РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Благоевград, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210200814 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 59 и сл от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕВГ. ЕМ. Г., с ЕГН ********** с адрес гр.Б*, ул. „П* Р.С*,
подадена чрез адв.Д. М. с адрес за призоваване гр.С*, ул.“Х* Б* против Наказателно
постановление № 177 от 19.10.2020година на Кмета на Община Благоевград, с което за
административно нарушение на чл.5 т.1 от НООСОР и на основание чл.5 т.1 от НООСОР му
е наложено административна санкция „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева.
С жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения, твърди се че не е извършено
нарушение. Иска се отмяна на санкционния акт. Развиват се доводи и за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, сочи доказателства, по същество
излага съображения за отмяна на на НП. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от юрисконсулт
Х*, която оспорва жалбата и излага становище по същество, като моли съдът да потвърди
обжалваното наказателно постановление, подробни доводи излага в писмени бележки.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани, не изпращат представител и не
вземат становище по същество.
Съдът, след като се запозна с доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2020 година актосъставителят Н., в присъствието на свидетеля Ч., двамата полицаи
към 01 РУ на ОДМВР – Благоевград, след посещение на адреса на жалбоподателя, съставил
1
АУАН бланков № 586949 на жалбоподателя за това, че на 29.06.2020 г. около 01.15 часа в
Благоевград, ул. „Петко Р.Славейков“ №20, допуснал нарушаване на нощната тишина,
изразяваща се във висок шум /силна музика/от работата на музикална озвучителна уредба,
като е посочено, че на място имало свирене, пеене и музика от озвучителна уредба в
нарушение на определения в чл.5 т.1 от НООСОР на Община Благоевград режим,
забраняващ вдигане на шум, включително и от пускане на музика, ползването на
озвучителни уредби за периода от месец май до месец септември, включително за времето
от 23.00 часа до 07.00 часа. АУАН бил съставен и връчен на нарушителя на 29.06.2020
година, като същият бил подписан с възражение, че не е съгласен и не е извършил
нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН, Кмета на Община Благоевград, в качеството си на
наказващ орган на 19.10.2020 г. издал атакуваното Наказателно постановление № 177, с
което за административно нарушение на чл.5 т.1 от НООСОР и на основание чл.5 т.1 от
НООСОР наложил на жалбоподателя Г. административно наказание „Глоба“ в размер на
200.00 лева. НП е връчено на жалбоподателя чрез известие за доставяне, приложено по
делото, в което е отразено, че е получено на 26.05.2021 г., като разглежданата в настоящото
производство жалба е постъпила при наказващия орган на 31.05.2021г.
В хода на съдебното следствие са изискани и представени доказателства относно
компетентност на актосъставителя по НООСОР, приети са и приложените към
административнонаазателната преписка писмени доказателства, изискани и представени са
доказателства, относно това дали е постъпвал сигнал за посочения адрес за вдигане на шум,
като от страна на 01 РУ Полиция е предоставен дневник за получени сигнали, от който се
установява, че на процесната дата е постъпил сигнал за шум от музика, разпитани са
актосъставителя и свидетелите по акта. Чрез показанията на тези свидетели се установява,
че жалбоподателят е нарушил нощната тишина, поради което му е съставен АУАН.
Конкретно чрез показанията на св.Ч. се установява как са констатирали соченото нарушение
и какви действия са предприели. Съдът кредитира тези показания, като последователни и
логични и кореспондиращи с останалаия доказателствен материал.
В рамките на съдебното производство по искане на защитата са допуснати и разпитани и
св.Ч*/във фактическо съжителство с жалбоподателя/ и св.П* /първа братовчетка на Г./, чрез
показанията, на които се установява, различна фактическа обстановка, като по съществото
си при разпита тези свидетлки твърдият, че не са пускали музика, процесната вечер били
навън и тъкмо се прибрали. Сочат като евентуален извършител съсед, който не чувал. Съдът
намира, че показанията на тези свидетели не следва да бъдат кредитирани, доколкото са
изолирани и в противоречие с останалия доказателствен материал, включително
кредитираните показания на полицейските служители, както и постъпилата информация от
01 РУ Полиция.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
2
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок за обжалване, поради
което съдът я приема за допустима, а по съществото си неоснователна, поради следните
съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства. Както в
акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл. 42, ал.1, т. 6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН.При съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да
бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай
АУАН е съставен от св.Н., който дава пълно описание на извършеното нарушение. Чрез
изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв
се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на Г. не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни
се явяват възраженията в тази насока. Не се установява и претендираната неяснота при
описание на мястото на нарушение, посочен е адреса на жалбоподателя с посочване на град,
улица и номер, които с оглед нарушението са достатъчни да се индивидуализира същото.
Неоснователни са и доводите, че нарушението не е установено съгласно изискванията на
закона, доколкото не е измерен шумът. Изхождайки от приложената материална норма,
съдът намира, че няма такова изискване. Въведената с чл.5, т.1 от НООСОР забрана е за
вдигане на шум в определени времеви периоди, липсва посочване на нива, като условие за
отговорност, за да се приеме, че шума следва да бъде измерен в каквато насока са
възраженията на защитата.
Съдът намира и че конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е
маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било
3
незаконосъобразно. Касае се за човек в зряла възраст (няма как да се приеме, че деянието е
извършено поради недооценка на обстоятелствата или последиците), който е знаел за
забраната, но не се е съобразил с нея.
Съдът намира, че с атакуваното НП законосъобразно е ангажирана отговорност на
жалбоподателя.
Г. е санкционирана за нарушение на чл.5, т.1 от НООСОР. Съгласно посочения законов
текст. Забранява се: 1. Вдигането на шум в резултат на високо пеене, свирене, пускане на
музика, строителни и производствени работи (чукане, рязане, пилене и т.н.), ползването на
озвучителни уредби и на шумни апарати и машини / прахосмукачки, циклеши машини и др./
за периода от май до септември включително от 14.00 до 16.00 часа и от 23.00 до 7.00 часа и
за периода от октомври до април включително от 14.00 до 16.00 часа и от 22.00 до 07.00 часа
на обществени места, в жилищните сгради и в близост до тях. За тържества, уредени по
домовете, във връзка със сключване на брак, рождени и именни дни и други чествувания
предварително се уведомява председателя на етажната собственост, съответно председателя
на домсъвета.;
В конкретния случай на процесната дата около 01.15ч. на обитавания от жалбоподателя
адрес е имало силна музика от озвучителна уредба, което се установява от показанията на
св.Н. и Ч., нещо повече от приложения акт се установява, че е имало и пеене. В тази насока е
и предоставената информация от 01 РУ Полиция.Съдът приема, че същата е идвала от
озвучителна уредба. В подкрепа тези изводи на съда са събраните доказателства чрез
разпитана на полицейските служители, както и събраните писмени доказателства.
Изложеното от свидетелите на жалбоподателя не се подкрепя от останалите доказателства,
поради което и съдът не прие, че шума е бил от токчета, както и че може да е бил съседа,
тези показания съдът не кредитира по изложените по-горе съображения. Още повече,
изхождайки от текста на приложената норма, нормотворецът не държи сметка какъв е
източника на силна музика, достатъчно е да се установи, че такава е имало в забранения
времеви период, което в конкретния случай посредством събраните доказателства бе
установено по безспорен начин. От друга страна по делото е установено, че именно Г.
обитава апартамента, в който е установено вдигането на шум, в рамките на забранения
времеви диапазон, поради което правилно е определен субекта на отговорност. Не се
установи, а и липсват доказателства за друг възможен източник на шум. Липсват
доказателства да са били налице допустимите с Наредбата изключения, поради което и
съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това административно
нарушение виновно. Той е на достатъчно зряла възраст, за да съзнава, че с поведението си
нарушава НООСОР.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл. 5, т. 1 от
Наредба за опазване на общинската собственост и обществения ред
административнонаказващият орган е санкционирал Г. с административно наказание
4
“Глоба” в размер на 200.00 лева, което е и единствената алтернатива за такова нарушение,
поради което и съдът не дължи преценка за правилно приложение на чл.27 от ЗАНН.
Предвид изложените доводи съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото съдът намира, че искането на защитата за присъждане на
адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Община Благоевград да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото продължи в
две съдебни заседания, с разпит на четирима свидетели, като фактическата и правна
сложност не е значителна, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80
лева.
С оглед на горното и на основание, чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Благоевградски районен сьд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 177 от 19.10.2020година на Кмета на
Община Благоевград, с което за административно нарушение на чл.5 т.1 от НООСОР и на
основание чл.5 т.1 от НООСОР на ЕВГ. ЕМ. Г., с ЕГН ********** с адрес гр.Б*, ул. „П*
Р.С* е наложено административна санкция „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева
ОСЪЖДА ЕВГ. ЕМ. Г., с ЕГН ********** с адрес гр.Б*, ул. „П* Р.С* да заплати на
Община Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-
дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5