МОТИВИ на присъда от 03.05.2019 г. по н.о.х.д. № 618/2017
г. по описа на С. о. съд, НО - ІV-ти състав.
С.о.п. е внесла за
разглеждане в С. о. съд обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу
подсъдимия И.Х., с установена по делото самоличност, за това, че на
15.02.2017 г., в периода от 16,00 ч. до 15,00 часа, на неустановено място
на пътя в посока гр.К. - гр.С., С. област, в моторно превозно средство марка „М.“,
модел „МL .CDI“, с рег. № В 07 SYI, чрез
нанасяне на удари с ръце, умишлено умъртвил Е. Ф., израелски гражданин, роден
на *** г. в Държавата Из. – престъпление по чл.115 от НК.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на С.о.п. поддържа
изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И.Х., като заявява, че същото е
доказано по несъмнен и категоричен начин от ангажираната в хода на съдебното
следствие доказателствена съвкупност. Счита, че попадащите в обхвата на
последната – гласни, писмени, веществени доказателства, дават основание за
категоричен извод за авторството на процесното престъпление по чл.115 от НК в
лицето на подсъдимия И.Х.. Прокурорът от СОП твърди и, че посредством събраните
по делото доказателствени материали, се установява непротиворечива фактическа
обстановка, която е напълно идентична с описаната такава в обвинителния акт. В
тази насока представителят на СОП моли да бъде обърнато особено внимание на
съществуващата кореспонденция между показанията на свидетеля Я. Х. и данните,
съдържащи се в заключенията на приетите ДНК експертизи, установяващи
принадлежността на намерените следи от кръв по таблото и на задната седалка на
лекия автомобил, в който пътували пострадалия, подсъдимия и свидетеля Я. Х..
Сочи се също, че следва да бъдат кредитирани, като достоверен източник на
доказателства по делото, обясненията на подсъдимия И.Х., тъй като същите
напълно корелират с всички останали, събрани доказателства. Предвид изложените
съображения, прокурорът от СОП моли съда да постанови присъда, с която да бъде
признат подсъдимия И.Х. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.115 от НК. По отношение на наказанието за това престъпление, представителят на
държавното обвинение изразява становище, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в минималния предвиден от закона размер,
респективно наказанието му да бъде определено при условията на чл.55 ал.1, т.1
от НК. В тази насока прокурорът изтъква, че са налице множество смекчаващи
вината на подсъдимия И.Х. обстоятелства, като акцентира на проявеното от него в
първата фаза на процеса „самокритично отношение”, оказаното от него съдействие
на разследването, опитът му да окаже помощ на пострадалия след деянието.
Алтернативно се заявява искане от представителят на СОП в случай, че съда не възприеме
подсъдимия да е извършил престъплението, за което е обвинен, да го признае за
виновен в извършването на такова, квалифицирано по чл.124 ал.1 от НК. В тази
насока, според прокурорът, се явяват събраните по делото данни от назначената и
приета в хода на съдебното следствие допълнителна съдебномедицинска експертиза.
Повереникът
на частните обвинители О.Р. и Д.Ф. – адвокат В. моли да бъде постановена
присъда, с която подсъдимия И.Х. да бъде признат за виновен в извършването на
инкриминираното му престъпление, правно квалифицирано по чл.115 от НК и
съответно да му бъде наложено справедливо наказание. Счита, че в подкрепа на
обвинителната теза следва да бъдат ценени от съда показанията на свидетелите С.,
Б., А., Г., К., К., Г., Я. Х., които са хронологични, непротиворечиви и изцяло
кореспондират на заключенията на изготвените ДНК експертизи. Според
повереникът, особена тежест при оценката на доказателствените материали, следва
да бъде дадена на приета по делото съдебномедицинска експертиза, която е
изготвила заключение за броя, силата, насочеността на нанесените от подсъдимия
удари, причинили смъртта на пострадалия, тяхната локализация и
последователност. Във връзка с изразеното в пледоарията на прокурора от СОП
становище, повереникът счита, че липсват данни по делото за квалифициране на
деянието на подсъдимия по чл.124 от НК. В тази насока се акцентира на
обстоятелствата, че по безспорен и категоричен начин данните по делото сочат,
че двата удара, причинили смъртта на пострадалия са били нанесени с голяма
сила, в шокогенни зони, в точно определена последователност; че към момента на
нанасянето на тези смъртоносни удари, подсъдимия не е бил в състояние на силно
раздразнение, уплаха или смущение. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен
за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, в какъвто смисъл, според
повереникът, се явяват събраните по делото доказателства. Предлага при
определяне на наказанието за това престъпление, съдът да съобрази в насока
утежняване на наказателноправното положение на подсъдимия, съществуващите
отрицателни данни за личността му, обуславящи и високата му степен на обществена
опасност.
В хода
на съдебните прения пред настоящата инстанция частните обвинители О.Р. и Д.Ф. изразяват
становище, че убийството на сина им – пострадалия Е. Ф. е извършено умишлено от
подсъдимия. Молят за това престъпление, на подсъдимия да му бъде наложено
справедливо наказание.
Назначеният
на подсъдимия И.Х. служебен защитник – адвокат И.И. изразява становище, че
всички събрани в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, по
категоричен начин оборват обвинителното твърдение, че подсъдимия е осъществил
състава на престъпление по чл.115 от НК. Изтъква, че няколко са безспорно
установените по делото факти – че поведението на пострадалия въпросния ден –
употребата на наркотик, извършената от него кражба от магазин за дрехи, са
създали напрежение между него и подсъдимия по време на пътуването им в лекия
автомобил; че нарастващият конфликт между подсъдимия и брат му от една страна и
от друга – пострадалия Е. Ф. е направил впечатление и на продавача в магазина -
св.Д.Г.; че няколко пъти пострадалия хващал волана на управлявания от
подсъдимия автомобил с цел да го отклони от праволинейното му движение, което
предизвикало у подсъдимия и брат му силно безпокойство и страх за живота им; че
пострадалият отправил обиди от лично естество спрямо подсъдимия и семейството
му; че именно с цел да преустанови тези физически и словесни нападки от страна
на пострадалия, подсъдимия му нанесъл двата удара, от които последвала смъртта
на Ф.. Според защитникът, всички тези обстоятелства, които несъмнено са
установени от свидетелските показания на Я. Х. и Д.Г., както и от обясненията
на подсъдимия, налагат категоричен извод, че при извършване на деянието
подсъдимия се е намирал в условията на неизбежна отбрана. Твърди се в частност,
че всички събрани по делото доказателства сочат, че непосредствено преди да
нанесени смъртоносните удари на пострадалия, подсъдимия е бил в опасност,
вследствие на нападение, извършено по отношение на него от страна на
пострадалия. С оглед на това защитата моли съда да приеме, че извършеното от
подсъдимия деяние не е обществено и противоправно, а такова в защита на свои и
тези на брат му лични права. Изразява и становище, че ако съдът не възприеме
тази негова теза за основателна, да приеме, че подсъдимия е превишил пределите
на неизбежната отбрана, намирайки се в особено психично състояние, което се
характеризира като уплаха или смущение. При условията на алтернативност, в
случай че не се възприемат и тези доводи, защитникът моли съда да квалифицира
деянието на подсъдимия И.Х. по чл.118 от НК, като извършено от него в състояние
на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие и тежка
обида, от което е било възможно да настъпят тежки последици за него и близките
му. Твърди се, че по делото са събрани доказателства, сочещи за наличието
именно на този привилегирован състав на убийство – осъщественото от страна на
пострадалия физическо и психическо нападение спрямо подсъдимия, което е
предизвикало изпадането на последния в състояние на силно раздразнение, което
пък от своя страна значително е намалило
възможността да взема правилно решение и да ръководи постъпките си. Защитникът
споделя и становището на прокурора от СОП за квалифициране на деянието на
подсъдимия, като престъпление по чл.124 от НК. По отношение на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия да престъплението, се отправя
искане от защитата, същото да бъде индивидуализирано при условията на чл.55 от НК
Подсъдимият
И.Х. не взема становище по обвинението в хода на съдебните прения и при
предоставената му възможност за последна дума.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
И.Х. е роден на *** г. в Държавата И., израелски гражданин, с постоянен адрес в
гр.Т.л А., Държавата И.л, неженен, със средно образовани, работи като управител
на фирма за недвижима собственост. Неговият брат – свидетеля Я. И. Х. също е
роден и живее в Държавата И., и е гражданин на тази държава. Двамата братя били
в приятелски отношения от дълги години с пострадалия Е. Ф. – също гражданин на
Държавата И.. По информация от Интерпол Й. /справка от ДМОС, МВР – л.7, т.4 от
ДП/, тримата са участници в организирана престъпна група свързана с насилие в И.,
като подсъдимия И.Х. е бил в затвора в И. за насилие през 2006 г., между 2010
г. – 2013 г. за насилие, изнудване с насилие, и в периода 2013 - 2015 г. – за
насилие на полицейски служител.
През
2016 г. пострадалият Е. Ф. претърпял тежко пътнотранспортно произшествие, което
наложило продължителното му лечение в болница в гр.Т.А.. Там той бил посещаван често
от подсъдимия И.Х. и брат му – свидетеля Я. Х., което направило впечатление на
родителите на пострадалия – частните обвинители О.Р. и Д.Ф.. По време на тези
посещения тримата решили да предприемат пътуване в Е. с цел почивка. Така на
11.02.2017 г. подсъдимия И.Х. отпътувал от Държавата И. за гр.Б., Република Р.,
където наел апартамент в хотел. Предплатил и първа вноска за закупуването на
МПС – джип, марка „М.с”, модел „МL 320CDI“, с
румънски регистрационен № В 07 SYI,
собственост на „Контакт Интернационал 2000СРЛ” – Б., който автомобил му бил
предоставен за ползване.
На
12.02.2017 г. свидетелят Я. Х. и пострадалия Е. Ф. също пристигнали в гр.Б. с
полет от гр.Т. А.. Тримата пренощували в наетия от подсъдимия хотел и на другия
ден взели решение да посетят Република Б.. На 14.02.2017 г., в 01,18 часа,
тримата, пътувайки с горепосоченото моторно превозно средство, преминали
границата на Република Р. с РБ., през ГКПП Р. – Д. мост. Отправили се към гр.С..
