Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 28.11.2017г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 11620 по описа за 2017г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 05.01.2017г., гр.д.10161/13г., СРС, 119 с-в
отменя по иска на П.М.П., предявен срещу БДЖ – Т.П.“ ЕООД, с правно основание
чл.357, ал.1 КТ заповед № 13/07.01.2013г. на управителите на ответното
дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, отменя по иска на П.М.П., предявен срещу БДЖ – Т.П.“ ЕООД, с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ заповед № 52/30.01.2013г. на управителите на
ответното дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
възстановява на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ П.М.П. на заеманата преди
уволнението длъжност „машинист, локомотивен, маневрена работа, депо II гр.“ в Експлоатационен пункт София при Локомотивен
район Дупница на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, като осъжда ответника да заплати на ищеца
на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ сумата 4 675.32 лв. –
обезщетение за оставане без работа през периода 01.02.2013г. – 01.08.2013г.,
ведно със законна лихва, считано от 08.03.2013г., на основание чл.128 КТ сумата
529.46 лв. – трудово възнаграждение за м. 01.2013г., ведно със законна лихва,
считано от 08.03.2013г. и сумата 1 210 лв. – разноски, а по сметка на СРС
сумата 477.01 лв. – разноски за производството и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу решението в частта, с която е
уважен иска по чл.225, ал.1 КТ над размера от 4 099.92 лв. и изцяло са
уважени останалите искове, постъпва въззивна жалба от ответника по тях БДЖ – Т.П.“
ЕООД. Счита, че не са обсъдени задълбочено експертизите и свидетелските
показания. Не са установени възложените трудови задължения на ищеца по
длъжностна характеристика и вътрешни нормативни актове. Не трябва да се зачита
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение между страните, което
разрешава различен правен спор, т.е. липсва пълен идентитет между двете дела. Обезщетението
по чл.225, ал.1 КТ следва да се изчисли на база основното и допълнително
трудово възнаграждение за м.01.2013г. от общо 186.33 лв. Съгласно чл.19, ал.1
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, когато не е
отработен пълен работен месец, БТВ по чл.228 КТ се определя като среднодневното
трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за съответния месец. Иска
се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемият - ищецът П.М.П. оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.357, ал.1 КТ, чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.128, т.2 КТ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена с жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Със заповед № 13/07.01.2013г. на управителите на
ответника БДЖ – Т.П.“ ЕООД се налага дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ на ищеца П.М.П. на основание чл.187, т.3 КТ поради това, че на
14.12.2012г. като машинист, локомотивен, влакова работа при зареждане с вода на
входния разходен резервоар допуска постигане на високо налягане във водната
система, поради замръзнал преливник, довело до спукване на четири радиаторни
тела от охладителната и отоплителна система в първа кабина.
Още в мотивите на заповедта, работодателят
извънсъдебно признава положителния и неизгоден за него факт за изначална
неизправност на водната система, състояща се в наличие на замръзнал преливник. Не
се установява, тази обективна пречка за точно изпълнение на трудовите
задължения на ищеца, да е доведена до неговото знание. Не е проведено доказване,
същият да е инструктиран относно правилата за работа с охладителната и
отоплителна система. Затова не се налага извод за виновно неизпълнение на
възложени трудови задължения, нито за неспазване на конкретни, предварително
указани технически и технологична правила по смисъла на чл.187, т.3 КТ, а още
по-малко, деянието да се намира в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
следва да се отмени.
Със заповед № 52/30.01.2013г. на управителите на
ответното дружество на ищеца се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание 187, т.9 и т.10 КТ - увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване
на материали, суровини, енергия и други средства, както и неизпълнение на други
вменени трудови задължения. Според мотивите на заповедта, ищецът вписва в
пътния лист неверни данни за изразходвано гориво и изминато трасе от локомотива
на 03 – 04.12.2012г., опровергани от разшифровката на скоростомерната лента, според
която влакът е обслужен от друг локомотив, т.е. не е в движение през определен
участък от пътя, поради което са нанесени щети с преразход от 205 литра
дизелово гориво за 420.25 лв.
С влязло в сила
съдебно решение е отхвърлен предявеният от настоящия ответник - работодателя
срещу настоящия ищец – служителя, иск по чл.203, ал.3 КТ за ангажиране на
имуществената отговорност на служителя съразмерно същата сума и по повод същия
преразход на гориво. Пределите на силата на пресъдено нещо се разпростират спрямо
насрещните страни - чл.298, ал.1 ГПК. Влязлото в сила решение следва да се
зачете като задължително от всички съдилища – чл.297 ГПК. С оглед ограничението
на чл.299, ал.1 ГПК, в настоящото производство не следва да се пререшава спорът
относно съдебно отреченото право на работодателя за обезщетение за претърпени
имуществени вреди от преразход на гориво, по повод на които иска ангажиране и на дисциплинарната
отговорност на служителя в сегашното производство. Затова не следва да се
обсъждат доказателствата, относими към установяване на релевантни, но преклудирани
факти.
Само по себе си,
единственото доказано нарушение на трудовата дисциплина, свързано с вписване в
пътния лист на неверни данни относно движението на локомотива не обосновава
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Не е изпълнена
хипотезата на никое
от основанията по чл.190, т.1 – т.7 КТ за налагане на това наказание. Налице е еднократност на
деянието, а не системност съгласно чл.190, т.3 вр. чл.187, т.9 и т.10 КТ, изискващ
поне три нарушения на трудовата дисциплина през период до 1 година. Деянието не
съответства на основанието по чл.190, т.7 КТ вр. чл.187, т.9 и т.10 КТ,
предпоставящо други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Същото не е тежко
по смисъла на чл.190, т.7 КТ, включително, защото не се доказва да ощетява
работодателя. В тази връзка, наложеното най-тежко
дисциплинарно наказание „уволнение” е несъразмерно спрямо обективните и
субективни критерии по чл.189, ал.1 КТ.
Наказанието не е съответно на тежестта на нарушението от обективна и
субективна страна, нито на обстоятелствата, свързани с време, място и повод на
извършването, нито на дисциплинарното минало на ищеца, предвид липсата на данни
за допускане на други подобни и ненаказани нарушения в рамките на 2-месечния
преклузивен срок по чл.194, ал.1 КТ.
Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение
е основателен. В резултат, следва да се уважат и обусловените искове по следващите
т.2 за възстановяване на заеманата длъжност и по т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за
присъждане на обезщетение за безработица.
Размерът на обезщетението
по чл.225, ал.1 КТ следва да се определи на база брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец съгласно специалния чл.228,
ал.1 КТ, уреждащ размера на обезщетенията по раздел III от КТ, а именно
м.12.2012г. в размер на 779.22 лв. Затова неприложим е противоречащия му чл.19, ал.1 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, който регламентира
предимно размера на работната заплата и представлява разпоредба към по-нисък по
степен подзаконов нормативен акт – чл.15, ал.3 ЗНА.
При липсата на конкретни оплаквания в жалбата срещу
формираните в решението фактически и доказателствени изводи относно иска по чл.128,
т.2 КТ и след съобразяване на чл.269,
изр.2 ГПК, съдът при условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка
за правилност на решението в тази част.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която е уважен
иска по чл.225, ал.1 КТ над размера от 4 099.92 лв. и изцяло са уважени
останалите искове.
Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с
която е уважен иска по чл.225, ал.1 КТ до размер на сумата 4 099.92 лв.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява
реализирани разноски от 1 250 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.01.2017г., гр.д.10161/13г., СРС, 119 с-в в частта, с която отменя
по иска на П.М.П., предявен срещу БДЖ – Т.П.“ ЕООД, с правно основание чл.357,
ал.1 КТ заповед № 13/07.01.2013г. на управителите на ответното дружество, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
отменя по иска на П.М.П., предявен срещу БДЖ – Т.П.“ ЕООД, с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ заповед № 52/30.01.2013г. на управителите на ответното
дружество, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
възстановява на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ П.М.П. на заеманата преди
уволнението длъжност „машинист, локомотивен, маневрена работа, депо II гр.“ в Експлоатационен пункт София при Локомотивен
район Дупница на „БДЖ – Т.П.“ ЕООД, като осъжда ответника да заплати на ищеца
на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ сума над размера от
4 099.92 лв. до размера от 4 675.32 лв. – обезщетение за оставане без
работа през периода 01.02.2013г. – 01.08.2013г., ведно със законна лихва,
считано от 08.03.2013г. и на основание чл.128 КТ сумата 529.46 лв. – трудово
възнаграждение за м. 01.2013г., ведно със законна лихва, считано от 08.03.2013г.
ОСЪЖДА
БДЖ – Т.П.“ ЕООД, гр.София, район „Средец“, ул. „*********да заплати на П.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1 250 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от 27.11.2017г. в частта за
исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.