О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                           Година 14.05.2018                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 14-ти май                                                         Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1627 по описа за 2018 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „ДАЧЕВ” ЕООД, гр.Стара Загора против Й.К.Я.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, както и да се даде възможност на ищеца да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание. На основание чл.190 ГПК следва да се задължи ищецът да представи Книга за дневен инструктаж на работниците и служители в „ДАЧЕВ"ЕООД гр.Стара Загора за месеците май и юни 2016 г. и  Списък на всички работници/служители за месеците май и юни 2016 г.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: Трудов договор № 39/05.05.2016г.; Заявление по чл. 327, ал.1, т.2 КТ от 07.06.2016г.; Решение от 11.11.2016г. по гр.д.№ 3871/2016г. на Районен съд -Стара Загора, Решение № 88/21.03.2017г. по въз.гр.д.№ 1024/2017г. на Окръжен съд- Стара Загора, Решение № 1203/10.11.2017г. по гр.д.№ 3225/2017г. на РС-Стара Загора, Покана за доброволно изпълнение до Й.Я.; Разписка за доставяне от 23.01.2018г.; Възражение от Й.Я..

            ДАВА възможност на ищеца да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание.

            ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи Книга за дневен инструктаж на работниците и служители в „ДАЧЕВ"ЕООД, гр.Стара Загора за месеците май и юни 2016 г. и Списък на всички работници/служители за месеците май и юни 2016 г.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 12.06.2018 г. от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „ДАЧЕВ” ЕООД, гр. Стара Загора против Й.К.Я.. Ищецът твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор № 39/05.05.2016г. Й.Я. е заемала длъжността "Продавач консултант" в "Дачев" ЕООД, с брутно трудово възнаграждение в размер на 420 лв. На 07.06.2016г. Й.Я. подала заявление по чл.327, ал.1, т.2 КТ за прекратяване на трудовия договор поради неплащане на трудовото възнаграждение. С решение от 11.11.2016г. по гр.д.№ 3871/2016г. на РС-Стара Загора, потвърдено с решение № 88/21.03.2017г. по в.гр.д.№ 1024/2017г. на ОС-Стара Загора,  влязло в законна сила, било прието за установено със сила на присъдено нещо, че гореописаният трудов договор е прекратен без предизвестие от работника на основание чл.327, ал.1, т. 2 от КТ - поради неплащане на трудовото възнаграждение, считано от 07.06.2016г. Твърди, че на 07.06.2017г. с искова молба от Й.Я. бил предявен иск с правно основание чл.221, ал.1 от КТ за изплащане на обезщетение от работодателя при прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ и образувано гр.д.№ 3225/2017г. на РС-Стара Загора. С решение № 1203/10.11.2017г. по гр.д.№ 3225/2017г. на РС-Стара Загора, влязло в законна сила, предявеният от Й.Я. иск за изплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ бил отхвърлен като неоснователен. Сочи, че съдът е приел за установено, че основанието, на което работникът е прекратил трудовия договор - забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, не е било налице към момента на достигане на заявлението до работодателя и следователно на същия не се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ. При тази фактическа обстановка твърди, че Й.Я. не е имала право да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Сочи, че основанието на цитираната разпоредба не е съществувало, тъй като падежът на изплащането на трудовото й възнаграждение не бил настъпил към 07.06.2016г., а освен това същата никога не била търсила трудовото си възнаграждение от работодателя преди момента на депозиране на заявлението. Въпреки това, трудовото правоотношение се прекратило с достигането на изявлението до работодателя, без значение дали основанието е съществувало или не. Счита, че по същество изявлението на Й.Я. представлявало прекратяване на трудовото правоотношение без спазване на срока на предизвестие, тъй като последната е заявила, че прекратява правоотношението и е преустановила явяването си на работа след датата на подаване на заявлението. Сочи, че в тази хипотеза, служителят дължал обезщетение на работодателя в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Твърди, че на 23.01.2018г. Й.Я. била получила покана за доброволно изпълнение, с която я кани да му заплати доброволно процесната сума от 420 лв. На 23.01.2018г. Й.Я. подала възражение срещу поканата за доброволно изпълнение, в която заявила, че отказва да заплати претендираната от дружеството сума, тъй като считала, че не дължи същата. С оглед на гореизложеното за "Дачев" ЕООД възниквал правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу Й.Я. за изплащане на сумата от 420 лева, представляваща обезщетение по чл. 220 КТ поради прекратяване на трудовия договор без спазване на срока на предизвестието от страна на работника. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Й.Я. да му заплати сумата 420 лева - обезщетение за неспазено предизвестие от работника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответницата, в който заявява, че оспорва иска по основание и размер. Твърди, че с решение № 1031 от 11.11.2016 г. по гр.д. № 3871/2016 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора е потвърдено с решение № 88 от 21.03.2017 г. по.гр.д. № 1024/2017 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, с които решения била отменена като незаконосъобразна уволнителната заповед № 16 от 08.06.2016 г. на управителя на „ДАЧЕВ" ЕООД. В решенията било прието, че трудовото правоотношение е прекратено с едностранното й изявление до работодателя, считано от 07.06.2016 г., когато работодателят е получил заявлението й на осн. чл. 327, т. 2, пр. 1 от КТ, поради забава в изплащане на трудовото й възнаграждение. Не бил отправил предизвестие и не бил останал без работник или служител за срока на предизвестието. Поради неплащане своевременно на трудовото й възнаграждение и обезщетение не следвало да се претендира по чл. 220 от КТ, а по чл. 221, ал. 2 от КТ. За наличието на хипотезата на чл. 220 от КТ било необходимо някоя от страните да е отправила вече предизвестие и не го е спазила. При прекратяване на ТПО без предизвестие обезщетението следвало да се претендира по чл. 221, ал. 2 от КТ. Твърди, че вътрешните правила за работна заплата били влезли в сила, считано от 01.01.2016 г., а по това време не била изобщо в трудово правоотношение с „ДАЧЕВ" ЕООД, не бил налице подписът й в тях и не са вписани в договора им, затова нямали правно действие спрямо нея. Реално едва след 4 месеца и 8 дни между тях бил сключен индивидуален трудов договор, считано от 09-ти май 2016 г. От вписаното в него било видно, че не е уговорено от страните работната й заплата да се изплаща до 25-то число на месеца, следващ месеца на плащането. Безспорно изплащането на трудовото възнаграждение било ежемесечно до 30 дни в месец, съгласно вписаното в трудовия договор съответно - чл. 270, ал. 2 от КТ. Несъмнено не бил уговорен друг текст с дата, с ден и падеж за изплащане на трудовото й възнаграждение и след сключения трудовия договор нямало допълнително споразумение между страните с друго уговорено изплащане на заплатата й по реда на чл. 119 от КТ. Безспорно нямало нова уговорка между страните с определен  падеж за изплащане на заплатата й, не било вписано и това да е за сл. месец видно в сключения трудовия договор. Счита, че е налице хипотезата на чл. 327, т. 2, пр. 1 от КТ, която не обуславя основанието, за обезщетение по чл. 220 от КГ. След отмяна на уволнителната заповед от съда работодателят не бил издал и не е връчил нова заповед за прекратяване на ТПО. Счита, че отработеното от нея време следвало да й се изплати своевременно в законния срок ежемесечно до 30 дни в месеца, съгласно трудовия договор. Заплатеното едва на 27.06.2016 г. с пощенски запис обуславяло забава в изплащането му, защото при сега действащата редакция на чл. 327, т. 2, пр. 1 от КТ и закъснение с 1 ден било достатъчно, за да обоснове правото й да прекрати трудовия договор по чл. 327, т. 2, пр. 1 от КТ, поради забава в изплащане на трудовото възнаграждение, за което бил уведомен работодателят, когато заявил, че е получил заявлението й от 03.06.2016 г. на дата 07.06. 2016 г., а уволнителната заповед била получена по-късно, едва на 29.07.2016г. Липсвали   доказателства за двете предпоставки: дисциплинарно уволнение и вреди на работодателя веднага след уволнението. В този смисъл не била налице хипотезата на чл. 220, вр. с 326 от КТ, тъй като работодателят не я е санкционирал писмено и не е издал заповед по 327, т. 2 от КТ или друга и не е прекратил ТПО. Моли съда да отхвърли иска по чл.220 от КТ като неоснователен и недоказан. По делото е постъпил допълнителен писмен отговор от ответницата, в който оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че с решение № 1031 от 11. 11. 2016 г. по гр.д. № 3871/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора отменил като незаконосъобразна заповед №16/08.06.2016г. на управителя на „ДАЧЕВ." ЕООД с.Малка Верея, с която на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ е наложено наказание „дисциплинарно уволнение" и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ трудовото правоотношение било прекратено, считано от 29.06.2016г. По същото делото не се твърдяло и претендирало от работодателя, че е злоупотребила с правото си да прекрати договора. Същото решение на PC Стара Загора било потвърдено с решение № 88 от 21.03.2017 г. по.гр.д. № 1024/2017 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, с които решения била отменена като незаконосъобразна уволнителната заповед № 16 от 08.06.2016 г. на управителя на „ДАЧЕВ" ЕООД. В решенията било прието, че трудовото правоотношение е прекратено с едностранното й изявление до работодателя, считано от 07.06.2016 г., когато работодателят е получил заявлението й с нормата на осн. чл. 327, т. 2, пр. 1 от КТ, поради забава в изплащане на трудовото й възнаграждение със силата на присъдено нещо. След влязлото в сила решение работодателят не й бил връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, т. 2, пр. 1 от КТ, отказал и да впише отмяната на уволнението от съдът - уваженият иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в трудовата книжка. Вярно било, че в случаите по чл. 327, т. 2 и 3 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът (служителят) дължи на работодателят обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, а съответно по ал. 1 от КТ - искът бил за работника или служителя също в размер на брутното трудово възнаграждение при безсрочно трудово правоотношение. Сочи, че не е налице заповед за причинени вреди на работодателя от нея по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.  Не била санкционирана писмено и нямало причинени от нея вреди, които ищецът не сочел в исковата си молба. Ищецът не твърдял в исковата молба и да е останал без Продавач-консултант веднага без работник или служител за срока на предизвестието. Чл.220, ал. 1 от КТ уреждал  обезщетение за неспазено предизвестие в случаите, когато страната е отправила предизвестие и не го е спазила. Никоя от страните не била отправила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Необходимо било някоя от страните да е отправила вече предизвестие до другата страна за прекратяване на ТПО и да не го е спазила. Фактическото неявяване на работника на работа и преустановяване на изпълнението на трудовите задължения не водело автоматично до "фактическо" прекратяване на трудовия договор, а ангажирало неговата дисциплинарна отговорност по реда на КТ. Формата на едностранното изявление на работника, с което той упражнявал своето субективно преобразуващо право по чл. 326, ал. 1 КТ да прекрати трудовото правоотношение, е писмена и тя била за валидност на това волеизявление. Поради наличието на едностранно писмено предизвестие от страна на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 326, ал.1 от КТ не се дължало и обезщетение за неспазен срок на предизвестието по реда на чл. 220, ал.1 от КТ. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ – за обезщетение за прекратяване на трудовия договор без спазване срока на предизвестие от страна на работника. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за възникване на правото на обезщетение се носи от ищеца, който следва да установи факта на прекратяването на трудовото правоотношение на твърдяното основание.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговорите на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: