№ 351
гр. Русе, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20224500100188 по описа за 2022 година
Ищецът Б. И. Б. твърди, че на 13.04.2021 г. заедно със съпругата и сина си заминал за
гр. Варна със семейния им автомобил, за да закупи мотоциклет марка „Хонда“, модел
НТ 650 Дювел с рег. № В **** В. Тъй като пътят, на който е разположено с. Тетово и
който бил най-краткият за Варна /Русе - Кубрат/ бил в ремонт се наложило да мине
през селата Ново село, Семерджиево, Ястребово и Бъзън, за да излезе на главния път
Русе-Варна. Направило му впечатление, че по участъка Тетово- Ново село също се
извършвали ремонтни дейности, но като цяло пътят бил без дупки и неравности и по
него се осъществявало интензивно движение. След като закупил мотоциклета,
предприел връщане към дома си с него, като го управлявал сам, а съпругата му
управлявала автомобила им. Движели се бавно, тъй като жена му не била опитен
водач. Стигнали до пътя Русе-Кубрат, като след Ново село се включили в посока
Тетово. Било тъмно, карал на светлини. Движел се с 40-50 км/ч. Внимавал и за хора на
пътното платно, тъй като времето било топло и между селата имало много каруци, а и
пешеходци.
На км 21+000, в близост до разклона за с. Хотанца, мотоциклетът попаднал в
участък от пътя с изцяло изрязано асфалтово покритие и изкопана каменна подложка с
широчина 2.5, дължина 15 м и дълбочина над 20 см. Както по-късно се уверил, по
цялото продължение на участъка изкопните работи били достигнали до пръстта. Това
препятствие на пътя сутринта не съществувало, а в нощни условия било неразличимо
поради сливане на цветовете. Така оформеното пространство било с остри ръбове и
обхващало цялата лента за движение в неговата посока. Липсвала каквато и да било
сигнализация, обозначение или обезопасяване непосредствено преди и след
1
препятствието или за целия пътен участък. При навлизане в този участък, пропадане и
последващ удар в острия ръб на ямата с предното колело на мотоциклета, независимо
от ниската скорост загубил контрол, машината пресякла и отсрещната лента, след
което се блъснала в земен насип. При удара паднал и въпреки, че бил с каска и
специален плътен гащеризон и яке, получил сериозни травми. Силно го болели левия
крак и дясната ръка, екипировката му била скъсана от дясната страна. Съпругата му
видяла в светлината на фаровете какво става и успяла да спря. Дошла да му помогне,
но поради болките не могъл да стане. Обадили се на 112. Докато чакали още три
автомобила влетяли в дупката, но без последствия като неговите. Няколко човека от
преминаващите спрели, а един от тях – Н. Х. отишъл напред, за да сигнализира за
препятствието идващите автомобили.
На местопроизшествието дошла полиция и екип на спешна помощ. Бил съставен
КП с пострадали № 249/68 от 13.04.2021 г. Мед. екип констатирал, че няма видими
счупвания. Тъй като трябвало да организира сам транспортирането на мотоциклета и за
да не оставя жена си сама, отказал хоспитализация. На място обработили раните му и
превързали видимите по китката и лакътната става на дясната ръка. Полицаите
обозначили изрязания участък от двете страни с конуси, след като си свършили
работата във връзка с инцидента.
През нощта болките в дясната ръка, в областта на китката и лакътната става и в
левия крак в областта на глезенната става, глезена и коляното се обострили. Сутринта
посетил Спешното отделение, където след преглед и изследвания констатирали болка,
оток и нарушена функция на лява глезенна става, дължащи се на навяхване и разтягане
на ставните връзки на глезена. Изписали му обезболяващи и компреси с покой, които
предписания той изпълнил.
През следващата седмица дясната му лакътна става започнала да се подува,
болката се засилила, а движението й било силно ограничено. Посетил ортопедичен
кабинет на 27.04.2021 г. и след извършен преглед лекуващият лекар установил, че има
бурсит на олекрана на дясна лакетна става. Била му извършена пункция и инжектиран
медикамент. През следващите месеци постепенно кракът му се възстановявал, но
състоянието на лакътната става се влошавало. Диганозата му била потвърдена в
УМБАЛ Канев и бил насочен към оперативно лечение. На 18.08.2021 г. под локална
анестезия му била извършена операция, при която била отстранена капсуларна
формация с големина 4-5 см.
През м. септември не констатирал подобрение и затова предприел преглед в
МБАЛ „Св. Пантелеймон“. Там на 6.10.2021 г. отново му била направена, вече под
обща анестезия, операция на лакътната става. След изписването му от плевенската
болница, състоянието на дясната му ръка започнало бавно да се подобрява, като
постепенно възстановявал обема на движението, но все още изпитвал слабост в ръката
2
и болка при натоварване.
Ищецът твърди, че преживяното произшествие, получените травми и
продължителният възстановителен период оказали негативно въздействие на
емоционалния му баланс. За дълъг период от време бил напрегнат, тревожен и разсеян.
Бързо се дразнел и влизал в конфликт. Не можел да спи, а когато се унасял в
съзнанието му се възстановявали моменти от произшествието. По препоръка на личния
си лекар посетил психиатър, който му предписал медикаментозно лечение. Провел го,
но потискащите сънища не били ограничени докрай.
Заявява, че получените травми задълго го препятствали да води обичайния си
начин на живот. В с. Тетово бил известен автомонтьор и майстор на различни дейности
и към него се обръщали много хора, не само за ремонт на автомобили, но и за други
услуги като строителство, тенекеджийство, дърводелство. До края на 2021 г. не бил в
състояние нищо да върши, както и да поддържа дома си. Синът му бил много млад и не
можел пълноценно да го замести. Това го разстройвало и потискало.
Повече не опитал да се качи на този или на друг мотоциклет, защото изпитвал
страх да не повтори това, което преживял. Психически се чувствал обременен, че
получил тежки травми поради несъобразяване на държавата със собствените й закони
и разпоредби.
Намира, че причината да се стигне по ПТП, при което пострадал, се дължи на
неизпълнение на нормативно регламентираните правила за обозначаване,
сигнализиране и обезопасяване на извършваните на пътя СМР. Позовава се на чл. 30,
ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 ЗП и чл. 48, ал. 1 ППЗП и счита, че ответникът АПИ носи
задължението за осъществяване на дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на
републиканските пътища. Твърди, че за този участък ІІ-23 Русе – Кубрат във връзка с
изпълнение на СМР на обект лот 32 от км 0.30 до км 21 +550 бил изготвен и одобрен
проект за ВОБД. За прилагане на тази временна организация директорът на ОПУ Русе
издал Заповед № РД-11-129 от 6.10.2020 г., в която посочил, че СМР следва да се
извършват само в светлата част на денонощието, а в тъмната и при намалена видимост
работният участък да се сигнализира със светлинни източници. На 13.05.2021 г. обаче,
когато той се движел в тъмната част от с. Ново село до Тетово липсвали каквито и да
било пътни знаци, светлинни източници и ограничителни табели. По тази причина се
стигнало и до произшествието, при което пострадал.
Ищецът намира, че за претърпените от него вреди вследствие на произшествието
са налице основания за ангажиране на отговорността на АПИ по реда на чл. 49 ЗЗД,
доколкото произшествието настъпило на републикански път.
За претърпените от него неимуществени вреди, болки и страдания, претендира
обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 13.04.2021 г. до окончателното изплащане. Иска да му бъдат заплатени
3
и сторените от него имуществени вреди- разходи по лечение и издаване на СМУ в общ
размер от 331,60 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на най-късно
направения разход- 08.10.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира адв.
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът АПИ – ОПУ Русе е депозирал отговор на
исковата молба, с който взема становище за неоснователност и недоказаност по
основание и размер на исковете. Оспорва твърдяния механизъм на ПТП, причинно-
следствената връзка между вредоносното деяние и вредоносния резултат, вида и
характера на уврежданията и връзката им с конкретното ПТП.
Намира за неоснователни, недоказани и неверни твърденията на ищеца за липса на
сигнализация в процесния участък. Заема позиция, че в тъмната част на денонощието,
когато се е случило процесното ПТП, работният участък бил сигнализиран със
светлинни източници, подаващи жълта мигаща светлина С 16, които да са устойчиви
на променливи метеорологични условия. Пътните знаци за сигнализиране били
поставени върху стабилно закрепени стълбчета и преносими стойки срещу
преобръщане, отговарящи на нормативната уредба. Заявява, че участъкът при км
21+000 от републикански път ІІ -23 Русе Кубрат е бил строителен обект към 13.04.2021
г., който е бил сигнализиран по надлежния ред. Имало означение за строителен обект и
обозначение за наличие на препятствия. Съществувало е ограничение на скоростта до
50 км /ч и забрана за изпреварване. Приемането на сигнализацията било извършено на
8.10.2020 г. от специална комисия. Временната организация на движение била
премахната на 15.10.2021 г. Според ответника липсват доказателства, че твърдяните от
ищеца неимуществени и имуществени вреди са настъпили от твърдяното ПТП.
Възразява, че липсват обективни данни относно скоростта на движение на
мотоциклета. Въвежда възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът на ППС
се е движил с несъобразена скорост, над разрешената, поради което не е могъл да
избегне преминаването през твърдяното от него несигнализирано препятствие и така е
допринесъл за увреждането. Завява още че водачът носел изключителната вина на
допуснатото ПТП, поради шофиране с несъобразена с атмосферните условия и
състоянието на пътя скорост, неспазвайки нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Твърди, че
ако бил предприел маневра спиране или друга маневра, произшествието щяло да бъде
предотвратено. Ответникът оспорва и размера на претендираните неимуществени
вреди, намирайки го за прекомерно завишен. Счита, че ищецът е допринесъл за
болките и страданията си, отказвайки да бъде хоспитализиран непосредствено след
ПТП. Заявява, че в хода на заболяването няма настъпили усложнения. Счита, че
претендираният размер на неимуществените вреди не съответства на принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД. Прави искане за привличане на трето лице помагач –
„ИСА 2000“ ЕООД, обосновано с обстоятелството, че между АПИ и това дружество е
4
сключен Договор за възлагане на обществена поръчка за строителство, с който АПИ
възлага на „ИСА 2000“ ЕООД надлежно да изпълни обекта „ЛОТ 32 път ІІ—23 Русе
Кубрат от км 0+30 до км 21+550“. Съгласно чл. 38, ал. 1 от договора СМР следвало да
бъдат извършвани по начин, че да не създават пречки за достъп до или за ползване на
пътища и имоти, собственост на възложителя и на трети лица. Поради това,
дружеството следвало да отговаря за неизпълнение на задължението. Претендира
разноски.
С Определение № 472/20.05.2022 г. е допуснато привличане на „ИСА 2000“ ЕООД
като трето лице помагач на страната на ответника. От него е постъпило становище, с
което намира за неоснователни предявените обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Искът за претърпени от ищеца
неимуществени вреди оспорва като завишен и несъответстващ. Присъединява се към
заявените с отговора на исковата молба от страна на АПИ оспорвания относно
истинността на Констативния протокол за пострадали в частта, касаеща механизма на
ПТП, оспорва и самия механизъм на ПТП. Оспорва твърденията на ищеца, че на
посочената дата и място е било налице необезопасено и несигнализирано препятствие
на пътното платно.Твърди, че в този участък е била въведена Временна организация и
безопасност на движението и въвежда възражение за обективен принос на ищеца за
настъпване на вредите. Заявява, че от негова страна не е било налице бездействие,
респ. неизпълнение на задължение. Намира, че липсват доказателства за причинно-
следствена връзка между настъпилите вреди и неизпълнение на задължение от страна
на дружеството. Претендира отхвърляне изцяло на исковите претенции като
неоснователни и недоказани, алтернативно да бъде намален техният размер като се
отчете съпричиняване от страна на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От приложения на л. 7 от делото КП за ПТП с пострадали се установява, че на
13.04.2021 г. в 22:10 часа, на път ІІ-23 гр. Русе – гр. Кубрат в района на км 21 + 000 е
настъпило ПТП с участието на мотоциклет „Хонда“ с ДК № В **** В, управляван от
М.н И. И..
Към доказателствения материал са приобщени амбулаторни листи и епикризи
от УМБАЛ „Медика“ Русе ООД, МБАЛ „Св. Пантелеймон“ Плевен, анализирани от
вещото лице по назначената и приета по делото СМЕ.
Приобщени са към доказателствата са и 1 фактура с приложен към нея касов
бон, както и още 4 касови бележки, удостоверяващи извършени от ищеца плащания за
съдебно-медицинско освидетелстване, преглед при д-р Н. на 23.09.2021 г., и за мед.
услуги, потр. такса и консумативи на 08.10.2021 г. в МБАЛ „Св. Пантелеймон“
Плевен.
5
Приложени са още Заповед № РД-11-129/06.10.2020 г. на Директора на ОПУ
Русе, с която е въведено и организирано движението по републикански път ІІ-23 Русе –
Кубрат от км 0+030 до км 21+550 в съответствие с одобрения проект за ВОБД и при
спазване изискванията на Наредба |№ 3/16.08.2010 г. за временна организация и
безопасност на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците, както и
Протокол от 08.10.2020 г. за приемане и Протокол от 15.10.2021 г. за премахване на
ВОБД по Лот 32 „път ІІ-23 Русе- Кубрат от км 0+030 до км. 21+550 с дължина 21,520
км, обл. Русе“.
Приобщен към доказателствения материал е и Договор за възлагане на
обществена поръчка изх. № РД-33-6/08.03.2020 г. за строителство на обект Лот 32 „път
ІІ-23 Русе- Кубрат от км 0+030 до км. 21+550 с дължина 21,520 км, обл. Русе“ с
възложител отв. АПИ и изпълнител третото лице помагач „ИСА 2000“ ЕООД.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието по
делото са ангажирани гласни доказателства:
Св. П. К. А. младши автоконтрольор в „Пътна полиция“ – Русе, дава показания,
че през пролетта на миналата година, с колегата му И.И. били изпратени от дежурния
на произшествие на главен път ІІ-23 гр. Русе – гр. Кубрат, на няколко километра след
разклона за с. Ново село. Произшествието било с пострадал мотоциклетист, който бил
попаднал в участък от пътя, в който се извършвал ремонт. Свидетелства, че участъкът,
който бил с нарушено асфалтово покритие бил доста голям около 12-13 метра и
дълбочина 20 см. Мотоциклетистът бил с наранявания в лявата ръка и натъртвания в
тялото. Дава показания, че не видели поставена временна организация на движението,
която да сигнализира това, че в този участък се извършва ремонт. С цел да
предотвратят други такива произшествия, двамата с колегата му поставили служебните
обозначителни конуси, за да не се допуска друго произшествие, по-тежко. На връщане
от произшествието, след като го обслужили на място, сигнализирали на работници,
които били на пътя да се постави задължително такава сигнализация. Дава още
показания, че имало и други участници в движението, които преминали през този
участък и били възмутени от това. Дори двамата с колегата му попаднали със
служебния автомобил в доста голям участък, който бил изрязан. Според свидетеля,
водачът е нямало как да го възприеме, дори и да кара със съобразена скорост било
трудно да го предвиди. Дава още показания, че участъкът бил сух, неосветен, с
нормална видимост. Пътната обстановка с оглед видимостта позволявала мотоциклетът
да се движи с дълги светлини извън града с нормативно установената скорост. В
участъка нямало никаква поставена сигнализация.
Св. Т. Б. Б. - Б. – съпруга на ищеца дава показания, че на 14 -15.04.2021 г.
решили да отидат до гр. Варна да закупят мотоциклет. Сутринта тръгнали от с. Тетово,
сключили сделката в гр. Варна и на свечеряване тръгнали да се прибират към дома си,
6
към с. Тетово. В участъка по пътя преди с. Тетово движението било интензивно, всеки
спазвал ограничението. Съпругът й бил напред с мотора, тя след него със семейния
автомобил. Движили се спокойно, бавно, защото не била много уверен шофьор. Когато
наближили селото, на около 15 км преди него, вече било доста тъмно. Карали
спокойно, имало ограничение 50 км/ч, понеже се правел ремонт на участъка. В един
момент, светлината, която виждала от фара на мотора започнала да криволичи наляво,
надясно и изведнъж тръгнала вляво и изчезнала. Помислила в началото, че има някакво
препятствие или нещо което пречи на пътя и решила, че трябва да отнеме крака от
газта, въпреки, че била с минимална скорост. Пропаднала в нещо като дупка, с мека
настилка и колата леко поднесла. Излязла от дупката и спряла на платното, на което
била. Синът й скочил от колата и тръгнал. По виковете му открила, че е доста зад нея, в
лявата стана, в другото платно. Моторът бил в лявото платно, а мъжът й лежал на
камара с пръст и клони по гръб. Обадили се на 112. Дошли полиция, линейка.
Полицаите веднага сложили обозначителни знаци за препятствието, което е на асфалта,
защото нямало абсолютно нищо. Нито имало сигнализация, нито знак, даже клон,
който да се заобиколи, за да може да се предвиди, че има нещо там нямало. Имало
преди това други препятствия, които били сигнализирани, но тази дупка не.
Дължината на дупката била около 10-15 метра, а на ширина заемала цялата лента за
движение в нейната посока. Дълбочината й била педя и два - три пръста Свидетелства
още, че когато минали по същия участък през деня, видели, че се работи, но само бил
остърган асфалтът. Нямало никакви насипи, извличане на асфалт от там, нямало
предпоставка за такова произшествие.
Лекарите прегледали съпруга й, но вероятно от адреналина той не усещал нищо.
Понакуцвал леко и решили да се приберат у дома. Към 5-6 часа сутринта на следващия
ден започнало доста да го боли, искал да стане, но не могъл. Тогава виделих, че левият
му глезен бил доста отекъл. Отишли в спешното, където му направили рентген,
изписали му болкоуспокояващи и компреси, като препоръчали да няма никакво
движение, за да може да спадне отока, поради което впоследствие съпругът й около
месец и половина - два след произшествието не можел да се придвижва самостоятелно
и се нуждаел от чужда помощ - нейната и на сина им. Не спял спокойно, потял се, бил
много изнервен. Бил много изнервен, тъй като той изкарвал прехраната на
семейството. Наложило се да посетят психиатър, който му изписал успокоителни. След
известно време започнал да се надува десният му лакет, да посинява и да отделя
секрет. Прегледали го в болница „Медика“, като му изписали лечение с инжекции.
Ходили всяка сутрин да му бият ампулите. Имал подобрение, ползвал ръката си, но не
пълноценни. Хранел се понякога сам, но пак се нуждаел от грижите й. След известно
време, болките в лакътя отново се появили и се наложило да бъде опериран в
„Медика“. После решили да потърсят помощ и в Плевен, където бил на лечение. След
това започнал да се оправя. Когато обаче трябвало да извършва тежка физическа
7
дейност продължавал да изпитва силни болки.
Съдът намира, че тези показания следва да се кредитират напълно, като
безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се и от писмените доказателства,
и от експертизите по делото. Данните, изнесени от Т. Б. Б. - Б., съдът анализира от
аспекта на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид
обстоятелството, че е съпруга на ищеца. Те се кредитират изцяло, тъй като не са в
противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.
Св. И.М. И. дава показания, че с ищеца са съседи и знае за претърпяното от него
произшествие през пролетта на миналата година с мотор. Свидетелства, че лично
видял произшествието, защото минал от там, където се било случило, прибирайки се от
работа. Към него момент отсечката гр. Русе- с. Тетово дълго време била в ремонт и се
карало бавно. В отсечката с. Ново село – с. Тетово видял аварийни светлини, започнал
да намалява скоростта и при връщането на газта скочил в трап. Спрял и тогава видял
автомобила на ищеца спрял встрани, жена му, сина му и самият Б. да лежи на една
купчина пръст. Било тъмно, като този трап представлявал отрязан участък от пътното
платно с дълбочина около педя, дължина около 10-15 метра и ширина в размера на
цялата пътна лента. В тази дупка асфалтът бил остърган до пръст. В този участък
нямало никаква сигнализация за предупреждение, че има такава неравност по пътя.
Докато разговарял със съпругата на Б. през този участък минали и други автомобили,
като преминаването им било съпроводено с удари, чували се спирачки, блъскане на
гумите в ръбовете встрани. Дава още показания, че по процесния участък минава всеки
ден, на отиване и връщане от работа. Денят, в който се случило произшествието с Б.,
сутринта също минал от там, но дупката я нямало. Участъкът бил само с остъргано
горно покритие на асфалта, но било почти равно, нямало такъв трап. Свидетелства, че
след катастрофата минавал да види ищеца. Той лежал, кракът го болял, ръката му била
превързана. Дава показания, че ищецът много трудно се възстановил от
произшествието, възстановяването му не протекло нормално, както и че имали
проблеми в семейството, заради които съпругата му го водила на психиатър.
Вследствие на катастрофата, Б. от нормален, спокоен човек станал раздразнителен,
нервен. Свидетелства още, че ищецът все още изпитвал болки в ръката. До преди 2-3
месеца ходел с превръзка и налакътник за стягане. Моторът, с който се случило това
произшествието стоял разпилян в тях, Б. не искал да кара мотор.
Св. Д.Б.Й. – служител на ответника дава показания, че отговарям за
поддръжката на пътя гр. Русе – гр. Кубрат, като в този участък към 13.04.2021 г. се е
извършвал ремонт. Когато започнал ремонта имало ВОБД. Строител била фирма
„ИСА 2000“ ЕООД и тя носила отговорност за полагане на сигнализацията и за
ремонта, и по време на ремонта за изпълнението на ВОБД. Тази фирма била избрана
след обществена поръчка с АПИ, като АПИ не контролира нейната дейност, не
8
контролира нищо по отношение на така извършвания ремонт. За целта АПИ сключвала
договор с друга фирма, която да упражнява надзор върху фирмата изпълнител, в
случая фирма „ИСА 2000“ ЕООД. Физическото лице, което отговаряло бил инж. П. П..
Дава показания, че в конкретния случай какво е било състоянието на пътя няма
никаква представа, не е трябвало и да го знае служебно.
Св. Памен П. П. дава показания, че работи в „Автомагистрали Черно
море“ и на почасов трудов договор в „ИСА-2000“ЕООД - трето лице помагач
по делото, като по силата на трудовите си взаимоотношения с последното бил
ръководител на извършваните СМР по участъка Русе – Кубрат от 0+300 до
21+400. Свидетелства, че на всеки кръгъл километър по него имало голяма
жълта табела за това, че пътят е в ремонт и имало ограничение на скоростта
60 км/ч. Това били първите табели, те били информационни и указвали на
водачите, че за целия участък скоростта трябва да е до 60 км/ч. По време на
ремонта на целия път Русе – Кубрат се извършвали и локални ремонти,
изразяващи се в изкопаване на цялата пътна настилка и подновяване. За тях
имало допълнителни знаци, че пътят е в ремонт, стеснен пътен участък и
ограничение на скоростта, като там важала скорост 30 км/ч или 40 км/ч, в
зависимост от дължината на ремонтирания участък. Когато ремонтираните
участъци били много дълги се налагало и се поставяла и светофарна уредба,
която да регулира движението. Конкретно за процесния участък свидетелства,
че той бил къс и кратковременен на км 21. Там били поставени табели С3.1.
напречно на ремонтираното платно на около 10-15 м преди изкопа, а по
осевата линия и сигнални ленти. Тези обозначителни знаци С3.1. били
поставяни от служители на „Автомагистрали Черно море“, които имали
договор с „ИСА-2000“ЕООД. Допълнително по осевата линия били поставени
знаци С3.9, които представлявали бализи, указващи на водачите накъде да
пренасочат движението си - в случая в другата лента. Между тези бализи по
негово нареждане били поставени и сигнални ленти. Между бализите, през
един или през два стълба имало лампа, която е слънчева. Дава показания, че в
качеството си на ръководител на този обект е проконтролирал и видял, че тези
знаци, които се изискват са били на този участък. Разяснява, че преди да се
започне да се работи по такъв локален ремонт, няколко дена преди това се
поставят тези знаци, тъй като преди да започне самото изгребване на асфалта
има измерване и други дейности, които трябва да бъдат извършени. Сигурен
бил, че към 13-ти април тази сигнализация е била там. Доколкото знаел,
9
когато е настъпил процесният инцидент, вече е имало поставена трошено-
каменна настилка, т. е. инцидентът е настъпил след като знаците са били
поставени.
Свидетелства още, че в приетите ВОБД към 08.10.2020г., подписани от
него, са отразени само онези локални ремонти, които са се извършвали към
него момент, като процесният локален ремонт не е бил отразен, тъй като той
не е бил извършван в момента. Къде ще се правят локални ремонти се знаело
предварително, но те се извършвали поетапно. Схемите за ВОБД също
предварително били утвърдени и само физически знаците на място се
поставяли, когато се стигнело до физическото извършване на СМР.
Сигнализацията била задължение на строителя, а дали е реално е
поставена на място, контролът се осъществявал от надзора. Едва след като
надзора установял, че е положена сигнализацията се започвала работа по
съответния участък. Свидетелят не си спомня точно на 13.04.2021г. на този
участък да е видял, че има сигнализация, но в началото и в края на ремонта
имало сигнализация на този локален участък. Доколкото помнел една лампа
била открадната, друга била счупена. Уточнява, че сигнализацията в
ремонтираните участъци - локални или генерални периодично се
проверявала, но какво е било положението в този участък точно на
13.04.2021г. не може да каже. Заявява обаче, че ако е имало някакъв проблем,
имало човек, който се занимава само с ВОБД, след като се получи сигнал.
Фактическото полагане на сигнализацията се извършвало от техническо
лице, което е служител на „Автомагистрали Черно море“, т. е. на строителя и
задълженията му се възлагали с изрична заповед. Този техник му бил
подчинен.
Свидетелства, че преди да се приеме ВОБД се съгласувал проект по
ВОБД, задължително с полицията. Ако нямало такова съгласуване, нямало да
се стигне до това приемане на 08.10.2020 г.
Във връзка с доказване на получените от пострадалия ищец травми, по делото е
изслушана и приета съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която дава
следното заключение:
От процесното събитие ищецът е претърпял следните увреждания: бурсит на
олекранона на дясна лакетна става, охлузвания на китките, навяхване на ставните
връзки на лява глезенна става с оток. Установените увреждания са резултат на
10
действието на твърди тъпи предмети и могат да са получени при ПТП на 13.04.2021 г
по начина, описан в исковата молба.
Според експерта, от представената медицинска документация е видно, че по
отношение на установените увреждания на Б. Б. първоначално е осъществен преглед
на място от екип на ЦСМП. На следващия ден след преглед от ортопед и рентгеново
изследване по отношение на оплакванията от страна на лява глезенна става му е
предписана терапия с покой, студени компреси и обезболяващи средства. Две седмици
след инцидента, по отношение на оплакванията от страна на лява глезенна става му е
извършена вътреставна и в областта на инсерцията апликация на противоартрозен
коктейл в дясна лакетна става. През м. 08,2021 г. /четири месеца след инцидента/ по
отношение на страданието на дясна лакетна става му е проведено стационарно
лечение, включващо оперативна интервенция на дясна лакетна става и медикаментозно
лечение. През м. 10, 2021 г. /шест месеца след инцидента/ по отношение на
страданието на дясна лакетна става му е проведено повторно стационарно лечение,
включващо нова оперативна интервенция на дясна лакетна става и медикаментозно
лечение.
Според вещото лице, към момента не е настъпило пълно функционално
възстановяване на дясна лакетна става, като е налице дефицит в крайните степени на
движение.
Във връзка с доказване на механизма на ПТП, по делото е изслушана и приета
съдебна- автотехническа експертиза. Според вещото лице, в резултат на попадане на
мотоциклета във вдлъбнатата неравност се е нарушило устойчивото му движение,
вследствие на което мотоциклетът и водачът му са паднали на пътя. При попадане на
колелото на мотоциклета във вдлъбнатата неравност на пътната настилка (дупка)
върху него са се получили два удара – първият, който е бил във вертикално
направление поради пропадане на колелото и вторият в косо хоризонтално
направление от удара на гумата в насрещния ръб на неравността. Под дейстиве на тези
ударни сили се е нарушило устойчивото движение на мотоциклета.
Според експерта, вечер видимостта към обекти на пътя зависи от нивото на
осветеност и от контраста между фона и обекта. В конкретната ситуация фонът е бил
тъмен, тъмна е и пътната настилка. При тези условия, според вещото лице, следва да се
приеме, че водачът на превозното средство е имал възможност, в границите на
осветената от фаровете зона да възприеме неравност по пътната настилка, но без да
може да прецени какъв е вида и дълбочината й. По- точна преценка за характера и
размерите на неравността, в конкретната пътно-транспортна ситуация водачът на
мотоциклета може да направи от разстояние до около 10 м.
От сравняване на опасните зони за спиране на мотоциклета за скорости на
движение 40 км/ч - 27 м и 50 км/ч - 36,6 м, с разстоянието от което водачът е имал
11
възможност да възприеме вида и характера на неравността - 10 м следва извода, че в
конкретната пътно-транспортна ситуация Б. Б. не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез спиране.
Според експерта, по делото няма данни към момента на произшествието на
13.04.2021 г. около 21:30 ч. вдлъбната неравност на платното за движение да е била
сигнализирана. Изследването показва, че водачът на мотоциклета не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, в случай че се е движил със
скорост 50 км/ч.
Изготвените експертизи съдът преценява като компетентни, обективни и
безпристрастно дадени и възприема изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
Предявените искове за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД изискват доказването на следните предпоставки за
уважаването им: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически
състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който включва: противоправно
поведение, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от
състава – вината, се презюмира, съгласночл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са
причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа
– чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така ППВС №
9/1966 г.).
Процесното ПТП е настъпило на път, част от републиканската пътна мрежа,
която се управлява от ответника – Агенция "Пътна инфраструктура", като в тежест на
последната е установено задължението да осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища – чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1
от Закона за пътищата. С оглед регламентацията по чл. 19, ал. 1, ал. 2, т. 4 и § 1, т. 4 и
т. 14 от ДР на ЗП, на Агенцията, чрез нейните служители, са възложени задълженията
12
по спопанисването и създаването на безопасни условия за пътуване по процесния
пътен участък.
Ответната Агенция отговаря и за поведението на третото лице „ИСА 2000“ ЕООД,
на което с Договор за обществена поръчка от 08.03.2020 г. е възложила за
строителството на обект Лот 32 „път ІІ-23 Русе- Кубрат от км 0+030 до км. 21+550 с
дължина 21,520 км, обл. Русе“ на територията на ОПУ Русе, в т. ч. да вземе
необходимите мерки за опазване на пътищата, ползвани от него по време на
строителството и за сигурността на съществуващия пътен трафик, за което носи пълна
отговорност съгл. чл. 33, т. 4 от договора, както и преди започване на изпълнението на
каквито и да било работи по строежа до неговото приключване, за своя сметка да вземе
необходимите мерки за осигуряване безопасността на гражданите, като постява
предупредителни знаци, указания за отбиване на движението, подходящо осветление и
други подобни, съгласно изискванията на нормативните актове – чл. 38, ал. 2 от
договора.
В настоящия случай между страните липсва спор, че участъкът от пътя, на който
е настъпило процесното ПТП - км 21+000 от път ІІ – 23 Русе - Кубрат е част от
републикански път, че към 13.04.2021 г. този участък е бил сторителен обект, на който
са се извършвали ремонтни дейности, че във връзка с изпълнение на СМР на обект лот
32 от км 0 + до км 21+550 от пътя ІІ-23 Русе-Кубрат е изготвен и одобрен проект за
Временна организация и безопасност на движение, както и че за прилагане на тази
организация е издадена Заповед № РД-11-129 от 06.10.2020 г. на Директора на
Областно ПУ Русе.
Спорни по делото се явяват обстоятелствата относно изпълнението от ответника
на задълженията му по обезопасяване на пътния участък, причинната връзка между
вредите и настъпилото ПТП, както и наличието на съпричиняване на ПТП от водача на
автомобила чрез конкретно негово противоправно поведение, своевременно въведено
като възражение с писмения отговор на исковата молба.
От събраните по делото доказателства – свидетелски показания и КП за ПТП с
пострадали се установи, че на сочената дата – 13.04.2021 г. е настъпило ПТП, тъй като
управляваният от ищеца мотоциклет е преминал през участък от пътното платно,
намиращ се в ремонт, в резултат на което е имало неравност поради изрязания асфалт -
образувана дупка с височина на ръбовете около 20 см, дължина около 15 м и ширина 2,
50, заемаща цялата лента, в която се е движил ищеца. Въз основа на данните от КП,
показанията на разпитания като свидетел актосъставител П. А., както и на показанията
на св. Иван И. и св. Т. Б. – Б., може да се направи безспорен извод, че въпреки че
участъкът е бил в ремонт и въпреки въведената по документи ВОБД, не е бил
обозначен надлежно със съответните знаци. Според вещото лице по САТЕ, поради
липсата на надлежна сигнализация на пътя, ищецът не е могъл да възприеме
13
препятствието на пътя и да реагира своевременно.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите
сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято
доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението
му по закон, а надлежни доказателства в тази насока не са ангажирани. Показанията на
св. П. П. се опровергават от показанията на свидетелите И., Б. и А.. Още повече, че
самият свидетел П. не заявява категорично, че на процесната дата – 13.04.2021 г. е бил
на този участък и лично е възприел поставените на място знаци. Действително, същият
подробно изяснява какви е следвало да бъдат те, как е следвало да бъдат поставени,
както и че такива са били налични в началото и в края на ремонта. Другите трима
свидетели обаче - И., Б. и А. възпроизвеждат своите преки впечатления от деня на
инцидента, като и тримата заявяват че процесният участък не е бил надлежно
обозначен като участък в ремонт. Неоснователни са възраженията на процесуалния
представител на ответника, че тези свидетелски показания не следва да бъдат ценени,
тъй като били заинтересовани. Съдът отчита възможната заинтересованост на св. Б., но
кредитира изцяло изнесеното от нея, доколкото то се потвърждава изцяло от
показанията на св. И. и св. А. – полицейският служител, посетил местопроизшествието,
по отношение на когото нито се твърди, нито пък са налице някакви данни за възможна
заинтересованост от изхода на спора. Показанията и на тримата са еднопосочни, и
тримата са били на мястото на инцидента на 13.04.2021 г. и поради това съдът им дава
вяра. От тях се установява несъмнено бездействие от страна на АПИ – към датата на
настъпване на процесното ПТП на процесния участък да е била реално, а не само по
документи създадена организация на движението и поставена сигнализация, указваща
на водачите извършването на ремонтна дейност, наличието на неизправности на пътя,
като по този начин ги предупреждава за възможни инциденти, както и да е бил
поставен знак, ограничаващ скоростта на движение.
Анализирайки събраните по делото доказателства - писмени и гласни, както и
заключението на САТЕ И СМЕ, съдът намира, че по делото безспорно е установено
наличието на причинно-следствената връзка между противоправното деяние и
нанесените неимуществени и имуществени вреди на ищеца. Установената в чл. 45, ал.
2 ЗЗД презумпция не е оборена.
Изводът, който следва да се направи от всичко изложено е, че ответната страна на
основание чл. 49 ЗЗД е отговорна за вредите, причинени на ищеца, вследствие
бездействието на лицата, на които от страна на АПИ е възложено да осъществяват
дейностите по ремонта на процесния участък, в т. ч. поставянето и поддържането на
сигнализация в съответствие с ВОБД. В случая са налице предпоставките за
отговорността на ответната страна, а именно: наличие на противоправно поведение по
повод работа /в случая бездействие за изпълнение на задължения, произтичащи от
14
закона – чл. 19 ЗП/; възлагане изпълнението на работа от ответната страна на третото
лице помагач - „ИСА 2000“ ЕООД по договора за обществена поръчка; наличие на
претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на служителите на
изпълнителя. Затова предявените искове е явяват доказани по основание и следва да
бъде ангажирана обективната безвиновна гаранционна отговорност на ответника.
Изведеният извод за основателност на исковете налага да бъде разгледано и
въведеното от страна на ответника възражение за съпричиняване.При
съпричиняването приносът на увредения трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т. 7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.;
Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о. и др. Такъв принос в
настоящия случай не се установява, поради което и възражението за съпричиняване е
неоснователно. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно
от заявилата го страна, т. е. да е доказано по един категоричен и безспорен начин
/Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не
бе проведено. От страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства, че
ищецът е допринесъл за болките и страданията си, отказвайки да бъде хоспитализиран
непосредствено след ПТП. Недоказано е и направеното от ответника възражение, че
вина за ПТП има и ищецът, поради това че се движил с превишена скорост, респ. че не
успял своевременно да спре преди дупката или с няккава маневра да я избегне.
Простият факт, че водачът не е успял да избегне необезопасената и несигнализирана
неравност на пътното платно не е достатъчен да се направи извода, че той не е
изпълнил задължението си по чл. 20 ЗДвП да се движи със скорост, съобразена с
пътните условия и със състоянието на пътя, защото задълженията за водача по чл. 20
ЗДвП предполагат движение по път в изправно състояние или най-малкото наличие на
сигнализация за неравности или препятствия по пътя, а в случая не се установи да е
имало такава. Обратното, по делото категорично се установи, че преди процесния
участък не е имало забранителни или предупредителни пътни знаци, което да повиши
вниманието на водача за евентуална възможност за възникване на опасност за
движението.
При липсата на обективни данни за скоростта на движение на управлявания от
ищеца мотоциклет при настъпване на ПТП, не може да се направи извод, че той се е
движел със скорост над допустимата в този участък от пътя от 50 км/ч. При липсата на
предупредителни знаци за провеждания ремонт на пътя при управление на МПС, дори
със скорост в рамките на допустимата, водачът не би могъл своевременно да
възприеме пътната опасност и да съобрази поведението си с нея, както е посочило
15
вещото лице по приетета САТЕ. Това налага извода за неоснователност на заявеното от
ответната страна възражение за съпричиняване от ищеца.
При определяне на размера на обезщетението в конкретния случай съдът
съобразява следните релевантни обстоятелства, безспорно установени от събраните в
хода на производството гласни доказателства и специални знания.
От получените вследствие процесното ПТП увреждания пострадалият е търпял
интензивни болки и страдания, както непосредствено при и след инцидента, така и в
продължителен период от време след него във връзка с последвалите оперативни
интервенции, лечение и продължителни рехабилитационни процедури. Отчита се, че и
към момента не е настъпило пълно функционално възстановяване на дясната лакетна
става, като е налице дефицит в крайните степени на движение. С оглед механизма на
ПТП, последвалото лечение с бавно възстановяване, невъзможността да се обгрижва
сам в продължителен период от време и безпомощността и зависимостта му от
грижите на близките му дори за най-елементарни неща в ежедневието, той е изживял
сериозен стрес, изпитвал е несигурност и притеснения за бъдещето, поради което е
станал нервен, раздразнителен. Инцидентът е довел до промяна на начина му на живот,
защото се е отразил на възможността му да води пълноценен личен и социален живот,
като в тази връзка се съобразява и възрастта му - 49 г. към датата на инцидента,, т. е.
касае се за човек в активна работоспобна възраст, който е бил възпрепятстван да се
грижи за прехраната на семейството си.
Като отчита общественият критерий за справедливост, съществуващите в страната
обществено - икономически условия на живот, съдебната практика по аналогични
случаи, като взема предвид и житейски оправданото, както и обстоятелството, че
установената в чл. 52 ЗЗД свобода за преценка на съда не е безгранична, съдът намира
че справедливият размер на дължимото обезщетение е в размер на 30 000 лв., поради
което тази претенция се явява основателна в пълния й предявен размер.
Претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществените вреди е в размер на
331,60 лв. - за лекарства и медицински консумативи, като за възстановяване на тези
разходи по делото с исковата молба са представени и приети от съда писмени
доказателства, обосноваващи нейната основателност в пълния й заявен размер
Основателността на главните претенции обуславят основателността и на
акцесорните по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът претендира законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 13.04.2021 г., а върху
обезщетението за имуществени вреди от 08.10.2021 г., когато е сторен последният
разход.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
16
ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 50 лв. за платена
държ. такса по иска за имуществени вреди, а в полза пълномощника на ищеца следва
да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на исковете. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото се
определя от съда в размер на 1430,00 лв. по иска за неимуществените и на 300 лв. по
иска за имуществените вреди. Или общо ответникът следва да заплати ва адв. С. М.
сумата в размер на 1730 лв.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е освободен от внасяне на държавна такса
по иска за неимуществени вреди и от разноски. С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер на 1200 лв. за държавна
такса и 638,60 лв. за назначените експертизи.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище гр.
София, чрез ОПУ Русе, ул. „Отец Паисий“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. Б., ЕГН
********** от с. Тетово, обл. Русе, ул. „Странджа“ № 11 на основание чл. 49 ЗЗД
СУМАТА от 30 000 лв. - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
– болки и страдания, вследствие на ПТП от 13.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
СУМАТА от 331,60 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021 г. до окончателното плащане,
както и 50 лв. разноски.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище гр.
София, чрез ОПУ Русе, ул. „Отец Паисий“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. М. АК
Русе, с адрес на кантората: гр. Русе, ул. „Александровска“ № 10, вх. 1, ет. 1, като
пълномощник на Б. И. Б., ЕГН ********** СУМАТА от 1730 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на
основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище гр.
София, чрез ОПУ Русе, ул. „Отец Паисий“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе, сумата в размер на 1838,60 лв. на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника
„ИСА 2000“ ЕООД, ЕИК *********.
17
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
18