Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 120 Година 2019, 26.11
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет
и осми октомври, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя
БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1449 по описа за 2019
година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от юрисконсулт
Сулева-Черняева, пълномощник на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”
№ 37, ищец в първоинстанционното производство, против Решение № 2006 от 08.08.2019г.
постановено от БРС по гр.д.№1095/2019 по описа на същия съд.
С посоченото решение е отхвърлен предявеният от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД срещу „Юпитер 2015“ ЕООД установителен иск за
приемане на установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца
сумата от 256,35 лв., представляваща главница в размер на доставена
електрическа енергия за периода от 24.09.2015г. до 09.10.2015г. по партидата на
длъжника с кл. №********** отнасяща се за обект на потребление, находящ се в
гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл.184 с ИТН 2729486 и сумата в размер 47,64 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 10.02.2017г. до 10.12.2018г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
-11.12.2018г. до окончателното й изплащане, както и иска за направените разноски
в заповедното производство. Ответното дружество е осъдено за заплати разноските
по делото.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е в
противоречие със събраните по делото доказателства и практиката на ВКС. Моли се
за неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат
уважени изцяло.
Посочва се, че основанието крайният снабдител да коригира
сметката за доставена електрическа енергия за минал период възниква при
наличието на предвиден в общите условия ред за уведомяване на потребителя за
извършена корекция на сметка. Счита, че крайният снабдител е изпълнил това свое
задължение да създаде правила за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за извършване на корекция на сметка и за уведомяване на клиента-чл.28
ОУ. Като е приел обратното съдът не се е съобразил с актуалната практика на ВКС
според жалбоподателя. Също така посочва, че в ПИКЕЕ обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г. се съдържа
подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметка на
потребител само поради обективния факт на извършено неточно отчитане или пълно
неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно
поведение на потребителя. Счита, че следва да бъдат приложени разпоредбите на
чл.48-чл.51 ПИКЕЕ действали през процесния период.
Моли за отмяна на постановеното решение и постановяване на
ново, с което да се признае за установено съществуването на вземанията на
въззивника към „Юпитер 2015“ ЕООД съгласно издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 9137/18г. по описа на БРС. Претендира разноски във въззивното
производство.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло. Излага подробни
доводи. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Страните нямат доказателствените искания.
В с.з. въззивникът редовно и своевременно уведомен, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
поддържа подадения отговор.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество претендира
да се приеме за установено по отношение на ответника, че последният дължи
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №4660 от 12.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№9136/2018 по описа на
БРС, а именно: сумата от 256,36 лв., представляваща стойността на доставена
електрическа енергия за периода от 24.09.2015г. до 09.10.2015г. на клиентски
номер **********, с ИТН 2729486, отнасяща се за обект на потребление, находяш
се в гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, ап.184, сумата от 47.64 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 10.02.2017г. до
10.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението -11.12.2018г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв., и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Ищцовото дружество е подало
заявление по чл.410 от ГПК, по което е издадена Заповед за изпълнение №4660 от
12.12.2018г. за посочените суми.
Заповедта е връчена на
длъжника, същият е депозирал възражение, поради което съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането.
Ищецът обосновава своето
вземане с оглед задължението, което е поело да снабдява с електрическа енергия
обект с ИТН ИТН 2729486, представляващ кафе –аперитив „Замъка“, находящ се
гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“. За ответното дружество бил открит клиентски номер **********. Сочи че след
извършена проверка на средството за търговско измерване на ответника, същото е
демонтирано и изпратено в Български институт по метрология. В резултат на
експертизата от БИМ се установява, че е осъществен нерегламентиран достъп до
вътрешността на електромера, в резултат на което електромерът отчита по-малко
от консумираната ел.енергия. на основание чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ е извършена
корекция на сметка на този клиентски номер и съответно издадена фактура № **********/30.01.2017г.
за сумата от 256,36 лв., която не е заплатена от ответното дружество, поради и
което същото дължи и лихва за забава в размер на 47,64 лв.
С отговора
на исковата молба са наведени доводи, че в протокола, съставен към момента на
проверката е отразено, че няма видима нерегламентирана намеса по измервателното
средство. Твърди, че не е въздействал
върху средството за техническо измерване, поради липса на достъп до
измервателната уредба, че същото е собственост на ищеца и само той разполага с
права върху него и задължения за стопанисването му.
В подкрепа на твърденията си страните
ангажират доказателства.
Безспорно установено по делото е, че ищцовото дружество снабдява с електрическа енергия
обект с ИТН 2729486, с клиентски номер **********, находящ се в гр.Бургас,
ж.к.“Изгрев“, кафе –аперитив „Замъка“. Ответното дружество стопанисва обект на
потребление с ИТН 2729486 въз основа на договор за наем. През януари
2017г. му било
изпратено писмо от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с което бил уведомен,
че на 09.10.2015г. от служители на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД е демонтиран и предаден за проверка в Български
институт по Метрология електромер с фабричен № 011278608 от измервателна точка /ИТН/ 2729486 в гр.Бургас,
ж.к.“Изгрев“, на клиент с клиентски номер 1*********, като при проверката е
констатирано, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка -66,71%, за което е
издаден констативен протокол № 962/14.11.2016г. от Български институт по метрология- Пловдив. Със същото писмо го
уведомили, че на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия
за периода от 24.09.2015г. до 09.10.2015г., за 15 дни, като допълнително начислената дължима сума е на стойност 256,36 лева.
Изпратен му бил констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 244753/09.10.2015г., в който е посочено, че измерената
грешка е над допустимата, както и че няма видима нерегламентирана намеса на
измервателното средство. От констативен протокол
№ 962/14.11.2016 г. от метрологична експертиза на БИМ, Регионален отдел Пловдив за
процесния електромер се изяснява, че е осъществен достъп до вътрешността на
уреда и са пробити
намотките на токовите преобразуватели на първа фаза „R” и втора фаза “S”. В резултат
на тази манипулация, електромерът отчита по-малко от консумираната енергия. Според изследването електромерът
не съответства на метрологичните и технически изисквания. Издадена била фактура № 1165805763/30.01.2017г.
Обстоятелството, че сумата по фактурата не е била заплатена също е
безспорно.
По повод
подадено заявление по чл.410 ГПК, е образувано
ч.гр.д.№9137/2018г на БРС и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №4660/12.12.2018г.
Видно от приетото заключение по СТЕ, електромерът не съответства на
метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерването на
електрическа енергия. Електромерът е манипулиран чрез разпробиване на кутията, където се
намират преобразувателите. Отворите са много малки-2-3 мм и на пръв поглед не
са видими, поради и което при демонтирането на електромера, същите не са
забелязани. Чрез пробиването на тези два
отвора, които се намират точно срещу токовите преобразуватели на две от фазите
се преустановява измерването на консумираната ел.енергия. Методиката за изчисляване на неотчетеното количество енергия била правилно
приложена съобразно
правилата на чл.48 и чл.51 ПИКЕЕ. Началният момент на неточно
отчитане на средството за търговско измерване не може да бъде установено, тъй като електромерът бил
бракуван.
Видно от приетото заключение по съдебно-икономическата експертиза, ищцовото дружество е издало фактура № **********/30.01.2017г.,
която е осчетоводена от ищеца, размерът на лихвата за забава за периода от
10.02.2017г. до 10.12.2018г. възлиза на 47, 64 лв.
Не се спори, че лицето, което е извършило цитираното по-горе въздействие
върху електромера не е установено.
Основният
спор по делото е дали ответната страна
дължи исковата сума, като във въззивната
жалба се излагат доводи относно това дали в ОУ на електроразпределителното
дружество се съдържа ред за уведомяване
на клиента, при наличие на основание за корекция и значението на липсата на такъв ред.
Съгласно изменението на чл. 98а ЗЕ,
в сила от 17.07.2012 г. в ал. 2, т. 6, като необходимо задължително съдържание на ОУ е предвидено и
задължително уреждане в съдържанието им и на реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, каквото
изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата
уредба ОУ. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС е разписано само задължение на снабдителя
за уведомяване, но не и реда за това. В чл.54, ал.1 от ОУ
на ЕВН се съдържа аналогична разпоредба,
която предвижда задължение да се уведоми клиента в 7 –дневен срок, но не е посочен ред за това.
Следователно, дружеството – въззивник не
е изпълнило задълженията си по чл. 98а
ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ: предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция въз основа на налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.
От изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят
не е изпълнил задълженията си по чл. 98а ал. 2, т. 6 ЗЕ: да издаде и публикува
нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова
разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция- така в решение № 173 /16.12.2015г по т.д.№ 3262/2014г на ІІ т.о. на ВКС по чл.290 ГПК. На съда е известна цитираната от въззивника практика на ВКС- Решение №124
от 18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г. ГК, III Г.О. ВКС, но противоречивото
разрешавани въпроси от ВКС се отстраняват по реда на тълкувателната дейност.
Първоинстанционният съд е
достигнал до същия правен извод, поради което решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
на въззиваемия следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
На основание чл.280, ал.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№2006 от 08.08.2019г., постановено от БРС по гр.д.№ 1095/2019г.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.Христо Данов“ №37, представлявано от Михаела
Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, да заплати
на „Юпитер 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Георги Сава Раковски“ № 31, ет.2, сумата от 360 /триста и
шестдесет/ лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: