№ 7866
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110158553 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 416,93 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.04.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, представляваща цена за мобилни
услуги за периода от 14.08.2019 г. до 13.10.2019 г. по договор № *********, сключен
между страните; 87,98 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2021 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването,
представляваща дължима вноска за периода от 14.08.2019 г. до 13.09.2019 г. по договор
за продажба на изплащане № *********, сключен между страните; 1622,67 лв., ведно
със законната лихва, считано от 14.04.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора.
Ищецът – „фирма” ЕАД, твърди, че между страните е бил налице договор №
*********, по силата на който ответникът дължи на ищеца за периода от 14.08.2019 г.
до 13.10.2019 г. сумата в размер на 416,93 лв., представляваща цена за предоставени
далекосъобщителни услуги, както и сумата в размер на 87,98 лв., представляваща
дължима вноска за периода от 14.08.2019 г. до 13.09.2019 г. по договор за продажба на
изплащане на мобилно устройство „Huawei Mate 20 Pro Twilight“. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да заплати сумите за потребени
услуги, поради което договорът е прекратен едностранно от страна на ищеца, считано
от 11.10.2019 г. Счита, че, съгласно договора, при едностранно прекратяване на
1
договора от страна на мобилния оператор по вина на абоната, последният дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
процесните суми, като в производството по ч.гр.д. № 20818/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 140 състав по описа на Софийски районен съд, III ГО,
140 състав в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 01.06.2021 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което и в изпълнение на указанията на съда
ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „М К“ ООД, оспорва исковете, като твърди, че всички изискуеми
задължения по сключения между страните договор са погасени от дружеството, поради
което в полза на мобилния оператор не е възникнало правото да прекрати едностранно
договора. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските
по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 20818/2021 г. по описа на Софийски районен съд се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 23027011 от 14.04.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение,
поради което и в изпълнение на указанията на съда ищецът е предявил установителни
искове за част сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно: че между страните е сключен
договор за мобилни услуги № *********, като ищецът е предоставил на ответника
мобилни услуги с цена в размер на претендираната стойност, както и посоченото в
исковата молба мобилно устройстно на изплащане.
Ответникът твърди, че чрез извършени плащания са погасени изцяло
задълженията му за предоставени мобилни услуги и устройство на изплащане, а
претендираната неустойка се явява недължима, тъй като не са били налице
основанията на прекратяване на договора по вина на абоната.
Претендираните вземания за главница са както следва: сумата в размер на 416,93
лв., представляваща цена за мобилни услуги за периода от 14.08.2019 г. до 13.10.2019
2
г., както и сумата в размер на 87,98 лв., представляваща дължима вноска за периода от
14.08.2019 г. до 13.09.2019 г. по договор за продажба на изплащане. Съгласно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, общо претендираните суми по
процесния договор са в размер на 2569,33 лв., като от посочената сума цената на
мобилни услуги и устройство на изплащане е в размер на 521,57 лв., а останалата част
представлява начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Съгласно
съдебното-счетоводната експертиза, неустойката за предсрочно прекратяване е била
начислена на 11.10.2019 г. и 16.10.2019 г., когато са издадени фактура №
*********/11.10.2019 г., фактура № *********/16.10.2019 г. и фактура №
*********/16.10.2019 г. Към 16.10.2019 г. не са били заплатени фактури, издадени на
16.08.2019 г., които са били със срок за плащане 16.10.2019 г., а по отношение на
фактурите за потребени услуги, издадена през м.09, м.10 и м.11.2019 г. не е бил
настъпил срокът за плащане.
Ищецът се позовава на т. 54.12 от общите условия на „фирма” ЕАД,
предвиждаща възможност за предсрочно прекратяване на договора. Съгласно
посоченият текст на общите условия, договорът на абоната си счита за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната е продължила повече от 124 дни. Следователно, към датата, на която ищецът
твърди, че договорът е прекратен поради забава в плащането на дължимите суми –
16.10.2019 г., не са били налице предпоставките за прекратяването му на соченото
основание, тъй като забавата не е продължила повече от 124 дни, поради което ищецът
не е имал основание да начислява неустойка за предсрочно прекратяване на договора,
съгласно фактура № *********/11.10.2019 г., фактура № *********/16.10.2019 г. и
фактура № *********/16.10.2019 г. Още повече, първата фактура за неустойка за
сумата в размер на 1892 лв. е издадена на 11.10.2019 г., т.е. преди твърдяната дата, на
който договорът е прекратен едностранно от „фирма” ЕАД.
На следващо място, съгласно допълнителните приложения към договора, при
предсрочно прекратяване на договора абонатът дължи неустойка в размер на всички
стандарнти месечни абонаментни такси, дължими до края на действието на договора,
каквато неустойка се претендира от ищеца. Като клауза, уговорена в договора,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9
ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението.
Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора, в частност да уговарят
неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
3
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един
от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. С оглед посочените критерии съдът счита, че процесната договорна клауза,
предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора
за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, независимо от момента
на разваляне на същия, се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
развален договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова
страна, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. В този смисъл – решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на
ВКС, І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Несъмнено целта на регламентираната
неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Както беше
посочено, за съотвеТДтвието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с
оглед конкретно неизпълнение.
Във връзка с изложеното съдът счита, че ответникът не дължи начислената му
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, на първо място,
защото не са били налице основанията за предсрочно прекратяване на договора към
момента на начисляване на неустойката, и, на второ място, защото същата се явява
нищожна.
Както беше посочено, претендираните вземания за главница за цена на мобилни
услуги и устройство на изплащане са в общ размер на 521,57 лв. Чрез плащания,
извършени от ищеца на 05.03.2020 г., 04.05.2020 г., 04.10.2020 г. и 20.01.2021 г., за
погасяване на процесните задължения ответникът е заплатил сумата в общ размер на
531,75 лв., съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Следователно,
ответникът е погасил в полза на ищеца всички дължими вземания по процесния
договор за мобилни услуги преди датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 14.04.2021 г.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
4
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника сумата в размер на 379 лв., представляваща разноски по производството
съобразно отхвърлената част от исковете.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, предявени от „фирма“
ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, срещу „М К“ ООД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 416,93 лв., ведно със законната лихва, считано от
14.04.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването, представляваща цена за мобилни услуги за периода от 14.08.2019 г. до
13.10.2019 г. по договор № *********, сключен между страните; 87,98 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.04.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, представляваща дължима вноска
за периода от 14.08.2019 г. до 13.09.2019 г. по договор за продажба на изплащане №
*********, сключен между страните; 1622,67 лв., ведно със законната лихва, считано
от 14.04.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, да заплати на „М К“ ООД,
ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 379 лв.,
представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5