О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639 09.07.2020 година гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І –
ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1358 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.396, ал.1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на М.М.Д. от гр.Г. срещу обезпечителна заповед №
96/31.03.2020 г., издадена въз основа на определение № 80/31.03.2020 г., с
което е било допуснато обезпечение на предявените от Г.Р.Д. от гр.Г. срещу
частната жалбоподателка евентуално кумулативно обективно съединени искове по
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите съответно от 25 000 лв.
– главница, представляваща неплатена продажна цена и от 2451,39 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 09.02.2019 г. –
27.01.2020 г., чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на М.М.Д. във всички банки на територията на Република
България до размера на 27451,39 лв., като сметките в отделните банки бъдат
установени след извършване на справка в БНБ от страна на съдебния изпълнител,
както и чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот, а именно
½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, предназначение-жилище, апартамент,
площ по документи – 89,090 кв.м., ***, кад. д. 688505.332.1.3, с граници: от
север – УПИ -1502,1503; от изток – УПИ ІІІ – 1502,1503 и стълбищна клетка; от
юг – коридор и апартамент № 4 и от запад - улица.
Излагат
се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради налагането на
запори върху банковите сметки на физическо лице в нарушение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последните, както и
поради липсата на обезпечителна нужда за ищцата, евентуално нееквивалентност на
обезпечителните мерки на обезпечителната нужда.
Претендира
се отмяна като незаконосъобразна на заповедта във връзка с допуснатото
обезпечение.
В
законоустановения срок насрещната страна Г.Р.Д. от гр.Г. е представила отговор
на частната жалба, с който я е оспорила като недопустима и неоснователна.
По
допустимостта на частната жалба е изложено възражение, че с нея се обжалва
неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, а именно обезпечителна заповед
№ 96/31.03.2020 г., вместо постановеното определение № 80/31.03.2020 г.
Относно
неоснователността на частната жалба са изложени съображения, че допускането на
обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответницата не
нарушава изискването на чл.5, ал.2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последните, т.к. с последния се забранява
налагането на запор, което се извършва от съдебния изпълнител.
Посочва
се, че обезпечителната нужда за ищцата е налице и е доказана, а обезпечителните
мерки са и съответни.
Претендира
се за оставянето без разглеждане на частната жалба, евентуално-оставянето й без
уважение, и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.
Въззивният съд,
след като обсъди становищата на страните и материалите от първоинстанционното
дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на Г.Р.Д.
от гр.Г. срещу М.М.Д. от гр.Г., с която при условията на евентуално обективно
съединяване са предявени искове за унищожаването поради измама на сключеният
между страните на 09.01.2019 г. договор за покупко-продажба на 4/6 ид.части от
недвижим имот, обективиран в н.а. № 4, т.І, рег.№ 95, дело № 4/2019 г. на
Нотариус Андон Рангелов, с рег.№ 559 на НК и район на действие при Гълъбовски
районен съд, и искове за присъждане на сумите съответно от 25 000 лв. –
главница, представляваща неплатена продажна цена и от 2451,39 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 09.02.2019 г. –
27.01.2020 г.
Ищцата
е изложила твърдения, че с ответницата са майка и дъщеря и са съсобственици по
наследство на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № 18280.77.1800
по КККР на гр.Г., ведно с построените в него шест селскостопански сгради, като Г.Р.Д.
притежавала 4/6 идеални части, а М.М.Д. – 1/6 ид.част.
В
началото на м.януари 2019 г. страните постигнали договорка Г.Р.Д. да продаде
своите идеални части от имота на М.М.Д., за да може последната да изтегли
банков кредит-овърдрафт, без да предлага имота като обезпечение, а след
отпускане на кредита М.М.Д. следвало да върне обратно на майка си 4/6 идеални
части от имота.
На
09.01.2019 г. страните сключили договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№ 4, т.І, рег.№ 95, дело № 4/2019 г. на Нотариус Андон Рангелов, с рег.№ 559 на
НК и район на действие при Гълъбовски районен съд, с който Г.Р.Д. продала на М.М.Д.
своите 4/6 идеални части от имота за цена от 25 000 лв., която следвало да
бъде заплатена по банков път в срок до един месец от сключване на договора.
В
последвалите сключването на договора месеци М.М.Д. отказала да прехвърли
обратно собствеността върху 4/6 идеални части от имота на майка си, а последната
разбрала, че на 10.01.2019 г. на нейно име в „Уникредит Булбанк“ АД – кл.Г.
била открита сметка, по която 4/6 идеални части от имота била превела чрез два
превода от по 12 500 лв. сума в размер на 25 000 лв., която била
изтеглена още същия ден, а сметката била закрита на 11.01.2019 г.
Ищцата
твърди, че не е откривала банковата сметка, не е теглила сумите, респ. не е
закривала сметката, за което подала жалба до директора на „Уникредит Булбанк“
АД – кл.Г. и жалба до Районна прокуратура- Г..
Поискала
е от съда да унищожи договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 4, т.І,
рег.№ 95, дело № 4/2019 г. на Нотариус Андон Рангелов, с рег.№ 559 на НК и
район на действие при Гълъбовски районен съд като сключен при измама, а евентуално
да осъди ответницата да й заплати продажната цена от 25 000 лв., ведно с
мораторната лихва от 2451,39 лв., за периода на забавата от 09.02.2019 г.до 27.01.2020
г.
С
исковата си молба Г.Р.Д. е представила писмени доказателства, удостоверяващи
сключването на процесния договор за покупко-продажба, както и подаването на
твърдените жалби до директора на „Уникредит Булбанк“ АД – кл.Г. и до Районна
прокуратура- Г..
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
е оспорила исковете като неоснователни.
Оспорила
е твърденията на ищцата, че помежду им е имало уговорка за сключването на фикти***ен
договор за покупко-продажба, като е посочила, че действителната воля на
страните е била да сключат процесния договор, а продажната цена е заплатила на 10.01.2019 г. по банков път,
чрез две плащания от по 12 500,00 лв.
Според
ответницата на 09.01.2019 г. майка й си е открила банкова сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД – кл.Г.; на 10.01.2019 г. е изтеглила постъпилите суми от по
12 500 лв., а на следващия ден е закрила банковата сметка.
Всичко
това ищцата сторила извън офиса на банката в гр.Г., но пред банкови служители,
които са й подготвили необходимите документи и са й ги предали за подписи,
както лично са и били предадени от банков служител и изтеглените суми.
Поискала
е отхвърляне на исковете, а с отговора на исковата молба е представила и две
платежни нареждания, съответно на „ОББ“ АД и на „Уникредит Булбанк“ АД – кл.Г.,
от 10.01.2019 г., от които е видно, че на посочената дата е наредила в полза на
Г.Р.Д. по банковата й сметка в „Уникредит Булбанк“ АД плащания на суми от по
12 500 лв., представляващи съответно частично плащане за покупка на
недвижим имот № 18280.77.1800, с н.а. № 4, т.І, рег.№ 95, дело № 4/2019 г., и
окончателно плащане за покупка на недвижим имот № 18280.77.1800, с н.а. № 4,
т.І., както и дебитно авизо от 10.01.2019 г. на „ОББ“ АД, установяващо
изпълнението на наредения превод.
С
молба от 31.03.2020 г. ищцата Г.Р.Д. е поискала допускане на обезпечение на
предявените от нея евентуално съединени осъдителни искове за общата сума от
27451,39 лв. чрез налагане на запори върху всички банкови сметки на ответницата
във всички банки в страната, и чрез налагане на възбрана върху ½ ид.ч.
от самостоятелен обект в сграда, предназначение-жилище, апартамент, площ по
документи – 89,090 кв.м., ***, кади д. 688505.332.1.3, с граници: от север –
УПИ -1502,1503; от изток – УПИ ІІІ – 1502,1503 и стълбищна клетка; от юг –
коридор и апартамент № 4 и от запад – улица.
Ищцата
е обосновала обезпечителната си нужда с твърдения за тежко финансово положение
на ответницата, наличието на задължения към други лица и забавени плащания,
както и предприети активни действия за осуетяване на евентуалното връщане в
патримониума на ищцата на 4/6 идеални части от процесния недвижим имот чрез
обременяването му с тежест в размер на 150 000 лв., което прави невъзможно
реалното връщане на имота в случай на унищожаване на договора за
покупко-продажба.
Представен
е нотариален акт, установяващ че на 29.11.2019 г. ответницата М.М.Д. е
обезпечила свой банков кредит в размер на 150 000 лв. посредством
учредяване на договорна ипотека върху 5/6 идеални части от ПИ с идентификатор №
18280.77.1800 по КККР на гр.Г., ведно с построените в него шест селскостопански
сгради в полза на „ПроКредит банк /България/“ ЕАД.
С определение № 80/31.03.2020 г. съдът е приел
молбата за допускане на обезпечение за основателна, като е преценил, че може да
се направи извод за вероятната основателност на иска единствено по представените
от ищеца данни и приложените към исковата молба писмени доказателства, както и
че е налице обезпечителна нужда.
Въз
основа на определение № 80/31.03.2020 г. е била издадена обезпечителна заповед
№ 96/31.03.2020 г.
При така
установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Въззивният съд приема, че частната жалба е
допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения
срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
В тази насока съдът не споделя възражението
на ответницата по частната жалба за недопустимостта й, поради обжалването на
неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, а именно обезпечителната
заповед №
96/31.03.2020 г.
В действителност в петитума на частната жалба
непрецизно е посочено, че се претендира отмяната на заповед № 96/31.03.2020
г. като незаконосъобразна, но от изложените от страната оплаквания и
отправеното до съда искане може да се обоснове волята на страната да обжалва
съдебният акт, с който е било допуснато обезпечението на предявените евентуални
искове, който несъмнено подлежи на инстанционен съдебен контрол по реда на
чл.396 от ГПК.
Разгледана по същество въззивният съд намира частната
жалба за основателна, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК обезпечение на иск се допуска, когато без
него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата
по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или
бъде представена гаранция в определен от съда размер.
Т.е.
обезпечение са допуска ако искът е допустим, вероятно основателен и за ищеца е
налице обезпечителна нужда, като всички тези условия касаят предявеният иск и следва да са налице кумулативно.
Вероятната основателност на иска и наличието
на обезпечителна нужда са регламентирани
в закона, като са посочени изрични критерии за съда при преценката за
тяхната наличност.
Вероятната
основателност на иска се предпоставя от наличието на убедителни писмени
доказателства, че твърдяното от ищеца право съществува, респ. отричаното право
не съществува, като при липсата на такива доказателства законодателят е
предвидил хипотезата за изразяване на готовност от страната, искаща
обезпечението, да предостави надлежна гаранция.
Обезпечителната
нужда е регламентирана в закона посредством изискването да е налице
невъзможност или затруднение за реализирането на правата, които ще се признаят
с решението, както и чрез изискването исканата от страната обезпечителна мярка
да е конкретна и да съответства на обезпечителната нужда.
В
случая ищцата Г.Р.Д. е поискала обезпечение на предявените евентуални
осъдителни искове за сумите съответно от 25 000 лв. – главница,
представляваща неплатена продажна цена и от 2451,39 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 09.02.2019 г. – 27.01.2020 г., а не
на главния конститутивен иск за унищожаване на процесния договор за
покупко-продажба, като е обосновала обезпечителната си нужда с твърдения за
тежко финансово положение на ответницата, наличието на задължения към други
лица и забавени плащания, както и предприети активни действия за осуетяване на
евентуалното връщане в патримониума на ищцата на 4/6 идеални части от процесния
недвижим имот чрез обременяването му с тежест в размер на 150 000 лв.,
което прави невъзможно реалното връщане на имота в случай на унищожаване на
договора за покупко-продажба.
Доказателства
за тежко финансово положение на ответницата, наличието на задължения към други
лица и забавени плащания по делото не са налице, а предприетите активни
действия за осуетяване на евентуалното връщане в патримониума на ищцата на 4/6
идеални части от процесния недвижим имот чрез обременяването му с тежест в
размер на 150 000 лв. не могат да обосноват обезпечителна нужда по
евентуалните искове, т.к. тези действия са относими към предмета на предявения
главен иск.
Принципно
правната доктрина, а и съдебната практика, приемат, че при искове за парични
притезания обезпечителната нужда се предполага, освен ако по делото няма данни,
които да я опровергават.
В
случая обаче са налице именно такива данни, които опровергават обезпечителната
нужда на ищцата, т.к. обезпечението на осъдителните искове за продажната цена и
мораторната лихва върху нея е било допуснато след като ответницата е подала
отговор на исковата молба и е представила доказателства, че в договорения срок
за плащане е извършила два банкови превода по банковата сметка на Г.Р.Д. на
суми от по 12 500 лв., или общо от 25 000 лв. колкото е договорената
продажна цена.
При
допускането на обезпечението първоинстанционният съд е извършил преценката за
основателността на искането, респ. за наличието на обезпечителна нужда,
единствено въз основа на твърденията на ищцата в исковата молба и представените
от нея писмени доказателства, но е следвало да бъдат взети предвид и
възраженията на ответницата и ангажираните от нея в подкрепата им
доказателства.
Не
е налице обезпечителна нужда и поради нарушаване на изискването исканата от
страната обезпечителна мярка да е конкретна и да съответства на обезпечителната
нужда.
Досежно
налагането на запор върху всички банкови сметки на ответницата във всички банки
в страната не е налице поискана
конкретна обезпечителна мярка.
Ясно е, че се касае за такава по смисъла на чл.397, ал.1 б.“б“ от ГПК, а именно
запор върху банковите сметки на длъжника,
но липсва конкретизация
върху кои конкретни банкови сметки или върху сметките в кои банки.
Съдът не може да наложи запор върху всички банкови сметки на ответника във всички банки на територията
на страната, тъй като това не е изпълняемо разпореждане, защото няма задължено лице/банка.
За налагане на обезпечителната мярка запор върху банкови сметки е необходимо да бъде посочена банката, в която са
разкрити сметки на ответника, което в случая не е сторено
от ищцата. /в този смисъл опр. № 482 от 10.07.2014 г. по
ч.т.д. № 2008/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
Досежно
налагането на възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда, предназначение-жилище, апартамент,
площ по документи – 89,090 кв.м., ***, кад д. 688505.332.1.3, с граници: от
север – УПИ -1502,1503; от изток – УПИ ІІІ – 1502,1503 и стълбищна клетка; от
юг – коридор и апартамент № 4 и от запад – улица, по делото не са налице
доказателства за данъчната оценка на имота или
за пазарната му стойност.
Предвид
това съдът е в обективна невъзможност да извърши конкретна и точна преценка на
съответствието на обезпечителната нужда с поисканата обезпечителна мярка,
поради което приема, че е налице несъответствие между поисканата от ищцата
обезпечителна мярка „възбрана“ и обезпечителната нужда, на което самостоятелно
основание искането за допускане на обезпечение на предявените евентуални искове
следва да се отхвърли.
По
изложените съображения и в рамките на правомощията си в производството по
частната жалба на т.нар. „пълен въззив“ /виж ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.д.№
6/2017 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият съдебен състав намира, че постановеното
от Гълъбовски районен съд определение № 80/31.03.2020 г., с което е било
допуснато обезпечение на предявените от Г.Р.Д. от гр.Г. срещу М.М.Д. от гр.Г.
евентуално кумулативно обективно съединени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите съответно от 25 000 лв. – главница,
представляваща неплатена продажна цена и от 2451,39 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 09.02.2019 г. – 27.01.2020 г., чрез
налагане на запор върху всички банкови сметки на М.М.Д. във всички банки на територията на Република
България до размера на 27451,39 лв., като сметките в отделните банки бъдат
установени след извършване на справка в БНБ от страна на съдебния изпълнител,
както и чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот, а именно
½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, предназначение-жилище,
апартамент, площ по документи – 89,090 кв.м., ***, кад д. 688505.332.1.3, с
граници: от север – УПИ -1502,1503; от изток – УПИ ІІІ – 1502,1503 и стълбищна
клетка; от юг – коридор и апартамент № 4 и от запад – улица, е неправилно и
като такова следва да бъде отменено, а издадената въз основа на него
обезпечителна заповед следва да бъде обезсилена.
Вместо
него да бъде постановено ново определение, с което молбата за обезпечение на
исковете бъде оставена без уважение.
Относно
разноските:
При
този изход на делото право на разноски има частната жалбоподателка, но такива
не й се присъждат поради липсата на искане от нейна страна в тази насока.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №
80/31.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 67/2020 г. по описа на Гълъбовски
районен съд и ОБЕЗСИЛВА издадената
въз основа на него обезпечителна заповед № 96/31.03.2020 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането
на Г.Р.Д. от гр.Г. за допускане на обезпечение на предявените от нея срещу М.М.Д.
от гр.Г. евентуално и кумулативно обективно съединени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите съответно от 25 000 лв. – главница,
представляваща неплатена продажна цена и от 2451,39 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 09.02.2019 г. – 27.01.2020 г. чрез
налагане на запор на всички банкови сметки на М.М.Д. във всички банки на територията на Република
България до размера на 27451,39 лв., като сметките в отделните банки бъдат
установени след извършване на справка в БНБ от страна на съдебния изпълнител,
както и чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот, а именно
½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, предназначение-жилище,
апартамент, площ по документи – 89,090 кв.м., ***, кад д. 688505.332.1.3, с
граници: от север – УПИ -1502,1503; от изток – УПИ ІІІ – 1502,1503 и стълбищна
клетка; от юг – коридор и апартамент № 4 и от запад – улица.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/