№ 12412
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110154220 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. З. А., чрез адв. К. К., срещу
„Прайсуотърхаус Купърс България“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „експерт, програми и
проекти“, ниво в йерархията „старши консултант“, отдел „Правни и данъчни услуги“ в
ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 8180 лева, представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 04.08.2023 г. до
03.10.2023 г., при месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 4090 лева, като
предмет на настоящото производство е и направено от ответното дружество възражение за
прихващане на вземането на ищцата за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ с
негово насрещно вземане за изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1
КТ в общ размер на 16360 лева до размера на по-малкото.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № 11/
18.06.2021 г., по силата на който ищцата приела да изпълнява длъжността „експерт,
програми и проекти“, ниво в йерархията „старши сътрудник“, отдел „Правни и данъчни
услуги“ в ответното дружество. На 03.08.2023 г. на ищцата била връчена заповед за
прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата от същата дата. Оспорва
уволнението като незаконно, тъй като заповедта на работодателя не съдържала всички
необходими реквизити и били допуснати процесуални нарушения при нейното издаване.
Освен това не било осъществено материалноправното основание за прекратяване на
1
трудовото правоотношение, посочено в нея – липсвало решение на работодателя за
съкращаване на щата и такова не било извършено реално и то преди уволнението на ищцата.
Въпреки че в случая подборът бил част от правото на уволнение, такъв не бил извършван.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Прайсуотърхаус
Купърс България“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез адв. М. Б.-М.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани. Изразява становище, че трудовият договор на ищцата бил
прекратен при спазване на всички законови изисквания за прилагане на основанието
съкращаване на щата. В тази връзка твърди, че на 25.07.2023 г. работодателят взел решение
за изменение на щатното си разписание, като бъде съкратена една от двете щатни бройки за
длъжността „експерт, програми и проекти“. И към настоящия момент ответното дружество
имало един единствен служител на тази длъжност, поради което съкращаването на щата
било реално. Освен това бил извършен подбор между всички служители, заемащи същата и
сходна длъжност, в хода на който били оценени трудовото представяне и професионалните
качества на трима служители, сред които била и ищцата. Тъй като Б. А. получила най-нисък
резултат, комисията, провела подбора, предложила на работодателя да бъде прекратен
именно нейният трудов договор. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. В условията на евентуалност прави възражение за
прихващане на вземането на ищцата по чл. 225 КТ с насрещно вземане на ответника за
изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ в общ размер на 16360
лева до размера на по-малкото. Претендира направените по делото разноски, включително
за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата Б. З. А., редовно призована, се явява лично и с адв. К..
Процесуалният представител поддържа исковата молба и депозираните уточнителни молби.
В хода на устните състезания изразява становище, че основателността на предявените
искове била безспорно установена по делото, поради което моли съда да ги уважи.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. Депозира писмена защита, в която развива допълнителни доводи и
съображения в подкрепа на направените оспорвания.
В съдебно заседание ответникът „Прайсуотърхаус Купърс България“ ЕООД, редовно
призован, се представлява от адв. К.. Процесуалният представител поддържа депозирания
отговор и оспорва исковата молба в цялост. В хода на устните състезания адв. Б.
потвърждава становището, изразено в отговора, че уволнението било извършено напълно
законосъобразно след проведен подбор съгласно изискванията на Кодекса на труда.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Представя писмена защита, в която мотивира подробни аргументи в подкрепа на заетата
2
позиция.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че през процесния период между тях съществувало
валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 11/18.06.2021
г., със сключването на който ищцата приела да изпълнява длъжността „експерт, програми и
проекти“, ниво в йерархията „старши консултант“, отдел „Правни и данъчни услуги“ в
ответното дружество, с основни задължения, описани в длъжностната характеристика, и в
съответствие с вътрешните правила, установени от работодателя. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал.
2 от трудовия договор брутното трудово възнаграждение на ищцата било в размер на 4090
лева и включвало основно трудово възнаграждение в размер на 3902,67 лева и
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на
187,33 лева. Видно от отбелязване в трудовия договор, служителят декларирал, че е получил
от работодателя указания за реда и начина на изпълнение на трудовите си задължения и
упражняване на трудовите права и че е запознат с длъжностната характеристика за
заеманата от него длъжност. Ищцата постъпила на работа в ответното дружество на
01.07.2021 г.
От представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „експерт,
програми и проекти“, ниво в йерархията „старши консултант“ се установява, че същата се
намирала в организационна структура „Данъчни услуги“, звено „Европейски проекти“ на
ответното дружество. Служителят на тази длъжност докладвал на: Старши
мениджър/Директор/Партньор. Основните задължения и отговорности на ищцата били
следните: идентифицира потенциални пазари и пазарни проучвания на клиентите; търси
нови ангажименти; разширява и поддържа взаимоотношенията с клиентите; непрекъснато
генерира нова работа със съществуващите си клиенти; винаги се грижи да се запознае с
целите, нуждите и изискванията на клиента; отговаря за съдържанието на офертите;
подготвя договорите във вид готови за изпълнение; провежда организация, управление и
оценка на проекти и проследява техния напредък; докладва на ръководството резултатите от
проекта и препоръчва промени в операциите и финансовите дейности. Видно от отбелязване
в длъжностната характеристика, ищцата била запозната с нейното съдържание на 23.03.2023
г., което обстоятелство било удостоверено с подписите на двама свидетели. От приложен
към исковата молба имейл се установява, че длъжностната характеристика била изпратена
на служителя по електронен път на 21.03.2023 г.
Видно от протокол за решения на управителя на ответното дружество – Б.Н., на
25.07.2023 г. същият приел следните решения от името и за сметка на дружеството. С
Решение № 1 били изменени щатното разписание, организационната структура и
структурата на организация на персонала на дружеството, като считано от деня, следващ
вземането на решението, била съкратена една от съществуващите две щатни бройки за
длъжността „експерт, програми и проекти“ в отдел „Данъчни услуги“, звено „Европейски
3
проекти“. Във връзка с така взетото решение били приети ново щатно разписание и нова
организационна структура на дружеството. С Решение № 2 било разпоредено да бъде
извършен подбор измежду всички служители, заемащи съкращаваната длъжност – Б. А. и
В.Х., както и сходни на нея, като длъжността „ръководител звено“, заемана от Ц. М.. Била
определена комисия по подбора в следния състав: Б.Н. на длъжност Партньор, отдел
„Сделки“, Н.И. на длъжност Партньор, отдел „Правни и данъчни услуги“ и К.Д. на длъжност
Мениджър „Човешки ресурси“. Комисията по подбор следвало да оцени работниците и
служителите по два основни критерия, а именно: професионална квалификация, включваща
образованието, знанията и уменията съобразно изискванията за длъжността, и ниво на
изпълнение на работата, включващо срочното, количествено и качествено изпълнение на
възложените задачи. За тази цел работодателят определил методология за оценяване на
работниците и служителите, представляваща Приложение № 3 към решението. Съгласно
Решение № 3 след извършване на подбора следвало да бъдат предприети изискуемите от
закона действия за прекратяване на трудовия договор със служителя, който е получил най-
ниска оценка от Комисията по подбор.
Към протокола за взетите решения било приложено съществуващото щатно разписание
на длъжностите в „Прайсуотърхаус Купърс България“ ЕООД, утвърдено със Заповед № 2/
01.03.2023 г., в сила от 01.03.2023 г., в което били предвидени 2 щатни бройки за
длъжността „експерт, програми и проекти“ в Данъчен отдел, звено „Европейски проекти“,
както и новото щатно разписание, утвърдено със Заповед № 4/25.07.2023 г., в сила от
26.07.2023 г., видно от което щатните бройки за същата длъжност били намалени на 1.
По делото е представена и Методология за подбор на служителите на ответното
дружество съгласно чл. 329 КТ от 25.07.2023 г., в която били утвърдени три показателя по
критерия „професионална квалификация“ и девет показателя по критерия „ниво на
изпълнение на работата“. Оценяването на служителите по всеки критерий се извършвало с
точки по скала от 0 до 5.
От протокол на Комисията за подбор се установява, че на 28.07.2023 г. бил извършен
подбор между тримата служители, изпълняващи сходни функции, по утвърдената от
управителя на ответното дружество методология и било извършено класиране по брой
получени точки. Последното било обективирано в писмена таблица, от която е видно, че Ц.
Б. М. получила най-голям брой точки – 33. На второ място бил класиран В.Р.Х. с 24 т., а Б.
З. А. получила най-малък брой точки – 12, поради което била класирана на трето място. При
оценяването били взети предвид годишните отчети за представянето на всеки от тримата
служители през периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г., които са представени по делото,
както и доклад на прекия им ръководител – Н.И., от 27.07.2023 г., съдържащ подробна
информация за представянето на всеки от тримата служители по отделните показатели от
критерия „ниво на изпълнение на работата“, който също е приложен към отговора на
исковата молба. Въз основа на проведения подбор и на база получения индивидуален общ
брой точки, Комисията за подбор предложила на работодателя да бъде прекратено
трудовото правоотношение с ищцата, която получила най-нисък резултат.
4
Не се спори между страните, че на 03.08.2023 г. работодателят връчил на ищцата
заповед от същата дата за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от 04.08.2023 г. На служителя
следвало да бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие.
Видно от декларация от същата дата – 03.08.2023 г., ищцата декларирала, че към този
момент не е налице никое от обстоятелствата по чл. 333 КТ.
Не е спорно и обстоятелството, че брутното месечно трудово възнаграждение на
ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението било в размер на 4090 лева,
поради което посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от
доказване.
Видно от трудов договор № 01 от 08.09.2023 г. и справка-данни за осигуряването по
ЕГН за периода от 01.08.2023 г. до 29.02.2024 г., издадена от ТД на НАП – София, след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните Б. А. постъпила на работа при
друг работодател – „З и С Инженер Консулт“ ООД на 08.09.2023 г. с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 780 лева. Трудовият договор с новия работодател бил
прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 11.01.2024 г.
По делото са представени следните писмени доказателства, установяващи
професионалната квалификация на ищцата към момента на уволнението – сертификат №
1281/2021 г. за участие в онлайн курс за следдипломна квалификация „ESG Академия“;
сертификат от 26.11.2021 г. за завършено обучение по MS Excel; удостоверение от
07.06.2011 г., издадено от Университета в Маастрихт, за присъждане на степен Магистър по
европейско право, изучавано в Европейски правен факултет; диплома за висше образование
на образователно-квалификационна степен магистър по специалност „Международни
отношения“, издадена от Софийски университет „Св. Климент Охридски“; удостоверение от
28.02.2011 г., издадено от началник на отдел „Стажове“, за това, че ищцата е работила в
Европейската комисия през периода от 01.10.2010 г. до 28.02.2011 г. като стажант;
граждански договор от 24.11.2016 г., с който било възложено на ищцата, в качеството си на
външен оценител с право на глас, да участва в процедурата за оценка на проектни
предложения/формуляри, подадени по процедура за подбор „Енергийна ефективност за
малките и средните предприятия“, като извършва оценки на проектните предложения;
трудов договор № ЛС-41/15.08.2013 г. и трудов договор № ЛС-37/20.02.2014 г., по силата на
които ищцата приела да изпълнява длъжността „експерт“ в Дирекция „Европейска
интеграция и европейски проекти“ при БТПП.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищцата е разпитана свидетелката Ц. Б. М., а по искане на ответника – свидетелите К.И.Д.Р.
и Н.Х.И.. И тримата са служители на ответното дружество и към настоящия момент, като Ц.
М. била ръководител на звеното, в което работила ищцата, а К.Д.-Р. и Н.И. участвали в
Комисията за подбор. Свидетелката Д. потвърждава, че в отдел „Човешки ресурси“, чийто
ръководител била тя, получили сигнал от ищцата, че не си намирала длъжностната
характеристика. Затова свидетелката направила втори опит да й я връчи, като организирала
5
среща в офиса на дружеството, но Б. А. отказала да я подпише. Свидетелката Д. запознала
ищцата със съдържанието на документа, като повикала двама свидетели, които да
удостоверят посоченото обстоятелство. Освен това длъжностната характеристика била
изпратена на ищцата по електронен път. От думите на К.Д.-Р. се установява, че
получаването на длъжностната характеристика от служителя при постъпване на работа се
удостоверявало с подпис в трудовия договор на съответното място. Съдът кредитира
показанията на свидетелката като обективни, последователни, подробни и логични.
От показанията на свидетеля Н.И. се установява, че същият имал поглед върху
работата на ищцата, тъй като от 2019 г. бил ръководител на отдела, който се занимавал със
съдействие на клиенти за кандидатстване по европейски проекти. В това си качество И.
преглеждал последен това, което се подавало като документи, и ръководел контактите с
клиентите. Свидетелят потвърждава, че преди да бъде прекратено трудовото
правоотношение на ищцата бил извършен подбор по два критерия – професионална
квалификация на кандидатите и тяхното представяне в работата съгласно заложеното в
утвърдената от управителя на дружеството методологията. Н.И. е категоричен, че
поставените оценки отговаряли на предварително зададените критерий и на обективното
представяне на служителите. По отношение на критерия за квалификацията от думите на
свидетеля се установява, че била взета предвид наличната към този момент в дружеството
информация за образованието и квалификациите на ищцата. Тъй като Б. А. била с най-нисък
резултат, бил прекратен именно нейният трудов договор.
Съдът намира, че показанията на свидетеля И. не се опровергават и не си противоречат
с казаното от свидетелката Ц. М. относно това как ищцата действително се е справяла с
работата. И това е така, защото Н.И. е бил ръководител на Данъчния отдел, част от който
било звеното „Европейски проекти“, още от 2019 г. и бил запознат с работата на ищцата от
постъпването й в ответното дружество на 01.07.2021 г. А свидетелката М. работила с
ищцата само около два месеца преди последната да бъде уволнена. Именно като нов
служител Ц. М. била изключена от процедурата по годишното оценяване, но дала оценка на
двамата служители от своя екип – Б. А. и В.Х.. От думите й се установява, че оценката за
ищцата била положителна, т.е. че се справяла със задълженията си. Същото мнение
споделила и с Н.И., което се базирало на двата месеца съвместна работа с Б. А.. В същото
време обаче свидетелката не можа да заяви, че ищцата проявявала активност по развитието
на бизнеса. М. потвърждава, че по Норвежкия финансов механизъм и тримата от екипа
имали опит, но по отношение на ESG стандартите не й било известно друг, освен ищцата да
е имал допълнителна квалификация. Свидетелката заяви, че не знае кой конкретно
отговарял за съдържанието на офертите, тъй като работата била екипна.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като обективни, последователни,
подробни и логични. Обстоятелството, че и към настоящия момент Ц. М. и Н.И. са в
трудови правоотношения с ответното дружество, не е основание само по себе си за
дискредитиране на техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели,
които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с
6
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. Думите на свидетелите не си противоречат взаимно и по никакъв начин
не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.
Обстоятелството, че Ц. М. и Н.И. са работили в ответното дружество заедно с Б. А. им е
дало възможност да придобият преки впечатления както от начина, по който ищцата е
изпълнявала трудовите си функции, така и от всички обстоятелства около извършването на
подбора, като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсват способността и
желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията
си.
Допусната е по искане на ищцата съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено въз основа на
приетите по делото доказателства и предоставени от ответника разплащателни фишове. От
заключението се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за
периода от 04.08.2023 г. до 08.09.2023 г. възлизало на 4468,16 лева, а разликата между
брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила при ответника, и това, което е
получила при новия работодател за периода от 08.09.2023 г. до 03.10.2023 г., била в размер
на 2843,76 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и
не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в
исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и
предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за
признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички
факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя.
Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не
може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в
исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се
приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може
да се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ
Г.О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в
7
последното решения).
В настоящия случай уволнението на ищцата е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Това основание е безвиновно и в тази
хипотеза законодателят не е въвел изискване за допълнително мотивиране на заповедта, за
разлика например от налагането на дисциплинарно наказание, за което съгласно чл. 195, ал.
1 КТ е необходима мотивирана заповед. В случая по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е достатъчно
цифрово или текстово да е посочено основанието за уволнение. Други мотиви не са
необходими (вж. Решение № 255 от 11.02.2015 г. по гр. д. № 194/2014 г., ІV Г.О., ВКС) . В
оспорената заповед това изискване е спазено, поради което направеното от ищцата
възражение, че актът на работодателя не съдържал всички законови реквизити, не може да
бъде уважено. Що се отнася до мотивите за промяна в щата в съдебната практика се приема,
че това е въпрос на работодателска целесъобразност. Причините да се прибегне до
съкращаване на щата, неговата обоснованост, правилност, необходимост, колко често се
прибягва до това основание и какъв е интересът на работодателя от него са все въпроси от
компетентността единствено на работодателя и не подлежат на съдебен контрол. Не е
необходимо работодателят да мотивира решението си за съкращаване на щата, а и тези
мотиви не влияят на извода за осъществен фактически състав по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (вж.
Решение № 479 от 23.01.2013 г. по гр. д. № 82/2012 г., ІV Г.О., ВКС, Определение № 27 от
13.01.2020 г. по гр. д. № 2245/2019 г., ІІІ Г.О., ВКС и цитираната в същото съдебна
практика).
Неоснователно е оспорването, направено в молбата на ищцата от 26.01.2024 г., че
процедурата по подбор била опорочена, тъй като декларацията за наличие на закрила по чл.
333 КТ била връчена заедно със заповедта за уволнение. Съгласно чл. 333, ал. 7 КТ
закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.
Следователно, именно връчването на заповедта за уволнение е релевантният момент, към
който следва да се преценява дали служителят е декларирал пред работодателя си наличието
или липсата на някое от обстоятелствата по чл. 333 КТ. Подаването на декларация преди или
след този момент е неотносимо. В настоящия случай се установява, че декларацията за
обстоятелствата по чл. 333, ал. 1 КТ е представена пред работодателя заедно с връчването на
заповедта за уволнение, поради което това законово изискване е спазено. Липсата на
твърдения от страна на ищцата за наличие на закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, както и липсата
на допуснати пороци в самата уволнителна заповед обуславят разглеждане на спора по
същество.
Съгласно трайно установената съдебна практика „щатът на предприятието“ е списъкът
на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно
организацията на труда по трудови функции и длъжности. За да е налице основание за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, е необходимо
и достатъчно да има реално съкращаване в щата, което да е налице към момента на
уволнението и да е извършено по съответния ред и от орган, който има право да извършва
такива промени. За да има действително, а не фиктивно съкращаване в щата, трябва или
8
щатните бройки, предвидени за определена длъжност, да бъдат намалени, съответно изцяло
заличени, или да е създадена нова длъжност, изцяло или отчасти различна от заличената, т.е.
да има реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното
разписание. Във втората хипотеза на съкращение в щата попадат както случаите, когато
трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на тяхно място са
възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария
щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностна характеристика на
съкратената длъжност. Така например, възможно е трудовите функции да са разпределени за
изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите
задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или
на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и
задължения. Следователно, за да се прецени дали с новия щат има реално съкращаване чрез
промяна на трудовите функции и задължения, трябва да се съпоставят същностните
характеристики на длъжностите по новия и по стария щат. Във всички случаи, когато
липсва пълно съвпадение, е налице съкращаване в щата, независимо дали едновременно с
промените в трудовите функции има и намаляване на бройките по щат (вж. Решение № 28
от 10.05.2012 г. по гр. д. № 407/2012 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 479 от 23.01.2013 г. по гр.
д. № 82/2012 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 184 от 02.06.2011 г. по гр. д. № 803/2010 г., ІV
Г.О., ВКС, Решение № 275 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 1369/2010 г., ІV Г.О., ВКС).
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът установи по безспорен начин
реалното съкращаване на една щатна бройка за длъжността „експерт, програми и проекти“ в
звено „Европейски проекти“ от отдел „Правни и данъчни услуги“ в дружеството. Този извод
се налага от една страна от заличаването на щатната бройка за длъжността от щатното
разписание на „Прайсуотърхаус Купърс България“ ЕООД. Изявлението на работодателя за
съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата. Затова е предмет на
установяване в съдебните производства по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ. Щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание
след промените. Затова този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да
съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата (вж. Решение № 296 от
27.06.2012 г. по гр. д. № 1712/2011 г., ІV Г.О., ВКС) . В настоящия случай беше доказано
както взетото от работодателя решение за премахване на една щатна бройка за длъжността
„експерт, програми и проекти“, обективирано в протокол за решения от 25.07.2023 г., така и
отразяването на тази воля в новото щатно разписание на ответника. Решението за
съкращаване на щата е било взето от компетентен орган и е намерило съответното
отражение в щатното разписание. Следователно, направеното от ищцата възражение
относно липсата на валидно взето решение за това е неоснователно.
На следващо място, съкращаването на щата е реално, а не фиктивно и защото
ответникът доказа, че е премахнал една от двете щатните бройки за длъжността, заемана от
ищцата. В исковата молба ищцата е възразила, че съкращаването на щата било фиктивно, а в
писмените бележки това възражение е доразвито с твърдението, че реално била извършена
9
замяна на един дългогодишен служител (ищцата) с нов (Ц. М.) по незаконен начин. При
сравнение на двете щатни разписания се установява, че както в старото, така и в новото
съществува една щатна бройка за длъжността „Ръководител звено „Европейски проекти“.
Извън този щат първоначално били предвидени две щатни бройки за длъжността „експерт,
програми и проекти“, а след изменението – само една. При тези данни няма основание да се
приемат твърденията на ищцата, че свидетелката Ц. М. заменила ищцата, поради което
съкращаването на щата било фиктивно. Въпреки че при сравнение на длъжностните
характеристики на тримата служители, участвали в подбора, съдът констатира тяхната
пълна идентичност по отношение на задължения, отговорности и права, безспорно се
установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, че Ц. М. е била ръководител на звено „Европейски проекти“, като на нейно пряко
подчинение били двамата служители, заемащи длъжността „експерт, програми и проекти“ в
това звено. Посоченото обстоятелство не се оспорва от ищцата. В съдебната практика се
приема, че преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството
на възложената работа и от свойствените задължения за длъжността. Изводът за
идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от
механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща
длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя, може да има различни
трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да
съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното й
място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията на
предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите
задължения следва да се изхожда от естеството на работата и от свойствените задължения за
длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и
естеството на възложената работа за длъжността (вж. Решение № 108 от 09.07.2018 г. по гр.
д. № 4341/2017 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 249 от 17.06.2015 г. по гр. д. № 294/2015 г., ІV г.
о., ВКС). При съобразяване на цитираната съдебна практика и с оглед установените по
делото ръководни функции на свидетелката Ц. М. следва да бъде прието, че няма пълна
идентичност между трудовите задължения на ищцата и тези на нейния пряк ръководител.
По делото не беше установена твърдяната от ищцата връзка между назначаването на Ц. М. и
уволнението на Б. А., поради което възражението за фиктивно съкращаване на щата се явява
неоснователно.
Най-ранният момент, към който може да бъде прекратено трудовото правоотношение
със заемащите съкратените щатове служители, е последният работен ден на действието на
старото щатно разписание, за да може в първия ден на действието на новото щатно
разписание работодателят да остане обвързан само с тези работници и служители, за които
има предвиден щат. Разбира се, няма пречка трудовото правоотношение да бъде прекратено
и по-късно – след като е започнало действието на новото щатно разписание (вж. Решение №
379 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 944/2011 г., ІV Г.О.) . В настоящия случай работодателят е
предприел действия по прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, чийто щат е
бил съкратен, няколко дни след влизане в сила на новото щатно разписание и след
10
приключване на процедурата по извършване на подбор.
Другата група възражения на ищцата касаят извършването на подбор преди
прекратяване на трудовото й правоотношение – дали такъв е извършен реално, компетентни
ли са били членовете на назначената от работодателя комисия за подбор и правилно ли са
отчетени образованието и квалификацията на ищцата при оценяване на участвалите в
подбора служители. В задължителната съдебна практика се приема, че при съкращаване на
една или няколко от съществуващите в щата еднородни длъжности (трудови функции)
прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи
съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор, който става част от
правото на уволнение. При задължителност на подбора работодателят преценява какъв да
бъде обсегът на същия – между работниците и служителите, чиито длъжности се
съкращават, или в по-широк кръг чрез включването и на работници и служители, заемащи
близки или сходни длъжности. Правото на подбор е субективно материално право, което се
характеризира още като преобразуващо право и може да се упражнява единствено в
границите, установени в закона, т.е. по законосъобразност. В основата му е преценката на
критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа (качество на
работата). Като субективно право упражняването на подбора е насочено към определена от
законодателя цел – да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно
посочени резултати – да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре. Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на
закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ, които
независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими
към нормативно регламентираните критерии. Правото на уволнение подлежи на съдебен
контрол, както и правото на подбор като част от него. Съдебният контрол за точното
прилагане на закона обхваща проверка на приетите от работодателя оценки съгласно
критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. Но проверката се извършва само и доколкото тези оценки са
оспорени от работника или служителя. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни
признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по
ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка на работата на
всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на
законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение – и приемане на решение по
основния въпрос кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-
добре. Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. За да
направи оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената трудова
функция, работодателят трябва да получи информация по приетите показатели за
конкретната длъжност от непосредствения ръководител на работника или служителя или от
назначена комисия от специалисти в съответната производствена или служебна сфера. При
упражняване правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е
субективна. Това е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на
приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните
11
качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора
информация. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява
писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността
на отразените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване от работодателя чрез разпит
на свидетели или прилагането на други доказателствени средства с оглед установяване на
действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е
въпрос на работодателска преценка (вж. Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, ВКС).
Преди всичко следва да бъде посочено, че няма нормативно предвидено задължение за
работодателя предварително да известява работниците и служителите, участващи в подбора,
че такава процедура е започнала, както и за критериите, по които същите ще бъдат
оценявани. В закона не са установени нито ред, нито форма за извършване на подбора,
които зависят изцяло от преценката на работодателя. Времето и начинът на извършване на
подбор могат да бъдат доказвани с всички доказателствени средства. Направените в тази
насока възражения в исковата молба са неоснователни.
На следващо място, от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства безспорно беше установено, че подбор е бил извършен и то преди
връчване на ищцата на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. В своите
допълнителни молби, депозирани след получаването на отговора на исковата молба, ищцата
е оспорила извършения подбор с две основни групи възражения – относно компетентността
на членовете на комисията да оценяват служителите, включени в подбора, и относно
критериите за професионална квалификация – с твърдението, че били твърде занижени, и в
тази връзка дали дадената от комисията за подбор оценка отразявала реалните
професионални качества на ищцата.
По отношение на членовете на комисията по подбора следва да бъде посочено
следното. Действително, работодателят може, но не е длъжен да назначи комисия, която да
го подпомогне при извършването на подбора. Ако е назначил комисия, той не е длъжен да се
съобрази с нейното становище. Волеизявлението на работодателя за назначаване на комисия
може да бъде оттеглено, като това волеизявление, както и волеизявлението за назначаване
на комисия, не подлежат на контрол. Работодателят може да се намесва в работата на
комисията, защото дали ще има такава зависи единствено от самия него. Намесата на
работодателя в работата на комисията по подбора също не подлежи на контрол и сама по
себе си не опорочава подбора. Затова, ако при извършването на подбора няма други
нарушения, работата на комисията и начинът на документирането й са без значение за
законността на уволнението. Работодателят може да извърши подбора и лично,
съобразявайки информация, събрана от прекия ръководител, от колеги или служители от
звеното, управлявано от включения в подбора ръководител и др. Когато изпълняваната
длъжност е свързана с ръководни функции или работа в екип, то умението за изпълнението
й може да бъде преценявано и при съобразяване мнението на управлявания екип (вж.
Решение № 254 от 05.02.2021 г. по гр. д. № 1172/2020 г., IV г. о., ВКС, Решение № 109 от
12
21.05.2013 г. по гр. д. № 1756/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 491 от 03.01.2013 г. по гр. д.
№ 1451/2011 г., ІV Г.О., ВКС).
В настоящия случай комисията по подбор включва следните лица – Б.Н. на длъжност
Партньор, отдел „Сделки“, Н.И. на длъжност Партньор, отдел „Правни и данъчни услуги“ и
К.Д. на длъжност Мениджър „Човешки ресурси“. Въпреки че въпросът за дейността на
назначената от работодателя комисия по подбор и персоналният й състав е въпрос на
работодателска преценка, която не подлежи на съдебен контрол, за пълнота на изложението
следва да бъде посочено следното. Б.Н. е не просто служител от друг отдел, както се твърди
в молбата на ищцата от 07.02.2024 г., а управител на ответното дружество и компетентният
да извърши подбора орган. Свидетелят Н.И. заема длъжността ръководител на целия
Данъчен отдел, част от който е звеното „Европейски проекти“, и като такъв се явява пряк
ръководител и на тримата служители, участвали в подбора. Правно ирелевантни са
коментарите на ищцата по отношение на компетентността, подготовката, опита и
познанията на свидетеля И., след като работодателят му е гласувал доверие и го е назначил
на тази длъжност – преценка, която не подлежи на контрол нито от останалите служители на
ответното дружество, нито от съда. Участието на ръководителя на отдел „Човешки ресурси“
е обяснимо с оглед обстоятелството, че част от функциите на комисията включват събиране
и обобщаване на необходимата за подбора информация, включително тази, която се съдържа
в трудовите досиета на служителите. А както беше посочено по-горе, дали свидетелката Ц.
М. като ръководител на звеното, в което е работила ищцата, е трябвало или не да бъде
включена в комисията, извършваща подбора, е въпрос изцяло от компетентността на
работодателя. С оглед обстоятелството, че същата е работила само два месеца с ищцата,
преди последната да бъде уволнена, работодателят не я включил при извършването на
подбора, както и при извършване на годишното оценяване на служителите. Направените в
тази насока възражения от ищцата не може да бъдат споделени.
По отношение на втората група възражения, касаещи въведените от работодателя
показатели относно критерия професионална квалификация и в тази връзка – били ли са
преценени реалните професионални качества на ищцата, следва да бъде посочено следното.
Работодателят има право да прецени на базата на конкретни факти нивото и качеството на
изпълнение на работата от страна на работника или служителя. Той разполага с правото да
въвежда конкретни критерии за подбор във връзка с особеностите на работата и
спецификата на трудовите функции на длъжността, стига те да са съобразени с императивно
установените в чл. 329, ал. 1 КТ критерии – квалификация и ниво на изпълнение на
работата. Оценката по тези два показателя е комплексна, като подборът включва още и
съпоставяне по приетите показатели на всеки участник в подбора. Законодателят е посочил
общо критериите за оценка, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната
тежест. За извършването на някои дейности квалификацията на работника може да има
решаващо значение, а за извършването на други да е почти без значение. Преценката по
какви критерии да бъде извършен подборът с оглед спецификата на работата е от
компетентност на работодателя и не подлежи на съдебен контрол, освен в случаите на
13
въведен довод за злоупотреба с право. Съдът може да проверява само обективното
съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните
качества на работника. (вж. Решение № 109 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 1756/2011 г., ІV Г.
О., ВКС и цитираната в същото съдебна практика). Следователно, съдът проверява
извършен ли е подбор, включени ли са в подбора всички необходими участници, приложени
ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на
действителни качества на работника. Подборът следва да бъде извършен по начин, по който
от една страна изискванията на работодателя относно качеството на работата и равнището
на необходимата за изпълнението й квалификация да бъдат ясни за работника или
служителя, а от друга, да могат да се преценят обективните оценки на работодателя в тази
връзка. Ето защо работодателят е свободен да определи методиката по осъществяването на
подбора, но тя трябва да осигурява равенство на оценяваните лица и прозрачност при
осъществяването му, което подлежи на съдебен контрол.
В настоящия случай работодателят е преценил, че по отношение на критерия
„професионална квалификация“ ще отдаде значение на образование, професионален опит и
ниво на владеене на английски език. Съдът намира, че всеки един от тези критерии има
пряко значение за изпълняваните от тримата служители трудови функции. И по трите
показателя ищцата е получила максимален брой точки, за разлика например от служителя
В.Х.. Безспорно е установено по делото, че Б. А. има редица специализации, стажове и
завършени курсове, но доколкото същата е получила максимален брой точки по този
критерий, обстоятелство кои от тях са били взети предвид от ответника при оценката остава
правно ирелевантно. Съдът отново припомня, че определянето на конкретните показатели за
оценка по всеки от двата законови критерия е изцяло в правомощията на работодателя и не
подлежи на съдебен контрол, доколкото липсват каквито и да било данни за допусната от
ответника злоупотреба с право. Даването на допълнителни точки на ищцата например за
всяка специализация или за всеки проведен стаж извън общия брой точки за професионална
квалификация би означавало нарушаване на принципа за равенство между оценяваните
лица, което от своя страна би опорочило процедурата по подбор.
Управителят на ответното дружество е дал по-голяма тежест на втория критерий –
ниво на изпълнение на работата. Настоящият съдебен състав намира, че отделните
показатели по този критерий са съобразени с изпълняваните от тримата служители трудови
функции, а дадените оценки са обективни и отговарят на реалното качество на тяхното
изпълнение. В тази връзка работодателят се е съобразил изцяло с годишните оценки на
тримата служители, както и с подробен доклад за тяхната работа по всеки от показателите,
даден от прекия ръководител на оценяваните лица – Н.И.. Констатациите на свидетеля бяха
напълно потвърдени в дадените пред съда показания, като не бяха събрани доказателства,
които да ги опровергават. Всъщност разликата в оценяването на тримата служители идва
при сравнението им по втория критерий – представянето им при изпълнение на трудовите
задължения. По този критерий, въпреки добрата си професионална квалификация, ищцата е
събрала най-малко точки, като причините могат да се установят от подробната
14
характеристика на прекия й ръководител за начина, по който Б. А. се е справяла с работата.
Ищцата отстъпва на останалите двама служители с негативния си подход при изпълняване
на поставените задачи и задължения, с неполагане на реални усилия за търсене на нови
клиенти и генериране на нова работа, с по-затруднена комуникация с клиентите, с
ненавременно изпълнение на поставените задачи, с незадоволително общуване с
ръководството на дружеството и невъзможност да приеме негативна обратна връзка за себе
си. Съдът намира, че тази оценка, дадена й от ръководителя на Данъчния отдел, базирана на
наблюдението му върху работата на Б. А. като неин пряк ръководител през целия период на
съществуване на трудовото правоотношение между страните, не беше опровергана от
положителната оценка на свидетелката Ц. М., базирана на едва двумесечната й съвместна
работа с ищцата и погледната през призмата на по принцип положителното й отношение
към колегите и клиентите (стр. 3 от годишния отчет на резултатите на Ц. М.). В своите
показания М. потвърди, че е дала положителна оценка за работата на ищцата, но тя е
отразявала само тези два месеца от съвместната им работа. От друга страна свидетелката не
можа да заяви, че Б. А. е проявявала активност по развитието на бизнеса. Въпреки
твърденията, изложени в молба на ищцата от 07.02.2024 г., за негативен и враждебен тон,
начина на изказ на злонамереност, неколегиалност, нежелание за приобщаване към екип,
подценяване и умишлено манипулиране на неверни внушения по отношение на поведението
и професионалните качества на ищцата, по делото не бяха събрани данни в подкрепа на
твърдяното тенденциозно отношение на свидетеля И. към нея. Съдът не може да сподели
становището на ищцата, че несъгласието й с оценката, дадена от прекия й ръководител, сочи
на безсилието на работодателя да оцени обективните й качества. Всъщност, по делото не
бяха събрани никакви доказателства, които да опровергават дадената от работодателя
оценка за начина, по който ищцата се е справяла фактически с поставените й задачи.
Ответникът установи при условията на пълно и главно доказване обективното съответствие
на поставените на Б. А. оценки с начина, по който същата е изпълнявала трудовите си
задължения, както и че са били запазени трудовите правоотношения с тези служители, които
отговаряли в по-голяма степен на законовите критерии.
С оглед всичко изложено дотук настоящият съдебен състав намира, че е извършено
реално съкращаване на щата, което е било налице към момента на уволнението на ищцата,
че същото е извършено по съответния ред и от орган, който има право да вземе решение за
подобни промени, че работодателят законосъобразно е извършил подбор между всички
служители, заемащи съкращаваната длъжност, както и че на работа са останали тези
служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Следователно,
ответникът доказа, че законно е упражнил правото си на уволнение спрямо ищцата на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Този краен извод
води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който
следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид
15
обстоятелството, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са акцесорни на първия, то
същите се явяват неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ответното дружество е извършило следните разноски: 5 лева за внесена държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение и 5163,39 лева с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение. Процесуалният представител на ищцата е направил възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Съгласно посочената разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия съдебен съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата (в
приложимата редакция) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за
отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера
на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора
за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. А
по дела с определен интерес възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 7,
ал. 2 от Наредбата. Следователно, за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 933 лева, колкото е минималната
работна заплата за страната към датата на сключване на договора за правна помощ
(19.01.2024 г.) съгласно Постановление № 193 на Министерски съвет от 12.10.2023 г. за
определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната. За иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да
бъде определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата и възлиза на 1118 лева. Или
минималното възнаграждение за защита по настоящото дело съдът изчисли в общ размер на
2051 лева, към който следва да бъде прибавен дължимият ДДС в размер на 410,20 лева или
всичко общо е в размер на 2461,20 лева. Съдът, като съобрази актуалната съдебна практика
на ВКС, която приема, че не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и като съобрази
обстоятелството, че по настоящото производство бяха проведени три съдебни заседания,
като бяха събрани допълнителни писмени доказателства, бяха изслушани трима свидетели и
едно заключение на вещо лице, и като взе предвид, че действителната правна и фактическа
сложност на делото не е голяма, намира, че на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева с ДДС вместо поисканите
5163,39 лева с ДДС.
С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищцата Б. З. А. следва да бъде осъдена да заплати на ответника „Прайсуотърхаус
16
Купърс България“ ЕООД сумата в общ размер на 2505 лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски за внесена държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. З. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, срещу „Прайсуотърхаус Купърс България“ ЕООД , ЕИК *********,
представлявано от управителя Б.С.Н., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Възраждане“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 9-11, обективно кумулативно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „експерт, програми и
проекти“, ниво в йерархията „старши консултант“, отдел „Правни и данъчни услуги“ в
ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 8180 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от
04.08.2023 г. до 03.10.2023 г., при месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 4090
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б. З. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. София, АДРЕС, да заплати на „Прайсуотърхаус Купърс България“ ЕООД ,
ЕИК *********, представлявано от управителя Б.С.Н., със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Възраждане“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 9-11, сумата 2505 (две
хиляди петстотин и пет) лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за внесена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от днес – 24.06.2024 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17