№ 382
гр. Варна, 01.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:И. Д. Дрингова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100500026 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производство е с правно основание чл. 258 и сл от ГПК
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 87049/20.11.2023 И.
Г. А., с ЕГН ********** и Н. Г. Н., с ЕГН **********, чрез адвокат Р. Н. С.,
съдебен адрес: гр. Варна, бул. „В. В." № 21, против решение №
3425/25.10.2023г., постановено по гр. д. № 16016/2022г. на Районен съд –
Варна с което е отхвърлен предявения от И. Г. А., ЕГН:**********. с л.к. №
........., издадена на 30.09.2021г. от МВР - Варна, с поС.ен адрес: гр. Варна, ул.
„Д. Б." 21, ет. 6, ап. 18 и Н. Г. Н., с ЕГН **********, с л.к. № ..........., издадена
на 18.10.2021 г. от МВР - Варна, с поС.ен адрес: гр. Варна, ж.к. „Ч." 1, вх. А,
ет. 2, ап. 6, чрез адвокат Р. Н. С., против ответника Община Варна, Булстат
....... с административен адрес гр. Варна, бул. „О. П. п.” № 43, представлявана
от И. П. в качеството му на кмет, положителен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за приеме за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в с. Т.,
общ. Варна, ул. „О.” № 42, целият с площ от 603 кв.м, стар номер 687, кв. 26,
парцел XVI11, по кадастрална карта от 2015г. с идентификатор № ........, с
граници: ......; .........; .......... ........; .......... ........., на основание чл.124 ГПК вр.
чл.79 от ЗС изтекла придобивна давност - давностно владение, упражнявано в
периода 01.06.1969 г. до 1989г. от родителите на ищците и в периода от
1989г. до настоящия момент – упражнявано от ищците. На първо място
считат обжалваното определение за немотивирано. Изтъкват, че е неправилен
и погрешен извода на първата инстанция, че не е доказано по категоричен
начин намерението за своене. Посочват, че чрез гласните доказателствени
средства по безспорен начин се е доказало, че родителите им и самите те са
полагали ежедневни грижи за процесния имот. Твърдят, че за имота са
1
заплащани и ежегодно данъци. Излагат това, че има учредена суперфиция и
някога в социалистическата общност държавата е била собственик на земята,
поради законовата уредба към онзи момент, не означава, че не са своили
имота. Посочват, че самия законодател допуска, че давностно владение има и
при вече издадени актове за частна държавна или общинска собственост.
Излагат, че към момента на учредяване на „суперфицията“, родителите им не
са правили разлика между „право на закупуване“ и „право на строеж", били
са подлъгани от държавата и в съзнанието им собствеността е била тяхна.
Заявяват, че превръщането на държането във владение не изисква някакъв
специален акт, макар че може да съществува и такъв. Молят да се отмени
решение като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново такова,
с което да се признае за установено по отношение на Община Варна, че са
собственици на процесния недвижим имот, по силата давностно владение.
Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор с вх.№93649/
12.12.2023 г. от Община Варна. Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба срещу него за неоснователна. Посочва,
че не е спорно, че ищците са установили фактическа власт върху процесния
имот въз основа на договор за отстъпване на правото на строеж върху
държавна земя, сключен между Държавата в лицето на председателя на ИК на
ГНС - Варна и техният праводател - на датата 26.03.1969г. Излага, че към този
момент, действащото право не е предвиждало възможност държавната
собственост върху земя с отстъпено право на строеж за задоволяване на
жилищни нужди на частни лица, да бъде отчуждавана в полза на тези лица.
