МОТИВИ
към присъда № 40/22.06.2018
г. по НОХД № 480 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г.
На 23.04.2018 г. Районна
прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд
обвинителен акт по досъдебно производство № 1033/2017 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – гр. Добрич, по
който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу М.Л.Б.
с ЕГН ********** ***, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по
чл. 183, ал. 1 от НК.
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че М.Л.Б. през периода от 29.03.2017 г. до 10.02.2018 г., след като е
бил осъден с влязло в сила на 29.07.2016 г. Решение № 855 от 29.07.2016 г. по
гр. дело № 1625/2016 г. по описа на Районен съд - Добрич да издържа свой
низходящ – Н.М.Л., родена на *** г. с месечна издръжка в размер на 150.00 /сто
и петдесет/ лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно – 10 /десет/ месечни вноски, като общият размер на задължението възлиза на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева.
Относно разглеждането на делото в
отсъствие на подсъдимия:
С обвинителния акт на подсъдимия М.Л.Б.
е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, което не се
явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
На досъдебното производство Б. е
бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 04.04.2018 г. за
същото престъпление, като постановлението му е било предявено лично и в
присъствието на упълномощения от Б. защитник - адвокат М.С. ***.
За разпоредителното съдебно
заседание, проведено на 30.05.2018 г., подсъдимият М.Б. е бил редовно призован,
като съобщението по чл. 247б от НПК, ведно с препис от обвинителния акт и
разпореждането на съдия-докладчика за насрочване на разпоредителното заседание,
са били връчени на подсъдимия, чрез И.Н.И. /намираща се във фактическо съжителство
с подсъдимия/, като на същия е било съобщено за насрочване на разпоредителното
заседание, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово
отсъствие при условията на чл. 269 от НПК.
Както в разпоредителното
заседание, така и в съдебно заседание, проведено на 22.06.2018 г. и в което
съдебно заседание съдът е постановил присъдата, подсъдимият М.Б. не се е явил,
като се е представлявал от упълномощения от него защитник – адвокат М.С., която
заявила, че подсъдимият се намира в чужбина, но същият е уведомен за воденото
срещу него наказателно производство, като е изпълнена процедурата по чл. 247б,
ал. 1 от НПК. Видно от изявлението на защитника на подсъдимия, последният не е
посочил уважителна причина за неявяването си в съдебно заседание.
В случая, с оглед
обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление,
присъствието на подсъдимия не е задължително /по аргумент на противното на чл.
269, ал. 1 от НПК/. Това означава, че след като е редовно призован, личното му участие
в процеса зависи от собственото му решение, поради което неявяването му в
съдебно заседание не следва да бъде санкционирано.
И в тези случаи обаче съдът има
правомощие да прецени, че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване
на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да
се яви на следващото съдебно заседание.
Извършвайки тази преценка съдът е
намерил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи
за разкриване на обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал.
3, т. 3 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие (подсъдимият е
редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е
изпълнена процедурата по чл. 247, ал. 1 от НПК), т.нар. задочно производство, в
която насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в разпоредително
заседание, проведено на 30.05.2018 г.
Редовно
призована за разпоредителното заседание, пострадалата Н.М.Л. не се явява, не
прави искане за конституиране като частен обвинител в процеса.
В разпоредително заседание, съдът, след като изслуша
явилите се страни се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно
което:
1. Делото е
подсъдно на Районен съд - Добрич.
2. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. На
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалия;
4. Не са налице
са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
5. Няма
основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен
съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация;
6. Не са налице
основания за промяна на мярката за неотклонение „Подписка“ в по-тежка, нито за
налагане на други мерки за процесуална принуда.
7. Приема и
прилага към материалите по делото препис от два броя преводни нареждания с дата
17.04.2018г. и 29.05.2018г., като намира, че на този етап не се налага
събирането на нови доказателства.
Съобразявайки се
с разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от НПК, съдът е насрочил делото в едномесечен
срок от разпоредителното заседание с призоваване на лицата по списъка към
обвинителни акт.
В съдебно заседание
по пренията представителят на Добричка районна прокуратура пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. С
оглед обстоятелството, че в производството пред първоинстанционния съд подсъдимият
Б. е изпълнил задължението си, се иска на основание чл. 183, ал. 3 от НК на същия
да не се налага наказание.
С
оглед обстоятелството, че подсъдимият е изпълнил задължението си до
постановяване на присъдата и не са настъпили други вредни последици, по
пренията защитникът на подсъдимия иска същият да не бъде наказван, съобразно
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
След преценка на събраните в хода на
съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Подсъдимият
М.Л.Б. и св. Ж.Н. М. сключили граждански брак на 03.11.1990 г. пред длъжностно
лице по гражданско състояние при Община град Добрич. От съвместното
съжителство, по време на брака им се родили две деца, а именно – М. М.Л., родена
на *** г. и св. Н.М.Л., родена на *** г.
С Решение № 855 от
29.07.2016 г. по гр. дело № 1625/2016 г. по описа на Районен съд – Добрич,
влязло в сила на 29.07.2016 г., гражданският брак между двамата съпрузи бил
прекратен с развод, поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на
съпрузите. Родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно
дете Н.М.Л. били предоставени на майката, като на бащата бил определен режим на
лични контакти. Със съдебния акт подсъдимият Б. бил осъден да заплаща в полза
на непълнолетното си дете Н.М.Л. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на
150.00 /сто и петдесет/ лева.
След
влизане в сила на горепосочения съдебен акт, подсъдимият Б. не извършвал
своевременно плащания за издръжката на своето дете Н.М.Л..
С оглед неизплащане
на дължимата издръжка, на 16.10.2017 г., Ж. М. депозирала в Районна прокуратура
– Добрич жалба, въз основа на която след извършена предварителна проверка било
образувано и досъдебно производство.
За
периода от 29.03.2017 г. до 10.02.2018 г., подс. Б. останал неиздължен със
сумата от 1500.00 лева, представляваща размера на десет месечни вноски.
До приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд, подс. Б. погасил задължението си, обстоятелство,
обективирано в приложените по делото вносни бележки с № 963В1О018107ХСТ9 от
17.04.2018 г. за сумата от 500.00 лева и № 963В1О018149JUGL от 29.05.2018 г. за сумата от 1000.00 лева и подкрепено с показанията на
свидетелите Н.Л. и Ж. М..
Изложените обстоятелства се
подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, включващи
обясненията на подсъдимия М.Б., дадени в присъствието на защитник по същото
дело пред орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК и
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н.Л. и Ж. М. са
еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства са
безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282
от НПК и приета като обективно и компетентно изготвена, както и с приложените
по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и
на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Удостоверение
за раждане на Н.М.Л.; Препис от решение по гр.д. № 302/2014г. на Районен съд –
Добрич; Препис от решение по гр.д. № 1625/2016г. на Районен съд – Добрич;
Справка за съдимост № 2426/2017г.; Характеристични данни за лице; Справка от
НОИ ТП град Добрич; Справка от Агенция по вписванията ведно с доказателства;
Справка за съдимост № 2675/2017г.; Справка от търговски регистър; Справка от ОД
„Земеделие” град Добрич; Справка от Агенция по вписванията с изх. №
1956/2017г.ведно с доказателства; Справка от Агенция за социално подпомагане;
Справка от Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР-Добрич; Справка от Агенция по
заетостта; Справка от ТД НАП Варна, офис Град Добрич; Справка от СИС при
Районен съд – Добрич; Справка извлечение за движение по сметка; Вносни бележки
– 2 броя; ССч.Е.; Справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България; Вносна бележка от 17.04.2018г. и Вносна
бележка от 29.05.2018 г.
С
оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:
Подсъдимият М.Л.Б. от обективна и
субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 183, ал. 1
от НК, тъй като през периода от 29.03.2017 г. до
10.02.2018 г., след като е бил осъден с влязло в сила на 29.07.2016 г. Решение
№ 855 от 29.07.2016 г. по гр. дело № 1625/2016 г. по описа на Районен съд -
Добрич да издържа свой низходящ – Н.М.Л., родена на *** г. с месечна издръжка в
размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 10 /десет/ месечни вноски, като общият
размер на задължението възлиза на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.
От обективна страна
изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължение за даване на
издръжка, установено с влязло в сила съдебно решение, в размер на повече от две
месечни вноски.
Безспорно установено
е и не се спори, че с влязло в сила на 29.07.2016 г. Решение № 855 от
29.07.2016 г. по гр. дело № 1625/2016 г. по описа на Районен съд – Добрич, М.Б.
е бил осъден да заплаща на свой низходящ – дъщеря си Н.М.Л., месечна издръжка в
размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева. В настоящия случай от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че подс. Б. не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно – 10 месечни вноски, като общата сума на
задължението възлиза на 1500.00 лева.
От субективна страна съдът
намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на
деянието следва да се търсят в ниската правна култура на подсъдимия и
дезинтересираността от съдбата на дъщеря си.
Съобразно разпоредбата на чл.
183, ал. 3 от НК, деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.
До приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд, подс. Б. е погасил задължението
си, факт, обективиран в приложените по делото вносни бележки с № 963В1О018107ХСТ9 от 17.04.2018
г. за сумата от 500.00 лева и № 963В1О018149JUGL от 29.05.2018 г. за сумата от 1000.00 лева и подкрепен с показанията на
свидетелите Н.Л. и Ж. М..
С оглед обстоятелството, че М.Б. е
изпълнил задължението си преди постановяване на присъдата от първата инстанция,
както и че спрямо него не е била прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК
и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, съдът намира, че
подсъдимият не следва да бъде наказан.
По горните съображения съдът с
присъдата призна подсъдимия М.Б. за виновен в това, че през
периода от 29.03.2017 г. до 10.02.2018 г., след като е бил осъден с влязло в
сила на 29.07.2016 г. Решение № 855 от 29.07.2016 г. по гр. дело № 1625/2016 г.
по описа на Районен съд - Добрич да издържа свой низходящ – Н.М.Л., родена на ***
г. с месечна издръжка в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 10 /десет/ месечни вноски, като общият
размер на задължението възлиза на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
На
основание чл. 183, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, съдът освободи подсъдимия М.Л.Б. от наказване.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия М.Б. за виновен, съдът го
осъди да заплати сторените по делото разноски в размер на 82.11 лева /осемдесет и два лева
и единадесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич.
На основание чл. 309 от НПК и с оглед освобождаването на
подс. М.Л.Б. от наказване, съдът отмени
постановената спрямо него на досъдебното производство мярка за неотклонение
„Подписка”.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо Димитров/