Р Е Ш
Е Н И Е № 260069
Гр. Кубрат, 22.07.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на двадесет
и девети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Албена
Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 89 по
описа на РСКт за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД гр. Варна чрез
пълномощник юрк. П.В. твърди, че ищцовото дружество в качеството
на В и К оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/2005 г.) предоставя
В и К услуги на Д.К.В. за имот на адрес ***, който в качеството си на
потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на
адреса се отчитат по партида с абонатен номер 1521754, чийто титуляр е
ответникът. Последният не изпълнил вменените му съгласно чл. 5, т. 6 от Общите
условия задължения, а именно – да заплаща ползваните В и К
услуги, като при неплащане в 30-дневен срок след датата на фактуриране, изпада
в забава – чл. 33, ал. 2 от ОУ.
Поради допуснати нередовности в плащанията
на ползваните В и К
услуги, на 14.10.2020 г. кредиторът е подал заявление в РС-Варна, изпратено по подсъдност на РС–Кубрат, за издаване заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.
410 ГПК,
образувано в ЧГД № 542/2020
г. Издадената по цитираното дело Заповед № 260054/16.11.2020 г. е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В
изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която
моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Д.К.В., че съществува изискуемо вземане на
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД гр. Варна в
размер на сумите: 473.35 лева
– главница, представляваща стойност на незаплатени ВиК услуги по партида
с абонатен № 1521754, за имот находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково
за периода от 16.10.2018 г. до 14.09.2020 г., за което са издадени фактури в
периода от 21.11.2018 г. до 17.09.2020 г., ведно със законната лихва считано от
14.10.2020 г. до окончателното плащане и 36.16 лева – мораторна лихва върху главницата начислена за
периода от 21.12.2018 г. до 11.10.2020 г. Претендират и направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ответникът Д.К.В., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст.
адрес ***, в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК не депозира писмен
отговор.
В съдебно заседание се явява лично и заявява, че
жилището на адреса в село Любен Каравелово е обитавано от наемател, който е
ползвал ВиК услуги, но е напуснал страната и обещал, че при следващото си
връщане в България ще погаси задълженията си.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Не
е спорно между страните, че имот находящ се в с. Любен Каравелово, общ.
Аксаково, обл.Варна е присъединен към водопреносната система, стопанисвана от
ищеца, за който имот е отреден абонатен номер 1521754, чийто титуляр е
ответникът. Не е спорно, а се установява
и от представената справка за имот (л.91 от делото), че собственик на процесния
имот е Д.К.В., съответно и има качеството „потребител“ съгласно §1 от ДР на
ЗРВКУ.
От
представените Справка за недобора на частен абонат от 11.10.2020 г. и Опис на отчети на абонат 1521754 от таблет,
се установява, че инкасаторът е извършвал ежемесечен отчет на показанието на
водомера на В. чрез използването на електронен карнет (таблет). Видно от
цитирания опис, както и таблица относно задължения по партида с абонатен номер
1521754, дължимата главница за отчетен период от 16.10.2018 г. до 14.09.2020 г.
възлиза на 473.65 лв., а сборът от обезщетенията за забава върху всяка главница
е общо 36.16 лв.
Не
е спорно, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати в срок сумите по
посочените фактури.
Поради
това, че ответникът не е платил сумите по посочените фактури, на 14.10.2020 г.
кредиторът е подал заявление в РС-Варна, изпратено по подсъдност на РС–Кубрат,
за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
образувано в ЧГД № 542/2020 г. Издадената по цитираното дело Заповед №
260054/16.11.2020 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
– чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба в
указания срок.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответната страна, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
При тази фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Исковете с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както се посочи и по-горе, са
предявени в рамките на предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр.
д. № 542/2020 г. по описа на РС–Кубрат.
В тежест на ищеца е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна
връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение
за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги, както и
изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата
услуга и нейната стойност. В тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението.
Отношенията между
водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен
договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към
водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С
влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че условията и редът, при
които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на
потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с
общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители,
които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в
чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение
общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от
общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От
изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към
водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на
водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се
приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от
общите условия на доставчика.