Лекият автомобил „М.” се управлявал от подсъдимия И.Х., до него на предната
седалка пътувал пострадалия Е. Ф., а на задната седалка – свидетеля Я. Х.. По
време на пътуването пострадалия Е. Ф. употребил наркотично вещество – кокаин,
което носел в пакетчета от И.. Подсъдимият му направил забележка за наркотика,
като му обяснил, че не е редно да го употребява и да го носи, защото е възможно
да имат проблеми с полицията. Пристигайки в гр.С., тримата пренощували в хотел
и на другия ден се отправили към курортен комплекс „Б.”, с намерение да карат
ски. На 15.02.2017 г. напуснали гр.С., по АМ”Т.” в посока гр.П., водени от
навигационна система, чрез инсталирано приложение на мобилния телефон на
подсъдимия. В късният следобед пристигнали в района на мотел И., където спрели
да направят някои покупки и да се нахранят. Там тримата влязли първо в магазин
за дрехи, откъдето подсъдимия си избрал сиво на цвят яке, тип суитчър, което
впоследствие облякъл. По това време продавач-консултант на касата в магазина
била свидетелката Д.Г.. Тримата чужди граждани направили впечатление на
последната, тъй като се карали по между си и говорили на висок тон. Свидетелката
Г. също така забелязала, че мъжете говорят на иврит, който език познавала, тъй
като лятото работила на Ч., където почивали много израелски туристи. Също така
според Г., мъжете не изглеждали като типични туристи, а приличали на хора „дошли
по работа”. В разговор със свидетелката Г. на английски език, подсъдимия я
попитал дали в магазина продават мъжко бельо, но тя отговорила отрицателно.
След като подсъдимия заплатил на свидетелката Г., закупените дрехи, заедно със
свидетеля Я. Х. и пострадалия Ф. влязли в заведение за хранене, намиращо се
също в района на мотел „И.”. Там тримата си поръчали храна, като пострадалия Ф.
се нахранил много обилно. Тъй като храната не харесала на подсъдимия И.Х., той
излязъл от ресторанта и се отправил към лекия автомобил, където решил да изчака
другите двама. Не след дълго в автомобила се качили свидетеля Я. Х. и
пострадалия Е. Ф., като последния разпоредил на подсъдимия да потегля бързо, като
му обяснил, че откраднал яке от магазина. Подсъдимият отново направил забележка
на пострадалия за извършената кражба, която прераснала в разправия по между им.
На подобен род извършени от пострадалия кражби, подсъдимия и брат му станали
свидетели и преди това, от началото на общото им пътуване – на летището в гр.Б.,
откъдето пострадалия взел чужд куфар с дрехи и от бензиностанция в Р., откъдето
откраднал слушалки. След като тримата потеглили с автомобила, продължили да се
карат по пътя. Автомобилът отново бил управляван от подсъдимия, до него на
предната седалка пътувал пострадалия Е. Ф., а на задната седалка – свидетеля Я.
Х.. Отклонили се от магистралата в посока към гр.К. и поели по пътя за гр.С.. В
един момент пострадалият Е. Ф. хванал с ръце волана на автомобила и рязко го
завъртял с цел да отклони посоката му на движение. Подсъдимият и свидетеля Я. Х.
останали изненадани от действията на пострадалия, но подсъдимия успял да
овладее автомобили. Същият направил забележка на пострадалия за поведението му,
на която Е. Ф. му отговорил, че не може той да му казва какво да прави. След
това продължавайки по пътя, в момента в който лекия автомобил следвало да се
размине с насрещно идващ камион, пострадалия отново рязко извил с ръце волана
на автомобила, насочвайки го в посока камиона, с думите „Аз сега ще убия
всички”. Подсъдимият отново овладял контрола над автомобила въпреки, че той и
свидетеля Я. Х. много се изплашили от създалата се опасност да катастрофират.
След това подсъдимия и пострадалия започнали да се карат по между си. Пострадалият
започнал да псува подсъдимия, да отправя обиди по адрес на майка му и сестра
му, както и да му нанася удари с юмруци по тялото. Свидетелят Я. Х. искал да
успокои пострадалия, като се опитал да хване ръката му, за да не удря
подсъдимия, но пострадалия ударил и него с лакътя на ръката си. Последвал
нанесен от пострадалия удар с юмрук в лицето, в областта на скулата на
подсъдимия, от който последния изпитал силна болка. Веднага след това пострадалия
за пореден път извъртял волана на автомобила, управляван от подсъдимия към лентата за насрещно движение. В този момент подсъдимия И.Х.
нанесъл на пострадалия Ф. два последователни, силни удара с ръка – първият със
страничната повърхност на дланта - в областта на шията, а вторият – с лакътя - в
средата на гръдния кош, в областта на слънчевия сплит. В резултат на тези удари
последвало разстройство на сърдечната и дихателна дейност на пострадалия,
вследствие на което веднага настъпила смъртта му. Подсъдимият натиснал
спирачния педал на автомобила, при което
трупа на пострадалия се ударил в жабката, намиращата се пред предната седалка.
Свидетелят Я. Х. излязъл от колата и отворил предната врата, от която тялото на
Е. Ф. изпаднало. Двамата братя качили тялото на пострадалия отново на седалката
на автомобила. Свидетеля Яц Х. помислил, че пострадалия си е глътнал езика и му
бръкнал в устата с цел да го извади.
Видели и, че по лицето на Ф. имало кръв, която излизала от устата му. След като
се уверили, че пострадалия е починал, решили да продължат пътя си, като
изхвърлят трупа му. Пътували по пътя в посока к.к.”Бц”. В един момент
подсъдимия И.Х. видял отбивка от пътя, която водела по черен път, покрит със
сняг и кал, по която тръгнал с управлявания от него автомобил. Намирали се в
местността „Гц вишка” в землището на с.Гц, община Сц, област Сц. На едно от
разширенията на черния път, намиращо се на разстояние около 800 м. от главния
път в посока гр.Сц – с.Г., подсъдимия И.Х. решил да изхвърли трупа на
пострадалия. Спрял автомобила и с помощта на брат си Я. Х. издърпал тялото на Е.
Ф. от колата и го оставили в страни от пътя, след което се върнали отново при
автомобила. В същият този момент двамата били забелязани от свидетелите К.С., П.С.,
В.А. и Х.Д., които работели като дървосекачи и се намирали в гората, за да
добиват дървен материал. Двамата братя също разбрали, че са забелязани от
посочените свидетели, бързо се качили в автомобила и се отправили в обратна
посока. До товарният автомобил, с който свидетелите С., А., Д. и С. пътували, и
който бил паркиран в същата местност, свидетелите видели на земята да лежи трупа
на пострадалия. Тъй като на мястото, на което се намирали, мобилните телефони
нямали обхват, свидетелите не могли да подадат сигнал в полицията за случилото
се. Качили се на товарния автомобил и тръгнали също по черния път в посоката, в
която преди това потеглил автомобила на подсъдимия.
Междувременно
движейки се по черния път, автомобилът управляван от подсъдимия следвало да се
размине с насрещно движещ се автомобил, при което затънал в снежна преспа.
Подсъдимият и свидетеля Я. Х. слезли от колата и помолили водача на другия
автомобил – свидетеля И.Д.Г. да им помогне, като ги издърпа с въже. Свидетелят Г.
намерил въже в багажника на автомобила и го извадил. В това време на същото
място пристигнали свидетелите С., А., Д. и С., които се обърнали към свидетеля Г.
с думите: „Б. И. не ги дърпай, те утрепаха човек”. Като чул това, свидетелят Г.
прибрал въжето в автомобила си. След като разбрал какво се случва, подсъдимият И.Х.
станал агресивен, започнал да заплашва свидетелите и да им налита на бой.
Свидетелят Г. излязъл на главния път с.Г. – гр.С. и се обадил от мобилния си
телефон на националния телефонен номер за спешни повиквания 112. В същият
момент покрай него минали пеша подсъдимия и свидетеля Я. Х., които тръгнали по
главния път в посока с.Г.. За подаденият сигнал в полицията били уведомени
дежурните полицейски служители при РУ на МВР гр.К. – свидетелите Е.Н.К. и В.Й.К..
Същите тръгнали по пътя за гр.С. и на 50 метра навътре в гората забелязали
светлина от телефон. Приближавайки се до мястото, видели да лежат на земята в
снега подсъдимия и свидетеля Я. Х.. Пристигнали полицейски служители от РУП С.,
които ги задържали.
На
същата дата /15.02.2017 г./ бил извършен оглед на местопроизшествието,
обективиран в съставен протокол /л.63-66, т.1 от ДП/. В местността „Г. в.” в
землището на с.Г., община Самоков, на 800 м. от главен път с.Г. – гр.С., в
източна посока, на черен път, бил открит трупа на пострадалия Е. Ф., а на
разстояние 800 м. от него бил намерен и иззет лек автомобил марка „М.” модел „МL .CDI“, с
румънски регистрационен № В . SYI /обект
№ 2/. От трупа на пострадалия били иззети дрехите, с които бил облечен – синьо
на цвят яке „Т. Т.р”, черна тениска „К.”, черен анцуг със сребристи кантове,
един чифт маратонки, всички означени в
протокола под обект № 1.
На
другият ден, на същото място на произшествието бил извършен повторен оглед, обективиран
в съставен протокол /л.75-76, т.1 от ДП/. В близост до мястото на установяване
на лекия автомобил „М.”, в снега били открити, два броя бели хартиени салфетки,
в които били увити пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, реагирало на
кокаин при извършения полевия тест /иззети като обекти № 2 и № 3/. От втората
салфетка /обект № 3/ била иззета част със засъхнала червеникаво-кафява течност
/ обект № 4/. При огледа били намерени още и иззети, като обекти № 1, 5 и 6
съответно лопата, ръкавица и шапка.
На
иззетият като веществено доказателство по делото - лек автомобил марка „М.” с рег.
№ В 07 SYI били извършени огледи, удостоверени в протокол от
15.02.2017 г. /л.82-91, т.1 от ДП/ и в протокол от 16.02.2017 г. /л.92 – 97,
т.1 от ДП/. От жабката пред предна дясна седалка на автомобила бил иззет
биологичен материал – обект № 5; от емблемата на автомобила на външната решетка
била иззета засъхнала кафеникаво червена течност – обект № 6; черно шушляково
яке – обект № 7; от задна седалка на автомобила били иззети отривки от
зацапвания с кафеникаво-червена течност, означени като обекти № 1 и № 2; от
жабката пред предна дясна седалка на автомобила била иззета и отривка от
зацапване с кафяво-червена течност – обект № 3.
В хода
на образуваното досъдебно производство, при условията на неотложност на датата
16.02.2017 г. и с последващо одобрение по реда на чл.158 ал.4 НПК на съдия от
СОС, бил извършен оглед /освидетелстване/ на подсъдимия И.Х., удостоверен в
протокол за оглед /л.113, т.1 от ДП/. При този оглед били иззети дрехите, с
които същия бил облечен, а именно: черно яке с надпис „S. dry sport polar”,
сива жилетка, черна фланелка, сиви дънки със зацапване на левия крак,
сиво-черни маратонки „Н.”, означени като обекти № 1 и № 2. При огледа на тялото
на И.Х. били констатирани следните наранявания – отток на двете скули, повече
на дясната, с приблизителни размери 1,5 см вляво и 2,00 см. в дясно. При
извършеният оглед на горепосочените веществени доказателства – протокол от
13.03.2017 г. /л.132-143, т.2 от ДП/ са констатирани и означени под обект № 1
описаните по-горе един чифт сиви на цвят дънки, със зацапвания по цялата им
дължина, както и маратонки с множество петна с кафяв цвят – означени под обект
№ 3.
В
съставен на датата 16.02.2017 г. протокол за оглед на лице /л.108, т.1 от ДП/ е
обективирано извършено освидетелстване и на Я. И. Х.. При същото са били иззети
дрехите, с които лицето е било облечено, а именно: яке сиво-черно на цвят „А.”,
черно яке, черно яке „M.S.P.”, сиво яке „ТТД”, дънки сини на цвят, анцуг и
сиво-черни маратонки. При извършеният оглед на тези, приобщени по делото
веществени доказателства - протокол от 13.03.2017 г. /л.132-143, т.2 от ДП/ са
означени под обект № 4 посочените сиво на цвят яке и сини дънки, по които са
констатирани зацапвания от
кафяво-червена течност.
Гореописаните
вещи, приобщени като веществени доказателства в хода на образуваното досъдебно
производство, били предмет на изследване по назначени, изготвени и впоследствие
приети от настоящия съд, съдебномедицински експертизи на веществени
доказателства – по протокол № 82/09.03.2017 г. /л.74-76, т.2 от ДП/, протокол №
106/23.03.2017 г. /л.79-81, т.2 от ДП/, протокол № 132/05.04.2017 г. /л.84-86,
т.2 от ДП/ и по протокол № 160/25.04.2017 г. /л.88-90, т.2 от ДП/. От
заключенията по тези експертизи се установява следното: по обекти означени в
първата експертиза под № 4 /1 бр. салфетка с течност, иззета с протокол за
оглед от 16.02.2017 г. – обект № 4/ и № 5 /червеникаво-кафява течност, иззета
на марлен тампон от решетката на лек автомобил марка „М.” – обект № 6 в
протокола/, по обекти означени във втората експертиза под № 1 /сиво-черен
дънков панталон, иззета при огледа на И.Х./ и под № 4 /дънков панталон иззет
при огледа на Я. Х./, по означения в последната експертиза обект № 7/яке в син
цвят с надпис ТТД, иззето при огледа на Я. Х./ се е доказало наличието на
човешка кръв. По изследвани обекти, означени в първата експертиза с № 1 /иззети
с марля кафяви петна в протокола от 16.02.2017 г. под обект № 1/ и № 3 /1 бр.
червеникаво-кафява течност, иззета върху марлен тампон от жабката на лек
автомобил „М.с” – обект № 3/, по обекти означени във втората експертиза под № №
2 /горна спортна сива дреха, иззета при огледа на И.Х./, 3 /черно на цвят яке,
иззето при огледа на И.Х./, 5 /яке с надпис ТТД/, 6 /черно яке, иззето при
огледа на Я. Х./, за обекти означени в третата по ред експертиза под № 1
/спортни обувки/ и № 2 /спортни обувки/, за обект означен по последната
експертиза под № 6 /маратонки/ се е
доказало наличието на кръв, но малкото й количество, не е дало възможност за
извършване на по-нататъшни серологични изследвания. По изследваните от първата
експертиза обекти № 2 /1 бр. червено-кафява иззета от багажника на лекия
автомобил „М.”/ и №6 /1 бр. лайсна от регистр. табела на същия лек автомобил/ и
по последната по ред експертиза – обекти № 1 /долно мъжко бельо/, 2 /чорапи/, 3
/блуза/, 4 /долно мъжко бельо/ и 5 /спортен панталон/ не се е доказало наличието
на кръв. При извършеното от втората по ред експертиза изследване на обекти №, №
2 /горна спортна дреха, сива на цвят с качулка, иззета при огледа на И.Х./, 3
/черно на цвят яке, иззето при огледа на И.Х./, 4 /син дънков панталон/ и 5
/яке с надпис ТТД/ са били установени нишковидни обекти.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства чрез ДНК анализ № PG94-103/DNA/19042017 /л.41-44, т.2 от ДП/ се
установява, че при проведените изследвания на ДНК профила на биологичния
материал – кръв по обектите с № 94-1 /1 бр. салфетка с кафеникаво-червена
течност, означена като обект № 4 в протокола за оглед/, № 94-2 /обект № 6 – 1
бр. кафеникаво-червена течност, иззета на марлен тампон от решетката на
автомобил „М.”/ и № 103-1 /1бр. червеникаво-кафява течност, иззета от задната
седалка на същия автомобил/ е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на Я. Х..
От заключението е видно още, че ДНК профила на кръвта по обект № 103-2
/червеникаво-кафява течност, иззета върху марлен тампон от жабката на лекия
автомобил „М.”/ напълно съвпада с ДНК профила на Е. Ф..
От
заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез
ДНК анализ № PG62/DNA/18042017 /Л.48-53, т.2 от ДП/ се установява следното: ДНК
профила на биологичния материал от изрезките от нокти от двете ръце на И.Х.
напълно съвпада с ДНК профила на същото това лице, и по тях няма биологичен
материал на друго лице; ДНК профила на биологичния материал от изрезките от нокти
от двете ръце на Я. Х. напълно съвпада с ДНК профила на същия и няма биологичен
материал от друго лице; ДНК профила на биологичния материал от изрезките от
нокти от двете ръце на Е. Ф. е еднакъв и напълно съвпада с този на лицето и
няма биологичен материал от друго лице.
Според
заключението на изпълнената съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства чрез ДНК анализ № PG116/DNA/24042017 /л.61-65, т.2 от ДП/,
биологичния материал по обекти №, № 116-3-1 /петна по сиво-черен дънков панталон
на И.Х./ и 116-6-2 /петно в долната част на джоба горна дреха – яке в сив цвят,
иззета от Я. Х./ има еднакъв ДНК профил с този на сравнителния материал от И.Х..
От направеното по тази експертиза изследване на ДНК профила на биологичния материал
по обекти с № 116-1-1 /черна на цвят горна дреха яке, иззета при огледа на И.Х./,
№ 116-4-1 /петно от син дънков панталон/, № 116-6-1 /част от петно до лявото
рамо на сиво-черно яке на Я. Х./се е
констатирало пълно съвпадение с ДНК профила на Я. Х.. По обект с № 116-2-1
/горна спортна дреха в сив цвят с качулка, иззета при огледа на И.Х./
експертите са установили смес на биологичен материал от две лица от мъжки пол в
различно съотношение – ДНК профил еднакъв с този на И.Х. и ДНК профил, еднакъв
с този на Е. Ф..
Съгласно
заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез
ДНК анализ № PG172/DNA/18052017 /л.69-71, т.2 от ДП/, ДНК профила на човешката
кръв по горна връхна дреха /яке/ синьо на цвят с качулка с надпис „ТТД”, иззето
при огледа на Я. Х., е еднакъв с ДНК профила на Е. Ф..
В хода на разследването по досъдебното производство, всеки
от свидетелите В.А., К.С., П.С. и И.Г. разпознал подсъдимия И.Х. и неговия брат
Я. Х., което е видно от съставените за тези процесуални действия протоколи за
разпознаване на лица на датата 16.02.2017 г. /л.121,123,129 и 167, т.1 от ДП/. Подсъдимият
бил също така разпознат и от свидетелката Д.Г. при извършеното на 26.04.2017 г.
разпознаване по реда на чл.169 и сл. от НПК /протокол – л.177, т.1 от ДП/. Тази
свидетелка разпознала по предявени й фотоснимки и пострадалия Е. Ф., за което
също бил съставен протокол за разпознаване на лице – л. 167, т.1 от ДП.
Видно
от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза № 139/2017 г. /л.3,4,
т.2 от ДП/, при огледа и аутопсията на трупа на Е. Ф. са установени следните
увреждания: тежък оток на мозъка с вклиняване; оток на белия дроб; остър кръвен
застой на вътрешните органи; точковидни кръвоизливи по серозите; наличие на
повърхностни кръвонасядания в основата на езика, лигавицата на двете устни, на
меките тъкани около дясното рогче на щитовидния хрущял, по външната обвивка на
коремната аорта и корена на диафрагмата; повърхностни охлузвания на кожата на
лицето и гръдния кош с изразени надлъжно ориентирани ивицести компоненти.
Съгласно това заключение, смъртта на Е. Ф. се дължи на остро настъпилата
сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, като е настъпила бързо. Вещото лице
е приело в заключението си, че констатираните кръвонасядания в областта на
шията и епигаструма са причинени в резултат на механично въздействие, а
повърхностните охлузвания по кожата на лицето и гръдния кош са получени в
резултат на действието по допирателната на предмет с широка неравна повърхност,
като добре отговаря да са причинени от влачене на тялото върху терена при
захват за краката.
Извършена
е и допълнителна съдебномедицинска експертиза № 139/2017 г. /л.9-12, т.2 от
ДП/, която е потвърдила констатациите на гореобсъдената експертиза относно
установените при аутопсионното изследване на трупа на Е. Ф. травматични
увреждания и причините за смъртта му. Вещото лице по тази експертиза е посочило,
че констатираните при пострадалия травматични увреждания са локализирани в две
отделни шокогенни зони на тялото, а именно: - в областта на шията – в областта
на горния ръб на щитовидния хрущял и разделянето на общата сънна артерия на
външна и вътрешна, в която зона има голямо количество нервни рецептори, като в
същата зона се разполага и малко телце –
Гломус каротикум, участващо в регулацията на дишането; - в областта на
слънчевия сплит, където е установено кръвонасядане на външната обвивка на
аортата и корена на диафрагмата. Експертът е пояснил, че разтягането на стената
на сънната артерия води до раздразване на нервните рецептори, което предизвиква
по рефлексен път забавяне на сърдечната дейност и понижаване на кръвното
налягане, а раздразването в областта на слънчевия сплит води до рефлекторно
спиране на сърдечната дейност, парализа на долните крайници. При разпита си в
съдебно заседание на 09.11.2018 г. вещото лице е допълнило, че посочените две
области се наричат шокогенни зони, тъй като в тях са разположени нервни
окончания, които контролират дейността на сърцето и на дишането, като
раздразването им предизвиква разстройство на сърдечния ритъм и бърза смърт.
Във
връзка с така даденото заключение експертът от съдебномедицинската експертиза
отбелязва още и, че непосредствената причина за смъртта на Е. Ф. е остро
настъпилата сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, която от своя страна е
предизвикана от нанесените два отделни силни удара с твърд тъп предмет с гладка
контактна повърхност в описаните шокогенни зони на тялото на пострадалия.
Твърди тъпи предмети с каквито са нанесени ударите и с подобна характеристика
са посочени, че се явяват частите на човешкото тяло - ръцете. Според вещото
лице, първият удар е бил нанесен в областта на шията, а вторият – в областта на
слънчевия сплит. Констатираното засягане на структури, разположени дълбоко в
коремната кухина и защитени от мускулите на коремната стена /притискането на
задната стена на аортата и диафрагмата в подлежащия гръбначен стълб/ е дало основание на вещото
лице да приеме, че тези удари са нанесени с голяма сила. При разпита си
експертът е пояснил още и, че ударите са били целенасочени, резки, в бърза
последователност, „нанесени са от човек, който знае къде удря и какъв резултат
ще постигне”, като поразяващия им ефект върху организма на пострадалия се е
насложил. Посочил е също и, че само един такъв нанесен удар в посочена
шокогенна зона, например в областта на шията, може да предизвика смърт, но в
случая втория удар е бил „за подсигуровка”.
По
делото е назначена от настоящият състав на СОС, изслушана е и приета
допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.253 от НОХД № 618/2017 г. по описа
на СОС/, съгласно която комплекса от травматични увреждания на пострадалия Е. Ф.
/настъпилата остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност/ е реализирал
медикобиологичния критерии постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота.
Видно от заключението на изпълнената съдебно-химическа
експертиза № А-124/17 /л.16, т.2 от ДП/, в изследваната проба от кръв, взета от
трупа на Е. Ф. не се установило наличие на алкохол.
Според заключението на извършената съдебно-химическа
експертиза /л.26-29, т.2 от ДП/, в изследваната проба от кръв и от вътреочна
течност, иззети от трупа на Е. Ф., не се установило присъствие на алкохол,
наркотични и токсични вещества и медикаменти.
Назначената по делото съдебно-химическа експертиза № 113/2017
г. /л.20, т.2 от ДП/, изследвала пробата урина, взета от трупа на пострадалия Е.
Ф. е установила следи от бензоилекгонин /метаболит на кокаина/. От проби
вътрешни органи, стомашно съдържимо, кръв и урина не се е доказало наличие на
други алкалоиди, барбитурати, салицилати и други лекарствени средства.
От заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза /л.120-130, т.2 от ДП/ се установява, че подсъдимия И.Х. по време на
извършване на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е психично здрав, няма
зависимост към алкохол или други психоактивни вещества. Вещите лице са посочили
и, че при извършеното от тях изследване на подсъдимия, не са установили данни
за протекло в съответните фази афектно отреагирване /в смисъла на силно
раздразнение/. Липсата на наличен физиологичен или патологичен афект при
подсъдимия по време на деянието, вещите лица изготвили тази експертиза,
категорично са потвърдили и при разпита им в съдебно заседание. Същите са
посочили, че подсъдимия им съобщил, че бил по-скоро екстремно уплашен,
отколкото разгневен, тъй като потърпевшия с действията си е застрашавал живота
и сигурността му, и е действал инстинктивно, за да се защити.
По делото е назначена и изготвена повторна комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.119-131, т.4 от ДП/, която
потвърждава констатациите на обсъдената по-горе, за липса на установено психично
заболяване при подсъдимия И.Х.. И експертите, изготвили тази експертиза са
извели категорично заключение, че към момента на деянието, подсъдимия не се е
намирал в състояние на физиологичен афект /силно раздразнение/, както и на
страхов физиологичен афект /уплаха или смущение/. Посочили са още, че през
цялото време подсъдимия е бил ориентиран в ситуацията, действал е
целесъобразно, в съответствие с настъпващите в нея промени, като е изпитал
по-скоро страх от създалата се опасност от пътен инцидент. Действията му са
били извършени в условията на конфликтна ситуация, с постепенно нарастване на
напрежението и реципрочност спрямо поведението на пострадалия.
Гореизложената
фактическа обстановка, този състав на СОС прие за установена въз основа на
събраните в рамките на съдебното следствие доказателствени материали, а именно:
-
гласни доказателствени средства – обяснения на подсъдимия И.Х., дадени от него
на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото
чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2, във вр. с ал.1, т.4 от НПК, показания на свидетелите Я. И. Х., Е.Н.К., В.Й.К.,
Г.М.М., Г.Й.А., К.М.С., П.М.С., В.М.А., Т.Б.Д., Х.Р.Д., И.Д.Г., Д.И.Г. и И.Т.М.;
-
писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.63, т.1 от ДП/, протокол за оглед на
местопроизшествие /л.75-81, т.1 от ДП/, протоколи за оглед на веществени
доказателства /л.82-90 и л.82-97, т.1 от ДП/, протокол за оглед на труп
/л.98-104 от ДП/, протоколи за оглед на лице /л.108-109 и л.113,115,117,119,
т.1 от ДП/, протоколи за разпознаване /л.113-181, т.1 от ДП/, протокол за оглед
на веществени доказателства /л.132-143, т.2 от ДП/, справка от Дирекция МОС
/л.53, т.3 от ДП/, справка от дирекция МОС /л.7,8, т.4 от ДП/, справка от
посолството на Държавата И. /л.12, т.4 от ДП/, справка от ЦГМ /л.14, т.4 от
ДП/, справка за пътуване на лица – чужди граждани /л.15-19, т.4 от ДП/, справка
за съдимост на подсъдимия, застрахователна полица за „ГО” за автомобил,
удостоверение, книжка за идентичност на автомобил.
-
способите за доказване - заключение на
съдебномедицинската експертиза на трупа на Е. Ф. /л.3, т.2 от ДП/, допълнителна
съдебномедицинска експертиза /л.9, т.2 от ДП/ съдебнохимическа експертиза /л.16,
т.2 от ДП/, съдебнохимическа експертиза /л.20, т.2 от ДП/, токсилогична
експертиза /л.26-28, т.2 от ДП/, заключения на ДНК експертизи на веществени
доказателства /л.41-44, л.48-53, л.61-65, л.69-72, т.2 от ДП/, заключения на
съдебномедицински експертизи на веществени доказателства /л.74, л.79, л.84,
л.88, т.2 от ДП/, физико-химична експертиза /л.97 от ДП/, съдебнотехническа
експертиза /л.114, т.2 от ДП/, комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза /л.120, т.2 от ДП/, повторна комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза /л.119-132, т.4 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска
експертиза /л.253 от съдебното производство/.
За да обоснове решаващите си
фактически изводи /описани по-горе/ относно релевантните по делото
обстоятелства, съставът на СОС се довери основно на показанията на свидетеля - очевидец
Я. Х. и обясненията на подсъдимия И.Х., депозирани от него на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им на основание чл.279 ал.2, вр.
ал.1, т.4 от НПК, които са преки първични доказателствени средства. В подкрепа
на гореизложените констатации по фактите са и гласните доказателства, събрани
чрез разпита на свидетелите К.С., П.С., В.А., Х.Д., Е.К., И.Г., Д.Г.,
обективните находки, намерени при извършените огледи, заключенията на
експертизите. В тази насока, преди всичко съдът взе предвид показанията
на свидетеля Я. И. Х., които кредитира изцяло. Фактът на съществуващите близки
родствени отношения на този свидетел с подсъдимия, не може априори да доведе до
дискредитиране на неговите показания, като необективни, заинтересовани и
недобросъвестни. Независимо, че свидетеля Яков Х. е брат на подсъдимия, не е
налице никакво съмнение за негова пристрастност, заинтересованост и
неправдивост при излагане на фактите от значение за делото, като същия
добросъвестно възпроизведе възприятията си за отделните етапи на случилото се.
Показанията на този свидетел са източник на преки фактически данни за
предхождащите инцидента отношения между подсъдимия и пострадалия Е. Ф.; за
поведението на последния по време на пътуването им за ски курорта в Б.я; за
инициираната от пострадалия конфликтна ситуация между него и подсъдимия по
време на това пътуване и в частност за проявената от негова страна вербална и
физическа агресия /нападение/ спрямо подсъдимия – отправените по адрес на
подсъдимия и семейството му нецензурни думи, нанесените удари с юмруци по
тялото на подсъдимия, осъществената намеса от пострадалия в управлението на
автомобила от подсъдимия с цел реализиране на пътно произшествие; за нанесените
от подсъдимия удари на пострадалия, предизвикали смъртта му – техния брой,
локализация, използваното средство; за действията, както на подсъдимия, така и
неговите собствени /на свидетеля/ по укриване трупа на пострадалия и опита им
за бягство. Относно всички тези обстоятелства, показанията на свидетеля Я. Х.
срещат пълна подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал – обясненията
на подсъдимия И.Х., обективните находки, намерили отражение в
протоколите за оглед и иззетите с тях веществени доказателства, данните
съдържащи се в заключенията на изготвените експертизи. За да се довери изцяло на
показанията на свидетеля Я. Х., съдът взе предвид именно тази тяхна безусловна
кореспонденция в отделните им части с другите доказателствени източници по
делото, а именно: в подкрепа на твърдения от свидетеля факт, че още от началото
на предприетото от тримата пътуване, пострадалия Е. Ф. е проявил агресивно
поведение, особено след употребата на наркотични вещества /каквито са били
установени в урината му/ и е афиширал намерение за разправа с подсъдимия, на
първо място - са обясненията на подсъдимия И.Х., които са в напълно идентичен
смисъл; на второ място – показанията на свидетелката Д.Г., които макар и да не
съдържат сведения за конкретни прояви на агресия от страна на пострадалия,
носят информация за възникнал между него и двамата братя конфликт в магазина,
при който същите се карали по между си и си разменяли реплики на висок глас. Показанията
на свидетелят Я. Х. относно обстоятелствата по ескалиращата агресия, проявена
от пострадалия по време на пътуването им в автомобила – първоначално вербално
изразена в обиди и псувни спрямо подсъдимия, преминала в недвусмислено
предизвикателство към него, изразено чрез опита му да отклони движението на
управлявания от подсъдимия автомобил в насрещната пътна лента, с цел да
предизвика пътно произшествие, а след това прераснала и в проявено физическо
насилие – нанесени по тялото на подсъдимия удари с юмруци, кореспондират
напълно с обясненията на подсъдимия И.Х.. Така, при депозиране на обясненията
си в първата фаза на процеса, подсъдимият цитиран дословно е заявил:”..както
шофирах ме удари с юмрук по лицето в областта на скулата…удара, който ми нанесе
преля цялото ми търпение”. В тези им части, обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетеля Я. Х. в пълна степен съответстват на съдържащите се в
приложения протокол за оглед на подсъдимия /л.113, т.1 от ДП/, данни за
установени при личното му освидетелстване увреждания – отоци на двете скули на
лицето на подсъдимия, с по-голям размер вдясно. По-нататък - в подкрепа на
дадените от свидетеля Я. Х. сведения за нанесените от подсъдимия два удара с
ръка в областта на шията и гърдите на пострадалия и за обстоятелството, че тези
удари са станали причина за настъпилата мигновено смърт на същия, са както обясненията
на подсъдимия, така и заключенията на приетите по делото съдебномедицинска
експертиза на трупа на пострадалия /л.3, т.2 от ДП/ и допълнителните съдебномедицински
експертизи /л.9, т.2 от ДП и л.253 от делото/. Чрез експертните анализи са
изяснени несъмнено основните въпроси за характера, броя и силата на нанесените
на пострадалия удари, тяхната локализация, характера и вида на причинените
травматични увреждания на пострадалия и обстоятелството, че последните са
станали непосредствена причина за настъпилата смърт на същия. Посочените
експертни заключения, съотнесени към заявеното от подсъдимия в дадените от него
обяснения и към свидетелските показания на Я. Х., проверяват тяхната
достоверност и показват, че същите изцяло съответстват на обективната истина и
следва да заслужат доверието на съда.
Тук е
необходимо да се отбележи констатираното от настоящият съдебен състав
съществено несъответствие между обсъжданите доказателствени материали, което
обаче е преодолимо и не е от естество да компрометира изводите по фактите от
кръга на чл.102 ат НПК. В тази връзка съдът не прие за достоверни показанията
на свидетеля Я. Х. и обясненията на подсъдимия И.Х. в частта им, установяваща
поредността на нанесените от подсъдимия на пострадалия смъртоносни удари,
отчитайки несъответствие на тези гласни доказателствени източници с данните,
съдържащи се в експертните заключения. Така, в обясненията на подсъдимия и в
свидетелските показания на Як. Х. конкретно се твърди, че подсъдимия нанесъл
първия удар с лакът в областта на гърдите на пострадалия, а вторият – в
областта на шията. Тези твърдения на свидетеля Я. Х. и на подсъдимия по
категоричен начин се опровергават от съдържащите се в съдебномедицинската
експертиза на трупа на пострадалия, данни за установените при аутопсията на
същия телесни увреждания и от допълнителните съдебномедицински експертизи, дали
заключение за механизма на причиняване на същите. В частност, по експертен път
е установено, че травматичните увреждания, причинили смъртта на пострадалия са
били причинени от нанесени два, последователни, силни удара, локализирани в
шокогенни зони – първия е бил нанесен в областта на шията и вторият – в
областта на слънчевия сплит. Основание за така приетата от вещото лице
поредност на нанесените удари е дало обстоятелството, че увреждането в шийната
област на пострадалия е предизвикало по рефлекторен път забавяне на сърдечната
дейност, понижаване на кръвното налягане и рязко разстройство на дишането, а
увреждането в областта на слънчевия сплит е довело вече до спиране на
сърдечната дейност. При разпита си в съдебно заседание вещото лице, изготвило
коментираните експертизи, е пояснило, че дори нанасянето единствено на първия удар – този в
областта на шията, е бил в състояние да причини смъртта на пострадалия, а
„вторият удар е бил за подсигуровка” /виж с.з. на 09.11.2018 г./. Посочил е и,
че приема посочената от него последователност на нанасяне на ударите на
пострадалия с обяснението, че ако бъде нанесен удара първо в корема на
пострадалия, последния ще свие тялото си напред и няма да може да бъде
осъществен удара в шията в дясно /в областта на горния десен ръб на щитовидния
хрущял/. Следователно, не се установява по експертен път да са констатирани
обективни находки от нанесени на пострадалия Ф. удари с ръка в последователност,
каквато подсъдимия и свидетеля Я. Х. твърдят, че са му били причинени. При това
положение съдът счете, че следва да даде вяра на заключенията на извършените от
вещото лице д-р.Т. съдебномедицински експертизи, а не на коментираните гласни
доказателствени източници.
В
продължение на извършваният доказателствен анализ на показанията на свидетеля Я.
Х. следва по-нататък да се посочи и, че съобщеното в тях относно действията на
подсъдимия И.Х. непосредствено след умъртвяването на пострадалия Ф. –
изхвърлянето на трупа на черния път в землището на с.Гуцал, опитът им да
избягат от местопроизшествието и съответно да се укрият, задържането им от
органите на полицията, напълно кореспондира с казаното в показанията на свидетелите
К.С., П.С., В.А., Х.Д., И.Г., Е.К. и В.К.; на второ място – с протоколите за
извършените разпознавания на подсъдимия и свидетеля Я. Х. от свидетелите С., А.,
Г. и С.; с данните от заключението на приетата съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства чрез ДНК анализ № PG116/DNA/24042017 /л.61-65, т.2 от
ДП/, която установява по безспорен начин, че част от следите от кръв открити
върху горната връхна дреха, с която е бил облечен подсъдимия И.Х. на
инкриминираната дата, произхождат от пострадалия Ф..
Съдът даде
вяра и на показанията на свидетелите Е.К., В.К., К.С., П.С., В.А., Т.Д., Х.Д., И.Г.,
И.М. и Д.Г. /включително и тези, дадени от последната свидетелка на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1,
т.2 НПК/. Между събраните гласни доказателства, чрез разпита на посочените
свидетели и останалия доказателствен обем по делото, съдът не намери съществени
противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв характер
/съществени за релевантните обстоятелства по делото/ съдът не откри и между
отделните показания на така посочените свидетели. Същите са кореспондиращи си и
пресъздават възприятията на всеки един от тези свидетели по логически
последователен, житейски достоверен, обективен и безпристрастен начин. Показанията
на посочените свидетели, съпоставени с останалите събрани по делото
доказателства, установяват по категоричен начин обстоятелствата, които са от
значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, като фактите относно времето на извършване на деянието; мястото, на което
подсъдимия и свидетеля Я. Х. изхвърлили трупа на пострадалия Е. Ф.; състоянието
на трупа; действията на подсъдимия и неговия брат, насочени към бягство от
мястото, на което изоставили тялото на жертвата; направеният от тях опит да се
укрият в горската местност по пътя с.Г. – гр.С. и задържането им органите на
полицията. По отношение на така посочените факти, е налице съвпадение в показанията на посочените свидетели, и
последните се подкрепят от останалия наличен по делото доказателствен материал,
а именно: писмени доказателствени средства – протоколи за оглед /л.63,75, 82 и
92, т.1 от ДП/, които установяват открития в местността „Г.а в.а”, в землището
на с.Г., труп на Е. Ф. и установения в близост до него лек автомобил „М.” с
румънска регистрация; протоколи за извършените от свидетелите А., С., С., Г. и Г.
разпознавания на подсъдимия и свидетеля Я. Х. /л.121-172, т.1 от ДП/;
заключенията на извършените съдебномедицински експертизи на веществени
доказателства чрез ДНК анализ, от които се установяват данни, индикиращи за
присъствието на подсъдимия на мястото на намиране на трупа на Е. Ф. и връзката
на същия с умъртвяването на пострадалия.
Съдът не намери основания да не кредитира и
съответно даде вяра на обясненията на подсъдимия И.Х.,
депозирани от него на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.279
ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК. Съдът обсъди тези обяснения на
подсъдимия във връзка с другите доказателствени материали, които възприема и кредитира, и констатира пълното
им съответствие с тях /с отбелязаното по-горе уточнение при съпоставката им със
съдебномедицинските заключения/.
Обясненията на подсъдимия съдържат информация относно поведението на пострадалия по
време на пътуването им с лекия автомобил – проявената от Ф. вербална агресия
към подсъдимия, опитите му да се намеси в осъществяваното от подсъдимия
управление на автомобила, като предизвика настъпван на пътнотранспортно
произшествие, нанесените от пострадалия удари в областта на лицето на
подсъдимия; за нанесените от него /подсъдимия/ два силни удара в областта на
гърдите и шията, които причинили смъртта на пострадалия; за действията му и
тези на свидетеля Я. Х. след настъпилата смърт на Ф.. Досежно тези обстоятелства, коментираните
обяснения на подсъдимия И.Х. се потвърждават
/подкрепят/ по несъмнен начин от кредитираните показания на гореизброените свидетели,
заключенията на експертизите и обективните находки, намерени при извършените
огледи и иззетите с тях веществени доказателства. Като самият подсъдим не отрича в обясненията си да е нанесъл
смъртоносните удари, причинили умъртвяването на пострадалия Е. Ф.. След
като съпостави по посочения начин обясненията на подсъдимия И.Х. с останалите
доказателствени източници, като отчете пълната им кореспонденция с тях, съдът
прие същите за добросъвестни, достоверни и обективни.
Съдът
възприе изцяло заключенията на приетите по делото експертизи, а именно: заключение
на съдебномедицинската експертиза на трупа на Е. Ф. /л.3, т.2 от ДП/,
допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.9, т.2 от ДП/ съдебнохимическа
експертиза /л.16, т.2 от ДП/, съдебнохимическа експертиза /л.20, т.2 от ДП/,
токсилогична експертиза /л.26-28, т.2 от ДП/, заключения на ДНК експертизи на
веществени доказателства /л.41-44, л.48-53, л.61-65, л.69-72, т.2 от ДП/,
заключения на съдебномедицински експертизи на веществени доказателства /л.74,
л.79, л.84, л.88, т.2 от ДП/, физико-химична експертиза /л.97 от ДП/, съдебнотехническа
експертиза /л.114, т.2 от ДП/, комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза /л.120, т.2 от ДП/, повторна комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза /л.119-132, т.4 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска
експертиза /л.253 от съдебното производство/. Посочените експертни заключения са
компетентно изготвени, обосновани са и с оглед на останалите доказателства по
делото не пораждат съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях
данни.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
На
базата на възприетите горепосочени фактически положения и въз основа на
кредитирания доказателствен материал, се установява по един несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимия на датата 15.02.2017 г., на неустановено място
на пътя в посока гр.К. - гр.С.в, С. област, в моторно превозно средство марка
„Ме.с“, модел „МL 320CDI“, с
рег. № В 07 SYI, умишлено умъртвил Ел. Ф.,
израелски гражданин, роден на *** г. в Държавата И.л, като е извършил деянието
при превишаване пределите на неизбежната отбрана, като по този начин е
осъществил състава на престъплението по чл.119 във вр. с чл.115 от НК.
От
обективна страна безспорно и категорично се установи, че подсъдимият И.Х. на
посочените по-горе време и място е нанесъл на пострадалия Е. Ф., в областта на шията
и в областта на слънчевия сплит в коремната му област, два силни, резки,
наслагващи се, в бърза последователност удара с ръка – първия е бил нанесен в
областта на шията с китката на ръката, а втория – с лакътя, в областта на
слънчевия сплит. Вследствие на тези удари пострадалия Е. Ф. е получил сърдечносъдова
и дихателна недостатъчност, което от своя страна е довело до настъпването на
смъртта му. В частност, с действията си подсъдимият И.Х. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението убийство, чрез оказано от негова страна
физическо въздействие спрямо жертвата, изразяващо се в нанасяне на целенасочени
удари с ръка в такива части от тялото, в които са локализирани нервни окончания
сплетени във възли, които контролират жизненоважни функции на организма –
сърдечната дейност и дишането /шокогенни зони/. В резултат на получените от
тези удари травматични увреждания – рязко спиране на сърдечната и дихателната
дейност на пострадалия, е настъпила бързо и за кратко време биологичната му
смърт. Следователно налице е причинно-следствена връзка между деянието на
подсъдимия И.Х. /нанасянето на двата бързи, последователни и със значителна сила удари с ръка в шията и в
коремната област на пострадалия/ и настъпването на смъртта на Е. Ф., като в
случая причинно-следствения процес с оглед характера на увреждането /остра
сърдечносъдова и дихателна недостатъчност/ се е развил бързо след причиняването
на това увреждане.
От
обективна страна, също така се установи, че подсъдимия И.Х. е действал при
условията на неизбежна отбрана. От показанията на свидетеля Я. Х.
безпротиворечиво се установява, че именно пострадалия Е. Ф. е нападнал
подсъдимия И.Х., а не обратното. Както бе вече отразено по-горе, единственият
очевидец на целия възникнал и развил се конфликт между пострадалия и подсъдимия
се явява именно свидетеля Я. Х., който в показанията си е категоричен, че с поведението
си /особено по време на пътуването им след направената почивка на мотел И.н/
пострадалия Е.д Ф. ясно и демонстративно е манифестирал желанието си за
разправа с подсъдимия – на два пъти извил волана на автомобила, управляван от
подсъдимия в посока насрещната пътна лента, за да предизвика катастрофа с
движещите се в нея превозни средства, заплашвайки словесно подсъдимия и
свидетеля Я. Х. с думите „Сега ще ви убия всичките”; отправял нецензурни думи
/псувни/ и закани по адрес на членове от семейството на подсъдимия; нанесъл на
подсъдимия удари с юмруци по тялото. В подкрепа на тези показания на свидетеля
Я. Х. се явяват и обясненията на подсъдимия И.Х., в които той по напълно
идентичен начин пресъздава агресивното поведение на пострадалия спрямо него.
Конкретно твърденията му, че е нанесъл двата смъртоносни удара на пострадалия в
момента, в който последния му нанесъл силен удар в областта на скулите, се
подкрепят от данните, установени при извършеното лично освидетелстване на подсъдимия,
относно наличието на отоци в областта на двете скули на лицето му /протокол –
л.113, т.1 от ДП/. Следователно, всички доказателства по делото сочат, че
извършените от пострадалия действия са били провокативни, заплашителни,
реализирали нараняване на подсъдимия, а тези насочени към създаване на
възможност, подсъдимия да загуби управлението на автомобила, с което да причини
настъпване на пътнотранспортно произшествие, са създали реална и непосредствена
опасност от застрашаване живота и здравето на пътуващите в този автомобил -
подсъдимия и свидетеля Я. Х., т.е. с тези си действия пострадалият е реализирал
непосредствено и противоправно нападение по смисъла на чл.12 от НК. С оглед на
това, съдът приема за несъмнено установено по делото, че именно пострадалия Е.д
Ф. е бил инициатор на конфликтната ситуация и че именно той се явява
нападателят, срещу когото се е отбранявал подсъдимия. В тази връзка следва да
се отбележи обстоятелството, че според постоянната практика на касационната
инстанция, „нападение може да има и когато дееца напада, без да използва
специално пригодени за това оръдия и средства, а може да упражни пряко и
непосредствено нападение и с голи ръце”, както „всеки удар независимо с какво
се нанася е нападение, което ако застрашава живота или здравето на нападнатия
или на неговите близки, може да обуслови наличието на неизбежна отбрана” /в
този смисъл Р. № 536/1980 г., 1н.о., Р. № 464/1979 г. 1 н.о., Р. № 97/1980 г.,
1 н.о. на ВС/. Разбиране в такъв смисъл е застъпено и в решение № 121/10.08.2016
г. 2 н.о. на ВКС, решение № 294/28.05.1981 г., 1 н.о. – че „правото на
самоотбрана се поражда за нападнатия най-рано от момента, когато е възникнала
реална и непосредствена опасност от увреждане, а не от нападение”, а „за да е
налице реална опасност от увреждане е необходимо нападателят обективно да е
извършил нещо, с което действително да застраши нападнатия /напр. при
връхлитане на нападателя, замахване за нанасяне на удари от близко разстояние,
изваждане и насочване на оръжие/”. В случая, за основателното възприемане на
нападението на пострадалия, от страна на подсъдимия, като реална и
непосредствена опасност за неговата и тази на брат му опасност за живота,
сигурността, телесната неприкосновеност, е допринесло и предхождащото случилото
се поведение на пострадалия Е. Ф. – агресивният му нрав, особено след
употребата на наркотични вещества, инцидентите в магазините, свързани с
извършени от него кражби, непредвидимостта на агресивното му поведение и
склонността му към саморазправа. При това положение подсъдимия е бил в правото
си да осъществи активни действия в своя защита, нанасяйки удари с ръце на
пострадалия, които действия са били спонтанни, а не предварително обмислени и
преднамерени. В този момент за подсъдимият не е съществувало и задължение да се
откаже от активна защита за отблъскване на нападението, като използва други
начини да се спаси, търси по-меки средства и оръдия за отбрана, бягство или
помощ от трето лице, в случая като например спре автомобила и изгони
пострадалия от него /в този смисъл Р. № 122/1971 г., 1н.о., Р. № 25/1985 г., 1
н.о. на ВС/.
Съдът
приема и, че в момента, в който подсъдимия И.Х. е нанесъл двата смъртоносни
удари в тялото на пострадалия, нападението от страна на последния не е било
преустановено и прекратено. Т.е. към този момент е било налице непосредствено и
противоправно нападение, осъществявано от пострадалия, и подсъдимия е действал
при условията на неизбежна отбрана, упражнявайки правото си на защита, при
което е могъл да причини вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на
нападението. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.4 от ППлВС № 12/1973
г., „нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или от трети
лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил, като
кратковременното прекъсване на нападението, не означава прекратяване на
същото”. В тази връзка съдът отчете обсъдените по-горе показания на свидетеля Я.
Х. и обясненията на самия подсъдим. Дословно в показанията си пред настоящата
инстанция, свидетелят Я. Х. заявява следното: „…той го удари в момента, в който
Е. му нанасяше ударите с юмрук. Елиад беше близко до И. и И. му нанесе този
удар в момента, в който Е. го удряше с юмруци. Той по този начин искаше да го
спре” /л.159 от съдебното производство/.
В синхрон с тези показания, се явяват и обясненията на подсъдимия И.Х.,
в които цитиран дословно същия твърди: „Е. започна да ме псува на майка,
обиждаше майка ми, сестра ми, и изведнъж както шофирах ме удари с юмрук в лицето,
в областта на скулата. В този момент видях смъртта пред очите си. …Каза, че
иска да изнасили сестра ми, като се прибере в И.л…Ударът, който ми нанесе преля
цялото ми търпение, силно се обидих. Секунда след удара, Е. за пореден път ми
извъртя волана и аз инстинктивно го ударих с всичка сила..”.
От обективна страна, съдът приема и, че така
предприетата от подсъдимия защита срещу нападението от пострадалия Ф. е била
прекомерна, тъй като очевидно не е съответствала на характера, естеството и
опасността на нападението, т.е. подсъдимият И.Х. е действал при превишаване
пределите на неизбежната отбрана. Следва да се отбележи, че превишаване
пределите на неизбежната отбрана е налице, когато защитата явно не съответства
на характера и опасността на нападението. Към характера на нападението се
отнасят например видът и характеристиката на обществените отношения, които се
засягат, а ако нападението представлява и престъпление, и обстоятелствата,
които имат значение за степента на обществена опасност на деянието. За
опасността на нападението пък са важни онези обстоятелства, които засягат
неговата интензивност, начините и средствата, с които се извършва, броят на
нападателите, времето и мястото, където е упражнено насилието. Така превишаване
пределите на неизбежната отбрана ще има всякога, когато защитата очевидно и без
всякакво съмнение не съответства на характера и опасността на нападението, и
ясно и недвусмислено надхвърля необходимото за отблъскване на нападението.
Разбира се, за да е съразмерна защитата на нападението не се налага нападнатият
да се отбранява по същия начин и със същите средства, които са избрани от
нападателя, нито пък е необходимо при отблъскване на нападението защитните
действия да се насочат само към места, неуязвими за живота и здравето на
нападателя. Такива изисквания законодателя не е поставил, тъй като би се
намалила ефективността на неизбежната отбрана. В конкретният случай, както
нападението на пострадалия, така и ответната реакция на подсъдимия, са били
насочени срещу телесната неприкосновеност на личността /като нападението е било
насочено и към личното право на подсъдимия за неприкосновеност на честта и
достойнството/. Ето защо, подсъдимият И.Х. е имал право на отбрана, но е бил
длъжен да не допуска явно несъответствие с нападението. Доколкото целта на
действията при неизбежна отбрана е отблъскване, преустановяване на започнатото
нападение, то нанасянето от страна на подсъдимия на удар в областта на шията на
пострадалия, насочен точно в зоната, в която са се намирали множество нервни
рецептори, раздразването на които предизвиква разстройство на сърдечната
дейност и дишането, и след това на втори такъв удар – в същата такава шокогенна
зона, но намираща се в областта на слънчевия сплит, прави явно несъответна
защитата на подсъдимия И.Х.. От заключенията на вещото лице др.Т. по СМЕ е
видно, че в посочените две области, наречени „шокогенни зони” са разположени
нервни окончания, които контролират дейността на сърцето и на дишането, като
раздразването им предизвиква разстройство на сърдечния ритъм и бърза смърт. При
разпита му в съдебно заседание на 09.11.2018 г. вещото лице е допълнило още, че
ударите са били целенасочени, резки, в бърза последователност, „нанесени са от
човек, който знае къде удря и какъв резултат ще постигне”, като само един такъв нанесен удар в посочена
шокогенна зона, например в областта на шията, може да предизвика смърт, но в
случая втория удар е бил „за подсигуровка”. Изтъкнатите обстоятелства сочат, че
в конкретния случай нанасянето от страна на подсъдимия на тези удари на
пострадалия, по брой, сила, насоченост, локализация, е било напълно излишно,
тъй като нападението е могло да бъде ефективно отблъснато и с не толкова
интензивен начин на защита. Поради изложеното, този състав на СОС прие, че
подсъдимия И.Х. е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана,
тъй като избрания от него начин за защита, явно не съответства на характера и
опасността на нападението и очевидно надхвърля необходимото за отблъсването му.
В тази
връзка несподелими от настоящият съдебен състав на СОС са доводите на защитата
за приложението на чл.12 ал.4 от НК –
превишаване на пределите на неизбежната отбрана от страна на подсъдимия И.Х.,
поради изпитана от него уплаха или смущение. Прилагането на тази норма е
допустимо само, когато уплахата и смущението са последица от психически стрес в
резултат на внезапни и неочаквани действия от страна на пострадалия, предприел
нападението. Силната уплаха и смущението представляват такова психическо
състояние, при което значително се намалява и ограничава възможността на дееца
правилно да възприема и да оценява обстановката и адекватно да се защитава в
пределите на неизбежната отбрана. Те корелират със спонтанно, внезапно чувство
на страх, предизвикано от неочакваното нападение и отразило се по този начин на
отбраняващия се, който не е имал време спокойно да обмисли и да възприеме
цялостната обстановка около него /в този смисъл решение № 123/2018 г. , 3 н.о.
ВКС/. Предвид това, заявената от защитникът на подсъдимия претенция за наличие
на силна уплаха и смущение в подсъдимия И.Х., е изцяло несъстоятелна. Безспорно
от комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.120, т.2 от
ДП/ е видно, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
действията си и да ръководи постъпките си, „имал е някакви страхови
преживявания, но не е бил в състояние на страхов афект – изключително състояние
на съзнанието, което го замъглява до известна степен, а е действал единствено в
състояние да се защити” /разпит на вещите лица в с.з. на 03.05.2019 г./. Тези
изводи кореспондират изцяло е с приетото по делото заключение на повторната
комплексна психолого-психиатрична експертиза /л.119, т.4 от ДП/, от което се
установява, че към момента на извършване на деянието, подсъдимия И.Х. не се е
намирал в състояние на уплаха и смущение, което да е намалило или ограничило
възможностите му да възприема и оценява действителната обстановка; през цялото
време е бил ориентиран в ситуацията, действал е целесъобразно, в съответствие с
настъпващите в нея промени. Пред настоящият съдебен състав, вещите лица по
повторната КСППЕ, поддържат представеното заключение, като отново категорично
са потвърдили същите крайни изводи, че подсъдимия към момента на осъществяване
на деянието не е бил в особено състояние на уплаха или смущение, а напротив –
същият е бил „изключително овладян, с много добър интрапсихичен контрол и
хармонично структуриран”.
Не е
налице и превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение,
когато за дееца нападението не е било неочаквано, какъвто се явява настоящия
случай. Предшестващото инкриминираното деяние поведение на пострадалия Е. Ф.,
неминуемо е сочело на очаквана последваща агресивна реакция и нападение от
страна на пострадалия – същият още от началото на предприетото пътуване от Р.я
за Б. е проявил агресивно държане, особено след употребата на наркотични
вещества; извършил кражби на вещи от магазини, по повод на което подсъдимия му
се скарал; влязъл във вербален конфликт с подсъдимия и в магазина в мотел И.,
по повод на поредната извършена от него кражба, който конфликт продължил и след
потеглянето им с лекия автомобил от мотела. Следователно подсъдимият не е
изпитал твърдените от защитата му силна уплаха и смущение, той е съзнавал и
възприел прякото и непосредствено нападение, насочено срещу него, като веднага
е предприел активна защита с цел запазване личната си и телесна
неприкосновеност. Подсъдимият адекватно и логично е преценил и се е ориентирал
в обстановката, в която се е намирал.
С оглед
на това, СОС в настоящият му съдебен състав намери, че подсъдимият И.Х. е
действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана, но и че това
категорично не се е дължало на уплаха и смущение – особено психическо състояние,
което ограничава в значителна степен възможността на подсъдимия правилно да
оцени цялостната обстановка и да избере ефективна защита, т.е. не може да се
приеме, че у подсъдимия И.Х. е възникнал силен страх /уплаха/ и/или смущение по
смисъла на чл.12 ал.4 от НПК.
От
субективна страна подсъдимия И.Х. е извършил посоченото деяние при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. В частност, подсъдимият е съзнавал, че деянието му е от естество да
причини смърт на пострадалия Е. Ф., тъй като в съзнанието си той е имал
конкретни представи, че с нанасянето на два, последователни, резки, със
значителна сила удари с ръка, първо в шийната област и веднага след това – в слънчевия
сплит, ще му причини такива по характер увреждания, които са от естество да
предизвикат неговата смърт. Подсъдимият е съзнавал, че това деяние същия
предприема, за да се защити /да отблъсне/ предприетото спрямо него
непосредствено и противоправно поведение от страна на пострадалия, но също така
е съзнавал и, че за отблъскване на това нападение, не е необходимо да извършва
тези действия, с които пострадалия да бъде лишен от живот, т.е. съзнавал е, че
превишава пределите на неизбежната отбрана. Подсъдимият е предвиждал и
общественоопасните последици на своето деяние – смъртта на пострадалия Е. Ф. и
е искал тяхното настъпване.
Съдът
приема за безспорно установено по делото, че подсъдимия И.Х. е съзнавал всички
гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от
състава на престъплението. В съдебната практика и в правната теория въпросът за
установяването на вината е решен принципно в смисъл, че данните за психическото
състояние на дееца към деянието не следва да се извличат от конкретните
изявления на дееца и от субктивните му преценки, а от онези факти от
обективната действителност, в които са обективирани конкретни негови действия
/бездействия/, насочени към осъществяването на престъплението, респ. на целения
престъпен резултат. В случая, за да приеме, че подсъдимия И.Х. е действувал
умишлено при извършването на деянието, съдът прецени в съвкупност всички
безспорно установени факти и обстоятелства индивидуализиращи деянието и
последиците от него, включително предшестващото поведение на подсъдимия,
характера и интензитета на причинителската дейност, които се обуславят от
насоката, мястото и силата на упражненото въздействие върху организма на
пострадалия, използваното средство, спецификите на мястото на събитието,
физическите характеристики на извършителя и на жертвата. Явното намерение на
подсъдимия И.Х. да умъртви пострадалия Е. Ф. се обективира от неговите
фактически действия – двата удара не са нанесени хаотично, а целенасочено –
така, че всеки от тях да попадне в анатомична зона от тялото, в която са
локализирани нервни окончания, при раздразването на които се получава рязко
нарушаване на жизненоважни функции на организма – дишането и сърдечната
дейност; тези удари са нанесени в определена последователност – първо в шийната
област, което е предизвикало по рефлексен път забавяне на сърдечната дейност и
веднага след това – втория удар, нанесен в областта на слънчевия сплит, което е
довело вече до рефлекторно спиране на сърдечната дейност; използвана по
посочения начин – за нанасяне на силни, резки, в бърза последователност удари,
в така описаните шокогенни зони от тялото на пострадалия, ръката на подсъдимия,
като анатомична част от тялото му, е представлявала средство годно да причини
смърт; в момента на нанасянето на ударите, пострадалия е бил в непосредствена
близост до него. Следователно, умисълът на подсъдимия И.Х. да лиши от живот
пострадалия Е. Ф. се извежда от мястото на причинените на последния телесни
увреждания и техния характер, а също така от вида, броя и силата на нанесените
удари /множество, последователни, бързи, наслагващи се удари, със значителна
енергия на въздействието/. В тази
насока съдът взе в предвид заключенията на приетите по делото СМЕ на труп на
пострадалия и допълнителните СМЕ, изготвени от вещото лице др.Т., който при
разпита си поясни още и, че ударите са били целенасочени, резки, в бърза
последователност, „нанесени са от човек, който знае къде удря и какъв резултат
ще постигне”, че само един такъв нанесен удар в посочена шокогенна зона,
например в областта на шията, може да предизвика смърт, но в случая втория удар
е бил „за подсигуровка” /съдебни заседания на 09.11.2018 г. и 03.05.2019 г./ .
С оглед
на всичко гореизложено, съдът намери, че подсъдимия И.Х. с деянието си е
осъществил състава на престъплението – убийство при превишаване пределите на
неизбежната отбрана по чл.119, във вр. с чл.115 от НК, както от обективна, така
и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на това
престъпление, като на основание тази разпоредба от НК, приложена във връзка с
разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода за
срок от 5 /пет/ години. Същевременно съставът на СОС счете, че подсъдимия И.Х.
следва да бъде признат за невиновен и съответно на основание чл.304 НПК го
оправда по възведеното му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.115
от НК.
За да
индвидуализира така наложеното на подсъдимия И.Х. наказание лишаване от свобода
в посочения по-горе размер, съдът взе предвид, като отегчаващи вината и
отговорността му обстоятелства тези, касаещи характеристиките на личността му –
по данни на Интерпол Йе., подсъдимия е изтърпявал многократно наказания в
затвора в Държавата И., като участник в организирана престъпна група свързана с
насилие; поведението му непосредствено след деянието, насочено към укриване
трупа на жертвата; високата степен на обществена опасност на конкретното деяние,
която се обуславя не само с оглед обществените отношения, които се засягат с
него, но и от обстоятелството, че в случая се касае за внезапно отнемане на
живота на близък приятел; тежките по естеството си, причинени на пострадалия
телесни увреждания, довели до смъртта му; процесуалното му поведение по време
на съдебното производство пред настоящата инстанция /извършените от него
действия по съзнателно самоувреждане, проявеното от подсъдимия агресивно и
неуважително поведение спрямо съдебния състав и другите участници в
производството/.
Като
смекчаващо вината и отгворността на подсъдимия И.Х. обстоятелство съдът отчита оказаното
от него съдействие за разкриване на обективната истина в първата фаза на
наказателния процес, чрез направеното от него признание на фактите от случилото
се. Влошеното здравословно състояние на подсъдимия по време на настоящото
производство, не се явява фактор, който да доведе до допълнително смекчаване на
отговорността му, доколкото същият съзнателно попадаше в кризисни ситуации,
като се самоувреждаше. В тази връзка съдът не приема за основателни доводите на
представителя на СОП, че в насока облекчаване на наказателноправното положение
на подсъдимия следва да бъде отчетено обстоятелството, че същия се е опитал да
окаже помощ на пострадалия след нанесените от него смъртоносни удари /опитал се
е да му извади езика с ръце/. Такова обстоятелство по делото не се установява.
Както от показанията на свидетеля Яков Х., така и от обясненията на самия
подсъдим е видно, че не е подсъдимия се е опитал да окаже помощ на пострадалия Ф.,
а неговия брат – св.Яков Х.. Дословно цитиран подсъдимия И.Х. заявява в
обясненията си: „брат ми се опита да му отвори устата, за да му извади езика,
защото мислеше, че го е глътнал, т.е. брат ми се опитваше да помогне на Е.д”.
След като анализира гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината и
наказателната отговорност на подсъдимия И.Х. обстоятелства,
степента му на обществена опасност и тази на
извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест
на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размера на наложеното му
наказание лишаване от свобода при голям превес на отегчаващите вината и
отговорността му обстоятелства, а именно в максималния размер, предвиден в
особената част на НК за конкретното престъпление – лишаване от свобода за срок
от 5 /пет/ години. Така определеното наказание, според съда е съответно на
тежестта на престъплението и личността на дееца, като в достатъчна степен
удовлетворява целите, визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален “общ” режим на изтърпяване на така определеното наказание
лишаване от свобода за срок от пет години, наложено на подсъдимия И.Х.. На основание чл.59 ал.1 от НК съдът
приспадна от така наложеното на подсъдимия наказание пет години лишаване от свобода времето, през което същия
е бил задържан, а именно времето от 16.02.2017 г. до влизане в сила на присъдата.
С оглед изричното възражение на
защитата на подсъдимия, релевирано в хода на съдебните прения пред настоящата
инстанция, досежно наличието на хипотезата на чл.124 ал.1 от НК, следва да се
посочи, че в разглеждания случай няма основания за обсъждане на подобна
квалификация. Известно е в доктрината и трайно се възприема в съдебната практика,
че различието между умишлено убийство и умишлената телесна повреда, вследствие
на която по непредпазливост е причинена смърт по чл.124 от НК, е не само в
психическото отношение на дееца към смъртния резултат, но и в обективните
действия, чрез които се причинява този резултат. В случая, установените данни
за изключителната сила на нанесените два удара с ръка в шкогенни зони на тялото
на пострадалия, довели мигновено до причиняването му на сърдечна и дихателна
недостатъчност, в уязвими части от човешкото тяло /т.нар. шокогенни зони/, броя
и последователността на тези удари, техния механизъм – резки, със замах и с
точно определена част от ръката, изключват възможността за проявена от
подсъдимия Х. непредпазливост по отношение на смъртоносното увреждане на
пострадалия.
На следващо място, и алтернативно
подържаната пред настоящата инстанция теза на защитата за причиняване на
съставомерния резултат в състояние на физиологичен афект на подсъдимия, не
намира опора в доказателствата по делото, поради което също се отхвърли от
състава на СОС. Липсват основания за приложение на чл.118, вр. чл.115 от НК.
Известно е, че за да е възможно приложението на тази разпоредба е необходимо
нападението от страна на пострадалия спрямо дееца, изразено чрез насилие, да е
вече прекратено. В този смисъл е тълкуването на закона, дадено в т.5 на
Постановление № 12/73 г. на Пленума на ВС. В случаят, в момента на нанесените
от подсъдимия смъртоносни удари на пострадалия, нападението от страна на
последния не е било преустановено и опасността е продължавала, затова
подсъдимия е имал право да се отбранява. Поради това, съдът приема, че
подсъдимия е нанесъл ударите при положение на неизбежна отбрана, а не в силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида, както се
твърди от защитата. В тази насока съдът отчете и заключенията на приетите
основна и повторна КСППЕ, които категорично са констатирали липса на
медико-биологичните признаци на физиологичния афект в подсъдимия непосредствено
преди и по време на деянието. Безспорно от комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза се установява, че вещите лица изготвили същата, не са
установили данни за протекло в съответните фази афектно отреагирване /в смисъла
на силно раздразнение/, като подсъдимия им съобщил единствено, че потърпевшият
с действията си е застрашавал живота и сигурността му, и е действал
инстинктивно, за да се защити. Този извод кореспондира изцяло и с приетото по
делото заключение на повторната КСППЕ, от което се установява, че към момента на
деянието подсъдимия не се е намирал в състояние на физиологичен афект,
доколкото при него не се установява разгръщането на типичните соматовегетативни
симптоми, липсва характерната фазовост в развитието на афекта, липсва
последваща анергия, той /подсъдимия/ не съобщава за преживявания, които да
съответстват на характеристиките на особено емоционално състояние в смисъла на
физиологичен афект. При разпита им в съдебно заседание, вещите лица по тези две
експертизи, категорично потвърдиха изводите са за липса на афектно състояние на
подсъдимия към момента на деянието.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия И.Х.
да заплати по сметка на Софийски окръжен съд направените във фазата на съдебното
производство разноски в размер на 4 114,35 лева, както и по сметка на РУ на МВР
гр.Самоков направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер
на 11 840,49 лева.
На
основание горецитираната разпоредба от процесуалния закон, подсъдимият е осъден
да заплати и на частните обвинители О.Р. и Д.Ф. направените от същите разноски
по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева /съгласно
представеното по делото пълномощно и договор за правна помощ, удостоверяващ
действително направени такива разходи от тях/. Претенцията на същите за
заплащане от страна на подсъдимия и на разходите им за явяване в съдебните
заседания по делото, СОС не уважи, доколкото представените в тази насока
писмени документи по никакъв начин не удостоверяват, че посочените в тях
разноски са направени именно за явяването им в съдебните заседания, проведени
от настоящия съд /същите представляват преведени копия от квитанции за плащане
на парични суми в полза на „Б. т.”ООД, без да става ясно дали тези плащания са извършени
във връзка с делото/.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател:
........................
/К. Т./