Р
Е Ш Е Н И Е
10.03.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 11 (единадесети) февруари Година 2020
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 528 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК
вр. с чл.143, ал.1 вр. с чл.141 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД от „Г. фонд Б.” ЕООД,
с ЕИК**********, седалище:***, адрес на управление:***, представляван по закон
от П.С.С. – Управител срещу К.С.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, с които се иска да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 761.20 лева (седемстотин
шестдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща главница, лихва 68.88
лева (шестдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) за периода от 14.02.2017 г.
до 18.04.2019 г., лихва 65.78 лева (шестдесет и пет лева и седемдесет
и осем стотинки) за периода от 18.03.2017 г. до 18.04.2019г., законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 19.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лева
(двадесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от
следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит с № 0000553 от
14.02.2017г., ведно с Общи условия и Договор за допълнителни услуги от
14.02.2017г. ведно с Тарифа сключени
между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД– кредитор и К.С.К. - кредитополучател, както и
Договор за поръчителство от 14.02.2017г., сключен между „Г. фонд Б.” ЕООД, с
ЕИК********** и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, като „Г. фонд Б.” ЕООД е осъществил
гаранционни услуги / поръчителство/ в полза на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №140/24.04.2019г. по
ч.гр.дело №329/2019г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по
заповедното производство.
В
исковата молба се твърди, че между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и ответника е сключен
договор за потребителски кредит, като на последния е отпусната в заем сума от 300.00
лв. Ответникът по договора за кредит се е задължил да го погасява на вноски с
краен падеж 19.02.2018 г., съгласно погасителен план и график на плащанията.
Ответникът се бил задължил и по договор за допълнителни услуги, сключен с „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД и на финансиране на възнаграждението в размер на 385.20 лв. на
третото лице поръчител „Г. фонд Б.” ЕООД
при посочени в договора падежи. Ищецът обосновава активната си материална
легитимация със сключен между него, кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и ответника
договор за гаранционна сделка/поръчителство/ за задълженията по сключените
между ответника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД договор за кредит и договор за допълнителни
услуги. Ищецът бил търговец, който осъществявал гаранционни
услуги/поръчителство/ в полза на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, което дружество било
регистрирано като финансова институция по ЗКИ с издаден лиценз от БНБ да
предоставя потребителски кредити. Поради просрочие на дължимите по двата
договора суми от страна на ответника, „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД е упражнил правото си
на вземане към поръчителя – ищец в настоящото производство, като на 18.04.2019
г. е отправил покана в 30-дневен срок да му заплати сума в общ размер на 895.86
лв., представляваща неплатена част от главниците по двата договора,
възнаградителната лихва по договора за кредит и лихвата за забава върху всяка
от главниците. Ищецът, като солидарен длъжник на основание договора за
поръчителство е погасил посочените вземания на ответника, поради което е встъпил
в правата на кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД. За платеното ищецът е депозирал
срещу ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
пред ВПРС. В хода на образуваното ч.гр.д.№329/19 г. по описа на ВПРС въз основа
на заявлението е издадена заповед за изпълнение срещу ответника-длъжник. Съгласно
дадените от съда указания е депозирал в срок настоящата искова молба за
установяване на вземането си. Поради което за него възниквал правен интерес от
предявените искове.
Сочи
се, че страните по договора за кредит са се споразумели за предоставянето на
допълнителните услуги и че допълнителната услуга не е била условие за
предоставяне на кредита, съответно извършването на разходите по тях не са били
задължителни за приемане от кредитополучателя и не се включвали в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. По искане на ответника
е бил сключен договора за допълнителни услуги, съгласно който се е задължил да
заплати възнаграждение по договора за поръчителство и да погасява на равни
месечни вноски както предоставената сума и лихва по договора за кредит, така и
сумите по договора за допълнителни услуги. Върху дължимите суми по договора за
допълнителни услуги не се начислява възнаградителна лихва. Предвид горното
ищецът моли съдът да се произнесе положително по предявените установителни
искове, като му присъди и направените в настоящото и заповедното производства
разноски.
Ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва исковете по основание,
като твърди че не е подписвал и не се е задължавал по никой от договорите въз
основа на които се претендира вземането.