В настоящата хипотеза, данните по делото
установяват наличие на открита на името на ответника в ищцовото дружество
партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към
водопреносната мрежа, поради което се налага извод за наличие на валидна
облигационна връзка между страните, правилата в отношенията между страните по
която се уредени от Наредба № 4/14.09.2004 г. Видно от приложената на л.79 справка
за обекта е определен абонатен № 1521754,
чийто титуляр към м. октомври 2020 г. е
ответника.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2,
б. „б“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Ето защо
следва да се приеме, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на §
1, т. 2, б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги.
Няма спор между страните
по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени предоставените
услуги.
За да се приеме, че за
абоната е налице възникнало задължение, в тежест на
ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е
реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени правилата на ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл.
23 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на
средствата за търговско измерване (водомерите) - същото следва да се извършва
от служител на ВиК оператора, след предварително обявяване датата за това, чрез
писмено съобщение, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов
представител. При водомери с дистанционно отчитане, се
извършва физическа проверка и отчет минимум веднъж годишно. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на
потребителя.
В конкретния случай, представеният на л. 94 от делото опис е от електронен карнет, поради което не се изисква подпис на потребителя или
на негов представител. Ответникът не оспорва приложените опис и справка, поради което същите
установяват основания за начисляване на посочените в описа количества на ВиК услуги за отчетния период.
Изложеното обуславя
извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на количества ВиК
услуги, възлизащи на стойност на 473.35
лв. – задължения
по фактури, издадени
в периода 21.11.2018 г. до 17.09.2020 г. Размерът на задълженията
по посочените фактури не е оспорен от ответната
страна и съдът приема, че е
установен по безспорен начин от доказателствения
материал, събран по делото.
По изложените съображения
се налага извод за основателност на претенцията,
поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
основателна е и акцесорнатата претенция за установяване на вземане в размер на 36.16 лв.. съставляващо
обезщетение за забава върху уважената част от главницата, начислено върху
задължението по всяка фактура, за периода 21.12.2018 г. до 11.10.2020 год., поради което и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 75.00 лв. (25.00 лв. държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение) – разноски в заповедното производство, определени съобразно уважената
част на претенциите (арг. TP № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 12).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 175.00
лв. (75.00 лв. държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение) – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Д.К.В., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес *** дължи
на „В.И К.” ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от В.Д.В.– управител чрез пълномощник
юрисконсулт П.В.В. сумите,
както следва: 473.35 лева
(четиристотин седемдесет и три лева, тридесет и пет стот.), главница,
представляваща стойност на незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен №
1521754, за имот находящ се в с. Любен Каравелово, общ. Аксаково за периода от
16.10.2018 г. до 14.09.2020 г., за което са издадени фактури в периода от
21.11.2018 г. до 17.09.2020 г., ведно със законната лихва считано от 12.10.2020
г. до окончателното плащане и 36.16 лева (тридесет и шест лева,
шестнадесет стот.), мораторна лихва върху главницата начислена за периода от
21.12.2018 г. до 11.10.2020 г.,
за което вземане по ч. гр. д. №
542 по описа на РС–Кубрат за 2020 год. е издадена
Заповед № 260054/16.11.2020 год. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.К.В., ЕГН **********
с пост. адрес *** и наст. адрес ***да
заплати на „В.И К.” ООД,
ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Д.В.–
управител чрез пълномощник юрисконсулт П.В.В. сумата от 75.00
лева (седемдесет
и пет лева, нула стот.), представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 175.00 лева (сто седемдесет и пет лева, нула стот.),
представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да
бъдат доброволно заплатени от ответника по следните начини:
-чрез банков превод - по
сметка с IBAN ***; BIC: *** – „Централна кооперативна банка”
АД;
-в брой на касите на „В.И К.” ООД посочени на www.vikvarna.com, на „Фастпей“ или
„Изипей“
-чрез електронните системи за разплащане: ePay.bg или transcard.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд–Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: /П/ Ал. Великова