Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.П. , 04.10.2019 година.
П. СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
Д. А
при секретаря………ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА...……и в присъствието на
прокурора……………………………………………………….като разгледа докладваното от съдията……..ТАТЯНА
БЕТОВА………възз.гр.д.№ 535 по описа на
съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 630/04.04.2019г. по гр.д. № 8776/2018г. П. ски районен съд е осъдил
на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, О. П. , представлявана от кмета Г.С. да заплати на К.Ц.Л.,
действащ чрез своята майка и законен представител М.Г.А., сумата
от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени вследствие ухапване от безстопанствено куче на
02.09.2018г. в гр.П. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането- 02.09.2018г. до окончателното й изплащане.Осъдил
е на същото основание общината да заплати на М.Г.А. сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
вследствие ухапване на малолетното й дете К.Ц.Л. от безстопанствено куче на
02.09.2018г. в гр.П. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 02.09.2018г. до окончателното й изплащане.Присъдени
са съответните разноски в полза на ищците в размер на 1100лева.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника О. П. ,
представлявана от кмета Г.С. , чрез юрисконсулт Д.С. , в която се прави
оплакването, че решението е неправилно и незаконосъобразно. О. П. не следва да отговаря за претърпените от
ищците вреди, тъй като не е доказано в процеса, ухапването на детето да е от
безстопанствено куче. Счита, че решението е необосновано, тъй като прието, че
исковете са изцяло основателни в предявения им размер, но липсват убедителни
доказателства вида и характера на болките и страданията. Аргументите са развити подробно в жалбата и в
пледоярията по същество на пълномощника. Жалбоподателят моли окръжният съд,
като съобрази доводите му, да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли
предявените искове изцяло или ако счете, че те са доказани по основание – да
намали размера на присъденото обезщетение.
Ответниците по жалбата, чрез процесуалния си представители адв. И.Н., са взели становище, че жалбата е напълно неоснователна и молят за потвърждаване на решението на П. ски РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията, изложени
в жалбата, прецени събраните пред първата инстанция доказателства и съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
П. ски РС е бил сезиран с два субективно съединени
иска с правно основание чл.49 вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, причинени на ищците от безстопанствено куче: за болки и
страдания на малолетното дете К.Ц.Л., ухапано от кучето - в размер на 5000лева
и на присъствалата на инцидента майка на ухапаното дете М.Г.А. - в размер на
2000лева, претендирано ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Безспорно е установено, че ищцата М.Г.А. е майка и законен представител на
детето К.Ц.Л., род. ***г. Безспорно е, че на 02.09.2018г, около осем часа
вечерта, в гр. П. , детето К., докато е вървяло по улицата с майка си е било
ухапано от куче, след което е било откарано в Спешна медицинска помощ, където в
издадените му документи, приложени като писмени доказателства е било отразено,
че на детето е било ухапано от куче в областта на лявата подбедрица; че раната
е била обработена от хирург, била е поставена
стерилна превръзка, както и че детето подлежи на пълен курс противобясна
профилактика с 5 инжекции.
Спорно е причинени ли са на ищците описаните в
исковата молба неимуществени вреди от безстопанствено куче, налице ли са
предпоставките за ангажиране на отговорността на общината за обезвреда на тези
вреди и какъв е размера на вредите.
За да се произнесе по спора, въззивният съд,
съобрази следното :
По иск за вреди от куче в
тежест на пострадалия е да докаже ако
кучето има собственик - кой е той, защото за вреди от питомно животно
отговаря неговия собственик, на основание чл.50 ЗЗД. При
вреди от куче,
което е безстопанствено отговаря общината, на основание чл.49 ЗЗД, поради неизпълнените на
дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета.
Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и
фактите, от които произтича, че то е безстопанствено са положителни и подлежат
на доказване, както всеки положителен факт, чрез всички допустими по ГПК доказателствени
средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото
поведение и други обстоятелства, при
които е наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента.
В случая са събрани гласни доказателства, чрез
показанията на очевидец, които недвусмислено установяват този факт.Свидетелят В.Д.
установява, че е присъствал на инцидента
с ухапването на детето, който е станал през м. септември, 2018г., вечерта.
Движейки се по бул.“Х.Б. “ по посока магазин „Ф. ”, близко до кръстовището до
магазина, е чул вик и е видял жена и дете, паднали на земята и 3-4 кучета върху
детето. Затичал се в тази посока и разпознал жената-ищцата М., която била негова
съседка и детето ѝ. При приближаването си е видял, че едно от кучета,
най-голямото/над 30-35 кг./, на цвят черно със светло кафяво е ухапало детето, тъй
като точно него е видял върху детето К.. То е имало рана на крака, от която е
течало кръв. Свидетелят установява, че само едното куче е било едро, а другите
кучета са били по-дебни и че ги е виждал и друг път в същия район. Категоричен
е, че са безстопанствени.В показанията си посочва, че е сигурен, че голямото
куче е било без ушна марка.
Отговорността за чуждо поведение (действия и бездействия) по чл.49 ЗЗД е обективна
(безвиновна), защото възложителят отговаря за чужди виновни действия, но при същите условия, при
които отговаря и прекият причинител на вредата. Такава е отговорността на
общината за вреди от безстопанствени кучета.Съгласно
чл. 40 и чл. 41 от Закона за защита
на животните/ЗЗЖ/, действащи към момента на увреждането, органите на Общината са задължени да полагат
грижи за безстопанствените кучета и общината отговаря, ако
нейните служители не са положили дължимата грижа. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗЗЖ, кметът на Общината,
има задължение да организира изпълнението на програмите за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, които се приемат от Общинските съвети
и предвиждат средства за изпълнението им. Законовото изискване е тези
безстопанствените животни, да се настаняват временно в приюти на общините и
кметствата, като кметовете отговарят за дейността на приютите. Общината може да опровергае твърденията за
противоправно бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от
закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и
да докаже, че служителите са осъществили предписаните от закона действия с дължимата грижа.В доклада по делото на ответника е указано, че
носи доказателствената тежест да докаже изложените в отговора възражения, вкл.
и факта на изпълнение на нормативно заложените задължения за ограничаване и
контрол на популацията на безстопанствените кучета по ЗЗЖ и че е положена
дължимата грижа от служителите на общината. Такива доказателства общината не е
ангажирала и не са събирани.
При така изложеното, въззивният съд намира, че са
налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на О. П. за виновни противоправни действия/бездействия
по овладяване на популацията на безстопанствени кучета, които служителите на общината е следвало да
предприемат за да предотвратят свободното движение на агресивни безстопанствени
кучета, вследствие на което са причинени вреди на ищците от ухапване от такова
безстопанствено куче. Неоснователно е възражението, че пострадалите не са
подали сигнал за агресивно куче до общината в изпълнение на Наредба на Общински
съвет-П. . Подаването на сигнал може да доведе до вземане на мерки за
залавянето на конкретното немаркирано куче, но не би могло да предотврати вече
настъпилите за ищците вреди.В този смисъл не е предпоставки за уважаване на
иска за обезвредата им и неподаването на сигнал от страна на пострадалите не
може да доведе до отпадене на отговорността на общината, при положение, че с
допустимите по ГПК доказателствени средства са доказани предпоставките по чл.49
вр. чл.45 ЗЗД.
По
отношение на вида и обема на причинените неимуществени вреди, въззвинят съд
изцяло споделя изложените в мотивите на П. ски РС констатации и правни доводи и
препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Решаващият съд е съпоставил и
анализирал събраните гласни и писмени доказателства, които са относими към
спора, със заключението на назначената СМЕ, като е стигнал до обоснования извод
за основателност на исковите претенции. От заключението съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от доц Д.Д. се установява, че най-силни са били болките
на детето през първите 5-6 дни, а
цялостния оздравителен процес е траел от три до три и половина седмици. На детето е причинено следното увреждане:
рана в областта на подбедрицата на левия крак; претърпяло е хирургична
обработка /шев/, като е поставена и ваксина против „тетанус”; направена е имунопрофилактика
с противобясна ваксина, която е задължителна, по схема и се състои в 5 инжекционни
апликации, за 1 месец. ВЛ е посочило
също, че подобно ухапване, особено у дете, неизменно предизвиква силен стрес,
негативни преживявания и страх, като липсват данни за по-сериозно нервно–психическо нарушение у пострадалото
дето. От събраните по делото гласни доказателства е установено, че К., е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес, уплаха
и тревожност. Освен силната болка от ухапването, е изживяло ужаса на самото
нападение на кучето, за което свидетелства св. Д. , който казва, че детето е
било почти припаднало. Свидетелката П. установява, че през първата седмица детето не
е могло да ходи, имало е силна уплаха, не е искало дори да легне в леглото, и
през цялото време го е държала на ръце. След като е започнало да излиза на
разходка, ако види куче, иска веднага да го вземат на
ръце и отказва да ходи. Воден от принципа за пълната и справедлива обезвреда на
всички преки и непосредствени вреди от деликта, РС законосъобразно е определил
размера на дължимото обезщетение, уважавайки исковете изцяло. Отчел е възрастта
на детето – на 3 години и изживяването му от нападението на едно по-едро от
него животно, което е оставило траен отпечатък у него. Правилно е определено и
обезщетението за майката на детето М.Г.А., която съгласно показанията на св. Д.
по време на инцидента е била в паника и
силен стрес, била е сама с детето и се е
опитвала да му помогне и прогони кучетата, като те са избягали едва при идването
на свидетеля.
Въззивният
съд, в настоящия си състав, намира че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. За уважаване на предявените искове и ангажиране на
деликтната отговорност на ответника при
пълно и главно доказване са установени кумулативното наличие на
предпоставките по чл.45 и чл.49 ЗЗД, присъдените обезщетения са
справедливи и не са завишени.
При този изход на делото, следва да бъде осъден
въззивникът да заплати направените от въззиваемата страна разноски за
настоящото производство, в размер на 680лв., платени в брой за адвокатско
възнаграждение по договора за правна помощ с адв.Н..
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на осн.чл.271, ал.1 от ГПК
решение № 630/04.04.2019 г. по гр.д. № 8776/2018г. по описа на П. ски районен
съд.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 вр. с чл.273 от ГПК О. П. ,
ЕИК *********, адрес: гр.П. , пл.”В. ”, №2, представлявана от кмета Г.С. -
Кмет, да заплати на М.Г.А., с ЕГН **********-лично
и като майка и законен представител на детето К.Ц.Л., ЕГН **********,*** сумата от 560лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: