Решение по дело №1335/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260098
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20204230101335
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          260098

гр. Севлиево, 27.09.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1335/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, срещу М.К.Т., с ЕГН **********,***.

Ищеца твърди, че между страните е сключен на 22.08.2019 г. договор за кредит за текущо потребление. Кредитът бил в размер на 25 000 лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 15 - то число на месеца. Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора, бил размер на 6,75 % годишно. Кредитът бил усвоен на 22.08.2019 г.. Кредитът се погасявал чрез определена разплащателна сметка с месечни погасителни вноски състоящи се от различни части главница и договорна (възнаградителна) лихва.  На 15.02.2020 г. кредитополучателят не заплатил изцяло дължимата месечна погасителна вноска. След тази дата окончателно било преустановено заплащането на месечните вноски и по заема не били извършвани никакви погашения. На основание чл. 18, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК" АД частта от всяка падежирала и непогасена вноска, представляваща главница, започвала да се олихвява със санкционираща лихва, равняваща се на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размера на 10 (десет) процентни пункта. Поради наличие на забава в плащанията над 90 дни с депозирането на исковата молба „Банка ДСК" АД обявявала кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък. На основание т. 5 от Приложение № 3 Такси по кредити за текущо потребление, кредитополучателят дължал такса „разходи по изискуем кредит" в размер на 120 лева. Предвид изложеното, моли за осъждане ответницата да му заплати дължимите суми: 24 225,98 лева, главница по договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2019 г., ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 1 347,05 лева, договорна лихва за периода от 15.02.2020 г. до 03.12.2020 г.; 52,39 лева, санкционираща лихва за периода от 15.02.2020 г. до 03.12.2020 г.; 120,00 лева, еднократна такса „разходи по изискуем кредит". Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата е подала писмен отговор, чрез особения си представител. В отговора особения представител заявява, че от приложените писмени доказателства се установяват по-голяма част от твърденията на ищеца. Страните уговорили, че датата на усвояване на кредита е 21.08.2019 г., като липсвали доказателства за реалното предаване на ответницата на заемната сума. Излага, че процесният договор е реален. Неосъществяването на предаването при реалните договори водело до непораждане на правните последици - като незавършен фактически състав. Възразява за прекомерност на претендираното юристконсултско възнаграждение от ищеца.

В съдебно заседание ищеца не се представлява. В докладвана писмена молба поддържа предявените искове по доводите изложени в исковата молба.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния ѝ представител, поддържа отговора по съображенията изложени в същият.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2019 г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, извлечение от вътрешнобанковата сметка с № 26223197, извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК АД прилага при извършването на услуги на клиенти, че  "БАНКА ДСК" ЕАД е предоставила на кредитополучателя  М.К.Т., кредит в размер на 25 000 лева, а последната се е задължила да върне кредита, заедно с лихвите, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е уговорена на 15 - то число на месеца. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора, е в размер на 6,75 % годишно. Уговорено е кредитът да се погасява чрез определена разплащателна сметка с месечни погасителни вноски състоящи се от различни части главница и договорна (възнаградителна) лихва.  В чл. 18, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК" АД е предвидено частта от всяка падежирала и непогасена вноска, представляваща главница, да се олихвява със санкционираща лихва, равняваща се на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размера на 10 (десет) процентни пункта. Предвидено е в т. 5 от Приложение № 3 Такси по кредити за текущо потребление, кредитополучателят да дължи такса „разходи по изискуем кредит" в размер на 120 лева.

От заключението на вещото лице В. по събраната съдебно - счетоводна експертиза се установява следното: кредита е усвоен на 22.08.2019 г., чрез превод по банкова сметка ***; след 15 февруари 2020 година кредитополучателят по договора за кредит за текущо потребление е преустановил плащането на месечните вноски по кредита; задълженията на кредитополучателя към датата на завеждане на делото са: 24 225,98 лева, главница; 1 347,05 лева, договорна възнаградителна лихва; 52,39 лева, санкционираща лихва; 120,00 лева, еднократна такса „разходи по изискуем кредит"; задълженията на кредитополучателя към датата на изготвяне на заключението, поради частично плащане след завеждане на делото са: 23 169,61 лева, главница; 1 347,05 лева, договорна възнаградителна лихва; 52,39 лева, санкционираща лихва.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявените искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,  вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описаният в исковата молба валиден договор между посочените в исковата молба лица с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение за ответника да  заплати на ищеца процесните суми; изпълнението на задълженията на ищеца по този договор; размера на задължението на ответника за главница, лихви и такси; настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните суми.

Установи се от договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2019 г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, извлечение от вътрешнобанковата сметка с № 26223197, извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК АД прилага при извършването на услуги на клиенти, че  "БАНКА ДСК" ЕАД е предоставила на кредитополучателя  М.К.Т., кредит в размер на 25 000 лева, а последната се е задължила да върне кредита, заедно с лихвите, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била уговорена на 15 - то число на месеца. Установи се по делото от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза, че кредита е усвоен на 22.08.2019 г., чрез превод по банкова сметка ***, поради което са неоснователни възраженията в отговора, основани на обратни твърдения. След 15 февруари 2020 година кредитополучателят по договора за кредит за текущо потребление е преустановил плащането на месечните вноски по кредита, като задълженията на кредитополучателя към датата на завеждане на делото са: 24 225,98 лева, главница; 1 347,05 лева, договорна възнаградителна лихва; 52,39 лева, санкционираща лихва; 120,00 лева, еднократна такса „разходи по изискуем кредит", видно от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза. Волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, в хода на настоящото дело, с връчване на исковата молба и приложенията към същата на процесуалния представител на ответника /решение № 198/18.01.2019 г. по  т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение/, което е направило неплатеният остатък по кредита предсрочно изискуем. В хода на делото е извършено частично плащане, поради което задълженията на кредитополучателя към датата на изготвяне на заключението на вещото лице са: 23 169,61 лева, главница; 1 347,05 лева, договорна възнаградителна лихва; 52,39 лева, санкционираща лихва, като до този размер исковете следва да се уважат, а в частта до пълния претендиран размер на иска за главница от сумата 24 225,98 лева и иска за сумата 120,00 лева, еднократна такса „разходи по изискуем кредит", следва да се отхвърлят като погасени поради плащане в хода на делото.

Относно разноските, предвид уважаването на част от исковете и отхвърлянето им в една част, поради настъпил в хода на делото факт - погасяване на част от задължението, съдът намери, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 2374,93 лева, включваща разноски за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответника, за заплатено възнаграждение за вещо лице  и за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт, което съдът определя в нормативноустановените граници в размер на 300,00 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА, М.К.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, по договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2019 г., сумите: 23 169,61 лева, главница; 1 347,05 лева, договорна възнаградителна лихва, за периода от 15.02.2020 г. до 03.12.2020 г.; 52,39 лева, санкционираща лихва за периода от 15.02.2020 г. до 03.12.2020 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;  като ОТХВЪРЛЯ предявените искове В ЧАСТТА за следните суми: за разликата над присъдената сума от 23 169,61 лева до претендираната сума 24 225,98 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава върху отхвърлената част от главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и за претендираната сума 120,00 лева, представляваща еднократна такса „разходи по изискуем кредит", като погасени чрез плащане.

 

ОСЪЖДА М.К.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска" № 19, разноски в размер на сумата от 2374,93 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

 

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: