ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 177
гр. гр. София , 30.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Николай Д. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600334 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 345 НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение на Специализирания
наказателен съд, 11-ти състав, постановено в разпоредително заседание на
17.08.2021г. по н.о.х.д. № 20211050202068 от 2021г., с което са оставени без
уважение направените от подсъдимия Р.А. и защитника му искания за
прекратяване на съдебното производство, поради допуснати съществени
процесуални нарушения в досъдебното производство, ограничили неговите
права, както и в частта му, в която са било оставено без уважение искането на
подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под
стража“ в по-лека.
В хода на проведеното разпоредително заседание са релевирани
оплаквания- за непосочване на всички факти, обуславящи обективните
признаци на престъпленията по чл. 198 от НК и чл. 214 от НК спрямо
подсъдимия Р.А., посочени в заключителната част на обвинителния акт.
Отбелязано било, че не бил описан и начинът на извършване на вменените му
две престъпления. Твърдяло се противоречие в прокурорския акт между
посочените имуществени вреди, резултат от престъплението по чл.214 от НК.
Изтъкнато било, че не са отразени и фактите, обуславящи участието като
1
помагач на подсъдимия Красимир Жеков.
В разпоредителното заседание били отправени искания и за изменение на
наложената на подсъдимия Р.А. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в „Домашен арест“ или „Парична гаранция“.
Първоинстанционният съд е постановил определение, с което е приел, че
не са налице нарушения на процесуалните правила, налагащи връщане на
делото в предварителната фаза на наказателното производство, както и че
внесеният обвинителен акт отговаря на предвидените от закона изисквания за
пълнота.
Специализираният наказателен съд е счел, че в прокурорския акт са
описани всички действия, извършени от подсъдимия Р.А. и К. Ж., които по
достатъчен начин очертават обективната съставомерност на въведените
деяния, като доказването на извършването им бил въпрос по същество. За
неоснователни първостепенният съд е намерил и възраженията на защитата
касателно твърдяното несъответствие в отразените имуществени вреди от
престъплението по чл.214 от НК, като е приел, че реалният им размер е също
предмет на доказване. Отказано било и изменението на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия А..
Срещу определението, в частта му, свързана с произнасянето по чл. 248,
ал.1, т.3 от НПК, е депозирана частна жалба от адв. Д. М., в качеството му на
защитник на подсъдимия Р.А.. В същата се излагат сходни възражения на
тези, направени пред СНС. Акцентира се, че по отношение на обвинението по
чл. 198, ал.1 от НК спрямо подс. Р.А., не било описано в какво точно се е
изразила употребата на сила и каква била причината връзка между оказаното
физическо въздействие и твърдяното отнемане на паричната сума от 3 000
лева. Прави се искане за отмяна на определението от 17.08.2021г. в частта му
по чл. 248, ал.1,т.3 от НПК като неправилно и връщане на делото на СП.
Със същата частна жалба е атакувано определението в частта по чл. 248,
ал.1, т.6 от НПК. В нея се прави искане за отмяна на постановения съдебен
акт на СНС в частта, с която е оказано изменението на мярката му за
неотклонение „Задържане под стража“. Излагат се аргументи, свързани с
личността на подсъдимия, семейното му положение, здравословното му
2
състояние, безупречното му поведение до момента, както и липса на
„процесуална активност в развитието на наказателното производство“.
Настоящата инстанция, след като се запозна с атакуваното определение, с
материалите по делото и обсъди доводите, очертани в подадената частна
жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 342 от НПК срещу подлежащ
на атакуване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
СП е внесла ОА срещу Р. Д. А. за извършени престъпления по чл. 214,
ал.2, т.2 вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал.3, т.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.
198, ал.1 от НК.
По така внесените материали е било образувано НОХД 20211050202068
по описа за 2021г., по описа на същия съд.
На 17.08.2021г. е било проведено разпоредително заседание, в което
защитникът на подсъдимия Р.А. е изложил доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с изготвянето на обвинителния акт, довели
до ограничаване на правата на подзащитния му. С определение от същата
дата, съдебният състав на СНС е отговорил на релевираните от защитата
възражения, като е приел, че не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване на правата на обвиняемото
лице в хода на досъдебната фаза на процеса.
В процедура по чл.248, ал.1, т.6 от НПК, СНС е отказал да измени
мярката за неотклонение на подсъдимия Р.А. от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“ или „Парична гаранция“.
Въззивната инстанция приема, че първоинстанционното определение в
частта му по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК, е правилно и законосъобразно, тъй като
не се констатира наличие на отстраними съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правата на подсъдимия.
Според АСНС, обвинителният акт е изготвен съобразно процесуалния
стандарт, установен с разпоредбата на чл. 246 от НПК и с дадените
3
задължителни указания и минималните стандарти, въведени с Тълкувателно
решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК, ВКС постановено по т.д. № 2/2002 г. В
цитираното решение е посочено, кои нарушения на процесуалните правила,
допуснати на досъдебното производство са от категорията на съществените и
налагат връщане на прокурора.
В изготвения прокурорски акт са изложени всички фактически изискуеми
твърдения относно съставомерността на претендираните деяния по чл. 214,
ал.2, т.2 вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал.3, т.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.
198, ал.1 от НК и участието на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Наведения довод в частната жалба на защитата за неяснота по
отношение на обвинението по чл. 198 от НК, правилно е прието от СНС като
неоснователно. Видно от съдържанието на обвинителния акт, на л.5, пар.1 от
ОА е отразено, че подсъдимият Р.А. е упражнил физическо насилие по
отношение на пострадалия: „А. се пресегнал и сложил ръка на рамото на
пострадалия, като го стиснал, причинявайки му силна болка“. Посочено е и
обстоятелството, че упражнената физическа принуда изплашила пострадалия
Б. и го мотивирала да даде на обвиняемия А. сумата от 3000 лева.
Неоснователно е и отправеното оплакване, че изложените в обвинителния
акт факти и обстоятелства за престъплението по чл. 214 от НК не очертавали
визираното съучастие между подсъдимия Р.А. като извършител и К. Ж. като
помагач. На л.4, пар.1 от ОА в достатъчна степен са отразени фактите,
очертаващи ролите на подсъдимите в общата им престъпна дейност,
изложени са фактически твърдения, насочени към това, че К. Ж. в качеството
си на помагач, е транспортирал пострадалият.
Споделя се изводът на СНС, че при описание на фактите, очертаващи
съставомерността на визираните престъпни деяния, не се установяват
неясноти, които пречат на подсъдимия да разбере обвинението си и в този
смисъл да организира адекватно и в пълен обем защитата си срещу него.
Действително законодателят не е поставил изискване в обвинителния акт да
бъде направен анализ на събраните при разследването доказателства, такъв
какъвто съдът в ролята на арбитър е задължен да извърши в мотивната част на
съдебния си акт. Не е въведено подобно изискване и в ТР 2/2002г.ОСНК.
Обвинението почива на факти, които се извличат от доказателствата и
4
доказателствените източници на ДП. Фактите следва да са в такъв обем,който
да е достатъчен за да очертае състава на всяко от престъпленията, за които
подсъдимите са предадени на съд. В случая АСНС приема ,че такава
фактическа обстановка е налична и не се налага връщане на делото на СП.
Въззивната инстанция приема, че първоинстанционното определение в
частта му по чл. 248, ал.1, т.6 от НПК, също е правилно и законосъобразно.
Споделят се изводите на липса на данни на основания за смекчаване на
мярката за неотклонение на подсъдимия Р.А.. Неоснователни са изтъкнатите
от защитата съображения, свързани със здравословното състояние на подс.
Р.А., тъй като към настоящия момент не са представени доказателства в тази
насока.
В случая следва се отчете, че на подс. Р.А. са повдигнати обвинения за
две тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. Подсъдимият е й с
обремененото съдебно минало, а настоящите твърдени деяния са според
посоченото в ОА, в рамките на изпитателния срок по това предходно
осъждане. АСНС счита, че наказателното производство се води ритмично,
като не се констатира необосновано забавяне на делото. Тези обстоятелства и
сочат, че срока на прилагане на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на подс. Р.А. от 5 месеца е в рамките на разумния.
В тази връзка се установява, че липсват основания за изменение на
мярката за неотклонение на подсъдимия в по-лека. Към настоящия момент, с
оглед постигане целите на мерките за неотклонение и анулиране на риска от
противоправно поведение, тази мярка за неотклонение се явява съобразена с
всички предвидени в чл.56, ал.3 НПК обстоятелства.
Воден от горното и на основание чл.341 ал.2, чл.345, чл.249, ал.3, от НПК,
АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 17.08.2021г., по НОХД №
20211050202068 по описа за 2021г. на 11-ти състав на СНС.
5
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6