До 01.12.1974г. действащото законодателство - чл.15 от ЗС (отм.) е уреждало
единствено възможността да се построи сграда върху държавна земя и да се
придобие собствеността върху сградата. Такъв е бил първоначално
записаният в закона вещно-правен режим, действал в периода от датата на
сключване на договора за отстъпване правото на строеж - 21.02.1968г. до
01.12.1974г., когато влиза в сила изменението на чл.15 от ЗС (отм.). С това
изменение (обн., ДВ, бр.87/1974г.) вече изрично се посочва, че в
съдържанието на отстъпеното от държавата право на строеж се включва и
правото на ползване на незастроената част от земята - чл.15, ал. З от ЗС (отм.).
Изтъква, че нормата на чл.15, ал. З от ЗС (отм.) не е създавала възможност за
самостоятелно владелческо право на ползване върху процесния имот с
намерение за своене, а е създавала акцесорно право, което произтича от
отстъпеното право на строеж. Логиката на нормата е била, че се дава
възможност на титуляра на правото на строеж (държателя) на държавния
имот, да ползва цялата незастроена площ на имота, а не само прилежащата
площ - тази, която е необходима за нормалното ползване и поддържане на
изградената в чуждия имот сграда. Тази логика е прокарана и с изменението
на нормата на чл.130, ал.4 от ЗТСУ (отм.), аналогична с текста на чл.15, ал.З
от ЗС (отм.). На следващо място посочва, че упражняваната от ищците
фактическа власт върху имота - право на ползване, което не е самостоятелно,
2
а производно от отстъпеното право на строеж от собственика, характеризира
тази власт като държане, а не като владеене на вещта. Счита, че
продължителността на упражняване на тази държателска власт, е без значение
за възникване и осъществяване на предпоставките за придобиване на
собствеността по оригинерен способ - недобросъвестно владение за срок не
по- малък от 10 г. с намерение за своене. Счита, че по делото не са събрани
достатъчно доказателства за промяна намерението на ищцата в посока своене
на имота за себе си, оборващи официалните документи и доказателства, чрез
които е установено качеството й на държател. Излага, че придобивната
давност за имота не е текла по силата на установения от законодателя
мораториум, което също пречка за придобиване на процесния имот по
давност.
При извършената служебна проверка за редовност на исковата молба,
която въззивният съд дължи, настоящият съдебен състав намира, че исковата
молба не отговаря в цялост на изискванията на чл.127 от ГПК и чл.128 от
ГПК. В същата ищците излага твърдения, че родителите им са владели
процесния имот до 1989 г., а след тяхната смърт имотът се владее и до днес
от тях. Същевременно, в петитума е посочено, че се предявяват два иска в
условията на евентуалност – по наследство и по давностно владение.
Констатираното противоречие между наведените фактически твърдения и
формулираното искане към съда, налага исковата молба да се остави без
движение и да се даде възможност на ищците да отстранят посочената
нередовност.
На ищците следва да се укаже, че неизпълнение на указанията в
посочения срок, производството по делото ще бъде прекратено, а
първоинстанционното решение ще бъде обезсилено. В този смисъл и
мотивите на т. 5 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСТГК на
ВКС.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по искова молба вх. №
84323/06.12.2022г. на И. Г. А. и Н. Г. Н., по която е образувано гр. дело №
16016/2022г. по описа на ВРС, XIX-ти състав.
УКАЗВА на ищците, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба с препис за ответника, да уточнят дали:
1/ твърдят, че родителите им са придобили правото на собственост
върху процесния недвижим имот въз основа на упражнявано от тях давностно
владение през периода от 1969г. до 1989г. и след тяхната смърт те са
придобили правото на собственост по наследство, а в евентуалност твърдят да
са собственици на имота на основание осъществявано от тях давностно
владение през периода от 1993 г. до датата на подаване на исковата молба или
3
2/ твърдят, че са придобили правото на собственост по давностно
владение, осъществявано от тях през периода от 1989г. до датата на подаване
на исковата молба, към което владение присъединява владението на своите
родители през периода от 1969 г. до 1989 г.
При неизпълнение на указанията в посочения срок, производството ще
бъде прекратено, а първоинстанционното решение ще бъде обезсилено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4