№ 108
гр. Кубрат, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана П. П. Енева
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Диана П. П. Енева Гражданско дело №
20233320100321 по описа за 2023 година
и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело №
321 по описа за 2023 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени искове с правно основание в разпоредбата на 344,
ал.1, т.1 и т. 3, във вр. с чл. 195 и чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, разглеждане по реда на
чл. 310, т.1, част от на Глава 25 „Бързо производство” ГПК.
Ищецът К. И. Д., ЕГН ********** от **, като твърди, че: работил по трудов договор
№ РД-06-06/ 03.02.2021 г. за предприятието на ответника на длъжност „Пазач“, а считано от
01.03.2021 г. на длъжност „Работник, ловно стопанство“, безсрочен трудов договор; при
връщането му на работа, след ползване на платен отпуск в периода 13-17.03.2023 г., на
20.03.2023 г. му било връчено писмо изх. № РД 16046/ 20.03.2023 г., с което работодателят
твърдял той на 09.03.2023 г. да е извършил нарушение на трудовата дисциплина – увредил
имуществото на работодателя, чрез присвояване на 09.03.2023 г. на стреч фолио, и поискал
писмените му обяснения; същият ден ищецът дал писмените си обяснения – отрекъл да е
извършил твърдяното нарушение; въпреки това на 24.03.2023 г. му била връчена Заповед №
РД – 05 – 52/ 24.03.2023 г., с което му било наложено наказание „Дисциплинарно
уволнение“, и заповед за прекратяване на трудовия договор с него; отрича да е извършил
нарушението за което е наказан; твърди, че не е спазена процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание, съгласно КТ – не е изпълнил задълженията си по чл. 193, ал. 1 КТ
за събиране и оценка на доказателствата; не е установено еднопосочно на коя дата е
извършено твърдяното нарушение – на 09. или на 10.03.2023 г.; наложеното му наказание е
несъразмерно с твърдяното извършено от него нарушение, моли съда да постанови
решение, с което: 1/ да признае уволнението му за незаконно и го отмени, на основание и по
реда на чл. 344, ал.1, т. 1 КТ ; 2/ да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето,
1
през което е останала без работа – 27.03.2023 г., но за не повече от 6 месеца, поради
уволнението, в размер на 5 868.00 лева, съставляващо брутното трудово възнаграждение,
начислено и изплатено му за месеца, предхождащ уволнението, умножено по месеците, в
които е останала без работа - 6 месеца, на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1
КТ, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.05.2023 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД. Претендира
присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК, както и
предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Ответникът – „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово, ТП Държавно
ловно стопанство „Воден – Ири Хисар“(СЦДП ДП-ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар“), Булстат
2016168050193, – с. Острово, обл. Разград, представлявано от директора инж. К.П.К., чрез
пълн. А.Т., на който е връчено съобщение на 19.05.2023 г., е дал писмен отговор в срок,
постъпил в съда с вх. №1674/ 16.06.2023 г., с който като оспорва заявените от ищеца факти
във връзка с предявените от него искове – твърди, че уволнението му е в съответствие с
закона, заповедта за уволнение е издадена от работодателя при наличието на състав по чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, мотивирана е, спазени са сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание, установено е извършването на твърдяното нарушение, поискани и получени са
обясненията на наказания работник, поради което счита издадената заповед за
прекратяването на трудовия договор за законосъобразна, а исковите претенции за
неоснователни и недоказани. Заявява искане за отхвърлянето им, както и за присъждане на
разноските им по делото в тежест на ищеца.
В първото по делото о.с.з. страните поддържат становищата си, съответно на
исковата молба и писмения отговор; съдът е допуснал, на основание чл. 214 ГПК,
изменение, съставляващо намаление размера на исковата претенция за плащане на
обезщетение, предявена на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, която да се
счита предявена за периода 27.03.2023 г. до 23.06.2023 г., включително, в размер на 3 062.18
лв.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с
оглед направените доводи и възражения, намери за установено следното: Между страните не
се спори, а и от представените по делото доказателства – Трудов договор № РД-06-06/
03.02.2021 г. и Допълнително споразумение № РД – 06- 36/ 01.03.2021 г. , л. 10-13 от делото,
се установява наличието на трудово правоотношение между тях, като ищецът е изпълнявал
длъжността – „работник, ловно стопанство” в СЦДП ДП-ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар“, с
място на работа в местност „Воден“, ЕКАТЕ 54417, в землището на село Острово, общ.
Завет.
Със Заповед № РД – 05-52/ 24.03.2023 г. на директора на ДП-ТП „ДЛС Воден – Ири
Хисар“ – с. Острово, л. 14 от делото, инж. К. Колев, упълномощен с пълномощно изходящо
от инж. Ив. Недков, в качеството му на директор и представляващ дружеството с фирма
„Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово, рег. № 9901/ 14.11.2022 г.на
2
нотариус Пламен …(не се чете), вписан с рег. № 299 НК, от името на и за сметка на ДЛС
„Воден – Ири хисар“ ТП да сключва индивидуални трудови договори, да изменя и
прекратява същите, да налага дисциплинарни наказания, и пр., както и да упражнява всички
права и изпълнява всички задължения на работодател, предвидени в действащите
нормативни актове, видно от т. 13 на цитираното, л. 34 – 35, двустранно, от делото, връчена
на ищеца на 27.03.2023 г., удостоверено с подписа му, на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание – уволнение.
Видно от същата – л. 14 от делото, актът е мотивиран със следните обстоятелствата,
цитирам: „За установено нарушение на трудовата дисциплина, представляващи тежки
нарушения на трудовата дисциплина, установено на 17.03.2023г. с рапорт вх. № ВК16050,
изразяващо се в тежко нарушение на трудовата дисциплина, а именно увреждане на
имуществото на работодателя, чрез извършване на присвояване от страна на работника, на
стреч - фолио на дата 10.03.2023г., след приключване на възложена работа по подреждане и
опаковане на тухли, и прибиране за себе си на стреч-фолиото, останало след приключване
на работата, с цел присвояване и за лична облага, което е неспазване на съществуващия
ред за не разпиляване на материали и други средства. Гореописаното представлява
нарушаване на съществуващи етични правила за поведение и неспазване на основни
принципи на Етичният кодекс за поведение на служителите в СЦДП СП, гр. Габрово,
злоупотреба с доверието, което се явява неизпълнение на трудово задължение, предвидено в
чл.126, т. 8 и т. 9 от Кодекса на труда, а именно задължението на работника или служителя
да пази грижливо имуществото което му е поверено и с което е в досег, да бъде лоялен към
работодателя - като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на
предприятието, спазвайки Етичният кодекс за поведение на служителите в СЦДП СП, гр.
Габрово, и длъжностната му характеристика, определени при възникването на трудовото
правоотношение, с което е причинил значими вредни последици за стопанството, извършени
са с груба небрежност, и умишлено от Вас(от него – б.моя), и тези нарушения оказват
разстройващо въздействие върху трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения
и на други работници и служителите на стопанството.
С оспорваната заповед се твърди, че извършването на нарушението от ищеца е
установено от работодателя на 17.03.2023 г., квалифицирано е като нарушение на трудовата
дисциплина по см. на чл. 190, ал.1, т. 7 от Кодекса на труда, във връзка със задълженията на
служителя по чл.126, т. 8 и т. 9 от Кодекса на труда, обосновано е от представените
обяснения по повод на извършената дисциплинарна постъпка.
С отделна заповед № РД – 06 – 10/ 24.03.2023 г. – л. 15- 16 от делото, връчена на
ищеца на 27.03.2023 г., удостоверено с подписа му, видно от същата издадена на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл.187, ал.1, т.8 и т.9
от Кодекса на труда, и при спазени изисквания на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и ал. 3 и чл. 194 от
КТ, и след поискани и дадени писмени обяснения на лицето по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на
труда, считано от 27.03.2023г. прекратил трудовия договор с ищеца, възпроизвеждайки
мотивите на цитираната по – горе.
3
Част от дисциплинарната преписка е адресиран до директора на стопанството, вх. №
16050/ 17.03.2023 г, Рапорт от инж. А.А. – като ръководител отдел горско стопанство, с
който уведомява директора, че на 09.03.2023 г. наредил на работниците да отделят здравите
тухли от обща камара, да ги наредят върху палет, след което да опаковат палета със стреч –
фолио, което да вземат от домакина на стопанството. След като са свършили възложената
им работа, К. Д., прибрал стреч – фолиото – един цял топ, и го занесъл у тях, вместо да го
върне на домакина.
Видно от връчената на ищеца на 20.03.2023 г. покана – л. 38 от делото, директора на
стопанството във връзка с твърдяното в рапорта на инж. А. от 17.03.2023 г., съгласно чл.
193, ал. 1 КТ, го поканил в 3-дневен срок от получаване на уведомлението, да представи
писмените си обяснения по повод твърдяната извършена дисциплинарна постъпка, както и
да посочи доказателства за фактите, които твърди.
С вх. № 6139/ 20.03.2023 г. на директора са представени изходящите от работника
К.Д.. обяснения – л. 39 от делото, видно от които той признал, че на 09.03.2023 г. е получил
от домакина 1 бр. фолио и 2 палета; след свършване на работата, потърсил домакина, но
него го нямало; оставил фолиото до вратата на ГСМ по негова – на домакина, заръка.
Видно от резолюция на същата – горна дясна страна, за да провери обясненията на
работника, директорът поискал обяснения и от г-н Б. Мустафа – домакин, за което на
цитирания служител на 24.03.2023 г. е връчено писмено искане за даване на писмени
обяснения от него за извършени от него действия – л. 40 от делото.
С вх. № …(не се чете) от 24.03.2023 г. на директора са представени изходящите от
домакина Бейти Мустафа обяснения – л. 41 от делото, видно от които той твърди, че на
10.03.2023 г., ден петък, сутринта е предал на работника К.И.. 1 бр. фолио и два палета;
поръчал му след завършване на работата да върне остатъка от фолиото в ГСМ, като дори и
да го нямало – да отсъства, да го остави пред вратата. К.И.. твърдял, че е оставил фолиото
пред вратата, поради това, че него го я нямало, но при предприета от него в присъствието на
посочените още трима служители: А.А. – началник участък, С. С. – организатор транспорт,
и К. С. – ТРО, проверка на записите от видео камерите за наблюдение, установили, че К. И.
не е върнал фолиото.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите А.А. и С.
С., и двамата работещи в същото предприятие, първият от които непосредствен ръководител
на ищеца, се установява верността на твърдението на директора на ответното предприятие,
че на уточнената в хода на проверката дата - 10.03.2023 г., ден петък, сутринта, на работника
К.И.. е било предадено 1 бр. опаковъчно фолио, остатъка от което той в края на работния
ден не е върнал на домакина; двамата, заедно с други служители, са участвали в преглед на
записите от съответния ден, както и от следващите, за да проверят дали отговаря на
истината твърдението му, изложено пред директора в писмени обяснения, че е върнал
остатъка от фолиото, оставяйки го пред вратата на ГСМ - склада; всеки от тях
непосредствено е възприел от прегледа на записите, че това не е истина – К.И.. не е върнал
остатъка от фолиото, оставяйки го пред вратата на ГСМ – склада. Всеки един от разпитаните
4
свидетели обяснява, че в предприятието категорично не се толерират злоупотреби или
кражби на имущество, както и че за всяко установено такова нарушение извършителите
биват уволнявани. Видно от обясненията на св. А., цитирам: „Ако беше си признал – има
предвид ищеца, щях да му кажа да върне фолиото. Да беше казал, че го е забравил в колата в
края на работния ден, обаче човек да ме гледа в очите и да ме лъже, това няма да го позволя
никога. Не съм малко дете да ме правят на играчка всички служители. По такъв начин аз
като ръководител ще олекна пред очите на всички и всеки ще си позволи да прави кой
каквото иска.“, както и: „Досега обясних, че той трябваше да върне фолиото, не го е върнал.
Има камери, четири човека ни правят на луди за едно фолио. Той – ищеца, казва, че е
върнал, другите твърдят, че не е върнал, гледаме камерите, седим цял ден и следим дали К. е
върнал фолиото, гледа ни в очите четири човека и ни лъже. Като не го е върнал означава, че
го е прибрал. Това нарушение съм го установил, когато съм пуснал рапорта.“
Като кредитира показанията на посочените свидетели, съдът приема за установено,
че ищецът при задължение за действие – да върне остатъка от предадено му в началото на
работния ден на 10.03.2023 г. 1 бр. опаковъчно фолио, в края на работния ден, е
бездействал и не го е върнал на домакина.
Видно от представения от ищеца трудов договор № 121/ 26.06.2023 г. – л. 69 от
делото, той е постъпил на работа като работник в друго предприятие на 26.06.2023 г.
От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че размера на
месечното обезщетение, в съответствие с правилото на чл. 228 КТ – на база последното
получено от ищеца като работник в ответното предприятие брутно трудово възнаграждение,
е 987.80 лева, поради което: за пет дни от 27.до 31.03.2023 г. биха му се дължали 224.50 лв.;
за м. 04.2023 г. – 987.80 лв; за м. 05.2023 г. – 987.80 лв.; за м. 06.2023 г. – 987.80 лева, а до
25.06.2023 г., вкл. - 760.30 лв., или общо за периода от датата на уволнението до датата,
предхождаща започването на нова работа – 2 960.40 лв.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че
искът за отмяна на Заповед № РД – 05 – 52/ 24.03.2023 г., с което на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, е неоснователен и недоказан.
Така наложеното дисциплинарно наказание е законно.
Ищецът го е оспорил със следните фактически твърдения: отрича да е извършил
нарушението, за което е наказан; твърди, че не е спазена процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание, съгласно КТ – не е изпълнил задълженията си по чл. 193, ал. 1 КТ
за събиране и оценка на доказателствата; не е установено еднопосочно на коя дата е
извършено твърдяното нарушение – на 09. или на 10.03.2023 г.; наложеното му наказание е
несъразмерно с твърдяното извършено от него нарушение, нарушена била изцяло
предвидената с Кодекса на труда процедура за установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, като в о.с.з. конкретизира, че не е изпълнено
изискването по чл. 193, ал. 1 КТ, защото работодателят формално е поискал и получил
5
обясненията му, формално е оценявал доказателствата.
Само на тези фактически основания съдът може да преценява опорочено ли е
волеизявлението на работодателя, защото уволнението не може да бъде обявено за
незаконно въз основа на факт, който не е посочен в исковата молба (в т.см. решение №
167/30.07.2014 г. по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ВКС и цитираната в него предходна
тълкувателна практика на Върховния касационен съд).
Доводът за неизпълнение на изискването по чл. 193, ал. 1 КТ е неоснователен.
Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, работодателят от
момента, в който непосредствения ръководител е депозирал рапорт – 17.03.2023 г., с който
го уведомява за констатираното от него извършено от работника – ищец по делото,
нарушение, до издаването на оспорваната заповед 24.03.2023 г., е изпълнил задълженията си
преди налагане на дисциплинарното наказание да изиска и приеме писмените обяснения на
уличения работник, и да събере и оцени доказателствата, събрани от него служебно. Видно
от писмените обяснения на ищеца, той единствено твърди, че е върнал остатъка от
предоставеното му за свършване на определена за деня работа, но не сочи годни за
установяване на това активно действие. За установяването му, работодателят е изискал
обяснения от длъжн.лице, на което е следвало да се предаде вещта, при което е получил
писмен отговор, че твърденията на ищеца не отговарят на истината – имуществото на
предприятието: 1 бр. опаковъчно стреч – фолио, не му е предадено лично, и не е оставено
пред вратата на ГСМ – склада, нито от работника К. И. Д., нито от друг работник. Отговорът
на материално отговорното длъжностно лице е обоснован от непосредствените му
възприятия – той не е намерил 1 бр. опаковъчно стреч – фолио пред вратата на ГСМ –
склада, поради което лично и заедно с още трима служители – посочените с имената си, на
л. 41 от делото, е прегледал записите от съответния ден и период от време от видео-
наблюдението на посочения склад, от които установили, че К. не е върнал фолиото. Като е
съобразил заявеното от непосредствения ръководител на работника – инж. А., и от
работещия на длъжност домакин – Б. М. и обективната липса на предаденото на ищеца 1 бр.
опаковъчно стреч – фолио, проверявайки фактите работодателят е установил, че твърдяното
нарушение е действително извършено от ищеца на 10.03.2023 г., работен ден - петък,
въпреки първоначалното му посочване и от инж. А. и от работника К. Д. като осъществено
на 09.03.2023 г., факт, обявен за безспорен между страните в съдебното производство, и
съответен на посоченото относно деянието в оспорваната заповед.
Следователно от ищеца са изискани и той е дал писмени обяснения, относно
твърдяното като извършено от него нарушението, отричайки да го е извършил; твърдяните
от него факти, относно извършени в изпълнение на трудовите му задължения действия, са
проверени от работодателя, но не са положително установени, поради което няма основания
дисциплинарното наказване на ищеца да се счита незаконно на основание чл. 193, ал. 2 КТ.
Също неоснователен е доводът, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта нарушението е
индивидуализирано със своите обективни признаци - време, място, обстоятелства на
6
извършването му, и тази индивидуализация е достатъчна по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.
Съгласно установената от ВКС с решение № 379/24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г., IV г.
о. практика, задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в
хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195 КТ. (в този
смисъл решение № 642/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., IV г. о.; решение №
857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г., IV г. о.; решение № 177/11.07.2012 г. по гр. д. №
193/2011 г., IV г. о.). С оглед изложеното, съдът счита, че дори и да се приеме, че ищеца е
подведен от рапорта на непосредствения си ръководител относно датата на извършване на
твърдяното от него нарушение – посочена на 09.03., а не на 10.03. 2023 г., както е посочена в
писмото, с което му се искат писмени обяснения, но това не променя извода за несъмнена
установеност на извършеното нарушение, вкл. и за датата на извършването му, за което му е
повдигнато обвинение и е наказан дисциплинарно. При това ищецът е имал възможност да
внесе яснота относно същия факт и в процеса на извършваната проверка от работодателя.
Неоснователен е доводът на ищеца, че не е извършил твърдяното нарушение. В хода
на делото, чрез събраните по инициатива на работодателя гласни – показанията на
разпитаните свидетели, всички работещи в същото предприятие, и писмени доказателства –
обясненията на посочените лица, относно чиято автентичност не се спори, установяват по
несъмнен начин извършването му – на 10.03.2023 г. ищецът не е предал, несъмнено
намиращ се в негово държане, актив на предприятието: 1 бр. стреч - фолио, не го е направил
и в следващите дни, поради което е логичен извода на работодателя, че именно той го е
присвоил. Въз основа на същите, съдът, в настоящия си състав, приема, че с тези свои
действия ищецът е осъществил фактическия състав на чл. 187, т. 8, изр. 1, и т. 9 КТ, поради
което дисциплинарното уволнение се явява законно. Тъй като трудовото правоотношение е
правоотношение с оглед личността, то изисква от служителя да се отнася към работодателя
почтено и да зачита и утвърждава неговото добро име. Уронването на доброто име е
нарушение, при което работодателят се злепоставя пред третите лица – останалите
работници и служители в предприятието, както е в случая. То е формално нарушение, тъй
като не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат - налице е нелоялно
отношение от ищеца като „работник“ в предприятието; колкото е по - малоценно
предоставеното му за работа имущество, при възложено задължение да върне остатъка от
него в края на работния ден на домакина, толкова по – важно и очаквано е да можеш да
дадеш разумни и най-вече достоверни, съответстващи на обективната действителност,
обяснения относно изпълнението, а в процесния случай – неизпълнението, на вмененото
задължение. Защото, ако ищецът поставя въпроса за несъответствие между извършеното от
него нарушение, обосновано единствено от стойността на неотчетеното от него имущество,
и определеното му най-тежко наказание, оставя открит и без разумно обяснение въпроса
струвало ли си е за същото това малоценно имущество да твърди неистини, вместо да го
7
отчете на предприятието.
Неоснователен е и доводът на ищеца, че наложеното му наказание е несъразмерно с
твърдяното, извършено от него нарушение. Работодателят в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 1 КТ, е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и поведението на работника. Ако не си в състояние да опазиш имущество
на предприятието на стойност от 20 до 30.00 лева; ако, за да не го върнеш в предприятието
и го задържиш за себе си, си готов да компрометираш други работници – домакин,
непосредствен ръководител, и пр., прехвърляйки им отговорността за липсата му, като
твърдиш неистина; ако не можеш да носиш отговорност за собствените си действия, вкл.
като поправиш грешните, и се извиниш за допуснатото неизпълнение на свои трудови
задължения, то в преценката на работодателя е, с оглед наложените от него практики на
строг контрол в предприятието, е да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение.
С оглед изложеното, не е налице нито едно от твърдяните от ищеца обстоятелства,
обуславящи опорочаване на волеизявлението на работодателя. Поради това искът за
установяване на незаконността на процесното дисциплинарно наказание – „уволнение”, и
отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От неоснователността на тази искова претенция, следва неоснователност и на
съединената искова претенция за присъждане в полза на ищеца и в тежест на ответника,
претендираното от него обезщетение при незаконно уволнение.
На основание чл. 78, ал.3, във вр. с ал. 8 ГПК, на ответника следва да бъдат
присъдени направените в производството разноски, в размер на 200.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС – Кубрат всички дължащи се такси: 4% от цената на предявения иск по чл. 225 КТ -
3 062.18 лв., или държавна такса в размер на 122.48 лева, както и направените разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 140.00 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. Д., ЕГН ********** от **, искове по чл. 344, ал.1,
т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 195 и чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, срещу „Северноцентрално
държавно предприятие“ ДП – Габрово, ТП Държавно ловно стопанство „Воден – Ири
Хисар“(СЦДП ДП-ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар“), Булстат 2016168050193, – с. Острово,
обл. Разград, представлявано от директора инж. К.П.К.: 1/ да бъде признато уволнението му
с Заповед № РД – 05 – 52/ 24.03.2023 г. за незаконно и да бъде то отменено; 2/ да бъде
8
осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа –
за периода 27.03.2023 г. до 23.06.2023 г., включително, в размер на 3 062.18 лв., ведно с
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.05.2023 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД, както и за присъждане
на разноските му по делото, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН ********** от **, на основание чл. 78, ал.3, във вр. с ал. 8
ГПК, да заплати на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово, ТП
Държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар“(СЦДП ДП-ТП „ДЛС Воден – Ири
Хисар“), Булстат 2016168050193, – с. Острово, обл. Разград, представлявано от директора
инж. К.П.К., за направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение, сумата
200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН ********** от **, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати
по сметка на РС – Кубрат, дължима държавна такса в размер на 122.48 (сто двадесет и два
лева, четиридесет и осем ст.) лева, както и за направените разноски за възнаграждение на
вещо лице - 140.00 (сто и четиридесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Разград в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните с връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9