№ 1799
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110121828 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „Т С“ ЕАД срещу П. П. М. , ЕГН
********** , обективно и кумулативно съединени искове с правни основания
чл. 422 ГПК, вр. с чл.150 и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаване на установени
на вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 15.12.2021г. по ч.гр.д.№ 64191/2021г., в размер
на 4211,32 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. до имот, находящ се в гр.
София, .......... , аб.№ ............., ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 658,82 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 29.10.2021 г., сумата от 23,15 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва в размер на 4,68 лв. върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 29.10.2022 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е
възразена от длъжника , поради което на заявителя и ищец в настоящото
производството е указано от съда да предяви срещу него настоящите искове
за установяване на вземанията. Сочи, че ответникът дължи претендираните
суми в качеството му на клиент и потребител на топлинна енергия като
собственик или носител на вещното право на ползване на топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 348, вх.А,ет.2, ап. 5 ,
аб.№ ............., поради което за ползването на доставената от заявителя
1
топлинна енергия до същия имот в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
дължи претендираните суми, които не е заплатил в срок.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника П. М. . С него се оспорват предявените искове , като се
твърди , че са неоснователни и недоказани . При условията на евентуалност е
релевирано и възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
В последното съдебно заседание ищцовото дружество не изпрати
представител.
В съдебното заседание ответникът П. М. не се явява лично и не се
представлява .
Третото лице-помагач не изпрати представител в съдебното заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С доклада по делото съдът посочи, че в тежест на ищцовото дружество
е да докаже, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия в процесния
период и имот, съответно негов собственик или носител на ограниченото
вещно право на ползване, че е доставило до имота на ответника топлинна
енергия със съответното качество и температура, потреблението на която е
отчетено в съответствие с нормативната уредба, цената й за процесния
период, както и претендираните размери и изискуемост на мораторните лихви
и цена на услугата "дялово разпределение".
От приетите писмени доказателства, не се установява , че ответникът е
бил собственик или лице с учредено право на ползване на процесния имот ,
находящ се в гр. София, .......... , аб.№ .............. Същите не удостоверяват по
надлежния ред и право на собственост върху топлоснабдения имот на неговия
праводател- Е И Й-М.а, доколкото от представено копие на договор за
покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ не се установява ,
че се касае до същия топлоснабден имот, за който са предявени исковете /
липсва удостоверение за идентичност на имоти/, а представеното копие на
нотариален акт е нечетливо, като от него също не се установява за правото на
собственост между кои страни и имоти същият се отнася. Поради това не се
установи, че между ищцовото дружество и ответника в периода от м.05.2018г.
до м.04.2020г. е съществувало договорно правоотношение по доставка и
покупко-продажба на топлинна енергия, а за да бъде дължима цената за
2
потребяването й на това основание, този факт следваше да бъде доказан.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано , че съдът има
задължението да разпредели доказателствената тежест между страните по
делото , като страната сама преценява с какви доказателствени средства ще
установи в процеса фактите , на които основава твърденията си, т.е. дали са от
естество да установят положителните факти, от които страната черпи правата
си. Съдът има задължение на осн. чл. 146, ал.2 ГПК да укаже на страната за
кои от твърдените от нея факти не сочи доказателства. В случаите обаче, в
които са посочени доказателства за твърдените факти , съдът няма
задължение да дава указания относно годността им да установят твърдените
факти, както е в настоящия случай.
Предвид изложеното, при приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест между страните в процеса, и при недоказване на
фактите, от които ищцовото дружество черпи правата си, съдът намира, че
само на това основание предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
недоказани. Доколкото не се установява наличието на облигационно
отношение между страните по делото и качеството на потребител на
ответника по отношение на процесния имот и за процесния период, съдът
намира , че не следва да бъдат обсъждани останалите доказателства , касаещи
по същество размера на претенциите, но нямащи отношение към тяхната
основателност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се
следват само на ответника. Доколкото такива не се претендират и не се
доказват, то и съдът не следва да ги присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ........ и ЕИК .... срещу П. П. М. , ЕГН **********
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за
установени на вземанията , предмет на издадената Заповед за изпълнение на
3
парично задължение по чл.410 ГПК от 15.12.2021 г. по ч.гр.№ 64191/2021г.
по описа на СРС, 69с-в , в размер на 4211,32 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. до имот, находящ се в гр. София, .......... , аб.№ ............., ведно със
законната лихва от 10.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 658,82 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 29.10.2021 г., сумата от
23,15 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
10.11.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 4,68
лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
29.10.2022 г.
Решението е постановено при участието на „Т С“ ЕООД , като трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4