Ищецът
взема писмено становище по съществото на спора, като моли съдът да се произнесе
положително по предявените искове, като отново твърди, че ответника лично се е
съгласил с условията на договора за поръчителство.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12
и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящето, ч. гр. д. №329/2019 г. по описа на ВПРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за следните суми: 761.20 лева (седемстотин шестдесет и един лева и
двадесет стотинки), представляваща главница, лихва 68.88 лева (шестдесет и осем
лева и осемдесет и осем стотинки) за периода от
14.02.2017 г. до 18.04.2019 г.,
лихва 65.78 лева (шестдесет и пет лева и
седемдесет и осем стотинки) за периода от 18.03.2017 г. до 18.04.2019г.,
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.04.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лева (двадесет и пет лева),
представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича
от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит с № 0000553 от
14.02.2017г., ведно с Общи условия и Договор за допълнителни услуги от
14.02.2017г. ведно с Тарифа сключени
между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД– кредитор и К.С.К. - кредитополучател, както и
Договор за поръчителство от 14.02.2017г., сключен между „Г. фонд Б.” ЕООД, с
ЕИК********** и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, като „Г. фонд Б.” ЕООД е осъществил
гаранционни услуги / поръчителство/ в полза на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение №140/24.04.2019г. по ч.гр.дело
№329/2019г. по описа на ВПРС.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, който в законния срок е депозирал писмено
възражение срещу нея. Съдът на основание чл.
415, ал. 1, т.1 от ГПК с разпореждане от 16.05.2019 г. е дал указания на
заявителя да предяви иск, който е предявил такъв в определения от закона срок и
въз основа на който е образувано настоящото
производство.
На 14.02.2017
г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит №0000553 с „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД. Съдържанието на правоотношението е установено с договора за
кредит и Общи условия към договора. На
същата дата ответникът е сключил и договор за допълнителни услуги с „ФРЕШ КРЕДИТ“
ЕООД към договор за кредит №0000553, с който на ответника се предоставяли
следните допълнителни услуги: финансиране, разсрочване и заплащане от
поръчителя на сумата, която се дължи от кредитополучателя по договора за
кредит, както и за дължимото възнаграждение по договора за поръчителство на
кредита. За предоставените услуги ответникът се задължавал да заплати
възнаграждение в размер на 385.20 лв. Което възнаграждение следвало да се
заплаща на 12 месечни вноски от по 32.10 лв. Плащанията по договора за
допълнителни услуги следвало да бъдат на датите на които се заплащат вноските
по договор за кредит.
По
делото е представен и договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от
14.07.2017 г. със страни ответника, „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и ищеца, който не е подписан
от представител на ищеца. С този договор ищеца се задължава солидарно с
ответника за заплащане на задълженията по договора за кредит и договора за
допълнителни услуги.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с
чл.143, ал.1 вр. с чл.141 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД и имат за предмет
установяване дължимостта на посочените главница и лихви в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се
установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и иска е предявен в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По
основателността на исковете, съдът намира следното:
От
събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД са се намирали в облигационно отношение по договор за
потребителски кредит №0000553 от 14.02.2017 г. Това обстоятелство, както и
получаването от страна на ответника на сумата по договора от 300.00 лв. се
установява и от изявлението на ответника в договора, общите условия и от
разписка от 14.02.2017 г. В договора за кредит и в общите условия с ръкописен
текст са посочени трите имена на лице Метин Хасан Хасан и е положен подпис срещу
тях. В някой от документите към договора за кредит същото лице е посочено, като
солидарен длъжник. В посочените документи не са посочени други
индивидуализиращи белези на това лице – дата на раждане или ЕГН, адрес, с които
може да се установи самоличността му, съответно ангажираността му като страна в
посочените договори, поради което съдът счита, че надлежни страни по договорите
са единствено ответника в качеството му на кредитополучател и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД в качеството му на
кредитор. Не е представен друг документ удостоверяващ качеството на лицето
Хасан, нито договор за поръчителство.
Ответникът
е направил оспорване на представените писмени доказателства от ищеца за
установяване на облигационните отношения между страните, като твърди че не е
подписвал посочените документи. Според настоящият състав твърденията на ищеца
за наличието на облигационните отношения и то в посочените параметри се
подкрепят от събраните доказателства. Ответникът не е направил доказателствени
искания за доказване на твърденията си, че подписът върху посочените документи
не е положен от него. Представените документи за доказване наличието на
облигационни отношения между страните са частни свидетелстващи документи и същите
не се ползват с материална
доказателствена сила, поради което тяхната
вярност, т.е действителност, не се оборва по реда на чл.193 от ГПК. Съдът
следва да прецени дали отразеното в документите съответстват или не с
обективната действителност въз основа на събраните доказателства. Събраните в
хода на процеса писмени документи кореспондират изцяло помежду си и установяват
облигационната отношение въз основа на договора за кредит по основание. Поради
изложеното съдът намира голото оспорване за неоснователно.
Представеният по делото договор за гаранционна сделка
/поръчителство/ от 14.07.2017 г. със страни ответника, „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и
ищеца не е подписан от представител на ищеца, поради което съдът намира, че
същият не се е задължил по него. Заплащането от страна на ищеца по
гаранционната сделка-поръчителство на
„ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД е направено без основание, за което следва да потърси
правата си по друг гражданскоправен ред, и то не срещу ответника, а срещу „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД. Поради изложеното съдът
няма да обсъжда въпроса за изпълнение на задълженията на ответника по договора
за потребителски кредит.
Съответно
по сключеният между ответника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД договор за допълнителни
услуги не се дължи възнаграждение за услуги,
които не са били предоставени, поради липса на поръчителство от страна на ищеца
по договора за кредит.
Предвид
изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
За
пълнота следва се отбележи, че отношенията между ответника и „ФРЕШ КРЕДИТ“
ЕООД са възникнали по повод сключването
на договор за предоставяне на потребителски кредит по Закона за потребителския
кредит /ЗПК/. Съгласно чл.
9, ал. 1 от ЗПК, при договора за предоставяне на потребителски кредит
кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Законът за
потребителския кредит въвежда редица ограничения при договарянето за
кредитора с цел да се гарантират правата на икономически по- слабата страна –
кредитополучателя.
Съгласно
чл.
10, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя
каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други
разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения
договор за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19
от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни. Според § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит.
С Договора
за допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит е уговорено
заплащането на допълнителни услуги, създаващи допълнителна финансова тежест за
кредитополучателя, което е в противоречие с изискванията на закона – чл.
10, ал. 2, чл.
10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 19
от ЗПК. В случая с договора за допълнителни услуги длъжникът е поел
задължение за заплащане на възнаграждение за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, което е забранено от закона. С уговореното задължение за
плащане на възнаграждение по допълнителния договор се нарушава и разпоредбата
на чл.
19 от ЗПК относно изискването за посочването в на точно определените
параметри формиращи годишния процент на разходите по кредита. От Договора за поръчителство и Договора за потребителски
кредит, с които е предвидено задължение за заплащане от страна на
кредитополучателя на допълнително възнаграждение в полза на кредитодателя, не
се установи да се осъществява функция по гарантиране и обезпечаване на
вземането на кредитодателя. Начинът по който са договорени и поети задълженията
по Договора за потребителски кредит и по Договора за поръчителство сочи, че той цели единствено увеличаване на размера
на общото задължение на кредитополучателя по договора за потребителски кредит.
По делото не се установи, че за поръчителството
третото лице е получило договореното възнаграждение начислено в тежест на
кредитополучателя. Представеният протокол за прихващане не установява получено
възнаграждения по конкретния договор.
От
изложеното по-горе става ясно, трите договора представени от ищеца обслужват
едно и също облигационно правоотношение и обща кауза – събиране от
кредитополучателя на суми над нормативно определените по Закона за потребителския
кредит, поради което следва да се счете, че са сключени в противоречие с
изискванията на закона, при заобикаляна на закона, в противоречие с добрите
нрави, и са нищожни. Както приема съдебната практика добрите нрави са критерии
за поведение, установени в обществото и наложили се като норми на държание, с
които хората се съобразяват и ги зачитат, поради вътрешното си убеждение.
Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да
води до нарушаване на принципа на добросъвестност при договарянето. В случая
икономически по-силната страна е упражнила натиск спрямо икономически
по-слабата страна, поставяйки допълнителни условия за сключване на ДПК, на
които е придала привидно доброволен характер и привидно право на избор, които
действия са в разрез с принципа на добросъвестността и са обществено
неприемливи. Съгласно чл. 22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Наред с това се прилагат и правилата за
недействителност по чл.
26 и сл. от ЗЗД.
Изложеното
потвърждава неоснователността на предявените искове.Предвид
изхода на спора, ищецът няма право на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г. фонд Б.” ЕООД, с ЕИК**********,
седалище:***, адрес на управление:***, представляван по закон от П.С.С. –
Управител срещу К.С.К. с ЕГН **********, с адрес: *** ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ
ОТВЕТНИКА, в следните размери: 761.20 лева (седемстотин шестдесет и един
лева и двадесет стотинки), представляваща главница, лихва 68.88 лева (шестдесет
и осем лева и осемдесет и осем стотинки) за периода от 14.02.2017 г.
до 18.04.2019 г., лихва 65.78
лева (шестдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки) за периода от
18.03.2017 г. до 18.04.2019г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 19.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00
лева (двадесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното
производство, като вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за
потребителски кредит с № 0000553 от 14.02.2017г., ведно с Общи условия и
Договор за допълнителни услуги от 14.02.2017г. ведно с Тарифа сключени между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД– кредитор и К.С.К. -
кредитополучател, както и Договор за поръчителство от 14.02.2017г., сключен
между „Г. фонд Б.” ЕООД, с ЕИК********** и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, като „Г. фонд Б.”
ЕООД е осъществил гаранционни услуги / поръчителство/ в полза на „ФРЕШ КРЕДИТ“
ЕООД, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №140/24.04.2019г. по
ч.гр.дело №329/2019г. по описа на ВПРС на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.143, ал.1 вр. с чл.141 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с
чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №329/2019 г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: