Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
22.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2775 по описа
за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.Д.Д., с която е предявен срещу З.Л.И. АД иск
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 70000 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 11.10.2014 г. Претендира законната лихва
от деликта.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 11.10.2014 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение на делинквента, както и наличието на причинно-следствена връзка на
вредите с твърдяното произшествие.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
С влязло в
сила решение от 16.04.2015 г. на СРС по НАХД №1765/2015 г. И.Д.П. е признат за
виновен в това, че на 11.10.2014 г. около 05:10 ч. в гр.София при управление на
МПС – лек таксиметров автомобил марка „Фиат“, модел „Панда“ с рег. № *******,
по бул. П.В. в посока на движение от ул. Търново към ул. Обелско шосе, на
кръстовището с бул. Сливница е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.
50, ал. 1 ЗдвП – като не е пропуснал навлизащия в кръстовището отдясно по бул.
Сливница и движещ се по път с предимство товарен автомобил марка „Ситроен“,
модел „Джъмпер“ с рег. № *******, управляван от ищеца, предизвикал удар между
двата автомобила, с което причинил по непредпазливост средна телесна повреда на
ищеца, изразяваща се в счупване на голямопищчлната кост на лявата подбедрица.
По силата на
чл. 300 ГПК
(и с оглед приетото в т.15 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС) решението по
чл.78а НК е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за
настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството и
причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от влязлото в
сила решение. Предвид обстоятелството, че се касае за решение, влязло в сила в
хода на настоящото производство и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, съдът е
длъжен да го вземе предвид, тъй като е от значение за спорното право.
От приетото
от наказателния съд, изслушаната в настоящото производство медицИ.ка експертиза
и писмените доказателства, представляващи медицИ.ки документи, се установява,
че процесното увреждане е в причинна връзка с произшествието. Видно от медицИ.ката
експертиза, от произшествието ищецът И.Д.Д. е получил травматични увреждания: счупване
на латералния (външния) кондил на лявата голямопищялна кост. Счупването е
довело до трайно затруднение на движенията на левия крак на ищеца за срок от 6
месеца. Получил е спешна медицинска помощ и първоначално лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“. Проведена е операция на 14.10.2014 г., в периода 25.11.2014 г. –
02.12.2014 г. е проведена рехабилитация в МБАЛ - Русе. Счупването е зараснало в
рамките на 4 месеца, през които ищецът се придвижвал с помощта на патерици, а с
проведената рехабилитация възстановителният период е приключил на 6-тия месец,
считано от деня на злополуката. Болките на ищцата са били интензивни през
първите 2 месеца непосредствено след злополуката и в продължение на 30 дни в
началото на проведената рехабилитация, а след посочения период са се проявявали
периодично при преумора на левия крак и променливо време, което е налагало
ползването на обезболяващи средства. Наред с претърпените болки през първите 4
месеца от лечението ищецът не е трябвало да стъпва на оперирания крак до
зарастване на костта, през който период е имал затруднения при придвижване и
обслужване в ежедневието. В периода 07-10.12.2015 г. е проведено ново
оперативно лечение за отстраняване на металната остеосинтеза, довело до
допълнителни интензивни болки за срок до 30 дни. Вещото лице при прегледа на
ищеца е установило, че към настоящия момент той се придвижва самостоятелно, с
леко накуцваща щадяща походка, като не се очакват негативни последици за в
бъдеще.
От събраните
гласни доказателства – разпита на свидетеля М.Д., се установява, че през
възстановителния период ищецът е имал нужда от чужда помощ в ежедневието си и
затруднения при придвижване, имал е отоци и болки в областта на счупеното
коляно, отсъствал е 9 месеца от работа.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на И.Д.П. при управление на автомобил „Фиат Панда“
рег. *******, което е противоправно – в нарушение на чл.50, ал.1 ЗДвП. От влязлото
в сила решение, постановено по чл.78а НК, се установява още причинната връзка между
ПТП и травмите на ищеца. Поради това съдът приема, че е налице деликт, извършен
от водача И.Д.П. при управление на автомобил „Фиат Панда“ рег. *******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Фиат Панда“ рег. № *******
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване, липсата на тежки трайни последици за здравето на
пострадалия и как уврежданията са му се отразили с оглед неговата възраст,
начина на живот и среда. Медицинската експертиза установява, че ищецът е
претърпял две операции, имал е затруднения да използва крака си в продължение
на 6 месеца след произшествието, а след втората операция е търпял допълнителни
интензивни болки за около месец. Има остатъчен траен белег от извършената
костна операция – 11 см. Движението на лявата колянна става е с намален обем. Не
се очакват негативни последици освен малки зашипявания, типични за полученото
увреждане.
Поради което
съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията,
периода на лечение, липсата на трайни последици за здравето на пострадалата и
отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалата, както и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите
при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 40 000 лв.
По
изложените съображения предявеният иск следва да се уважи за сумата от 40 000
лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса и експертиза, съразмерно с уважената
част от иска – за сумата от 182,86 лв.
На процесуалния представител на
ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
ЗА. По делото няма ангажирани доказателства какви са уговорките между ищеца и
процесуалния му представител относно възнаграждението за оказаната правна помощ.
Безплатно осъществяване на защитата не може да се презюмира само поради
заявеното от адвоката в списъка по чл.80 ГПК. В тълкувателната си практика ВКС
възлага на съда да изследва дали претендираните разноски са извършени (виж т.1
на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), по аргумент от което на още по-силно
основание съдът дължи да възложи разноските на ответника по реда на чл.38, ал.2
ЗА само ако има сигурни данни, че правната помощ е била безплатна поради
наличие на някои от установените в закона предпоставки за това.
На ответника следва да се присъдят направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от иска – в размер на 1127,14 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса, след приспадане на вече
внесената от ищеца част – в размер на 1542,86 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, с адрес: ***, да заплати на И.Д.Д., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 11.10.2014 г., заедно със законната лихва от 11.10.2014 г. до
окончателното плащане,
на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 182,86 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК ********, с адрес: ***, на
основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 1127,14 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********,
с адрес: ***, да заплати
по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1542,86 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: