МОТИВИ към присъда
по НОХД № 140/2019 г. по описа на БРС-11.07.2019год..
По
отношение на подсъдимия С.С.Б. - роден на ***г. в гр.Берковица, живущ ***, българин, български гражданин, разведен, с начално образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в
това, че за периода от
01.01.2017г. до м.07.2018г. включително, в гр.Вършец, обл.Монтана, след като е
осъден с Решение на Районен съд, гр.Берковица по гр.д.№ 483/2016г. да издържа
свои низходящи, а именно синовете си Исус Стефанов С., ЕГН ********** и Есмер
Стефанов С., ЕГН **********, като заплаща на тяхната майка и законна
представителка П.И.В., ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 120,00
лева за първото дете Исус и 120,00 лева за второто дете Есмер, съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на две и повече от две месечни вноски,
като останал неиздължен с 12 броя месечни вноски за сумата от общо 2998,70 лева
- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Представителя на Районна Прокуратура гр.Берковица поддържа първоначалното обвинение.Пледира за
прилагане на чл.183,ал.3 от НК, като подсъдимият бъде признат за виновен,като
не следва да му бъде наложено наказание.
Подсъдимият се явява лично в с.з.и с адвокат Г.Горанов-МАК.
Разпитан в хода на досъдебното производство и в с.з. се признава за виновен.
Моли съда да не му налага наказание.Заявява,че ще плаща издръжката си.
В последната си дума дадена му от съда
Моли да не бъде осъждан ,ще плаща редовно издръжката си за да не се стига до
съдилища.
По отношение на подсъдимия С.Б. в
досъдебното производство е взета мярка за неотклонение”Подписка”.
Съдът след преценка на събраните доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката П.И.В. е била омъжена за С.С.Б., като от
брака си имат две деца – Исус Стефанов С., ЕГН ********** и Есмер Стефанов С.,
ЕГН **********. Бракът им е прекратен с развод по силата на съдебно решение от
09.12.2016г. по гр.д. № 483/2016г. на Районен съд гр.Берковица. По силата на
цитираното съдебно решение упражняването на родителските права върху двете деца
са предоставени на майката, свидетелката П.В.,а подсъдимия С.Б. е осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на общо 240,00 лева за двете деца, считано от
29.12.2016г. на майката и законна представителка на децата Исус и Есмер. След
като подс. Б. спрял да изплаща месечната
издръжка за двете деца, свидетелката П.В. депозирала жалба.Същата на ДП обяснява, че С.Б. е изплащал издръжката на
децата за няколко месеца през 2017г., а за 2018г. е превел сумата от 200 лева,
като от м.07.2018г. и до момента няма изплащана такава. Във връзка с цитираното
гр.дело има образувано изпълнително дело № 3/2018г. по описа на СИС при
РС-Берковица. По досъдебното
производство е установено, че С.С.Б.
няма наложен запор на трудово възнаграждение, няма регистрирани трудови
договори.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и
изготвена съдебно-икономическа експертиза /л.9-10 от досъдебното производство/
е видно, че от 01.01.2017г. до м.07.2018г. подс. Б. не се е издължил с общо 12
броя месечни вноски и дължи сумата от 2998,70 лева неизплатени месечни
издръжки.
Видно от представената в съдебно заседание разписка
подсъдимият е издължил общо сумата от 2998,70
лева .
Издръжката цели да задоволи ежедневни нужди на
конкретен кръг от лица, изрично посочени в чл.183,ал.1 от НК.В настоящия казус
това са низходящи лица-сина и дъщерята на подсъдимия,които са непълнолетни и
неработоспособни и не могат да се издържат от
имуществото си.Задължение е на подсъдимия да я заплаща периодично,след като е бил осъден с
Решение на съда за това,с цел да се избегнат неблагоприятните последици от
нейното забавяне за този, който следва да я получава.Поради именно това че
издръжката цели да задоволява ежедневни нужди на лицата които са
неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества тя е
изискуема през течение на целият
месец,за който се отнася.Именно неплащането на присъдената издръжка в
продължение на повече от две месечни вноски представлява престъплението по
чл.183,ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно и категорично установена въз основа на приложените по делото
писмени и гласни доказателства събрани в хода на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие приобщени по реда на чл.283 от НПК,от обясненията
на подсъдимия.
Видно от свидетелството за съдимост подсъдимият е осъждан .
От субективна страна е налице пряк умисъл,като форма
на вината по смисъла на чл.11,ал.2 от НК, т.к.подсъдимият е предвиждал неизбежното неплащане на
издръжката в размер на две и повече
месечни вноски.
Съдът приема ,че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на
чл.183,ал.1 от НК.
Със самото неплащане на издръжката в посоченият
период подсъдимият Б. е осъществил
състава на престъплението по чл.183,ал.1 от НК.
Подсъдимият С.Б. е наказателноотговорно
лице-навършил е 18 годишна възраст и в състояние на вменяемост е извършил
престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.За съда не
възникна съмнение относно вменяемостта на подсъдимия.
Престъплението по чл.183,ал.1 от НК е
престъпление, на просто извършване и
за неговата съставомерност не се изисква нищо друго освен неплащането на
присъдената издръжката.
С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации с престъпното си бездействие
подсъдимият Б. осъществява състава на престъпление,визиран в чл.183,ал.1
от НК,поради което и съдът го признава
за виновен по повдигнатото му обвинение.
Поощрителната разпоредба на чл.183,ал.3 от НК предвижда деецът да не се наказва ,ако преди постановяване на присъдата от
първата инстанция изпълни задължението си ,без да са настъпили други вредни последици за пострадалия.Указано
е ,че тази разпоредба не се прилага повторно.
Кумулативните условия за приложение
разпоредбите на ал.3 са четири:
-Деецът да
е изпълнил цялото си
задължение,т.е.да е заплатил на пострадалия всички месечни вноски,които дължи;
-Заплащането да е преди постановяване на
присъдата от първата инстанция;
-За нуждаещият се да не са настъпили други вредни последици,т.е.неизпълнението на
задължението за издръжка да не поставя пострадалия в особено затруднено
материално положение;
-Деецът да не се е ползвал от привилегията
на този законов институт.
От събраните по делото доказателства е
видно,че тези предпоставки в конкретния случай са налице,т.е.изпълнена е целта
на закона-да се стимулира дееца да заплати възможно по- скоро дължимата
издръжка, а по делото няма и данни непълнолетните му деца да са изпаднали в
особено затруднено материално положение,поради което и настоящият състав на
съда намира,че основанията на чл.183 , ал.3 от НК са налице и на подсъдимия не
следва да бъде налагано предвиденото наказание за извършеното престъпно деяние.
Предвид изложеното съдът не налага
наказание на подсъдимия С.Б. за извършено престъпление по чл.183,ал.1 от НК.
На осн.чл.189,ал.3 от НПК съдът възложи
направените разноски в производството на подсъдимия.
Причини за извършване на деянието-ниска
правна култура и незачитане на установения в страната правов ред,изразяващи се
в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимият.
Видно от горното съдът постанови Присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: