Решение по дело №2714/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Жалбоподателят А. А. Н., с [ЕГН], чрез адвокат Х., оспорва Заповед № Л-5157/25.11.2024 г., издадена от Заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в гр. Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.

С жалбата се иска отмяна на акта поради незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че има малолетна дъщеря като майката на детето не работи и не получава доходи, при това допълнително ще му се отнеме възможността да се вижда с дъщеря си. Твърди, че до 2022г. е изтърпявал предишно наказание в затвора-Пазарджик при лоши битови условия. Имал е и разправии с други двама затворници, които са го пребили и е имало образувано дело за нанесените му телесни повреди. Сочи още, че с Решение по адм.д. №2149/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив ГДИН е осъдена да плати обезщетение за условията в Затвора-Пазарджик.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч. представя писмен отговор и намира жалбата за неоснователна. Претендира отхвърляне на същата и юрисконсултско възнаграждение.

В с. з. оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбоподателят е лишен от свобода, осъдено е на 6 години лишаване от свобода по НОХД № 1023/2023гг. на ОС-Пловдив. Наказанието е с начало 01.01.2023г. при строг режим, закрит тип в затвора в гр. Пловдив.

С оспорената заповед, издадена от зам. главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на основание чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС и на основание точка 4. 7 от Заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в гр. Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.

От данните по делото се установи, че постоянният адрес на жалбоподателя е [населено място], [улица].

По допустимостта:

Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 26.11.2024 г., видно от отбелязването върху самия административен акт. Жалбата е от адресата на оспорвания акт и е подадена в Административен съд – Пловдив на 29.11.2024г., в рамките на законоустановения срок. Ето защо същата е допустима.

В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗИНЗС, Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.

В тази връзка оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган – Заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", оправомощен със Заповед № Л-94/2 от 11.01.2021 г. на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и съобразно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 58 от ЗИНЗС, в установената от закона писмена форма по чл. 59 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4.

Със Заповед № Л-919/08.03.2017 г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е определил реда за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В съответствие с разписаното в посочената заповед - "4. Осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т. 4. 7 Затвора гр. Пазарджик – лишени от свобода от област Пазарджик, Пловдив, без Пловдив – град и Кърджали".

В процесния случай, относно преместването на лишеният от свобода А. Н., административният орган, при издаването на заповедта, е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес и съобразно издадената заповед на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за разпределението на лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните им възможности. Със същата са приети правила, на база установените от закона норми и административният орган, издал оспорената заповед изцяло се е съобразил с тях, вземайки предвид адресната регистрация на лишения от свобода на територията на област Пловдив, а не Пловдив – град.

От приложените писмени доказателства по делото е видно, а и не се оспорва от жалбоподателя, че адресът му е в [населено място], област Пловдив. От посоченото в жалбата се установява, че детето му, майката на детето и неговата майка живеят в [населено място].

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че близките му ще бъдат възпрепятствани да го посещават в затвора в гр. Пазарджик. Същите не живеят на територията на гр. Пловдив и обстоятелството, че той ще изтърпява наказанието си в затвора гр. Пазарджик по никакъв начин няма да промени необходимостта от пътуване с цел свиждане.

Обстоятелството, че е имал пререкания с други лица лишени от свобода в затвора Пазарджик не изключва вероятно възникването на такива и в затвора в гр.Пловдив. Изплатеното му обезщетени по адм. д. №2149/2023г. по описа на Административен съд Пловдив не е основание за отмяна на оспорената заповед.

Съгласно чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: в затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен строг режим. От административната преписка по делото е видно, че лишеният от свобода – А. А. Н. е осъден с първоначално определен строг режим.

Неоснователно е възражението, че Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не е разяснена на жалбоподателя. В случая административният орган няма това задължение.

При издаването на оспорваната заповед е спазено изискването на разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС.

Възражението относно съществуващи заплахи срещу жалбоподателя от страна на други затворници в затвора в [населено място] не е основание да не се допусне преместването. Посоченият проблем следва да е предмет на разглеждане и разрешаване от страна на администрацията на затвора, в който е наредено преместването.

Не се констатира съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на оспорената заповед.

При това положение оспорената заповед е законосъобразна, мотивирана, отговаря на изискванията и целта на закона, постановена в съответствие с процесуалните правила и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на спора, на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от жалбоподателя.

Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. А. Н., с [ЕГН], срещу Заповед № Л-5157/25.11.2024 г., издадена от Заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

ОСЪЖДА А. А. Н., с [ЕГН], да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", [населено място], *** сумата от 100лв. (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението, съгласно чл. 62, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.