Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V- 168 Година 2020,03.08 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На тринадесети юли две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 1327 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по
повод въззивна жалба вх.№779/10.03.2020, подадена от Главна дирекция ,,Гранична
полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез
пълномощника- юрисконсулт Янка Табакова, с адрес на призоваване:гр. Елхово,
ул.,,Морава“№1, срещу Решение №20/24.02.2020г., постановено по гр.д.№685/2019г.
по описа на Районен съд- Средец.
С посоченото решение, Районен съд Средец е осъдил ГД,,Гранична полиция“-МВР
на РБ, да заплати на С.Д.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, по иска с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
сумата от 210,74 лева,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен нощен
труд за периода 01.09.2016 г. –
30.09.2019 г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК направените по делото разноски в размер на 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Със същото
решение, ГД
,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 50,00 лева, държавна такса от 5,00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист,
както и разноски за експертиза в размер на 150,00
лева.
С
жалбата срещу решението в частта, с която исковете са уважени се изразява
недоволство от него и се иска отмяна му.
Жалбоподателят счита, че същото е постановено при съществено нарушение на
материалния закон, не е съобразено с приложимите към изплащането на
претендираното възнаграждение норми, не е мотивирано.
На
първо място изразява становище, че претенцията за м.август 2016г. също е
погасена по давност, противно на това, което първоинстанционният съд е приел.
Подчертава, че при изчисляване времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба в
специалния закон-ЗМВР. Заявява, че КТ не намира субсидиарно приложение по
отношение на държавните служители като цяло, както и на тези от тях, работещи в
МВР, тъй като нито в ЗДС, вито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ,
че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага съответно. Счита, че тъкмо
напротив, във всички случаи в които законодателят е счел, че материята следва
да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на
конкретни правни норми.
Посочва,
че по законова делегация на съответните норамативни актове са приети
подзаконови такива-наредби, които съгласно чл.7,ал.2 ЗНА се отнасят до
норамтивния акт от по-висока степен, чиито разпоредби детайлизира.
Счита, че основният спорен въпрос
по делото е точното прилагане на закона и тълкуване на правните норми, относими
към нормалната продължителност на нощния труд и заплащането на допълнителното
възнаграждение за него на лицата, работещи по служебно правоотношение в
системата на МВР с оглед приетото от съда, че е налице празнота в правната
уредба, изразяваща се в липса на норма за преобразуване на часовете, положен
нощен труд и налагащо запълването й с друга норма, регламентираща сходна
материя.
Навеждат се доводи, че за процесния период е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г /обн. ДВ 60 от 2
август 2016, изм. и доп. ДВ бр.99 от 13.12.2016/ и Наредба №8121з-908 от
02.08.2018г /обн.Дв бр.67 от 14.08.2018г./ Счита, че посочените наредби
изчерпателно уреждат основанието и ридът на изплащане на възнагражденията за нощен
труд на държавните служители в МВР и са неприложими разпоредбите на НСОРЗ,
издадена на основание КТ, която се прилага единствено и само за работници и
служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е за процесния период.
Посочва също така, че защитата на
служителите на МВР се изразява в по-високо заплащане и по-висока степен на
социална закрила, намиращи приложение в компенсирането на извънредния труд,
почивките, отпуските и други придобвик, по-благоприятни в сравнение с тези на
държавните служители по ЗДСл и на лицата работещи по трудово правоотношение по
КТ.
Излага
доводи, че разпоредба идентична на тази на чл.9,ал.2 НСОРЗ не е предвидена в
наредбите по чл.187,ал.9 ЗМВР, защото за държавните служители нормалната
продължителност на дневния и нощен труд съвпада и коефициентът би бил 1.
Иска се,
атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират
се направените в производството пред двете инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Представя списък на разноски.
Направено
е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор.
Страните
не се явяват и не се представляват в с.з.
Въззивната жалба е постъпила в срока
по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и
следователно същата е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта
на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
В исковата
молба ищецът Н., чрез адв.Желева, е предявил срещу ГД „Гранична полиция“
МВР, искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 273 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 42 часа извънреден труд, положен от ищеца през
периода 01.09.2016 г. - 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски
по делото.
Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
на длъжност полицай-водач на следово куче в МГПВ в ГПУ-Средец към РДПГ-Елхово, което е на структурно подчинение към ГД
„Гранична полиция“ при МВР. Твърди, че през процесния период е положил общо 300
часа нощен труд, който след преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на
342 часа дневен труд, съответно води до наличие на извънреден труд в размер на
42 часа, за които му се следва възнаграждение в размер на 273 лв., но същото до
момента не му е платено. В съдебно заседание на 10.02.2020г. искът е изменен по
размер като след изменението се претендират 210,74 лева възнаграждение за извънреден труд за
32,46 часа.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата
молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.
Страните ангажират доказателства в
подкрепа на становищата си.
По делото
няма спор, че за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал
труд на посочената в исковата молба длъжност. Не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че
предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Спорен
въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд,
респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и
следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
процесния период ищецът е положил труд на 28 нощни смени от по 12 часа и са
отчетени 227 отработени часове нощен труд. Положеният нощен труд не е бил
преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно
заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент 1,143, се равняват на
259,46 часа. Разликата между двете величини (259,46-227) е 32,46 часа-положен
извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 210,47
лв. Оплакването на въззивника в
жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се
прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат
реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за
специална уредба.
Според нормата на
чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Текстът на чл.3,
ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г /действала през процесния период/
сочи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143
(чл.31, ал.2 от Наредбата). Такава изрична разпоредба за преобразуване на
часовете положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе
коментирано по-горе, 227 часа нощен труд,
положен от ищеца през исковия период, приравнени с коефициент 1,143, възлизат
на 259,46 часа и разликата между
двете величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени –32,46 часа.
По
гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание / след направеното и прието изменение/. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид
липсата на специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за
тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от
нея.
Предвид
изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на разноски се дължат на
въззиваемата страна, но такива не са поискани, поради което съдът не дължи
произнасяне.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №20/24.02.2020г.,
постановено по гр.д.№685/2019г. по описа на Районен съд- Средец.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: