев, движещ се в
посока юг, се приближавали един към друг. Управляваният от подс. Н. автомобил
навлязъл със скорост на движение около 79 км/ч. в указан с пътен знак А4 завой
- ляв по посока на движението му. Автомобилът преодолял завоя, но на излизане
от същия загубил напречна устойчивост. Подсъдимият Н. се опитал да овладее
автомобила, манипулирайки уредите за управление, но вследствие загубата на
напречна устойчивост автомобилът преминал в режим на аварийно движение, като
започнал да се плъзга странично косо наляво, с водеща предна дясна част и
едновременно с това ротирал около вертикалната си ос по посока обратна на
часовниковата стрелка. Движейки се по този начин автомобилът „Тойота“ напуснал
източната лента, пресякъл средната лента на пътя и навлязъл странично - с десните
си състави напред, в западната лента за движение. В същия момент по западната
лента насрещно се движел управляваният от св. Е. л.а. “Фиат“. Свидетелят Е.
възприел излизащия от завоя и завъртащ се л.а. “Тойота“ и веднага привел в
действие спирачната система на автомобила си, но въпреки това между двата
автомобила последвал сблъсък. Ударът бил страничен отдясно, кос, обособен около
средна дясна колона за лекия автомобил „Тойота“ и челен, кос, обособен в
позицията на фронталните състави /по-силно изразен в лявата им част/ за лекия
автомобил „Фиат“. В резултат на този инициален удар, лекият автомобил „Фиат“
бил изтласкан на северозапад и спрял, опрян със задна дясна част в предпазната
мантинела, а лекият автомобил „Тойота“ продължил движението си напред по посока
на движението си /на северозапад/, завъртял се на около 63 градуса по посока
обратно на часовниковата стрелка и се установил в покой, ориентиран с предната
си част в посока югозапад.
След
като автомобилите се установили в покой, подс. Н. излязъл от автомобила
„Тойота“ и извел детето си – пострадалата Д.Н. от автомобила. Установил, че
съпругата му - постр. Бистра Н. няма реакции. По мобилния си телефон подс. Н.
веднага подал сигнал за произшествието на тел.112. Междувременно св. Е. също
излязъл от автомобила „Фиат“ и тъй като постр. М. бил притиснат в купето и се
оплаквал от силни болки в корема, му помогнал да се премести на предна лява
седалка в автомобила.
Малко
след настъпване на произшествието покрай двата автомобила преминал и спрял
попътно движещ се автомобил, който откарал пострадалата Д.Н. в УМБАЛ „Проф.д-р
Ст.Киркович“ АД-Стара Загора.
Междувременно
на мястото на произшествието пристигнали служители на МВР и екип на Спешна
медицинска помощ, като последният констатирал смъртта на постр. Бистра Н., а
постр. М. бил откаран за оказване на медицинска помощ.
Събраните
в хода на досъдебното производство доказателства – взаимно допълващи се и
непротиворечиви – подкрепят направеното от подсъдимия Б.Т.Н. признание на
инкриминираните в обвинителния акт факти и обстоятелства и налагат за
установено по несъмнен и категоричен начин гореизложеното изложение на
фактически случилото се.
Обстоятелствата
относно поведението на подсъдимия Н. като водач на процесното МПС на
инкриминираната дата и място се установяват от гласните доказателства, събрани
на досъдебното производство - показанията на свидетелите: Т.
Г.Е. /л.28-29, т.1 от ДП/, М.Х.М. /л.35-37, т.1 от ДП/, Н.И.Н. /л.45, т.1 от
ДП/, И.Ц.Ц. /л.46, т.1 от ДП/, Д.П.Т. /л.47, т.1 от ДП/, П.С.П. /л.48, т.1 от
ДП/, Г.М.П. /л.49, т.1 от ДП/, Д.Б.Н. /л.14, т.2 от ДП/, направените самопризнания
от подсъдимия, както и от писмените доказателства: протокол
за оглед на местопроизшествие от 07.07.2018г. /л.12-14, т.1 от ДП/, фотоалбум
на ПТП извършено на 07.07.2018г. /л.15-26, т.1 от ДП/, документи за МПС „Фиат
Пунто“ с Рег. № *********/л.30-34,
т.1 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 02.08.2018г. /л.41, т.1 от ДП/,
документи за МПС „Тойота“ с Рег. № ОВ 0641 ВС /л.42-44, т.1 от ДП/, епикриза на
Д.Б.Н. от клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ АД – Пловдив /л.78,
т.1 от ДП/, справка от БАН НИМХ Филиал – Пловдив /л.120, т.1 от ДП/, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 07.07.2018г. /л.121, т.1 от ДП/, разпечатки
техническо средство /л.122-123, т.1 от ДП/, справка годност техническо
устройство /л.124, т.1 от ДП/, писмо от Община Ловеч с УРВ, УН, копия от семеен
регистър /л.129-134, т.1 от ДП/, писмо от Община Казанлък, ведно с препис от
акт за смърт /л.135-136, т.1 от ДП/, характеристична справка на Б.Т.Н. /л.137,
т.1 от ДП/, справка за нарушител/водач /л.138, т.1 от ДП/; постановление за
превоз със специализиран автомобил на пътна помощ на МПС /л.142, т.1 от ДП/, протоколи
за уведомяване на пострадал от престъпление съобразно чл.6 от ЗПФКПП и
формуляри /л.144-153, т.1 от ДП/, предавателно-приемателен протокол от
09.07.2018г. /л.154, т.1 от ДП/, препис на протокол за оглед на
местопроизшествие от 07.07.2018г. /л.11, т.2 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства
от 14.09.2020г. /л.45-46, т.2 от ДП/, фотоалбум на веществени доказателства
/л.47-49, т.1 от ДП/, постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 30.11.2020г. /л.93-94, т.2 от ДП/, декларация за СМПИС
от 08.12.2020г. /л.96, т.2 от ДП/, удостоверение за родствени връзки на Бистра П.Н.,***
/л.99-100, т.2 от ДП/, протоколи за предявяване на разследване /л.103-105, т.2
от ДП/, и
не на последно място от заключенията на съдебните експертизи.
От
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза
на труп № 152/2018г. /л.51-54, т.1 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р Тодор
Георгиев Пасев, се установява, че в
резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие, пострадалата Бистра П.Н.
на 42 години, е получила следните травматични увреждания: Гръдна травма -
счупване на серия ребра в двете гръдни половини с разместване на фрагменти;
контузия и разкъсване на белите дробове, кръв в дясната гръдна кухина;
Гръбначно-мозъчна травма- счупване на шийни прешлени с контузия на гръбначния
мозък, вдишана кръв в белите дробове; Коремна травма- разкъсване капсулата на
слезката, разкъсване капсулата и паренхима на черния дроб, кръв в коремната
кухина, както и счупване на раменна кост на десния горен крайник, счупване на
дясната лопатка, охлузвания и кръвонасядания по дясна лицева половина,
разкъсно-контузии рани по шията в дясно, охлузвания и кръвонасядания по тялото
и крайниците.
Всички
травматични увреждания са прижизнени и е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените
травматични увреждания, както и между травматичните увреждания и настъпилия
смъртен изход. Смъртта на пострадалата Бистра Н. е вследствие на тежката
съчетана гръдна, гръбначно-мозъчна и коремна травми, като смъртта е настъпила
бързо и е била неизбежна.
От заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство химическа експертиза
/протокол за извършено химическо изследване № 179 от 09.07.2018г. /л.58-62, т.1
от ДП/, изготвена от Цветелина Танева Танева – Началник група „Химия, биология
и наркотици“ в сектор БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора, се установява, че в
кръвта на свидетеля Т.Г.Е. няма наличие
на алкохол, на наркотици или на упойващи лекарствени средства.
От заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство химическа експертиза /протокол за извършено химическо изследване №
180 от 09.07.2018г. /л.58-62, т.1 от ДП/, изготвена от Цветелина Танева Танева
– Началник група „Химия, биология и наркотици“ в сектор БНТЛ при ОД на МВР –
Стара Загора, се установява, че в кръвта на подс. Б.Т.Н. няма наличие на
алкохол, на наркотици или на упойващи лекарствени средства.
От заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 323/2018г. /л.73-75, т.1 от ДП/, изготвена от
вещото лице д-р Тодор Георгиев Пасев, се установява, че в
резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие, пострадалата Д.Б.Н. на
13 години, приета за лечение след произшествието в УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“
АД-Стара Загора, в УМБАЛ „Св.Георги“ АД-Пловдив, в Клиника по неврохирургия, и
изписана от болничното заведение на 17.07.2018г., е получила следните
травматични увреждания: Контузия на главата и шията; Остър хематом над твърдата
мозъчна обвивка челно в дясно и счупване на трети шиен прешлен. Установената
черепно- мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа и кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка с наложило се медицинско отваряне на черепната кухина
е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, като тази
опасност не се е реализирала вследствие оказаната високоспециализирана
медицинска помощ. Счупването на трети шиен прешлен има медико-биологичен
характер на трайно затруднение на движението на врата за срок, по-дълъг от 30
дни.
Налице е
причинно-следствена връзка между получените от Д.Н. травматични увреждания и
претърпяното произшествие, като описаните травми, причинили временно разстройство
на здравето, опасно за живота и трайно затруднение на движението на врата за
срок, по-дълъг от 30 дни, имат характер на средни телесни повреди по смисъла на
чл. 129 от НК.
От заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 327/2018г. /л.80-88, т.1 от ДП/, изготвена от
вещото лице д-р Емил Николов Бъчваров, се установява, че в
резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие, пострадалият М.Х.М. на
21 години -приет за лечение след произшествието в УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“
АД-Стара Загора, в Клиника по обща и оперативна хирургия, и изписан от
болничното заведение на 11.07.2018г., постъпил повторно в същата клиника на
16.07.2018г. и изписан на 26.07.2018г., както и постъпил на 13.08.2018г. и
изписан на 24.08.2018г., в резултат на произшествието е получил следните
травматични увреждания: Черепно- мозъчна травма — сътресение и контузия на
мозъка, счупване на основата на черепа, пареза на лицевия нерв в дясно; Коремна
травма -контузия на корема, разкъсване на черния дроб, разкъсване на опорака на
червата, кръвоизлив в корема, разкъсване на дебелото черво, усложнение чревна
непроходимост. Сътресението и контузията на мозъка са причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота, а счупването на черепната основа е
причинило нараняване, проникващо в черепната кухина, като и двете телесни
увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Коремната травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб, разкъсване на
опорака на червата, кръвоизлив в корем, разкъсване на дебелото черво,
усложнение чревна непроходимост, е причинило постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, която опасност е преодоляна единствено вследствие
оказаната високоспециализирана медицинска помощ, и има характер на тежка
телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК.
От заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство автотехническа
експертиза /л. 98-116, т.1 от ДП/, изготвена от вещото лице И. Дочев Чакъров,
се установява, че мястото на удара в надлъжно разположение се намира на около
9-10м северно от ориентира и в западната лента на движение – лентата на
движение на л.а. „Фиат“. Скоростта на движение на л.а. „Тойота“ непосредствено
преди настъпването на ПТП е възлизала на 70 км/ч, а към момента на удара на 14
км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Фиат“ непосредствено преди настъпването на
ПТП е възлизала на 70 км/ч, а към момента на удара на 66 км/ч. Водачът на
процесния л.а. „Тойота“ е имал техническа възможност да възприеме насрещно
движещия се л.а. „Фиат“ на повече от 70м преди мястото на удара. Водачът на
л.а. „Фиат“ е имал техническа възможност да възприеме насрещно движещия се л.а.
„Тойота“ след излизането на същия от кривата, в случая на повече от 70м преди
мястото на удара. Водачът на л.а. „Тойота“ е имал техническа възможност да
следи конкретната пътна обстановка и да подбира скоростта си на движение,
съответно същият е имал и техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието. Водачът на л.а. „Фиат“ е възприел своевременно опасността и не
е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването
на ПТП. Определената скорост на движене на процесния л.а. „Фиат“ – 70 км/ч е
надвишавала максимално разрешената за конкретния пътен участък, възлизаща на 60
км/ч.
Основната техническа причина
за възникването на конкретното ПТП е навлизането на л.а. „Тойота“ в лентата на
движение на л.а. „Фиат“, което е причинно-следствена връзка с движението на
л.а. „Тойота“ в кривата със скорост 70 км/ч.. Скоростта на движение на л.а.
„Тойота“ непосредствено преди настъпването на ПТП е възлизала на 80 км/ч, а към
момента на удара на 14 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „Фиат“
непосредствено преди настъпването на ПТП е възлизала на 70 км/ч, а към момента
на удара на 66 км/ч.
От заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство допълнителна
автотехническа експертиза /л. 17-40, т.2 от ДП/, изготвена от вещото лице И.
Дочев Чакъров, се установява, че мястото на удара в надлъжно разположение се
намира на около 9-10м северно от ориентира и в западната лента на движение –
лентата на движение на л.а. „Фиат“. Водачът на процесния л.а. „Тойота“ е имал
техническа възможност да възприеме насрещно движещия се л.а. „Фиат“ на повече
от 70м преди мястото на удара. Водачът на л.а. „Фиат“ е имал техническа
възможност да възприеме насрещно движещия се л.а. „Тойота“ след излизането на
същия от кривата, в случая на повече от 70м преди мястото на удара. Водачът на
л.а. „Тойота“ е имал техническа възможност да следи конкретната пътна
обстановка и да подбира скоростта си на движение, съответно същият е имал и
техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието. Водачът на
л.а. „Фиат“ е възприел своевременно опасността и не е имал възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП при така подбраната
скорост на движение 70 км/ч. Основната техническа причина за възникването на
конкретното ПТП е навлизането на л.а. „Тойота“ в лентата на движение на л.а.
„Фиат“, което е причинно-следствена връзка с движението на л.а. „Тойота“ в
кривата със скорост 80 км/ч, надвишаваща максимално разрешената 70 км/ч, както
и граничната стойност на критичната скорост за поява на напречна неустойчивост
при конкретните пътно-климатични условия и възлизаща на 65.8 км/час.
От заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство тройна
автотехническа експертиза /л. 52-74, т.3 от ДП/, изготвена от вещите лица
Станчо Колев Станчев, Валентин Иванов Вълчев и Дикран Бохос Бохосян, се
установява, че скоростта
на движение на лекия автомобил „Тойота“ е била около 79 км/ч. - 79,13 км/ч., а
максимално възможната скорост на движение при конкретните пътни условия при
запазване на траекторията на масовия център на автомобила при движение по крива
/завоят е с радиус около 96,35 метра/, е от порядъка на 75 км/ч. Тъй като
автомобилът „Тойота“ е бил управляван със скорост от около 79 км/ч., която е
по-висока от критичната за радиуса на завоя скорост, същата е причина за загуба
на напречна устойчивост на автомобила и загубата на контрол върху управлението
на автомобила от страна на подс. Н. е породена от избора на скоростен режим,
несъответстващ на знаковата уредба - ограничение до 70 км/ч.
Скоростта
на движение на лекия автомобил „Тойота“ към момента на удара е около 60 км/ч.
Скоростта
на движение на лекия автомобил „Фиат“ преди удара е около 73 км/ч., а към
момента на удара -около 66 км/ч.
От
заключението на тройната авто-техническа експертиза е видно, че в момента, в
който л.а.“Тойота“ е навлязъл в западната лента за движение, по която се е движел л.а. „Фиат“, последният
се е намирал на разстояние от около 4,35 м от мястото на удара. За водача на
лекия автомобил „Фиат“ е било технически невъзможно предотвратяване на удара,
както при установената скорост на движение, така и с разрешена скорост на
движение от 60 км/ч., като при последната опасната зона за спиране възлиза на
около 54,46м, многократно надхвърляща реалното разстояние от местонахождението
на л.а, “Фиат“ към момента на възникване на опасността до мястото на удара.
Експертните
заключения сочат, че техническата причина за възникване на произшествието е
навлизане на лек автомобил „Тойота“, управляван от подс. Н., в насрещната за
него пътна лента, където в същото време срещу него се е движел л.а. “Фиат“,
като причината за навлизане на л.а. “Тойота“ в западната лента е движението му
в зоната на попътния ляв завой с надкритична скорост.
Причина
за настъпване на пътно транспортно произшествие е поведението на подс. Н. -
избраната от подсъдимия скорост на движение на автомобила м. “Тойота“ мод.
„Авенсис” с per. №
ОВ 0641 ВС от около 79 км/ч. е над разрешената за движение в пътния участък, за
който максимално определената скорост е била определена със знак В26 „Забранено
е движение със скорост, по висока от означената - 70 км/ч“. Избраната от
обвиняемия скорост на управление на автомобила около 79 км/ч е била над
критичната за радиуса на завоя и същата е довела до загуба на напречна
устойчивост на автомобила и респективно загуба на контрол върху управлението на
автомобила от страна на подс. Н., в резултат на което автомобила е навлязъл в
предназначената за насрещно движещите се превозни средства пътна лента и там е
последвал сблъсък с движещия се по тази лента л.а. “Фиат Пунто“. След загубата
на напречна устойчивост на л.а. “Тойота“ и преминаване на същия в режим на
аварийно движение, водачът му – подс. Н. е нямал техническа възможност да
предотврати произшествието.
Подсъдимият
Н. е имал техническа възможност да предотврати произшествието при избора си на
скорост на управление, като при движение на автомобила с нормативно
определената скорост от 70 км/ч, подсъдимият би имал техническа възможност да
контролира автомобила и последния не би загубил напречна устойчивост и
преминаване в режим на странично плъзгане.
Въз
основа на всички горепосочени доказателства, съпоставени поотделно и в
съвкупността си със самопризнанието, направеното от подсъдимия, съдът прие, че
спорни въпроси относно авторството на подсъдимия в осъществяването на описаното
в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние и всички обстоятелства,
относно начина му на извършване, тъй както са изложени в обвинителния акт и
приети от съда, няма.
При
така установените факти по делото, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
От изложеното по-горе е видно, че на 07.07.2018г.,
на път ІІ-55 км.36, в Прохода на Републиката „Хаинбоаз“, в землището на Община
Гурково, обл. Стара Загора, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Тойота“ модел „Авенсис“ с рег. № *********, е извършено ПТП, при което подсъдимият Б.Т.Н. по
непредпазливост е причинил смъртта на лицето Бистра П.Н. с ЕГН ********** и
средна телесна повреда на лицето М.Х.М. с ЕГН ********** ***.
С горепосоченото си поведение, като водач на
ППС, подсъдимият Н. е нарушил правилата по ЗДвП, а именно: чл.21, ал.2 вр. ал.1
от ЗДвП–„Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е
различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак – в случай
„В26“ по чл.47 от ППЗДвП – „Забранено е движенето със скорост, по-висока от
означената“.
Непосредствена
последица от виновното поведение на подсъдимия като водач на МПС, е настъпилия
вредоносен резултат – смърт на Б. П.Н. с ЕГН ********** и средни телесни повреди
на М.Х.М. с ЕГН ********** *** и Д.Б.Н.,
като подсъдимият не е предвиждал настъпването на тези обществено опасни
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
В
съответствие с изложеното по-горе, съдът прие, че след като на 07.07.2018г., на път ІІ-55 км.36, в Прохода
на Републиката „Хаинбоаз“, в землището на Община Гурково, обл. Стара Загора,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“
модел „Авенсис“ с рег. № ОВ 0641 ВС, в нарушение на правилата за движение:
чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП – „Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак“ – в случай „В26“ по чл.47 от ППЗДвП „Забранено е движението със скорост,
по-висока от означената“ – 70 км/ч, като управлявал автомобила със скорост от
около 79 км/ч., подсъдимият Б.Т.Н. както от обективна, така и от субективна
страна, е осъществил състава на чл.343, ал.4
вр. ал.1, предл. 2-ро, б. „б“, предл. 1-во вр. ал.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, в извършването на
което престъпление съдът го призна за виновен.
Относно вида и
размера на наложеното наказание:
При
определяне на наказанието, съдът изходи от двата основни принципа, залегнали в
разпоредбата на чл.54 от НК за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, като съобрази и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
За
извършеното от подсъдимия Б.Т.Н. престъпление, законът предвижда наказание от
три до петнадесет години лишаване от свобода.
При
определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът взе
предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало, добри характеристични
данни, трудова ангажираност и изразеното съжаление за извършеното от страна на
подсъдимия и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Тежестта
на настъпилите съставомерни последици поначало е съобразена от законодателя
като признак от състава на престъплението, поради което повторно не може да се
отчита и като отегчаващо обстоятелство.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че са
налице само смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от
съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във вр.
чл.371, т.2 от НПК – каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието
се определя при условията на чл. 58а от НК.
Действащата
към време на извършване на престъплението и към настоящия момент разпоредба на
чл. 58а, ал.1 от НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието “Лишаване от
свобода”, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и намалява
така определеното наказание с 1/3. Както вече бе посочено, налице са само смекчаващите отговорността обстоятелства,
поради което най-подходящото по вид и размер наказание, което следва да се
наложи на подсъдимия Б.Т.Н. е “Лишаване от свобода” за срок от четири години и шест
месеца, поради което и в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 58а,
ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия Н.
на “Лишаване от свобода” за срок от три
години.
Отчитайки,
че са налице материалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи
изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. В случая, съдът
прецени, че за постигане целите на генералната и специална превенция не е
необходимо подсъдимия да изтърпи така наложеното му наказание “Лишаване от
свобода” ефективно. В тази връзка съдът съобрази вече посочените смекчаващи
вината обстоятелства, обстоятелството, че упражнява обществено-полезен труд и
неговата личност, предвид на което за превъзпитанието му не се налага изолация
на същия от обществото за определен период от време.
Съобразявайки
се с конкретното съдържание на извършените
от подсъдимия нарушения на правилата за движение, съдът постанови
лишаване на подсъдимия Б.Т.Н. - на основание чл.343г във връзка с
чл.37, ал.1, т.7 от НК - от право да управлява моторно превозно средство
за срок от три години.
Съдът
прие, че с така наложеното на подсъдимия Б.Т.Н. наказание, ще бъдат постигнати
най-оптимално целите на чл.36 от НК.
Съдът
осъди подсъдимия Б.Т.Н., с посочена самоличност, да заплати на П.С.П. с ЕГН **********
сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Съдът
осъди подсъдимия Б.Т.Н., с посочена самоличност, да заплати на адв. В.И.И. – К.
от АК – гр. *********сумата от 3600
/три хиляди и шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 от закона за адвокатурата.
На
основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия Б.Т.Н. да заплати сумата от 4643,91
/четири хиляди шестстотин четиридесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ разноски
по делото, платима по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора.
Воден
от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: