Решение по дело №632/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 206
Дата: 22 декември 2023 г. (в сила от 22 декември 2023 г.)
Съдия: Явор Влахов
Дело: 20234500600632
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 11 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Русе, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Александър Иванов

Явор Влахов
при участието на секретаря Цветелина Цолова
като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20234500600632 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда №260000 от 10.05.2023г., постановена от Районен съд Русе
по НЧХД № 824/2023г., съдът признал подсъдимата П. С. Д. за виновна в
това, че на 27.02.2020 г. в гр.Русе казала нещо унизително за честта и
дoстoйнствoтo на Р. В. Б. oт гр.Русе, в негово присъствие, като го нарекла
педераст и мърша, и му отправила израза „Майка ти мръсна", като обидата е
нанесена публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146,
aл.1, вр. с чл.54, вр. с чл..36 oт HK й било наложено наказание „Глоба" в
размер на 3000 (три хиляди) лева и наказание „Обществено порицание", кoeтo
да се изпълни чрез прочитане на съдебния акт no Радио Русе, излъчвано oт
OП „Pyce арт" на територията на гр.Русе.
Със същата присъда съдът признал П. Д.:
- за невинна в това, на 27.02.2020 г. в гр.Русе в съучастие с М. И. Д. oт
гр.Р., като извършител, да е причинила на Р. В. Б. oт гр.Р. лека телесна
1
повреда - болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на
основание чл.304 oт HПK я оправдал по обвинението в престъпление по
чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК;
- за невинна в това, на 16.04.2020 г. в гр.Русе в съучастие с М. И. Д. от
гр.Русе, като извършител, да е причинила на Р. В. Б. от гр.Русе лека телесна
повреда - болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на
основание чл.304 от HПK била оправдана по обвинението в престъпление по
чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК;
- за невинна в това, на 16.04.2020 г. в град Русе в съучастие с М. И. Д. oт
гр.Р., като извършител, да се заканила на Р. В. Б. от гр.Русе с престъпление
против неговата личност и това заканване би мoглo да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 oт HПK
била оправдана по обвинението в престъпление по чл.144, ал.1 вр. с чл.20,
ал.2 от НК и
- за невинна в това, на 16.04.2020 г., в гр. Русе, да е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Р. В. Б. oт гр.Русе, в негово
присъствие, като го нарекла осиновено копеле, като обидата е нанесена
публично, поради което и на основание чл.304 oт HПK била оправдана по
обвинението в престъпление по чл.148, aл.1, т.1 вр. чл.146, aл.1 от НК.

Със същата присъда съдът признал подсъдимата М. И. Д. за виновна в
това, че на 27.02.2020г., в гр.Русе казала нещо унизително за честта и
достойнството на Р. В. Б. от гр.Р., в негово присъствие, като го нарекла
„Мършо", като обидата е нанесена публично, поради което и на основание
чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 oт HK й било
наложено наказание „Глоба“ в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева
и наказание „Обществено порицание", което да се изпълни чрез прочитане на
съдебния акт по Радио Русе, излъчвано oт OП „Pyce арт" на територията на
гр.Русе.
Със същата присъда М. Д. била призната:
- за невинна в това, на 27.02.2020г., в гр.Русе, в съучастие с П. С. Д. от
гр.Русе, като извършител, да е причинила на Р. В. Б. лека телесна повреда -
болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание
2
чл.304 от HПK била оправдана по обвинението в престъпление по чл.130,
ал.2, вр. с чл.20, aл.2 от НК;
- за невинна в това, на 27.02.2020г., в град Русе, в съучастие с П. С. Д. oт
гр.Русе, като извършител, да се е заканила на Р. В. Б. от гр.Русе с
престъпление против неговата личнoст и това заканване би мoглo да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.304 oт HПK била оправдана по обвинението в престъпление по чл.144,
ал.1, вр. c чл.20, ал.2 от НК;
- за невинна в това, на 16.04.2020г., в гр.Русе да е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Р. В. Б. oт гр.Русе, в негово
присъствие, като гo нарекла „мръсен евреин", като обидата е нанесена
публично, поради което и на основание чл.304 от HПK била оправдана по
обвинението в престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК;
- за невинна в това, на 16.04.2020г., в гр.Русе, в съучастие с П. С. Д. от
гр.Русе, като извършител, да е причинила на Р. В. Б. от гр.Русе лека телесна
повреда - болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на
основание чл.304 от HПK била оправдана по обвинението в престъпление по
чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от HК и
- за невинна в това, на 16.04.2020г., в град Русе, в съучастие с П. С. Д. от
гр.Русе, като извършител, да се е заканила на Р. В. Б. от гр.Русе с
престъпление против неговата личност и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.304 от HПK е оправдана по обвинението в престъпление пo чл.144, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил подсъдимата П. Д. да
заплати на частния тъжител Р. В. Б., направените от него по делото разноски в
размер на 2106лв., както и в полза на Районен съд Русе сумата от 460.59лв. за
разноски в съдебното производство.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъдил подсъдимата М. Д., да
заплати на частния тъжител Р. Б. направените от него по делото разноски в
размер на 2106лв., както и в полза на Районен съд Русе сумата от 460.59лв. за
разноски в съдебното производство.
3

Срещу така постановената присъда, в оправдателните й части, е
постъпила въззивна жалба от тъжителя Р. Б., чрез повереника му адв.С. С.. В
жалбата се сочи, че присъдата е неправилна и необоснована и постановена в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В заключение се
иска двете подсъдими да бъдат признати за виновни по всички обвинения,
предявени им от тъжителя Б..
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от Р. Б., в която се
сочи, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства,
поради което е направил погрешни правни изводи. По отношение събитията,
случили се на 27.02.2020г. се сочи, с подробни аргументи, че в нарушение на
материалния закон, първоинстанционният съд е признал М. Д. за невинна в
извършването на престъплението по чл.144, ал.1 от НК, макар да били налице
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението. За случилото се на 16.04.2020г. се излагат твърдения, че
съдът не е положил усилия да изясни действителна фактическа обстановка и е
приел произволна фактология, неподкрепена от доказателствата по делото.
Сочи се, че неправилно, в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК съдът не взел под
внимание и не ценил приобщени по делото видеозаписи, съдържащи
съществена информация за събитията от тази дата и поведението на
участниците в тях. Отрича се присъствието на двама от свидетелите – Б. и И.
като очевидци на инцидента и се твърди, че поради неправилното
кредитиране на техните показания, съдът е формирал погрешни правни
изводи, въз основа на които оправдал и двете подсъдими по всички
обвинения касаещи тази дата. Излага се становище, че първоинстанционният
съд отхвърлил част от доказателствените искания на тъжителя Б., като по този
начин осуетил възможността му да докаже обвинителната си теза. Набляга се
основно на отказът на съда да приеме като годно доказателства аудиозапис от
мобилния телефон на тъжителя и да назначи експертно изследване на този
запис. Акцентира се и срещу отказа на първия съд да приеме като
доказателства по делото материалите по друго наказателно производство –
НЧХД № 1309/2020г. на РРС, с което било ограничена възможността за
разкриване обективната истина по делото. Твърди се, че неправилно съдът не
е кредитирал приетата по делото СМЕ, която установила наличието на
4
телесни увреждания по тъжителя Б.. И като заключение, в жалбата се
отстоява, че след като съдът не е събрали и коментирал всички допустими и
относими към предмета на делото доказателства, а друга част е тълкувал
превратно и/или е напълно игнорирал, се е достигнало до постановяване на
неправилен, необоснован и незаконосъобразен съдебен акт в неговата
оправдателна част. Отново се иска отмяна на присъдата в тези й части, като се
иска двете подсъдими да бъдат признати за виновни по всички обвинения,
предявени им от тъжителя Б..
Срещу така постановената присъда, досежно осъдителните й части, са
постъпили въззивни жалби от подсъдимите П. Д. и М. Д., чрез защитника им
– адв.М. П.. По идентичен начин, и в двете жалби, се излагат твърдения, че в
тези им части присъдата е незаконосъобразна, тъй като П. Д. и М. Д. били
признати за виновни в извършването на престъпления, чиито състав не бил
осъществен от тях. Твърди се, че съдът неправилно е съобразил събраните по
делото доказателства при постановяване на присъдата в осъдителната й част.
Счита присъдата за неправилна и необоснована и постановена в нарушение
на процесуалните правила и материалния закон. В заключение се иска двете
подсъдими да бъдат оправдани. Алтернативно се иска преразглеждане на
въпроса за разноските, които подсъдимите били осъдени да заплатят на
частния тъжител Р. Б., като се излагат подробни аргументи, според които
първоинстанционният съд не съобразили процесуалните правила уреждащи
този въпрос, поради което се е достигнало до несправедливо осъждане, на
всяка от двете подсъдими, за разноски в значително по-висок размер.

В открито съдебно заседание по делото адв.С. поддържа въззивната
жалба, както и Допълненията към нея. Оспорва жалбата на подсъдимите.
Прави доказателствени искания – за назначаване на техническа експертиза на
приложен по делото аудиозапис, за приобщаване по делото на материалите по
НЧХД № 1309/2020г. на РРС, за повторен разпит на свидетелите И. Б. и П. И.,
както и за разпит на С. С. и Е. С. в качеството на свидетели. От настоящият
съдебен състав за допуснати до разпит в качеството на свидетели С. С. и Е.
С., който са изслушани в откритото по въззивното дело съдебно следствие.
Останалите искания са оставени без уважение.
Частният тъжител Р. Б., редовно призован, не се явява.
5
Пред въззивния съдебен състав адв.М. П. поддържа двете въззивни
жалби на подсъдимите. Оспорва жалбата на частният тъжител, като счита
същата за неоснователна. Не прави искания за отвод или за събиране на нови
доказателства. Подсъдимите П. Д. и М. Д., редовно призовани, не се явяват.

В хода по същество адв.С. моли да бъде постановен акт, с който
подсъдимите да бъдат признати за виновни по всички предявени от тъжителя
обвинения. Препраща към изложените допълнени съображения, като
акцентира, че пред първоинстанционният съд са събрани преки и косвени
доказателства подкрепящи изложената в частната тъжба фактическа
обстановка. Алтернативно моли, при установени съществени нарушения на
процесуалните правила, делото да бъде върнато на Районен съд Русе за ново
разглеждане от друг състав на съда. Като трета възможност моли, ако бъде
преценено, че по част от обвиненията са събрани доказателства за извършено
престъпление от общ характер, производството да бъде прекратено в тези
части и материалите по делото бъдат изпратени на прокурора. Намира
обжалваният съдебен акт, в частта за определяне на разноските, за правилен и
законосъобразен. Претендира разноските по делото.

В своята съдебна реч адв.П. моли подзащитните му да бъдат оправдани.
По отношение на оправдателните части на обжалваната присъда, изразява
съгласие с мотивите на първоинстанционния съд и излага аргументи в тази
насока, като моли присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна и
обоснована в тези части. Моли присъдата да бъде изменена и в частта за
разноските, като намира че размерите на същите са несправедливо
определени.

Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираните жалби и
допълненията към тях, съобрази доводите на страните в съдебно заседание,
прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание
чл.313 и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт,
прие за установено следното:
Депозираните жалби са процесуално допустими, като подадени в
6
законоустановения срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледани по същество жалбите и на частният
тъжител и на подсъдимите са неоснователни.
В хода на първоинстанционното производство фактическата обстановка
била подробно изяснена от първия съд, след анализ на хронологията на
събитията на инкриминираните дати и цялостно изследване на
доказателствения материал по делото - гласните доказателствени средства,
писмените доказателства, огледа на веществени доказателства – цифрови
носител съдържащ видеофайлове, както и депозираните заключения по
назначените в съдебно производство експертизи. Въз основа на тези
доказателства, а и на събраните от въззивният съд гласни доказателства,
настоящият съдебен състав споделя достигнатите фактически изводи на
контролирания съд, като намира от фактическа страна следното:
Подсъдимата П. Д. и тъжителя Р. Б. били съсобственици в имот,
находящ се в гр.Р. В този имот били разположени няколко самостоятелни
жилищни сгради /къщи/. Една от тези къщи била обитавана от свид.Е. С. и
неговото семейство, както и от тъж.Р. Б.. Другата къща била собственост на
подс.П. Д. и тя, със съдействието на дъщеря си – подс.М. Д., я отдавала под
наем от години, на различни лица, като къща за гости. Обстоятелството, че
наемателите на Д. преминавали през общия за къщите двор, провокирали
тъж.Б. и свид.Е. С. да подават периодично сигнали до органите на полицията,
които извършвали проверки в имота. Това довело до влошаване отношенията
между подсъдимите, от една страна и тъжителя и свид.С., от друга.
По повод подаден от последните двама пореден сигнал на 27.02.2020г.,
имота отново бил посетен от полицейски служители, които извършили
проверка на лице, ползващо къщата на подс.П. Д.. Чрез инсталираната
система за видеонаблюдение в имота, с която П. Д. имала постоянна връзка,
тя възприела случващото се и около 19.30-20.00ч. отишла до там. Подразнена
от това, че тъжителя и свид.С. постоянно предизвиквали полицейски
проверки, Д. ги потърсила в тяхната къща, като започнала да чука по входната
врата на дома на Е. С.. По това време там била само майката на С., който не
отворила, но като разбрала кой чука, веднага позвънила по телефона на сина
си. По същото време свид.Е. С., със сина си – свид.Е. Е. С. и с тъж.Р. Б. били в
близко заведение. Тримата бързо станали и се върнали в имота. Тогава
7
подс.П. Д. започнала на висок тон да им търси сметка за предизвиканата
поредна полицейска проверка. По същото време подс.М. Д. също видяла от
камерите за видеонаблюдение какво се случва и веднага се отправила към
мястото. Междувременно подс.П. Д. започнала да отправя на висок тон обиди
към тъж.Р. Б., като го нарекла помияр, нижощество, че нямал семейство, че
ходел с момчета, бил педал и мърша. Заявила на тъжителя, че ако чукал на
вратата й, щяла да го застреля и да го „излежи“. Действията на подс.П. Д.
били записвани от тъжителя с неговия мобилен телефон. По това време в
имота пристигнала и подс.М. Д., която опитала да убеди майка си да
преустанови действията си и да си тръгнат, като и казала, че я снимат с
телефон. Тогава подс.П. Д. казала на тъжителя „майка ти мръсна“ и се
насочила към него, с намерение да издърпа телефона от ръката му, но се
спънала и паднала на земята. Подс.М. Д. вдигнала майка си, след което
афектирана от падането на майка си, което отдала на действия от страна на
тъжителя, го нарекла мърша и му се заканила, че ще го убие. В този момент
подс.П. Д. взела лопата, намираща се наблизо и се насочила с нея към
тъжителя, заявявайки му, че ще го убие. Между тях застанал свид.Е. С., при
което П. Д., опитвайки се да удари Р. Б., нанесла удар с лопата в гърба на С..
Веднага след това подс.П. Д. преустановила действията си и заедно с подс.М.
Д. се отдръпнали. Тъжителя Б., заедно със свид.Е. С. и сина му – свид.Е. Е. С.
незабавно се отправили към Първо РУ-Русе. Непосредствено след тях, в
същата посока се насочили и двете подсъдими. В полицейското управление
двете страни в инцидента подали жалби, като изложили собственото си
виждане за случилото се. Конфликтът в процесния имот бил възприет от
свидетелите П. С.. и С. А., който по същото време се намирали на тераса на
пети етаж в блок, в непосредствена близост до процесния имот и пряка
видимост към него.
Около средата на м.април, 2020г. подс.М. Д. наела свидетелите П. И. и
И. Б. да подменят ограда между къщите в имота на ул.“В. На 16.04.2020г.
двамата също работели по оградата, което било възприето от тъжителя Б. и
свид.Е. С.. Около 20.00ч. И. и Б. привършили работа и започнали да събират
инструментите си, които прибирали в постройка в имота. Докато били в
стаята двамата чули викове отвън и излезли да разберат какво става. Видели
Р. Б. и Е. С., който на висок тон обиждали и псували намиращите се там
подсъдими, като им държали сметка защо са си позволили да бутат оградата.
8
Б. и И.се намесили, като викнали на Б. и С. да оставят жените, при което
последните двама си тръгнали и конфликта приключил.
В хода на съдебното следствие била назначена съдебномедицинска
експертиза, от заключението на която става ясно, че по делото няма
обективни данни от съдебномедицинска и друга медицинска документация
във връзка с инцидентите от 27.02.2020г. и 16.04.2020г., от които да се съди
относно вида и уврежданията по тъж.Р. Б., както и за механизма на
получаването им и тяхната давност. Вещото лице дава становище, че ако се
приемат за достоверни показанията на свид.Е. С. и данните от частната тъжба
за нанесени на тъжителя удари с юмруци и дръжка на лопата, следва да се
приеме, че на тъж.Б. били причинени болка и страдание.
Описаната по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие
въз основа на събраните и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и
доказателствени средства. Същата по същността си кореспондира с
установената от първоинстанционния съд, който не е допуснал процесуални
нарушения при формиране на вътрешното си убеждение, тъй като е обсъдил
всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени
или игнорирани за сметка на други и не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Интерпретацията на доказателствените източници,
направена в мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и се споделя
от настоящата въззивна инстанция. От друга страна контролираната съдебна
инстанция е положила старателни процесуални усилия да селектира
достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази насока
изискванията на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК са изпълнени в максимална
степен. Проверката за достоверност на свидетелските показания е осъществен
на базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната
доказателствена съвкупност, както и въз основа на внимателно изследваната
тяхна вътрешнологическа последователност. В заключение може да се
обобщи, че Районен съд Русе е извършил самостоятелен и внимателен анализ
на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според
действителното му съдържание, обсъдил е обстойно въпроса за
установеността на елементите от състава на всяко от престъпленията, в които
подсъдимите били обвинени, поради което в процесуалната дейност на съда
няма никакви пропуски.
9
Правилно е подходил първостепенният съд, като с определението си от
27.04.2023г., на осн. чл.287, ал.7 от НПК е прекратил съдебното производство
по делото, в частта му, с която тъжителя Б. е повдигнал обвинение срещу
подс.П. Д. за това, че на 27.02.2020г. в съучастие с подс.М. Д., като
извършител, се заканила на Р. Б. с престъпление против личността му, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл.144, ал.1, вр. чл.20, ал.2 ат НК и изпратил преписи от
материалите по делото на компетентната прокуратура, с оглед наличието на
данни за престъпление от общ характер – такова по чл.144, ал.3 от НК.
Настоящият съдебен състава се солидаризира със становището на
първостепенния съд, че това е законосъобразното разрешение, доколкото от
събраните по делото доказателства се установява, че подс.П. Д. се заканила
на тъжителя с убийство, след което взела лопата, заплашително се насочила
към него и замахнала да му нанесе удар, който не попаднал в него,
единствено поради това, че на пътя й застанал свид.Е. С.. Именно тези нейни
действия, в съвкупност, изпълват състава на престъплението по чл.144, ал.3,
вр. ал.1 от НК, поради което не подлежат на разглеждане в наказателно
производство образувано по тъжба на пострадалия, а следва да бъдат обект на
разследване в публично наказателно производство.
За събитията от 27.02.2020г., подобно на районния съд и въззивната
инстанция се довери на изложеното от свидетелите-очевидци П.С. и С.А. и
частично от показанията на свидетелите Е. С. и Е. Е. С.. Първите двама
свидетели познават страните в конфликта от години, и както става ясно от
техните показания, потвърдени категорично от назначената и изслушана
техническа експертиза, имали много добра видимост към мястото на
инцидента, по време на негово възникване и развитие. При внимателния
прочит на показанията на тези свидетели се установи, че същите достатъчно
подробно, хронологично, конкретно и точно описват динамиката на
събитията от инкриминирания ден и извършеното от двете подсъдими деяния
спрямо частния тъжител. Те дават сведения последователно и добросъвестно
относно присъстващите на мястото лица и поредността на пристигането им,
за действията и поведението на всяко от тях, както и на отправените от всяка
от подсъдимите думи и изрази към тъжителя. Пресъздадените от тях лични
възприятия са категорични относно посочените обстоятелства, обхващащи
предмета на доказване. Показанията им са в достатъчна степен еднопосочни
10
относно конкретните действия на подсъдимите спрямо частния тъжител,
посочвайки че първо пристигнала подс.П. Д., която след идването на
тъжителя и свидетелите Е. С. и Е. Е. С. се обърнала към Р. Б. и го нарекла
мърша и педал, казала му, че ходи с момчета и няма семейство. Сочат, че при
идването си, първоначално подс.М. Д. опитвала да накара майка си да си
тръгнат, но след като П. Д. се спъва и пада, подс.М. Д. започва да отправя
обидни думи към Б., като го нарекла „мършо“. Еднозначно описват и
случилото се в момента, в който подс.П. Д. се изправя и взема лопата, с която
се насочва към тъжителя, но не успява да му нанесе удари, тъй като свид.С.
застава между тях. Двамата свидетели възпроизвеждат и отправената от
подс.Д. закана за убийство към тъж.Б.. Правилно първоинстанционния съд е
приел, че показанията на тези свидетели се подкрепят и от направения оглед
на предоставените видеозаписи от намиращите се в близост камери за
видеонаблюдение, както и от изследването на същите записи от назначената и
приета техническа експертиза. Тези показания се подкрепят и от показанията
на свид.Е. С. и Е. Е. С., които макар да са в близки отношения с тъжителя Б.,
не дават основание априори да бъдат игнорирани, като недостоверни, а
единствено, че следва да бъдат подложени на по-задълбочен анализ.
Съобразявайки заинтересоваността на свид.Е. С. от изхода на делото
първоинстанционният съд е подложил на внимателна оценка достоверността
на показанията на този свидетел и обосновано ги е кредитирал само частично.
По сходен начин и съдът в този си състав не възприема за обективни и
достоверни показанията на свид.Е. Е. С., дадени за първи път във въззивното
производство, в частта им, в която твърди, че подс.П. Д. е нанесла удари във
врата и гърба на тъж.Б. с металната част на лопатата. В тази насока
показанията на свидетеля освен, че са изолирани от цялата доказателствена
съвкупност, са и житейски недостоверни, пресилени и необективни. Няма как
да бъде прието, че след нанесени такива удари по главата и тялото на
тъжителя с металната част на лопатата не биха останали значителни и видими
следи, което пък от своя страна поставя въпроса, защо при изначало и
дългогодишно влошените отношения между страните, тъжителя не е описал
нито в жалбата си до полицията, нито в частната тъжба такива увреждания,
нито е поискал да му бъде извършено медицинско освидетелстване. Така
описаните от свид.Е. Е. С. събития са в пълно несъответствие с изложеното от
незаинтересованите свидетели Станев и Ахмедов, които заявяват, че не са
11
възприели такива обстоятелства. Поради това и съгласявайки се със
становището на първостепенния съд, досежно показанията на Е. С.,
настоящият въззивен състав приема показанията на Е. С. и Е. Е. С. за
тенденциозни, поради констатирани твърдения за причинени телесни
увреждания на тъж.Б., некореспондиращи с останалия доказателствен
материал. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е поставил
показанията на С.А. и П.С. в основата на своите фактически и правни
констатации. В подкрепа на така установените обстоятелства са и показанията
на свид.С. С., разпитана за първи път пред въззивната инстанция. Стаява ясно
от изложеното от нея, че имайки директна връзка с камери за
видеонаблюдение в имота, на живо наблюдавала /без звук/ случващото се в
двора, присъстващите лица и поведението на участниците в конфликта, което
в почти пълна степен съвпада със споделеното от свидетелите А. и С..
Правилно първостепенният съд не дал вяра на показанията на свидетелите
К.Д. – син на подс.П. Д. и брат на подс.М. Д. и П.Н. – съжителстващ на
съпружески начела с подс.М. Д., като обосновано приел, че техните
показания са в пълно противоречие с всички останали доказателства по
делото, при това до степен, да се приеме, че тези двама свидетели изобщо не
са били на процесното място, по времето на обсъждания конфликт. В същата
насока са и показанията на свид.С., която е категорична, възпроизвеждайки
видяното от нея по видеокамерите, че по време на целият инцидент К.Д. и П.
Н. изобщо не са присъствали на мястото.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на всяка от подсъдимите на 27.02.2020г.,
както от обективна, така и от субективна страна, именно по реда на чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
Доказано по безспорен начин е, че на 27.02.2020г., подс.П. Д. нарекла
тъжителя „педераст“ и „мърша“, както и отправила израза „Майка ти
мръсна“.Несъмнено, в тези думи на подс.П. Д. се съдържат обидни
квалификации, насочени към тъжителя Р. Б..
За да е осъществен състава на престъплението “обида” е необходимо
деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка или мнение,
12
унижаващо чувството за лично достойнство на засегнатия. С тези си действия
деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия
и то по начин противоречащ на морала. Обидно съдържание имат думите на
дееца, когато са използвани унизителни епитети, свързани с отрицателно
качество; псувни; отрицателни унизителни съждения и оценки за качествата
на засегнатия и др.
В настоящия случай е налице изразяване чрез думите „мърша“,
„педераст“, и „Майка ти мръсна“, на отрицателната оценка за личността на
тъжителя Б. от подс.П. Д., които в контекста на цялата ситуация и тяхната
насоченост, указват именно на такова отношение към личността на тъжителя.
Чрез тези думи и изрази, подсъдимата изразила своето презрително,
негативно отношение към Р. Б., по начин противоречащ на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на
честта и достойнството на другите.
Несъмнено, за да е съставомерна обидата, същата следва да е била
възприета от адресата й, което обстоятелство в конкретния случай е
установено по несъмнен начин.
В настоящият случай, правилно първоинстанционният съд е приел, че е
налице квалифициращия признак публичност на нанасяне на обидата,
доколкото обидните думи са могли да станат и са станали достояние на
неограничен кръг от хора, сред които свидетелите Е. С., Е. Е. С., Супхи
Ахмедов и Павел Станев.
По идентичен начин, въззивният съд приема за безспорно доказано, че
на 27.02.2020г., подс.М. Д. нарекла тъжителя „мърша“, като тази дума
съдържа обидна квалификация, насочени към тъжителя Р. Б. и чрез нея М. Д.
изразила своето презрително, негативно отношение към личността на Р. Б., по
начин противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите. И по
отношение на тази подсъдима, обосновано е прието от първия съд, че е
налице публичност на нанасянето на обидата.
Законосъобразно е преценено от контролирания съд, че от субективна
страна, и двете подсъдими са осъществили деянията си при пряк умисъл. Те
съзнавали, че думите им са унизителни за честта и достойнството на
пострадалия Б., както и че с оглед начина и мястото им на отправяне, те ще
13
бъдат възприети от него, като целяли именно това.
Настоящата инстанция извърши проверка на присъдата и по отношение
на вида и размера на наложеното наказание, при което не намери основание
за изменение на присъдата в тази й част.
По отношение на двете подсъдими не били налице предпоставките на
чл.78а от НК, за което първоинстанционния съд, съобразявайки предходното
наложено по реда на чл.78а от НК административно наказание „глоба“ на
подс.П. Д. и осъждането на подс.М. Д., е изложил подробни съображения,
които се приемат и от настоящата инстанция.
Съдът в настоящият му състав изразява пълно съгласие с отчетените
смекчаващи и отегчаващото /само по отношение на подс.М. Д./ вината
обстоятелства, поради което съобразно тях и с оглед конкретното поведение
на подсъдимите и тяхната ниска лична обществена опасност, определените
наказания "глоба" в законоустановения минимален размер от 3000лв., ведно с
кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание“, по отделно и
за двете подсъдими, се явяват справедливи и съответни на извършеното от
всяка от подсъдимите деяние.
При пълно опровергаване на изложената в тъжбата фактическа
обстановка и липса на доказаност, че на 27.07.2020г. подсъдимите, в
съизвършителство помежду си са причинили телесни увреждания на
тъжителя Р. Б., както и, че на същата дата, отново в съизвършителство с П. Д.
М. Д. се заканила на Б. с престъпление против неговата личност, правилно
първоинстанционният съд е оправдал и двете по внесеното с тъжбата
обвинение за извършено на 27.02.2020г. престъпление по чл. 130, ал.2, вр.
чл.20, ал.2 от НК, а подс.М. Д. и по обвинението по чл.144, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК.
Настоящият състав се солидаризира със становището на
първоинстанционния съд, че обвиненията, повдигнати срещу П. Д. и М. Д. по
чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, не са доказани, тъй като не са събрани
достатъчно и категорични доказателства, че на 27.02.2020г. са причинили
лека телесна повреда на тъжителя Р. Б.. В мотивите към присъдата, Районен
съд - Русе е изложил подробни съображения за недоказаност на тези
обвинения, поради което и същите са оправдани. Тези мотиви напълно се
споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Следва
14
само да се отбележи, че от приетата по делото СМЕ става ясно, че липсват
обективни данни за получени от тъжителя Б. телесни увреждания от
инцидента на 27.02.2020г., като вещото лице дало становище, че сам ако се
приемат за достоверни показанията на свид.Е. С. и данните от частната тъжба
за нанесени на тъжителя удари с юмруци и дръжка на лопата, следва да се
приеме, че на тъж.Б. били причинени болка и страдание. Безпредметно е да се
обсъжда изложеното в частната тъжба в доказателствен аспект, тъй като тя
няма такава стойност, а описаните в нея обстоятелства подлежат на
самостоятелно доказване именно в процеса от наказателно-частен характер.
При това положение и при липса на други доказателства в тази насока,
остават показанията на свидетелите Е. С. и Е. Е. С., които както бе посочено и
по-горе не следва да бъдат кредитирани в тези им части, както поради
близките приятелски отношения на тези свидетели с тъжителя, така и поради
влошени такива, с подсъдимите, намерили израз и във водени наказателни
производства между тях. Както напълно обосновано е приел и първият съд,
липсата на обективни травматични находки по тъжителя Б., както и
установяването им чрез съответния начин и документи съществено
разколебава обвинителната теза, в тази насока.
Напълно обосновано първоинстанционният съд не е обсъждал и
изключил от доказателствената съвкупност изготвения от тъжителя Р. Б., чрез
мобилния му телефон, запис на изреченото при конфликта от 27.02.2020г. от
подсъдимите, като съвсем основателно е преценил, че този запис
представлява недопустимо доказателствено средство, тъй като не е случаен
запис. Освен напълно резонно цитираната правна уредба в Конституцията на
Р.България и специалния закон /ЗСРС/, в тази насока е налице и изобилна,
еднопосочна практика на Върховния касационен съд.
Въззивният съд споделя изцяло аргументите на първоинстанционния
съд и по отношение отсъствието на съществени елементи от състава на
престъплението по чл.144, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, предявено на подс.М.
Д.. От своя страна, съобразявайки развитието в годините на конфликта между
тъжителя Б. и подс.М. Д. и техните взаимотношения - изпълнени с взаимна
неприязън, постоянни словесни конфликти, предизвикване на периодични
полицейски проверки и възбуждане на съдебни дела, и настоящият въззивен
състав достига до резонния извод, че словесната заплаха за убийство в
15
процесния случай, отправена от подсъдимата М. Д. не би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й у тъжителя Б.. Именно поради това и
правилно районният съд е оправдал подс.М. Д. по предявеното й обвинение
по чл.144, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а не е прекратил съдебното
производство в тази му част с изпращане материалите на прокурора, поради
наличие на престъпление по чл.144, ал.3 от НК, тъй като, както бе посочено
по-горе, не се установява съществен елемент от състава и на двете
престъпления, а именно заканата да би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. С оглед изложеното, Окръжен съд Русе намира, че за
неоснователни доводите на повереника на тъжителя в тази насока.

По отношение случилото се на 16.04.2020г., правилно е прието от
първоинстанционния съд, че не са налице нито категорични преки, нито
достатъчно косвени доказателства, които да доведат до един единствено
възможен и несъмнен извод за това, че на цитираната дата, двете подсъдими,
в съизвършителство помежду си са причинили на Р. Б. лека телесна повреда -
болка и страдание без разстройство на здравето, че отново в
съизвършителство помежду си се заканили на Б. с престъпление против
неговата личност и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, както и за това, всяка от подсъдимите да е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Р. Б., в негово присъствие и обидата
да е нанесена публично.
При условията на непосредственост и устност са били събрани от
основният съд всички доказателства, които са били необходими за изясняване
на делото във връзка с коментираните обвинения и измежду тях няма такива,
които да сочат по безспорен начин, че подсъдимите за извършили тези
престъпления.
В мотивите към присъдата, Районен съд - Русе е изложил подробни
съображения за недоказаност на повдигнатите с тъжбата на Р. Б.. срещу П. Д.
и М. Д. обвинения по чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК, по чл.144, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 от НК и по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, поради което и
същите са оправдани. Тези мотиви напълно се споделят от настоящата
инстанция.
Правилно, спорните момент във фактическата обстановка, касаеща
16
събитията от 16.04.2020г., са разгледани от районния съд, като са
разграничени гласните доказателствени средства на две групи,
характеризиращи се помежду си с пълно противоречие по основните факти,
предмет на доказване. Едната се състои от свидетелите П.И. и И. Б., които в
момента на инцидента били в имота на подсъдимите, извършвайки ремонтни
дейности по възлагане от тяхна страна, а от друга страна са показанията на
свид.Е. С.. От показанията на първите двама свидетели се установява, че след
като приключили работа по оградата, докато все още били в имота на
подсъдимата П. Д., чули викове отвън. Когато излезли, видели как тъжителя
Р. Б. и свид.Е. С. обиждали и блъскали двете подсъдими. След намесата на
свидетелите конфликта бил прекратен. Тези двама свидетели отричат двете
подсъдими да са отправяли обидни квалификации, да са се заканвали с
престъпление срещу личността на Б. или да са му нанасяли удари. В същото
време, свид.Е. С. излага коренно различна версия за случилото се, като
твърди, че подс.П. Д. казала на Р. Б., че е осиновено копеле и е поръчала да го
убият, а подс.М. Д. го нарекла мръсен евреин. Наред с това, според Е. С.,
двете подсъдими нанесли множество удари по цялото тяло на тъжителя.
Независимо от положените от районния съд усилия, включително и чрез
провеждането на очни ставки, тези противоречия не били преодолени, поради
което и след като били изчерпани всички възможни способи за установяване
на обективната истина, основният съд резонно е достигнал до извода, че
повдигнатите от тъжителя обвинения срещу двете подсъдими, за
престъпленията от 16.04.2020г. са останали недоказани. Този извод на съда се
възприема от въззивната инстанция като правилен, като следва да бъде
отчетена и съществената неубедителност на твърденията на свид.Е. С., че две
жени с влошено здравословно състояние, едната от които и в напреднала
възраст, са нанесли побой на здрав и физически по силен мъж, при това в
присъствието и на друго такова лице, негов приятел. С нищо не допринесе за
изясняване обективната истина по делото, касателно събития от 16.04.2020г.,
и изслушването на свид.Е. Е. С. в хода на въззивното производство,
доколкото бе установено, че същият няма преки впечатления от конфликт
между страните в този ден, а свидетелства за различни събития, случили се на
различна дата. Разпитана във въззивното производство свид.С. С. също няма
възприятия за събитията от 16.04.2020г.
Както съвсем правилно е посочил контролираният съд, една присъда не
17
може да почива на предположения, поради което и РРС основателно е
оправдал на основание чл. 304 от НПК подсъдимите П. Д. и М. Д. за
описаните в частната тъжба и повдигнати им обвинения за деянията от
16.04.2023г.
При това положение, и с оглед признаването с първоинстанционната
присъда на подсъдимите П. Д. и М. Д. за виновни в извършване, от всяка от
тях, на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 спрямо тъжителя,
законосъобразно на основание чл.189, ал.3 от НПК първоинстанционният съд
е възложил разноските направени от тъжителя Б. съразмерно на подсъдимите
П. Д. и М. Д.. Издържани са аргументите на РРС по отношение размера на
тези разноски, доколкото са съобразени както с правилата на НПК в тази
насока, така и с изискванията на специалния нормативен акт - Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това и искането за намаляване размера на възложените на
подсъдимите разноски се явява неоснователно. Правилно са разпределени на
двете подсъдими и разноските, направени в хода на съдебното производство.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК следва да се присъдят на
частния тъжител Б., изрично поисканите от неговия повереник разноски за
въззивното производство, които са в размер на 1606 лв., видно от
представените по настоящото дело договори за правна помощ и разписка за
платена държавна такса. Тези разноски следва да бъдат възложени
съразмерно, в тежест на всяка от подсъдимите.
Разноските, направени от подсъдимите за адвокатски хонорар във
въззивното производство, следва да останат за тяхна сметка, така както са
направени.
Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че при извършената
съгласно чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство, нито на съдебното такова пред
първата инстанция. Фактическата установеност на събитията от двете
инкриминирани дати е съответна на наличните по делото доказателства.
Материалният закон е приложен правилно, поради това жалбите са
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Изложеното дотук налага постановената присъда, на основание чл.334,
18
т.6, вр. чл.338 от НПК, да бъде потвърдена, поради което и съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260000 от 10.05.2023г., постановена по
НЧХД № 824/2020г. по описа на Районен съд гр.Русе.

ОСЪЖДА подсъдимата П. С. Д., от гр.Русе, ЕГН-**********, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати на Р. В. Б., от гр.Русе, ЕГН-
**********, сумата от 803.00лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, както и държавна такса за
образуване на въззивното производство.

ОСЪЖДА подсъдимата М. И. Д., от гр.Русе, ЕГН-**********, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати на Р. В. Б., от гр.Русе, ЕГН-
**********, сумата от 803.00лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, както и държавна такса за
образуване на въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

На основание чл.340, ал.2, пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19