Р Е Ш Е Н И Е №183
гр. ВРАЦА,22.07.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното
заседание на 22 януари 2020 год. в състав:
Председател:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
НАДЯ ПЕЛОВСКА
при секретаря Галина
Емилова,като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр. дело №741/2019
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
С решение №903/25.10.2019 год. по
гр.дело №64/2019 год. по описа на РС-Враца състав на съда се е произнесъл по
предявените пред него искове както следва:
Признал е за незаконно на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
уволнението на П.И.С. ***, с
ЕГН **********, извършено със заповед
№045 от 05.11.2018 год. на управителя на „Н. – Транс“ ЕООД-гр.Враца, с ЕИК
*********, и е отменил същата заповед
като незаконосъобразна;
Осъдил е на основание чл.224 от КТ „Н. – Транс“ЕООД -
гр.Враца да заплати на П.И.С. *** сумата 132,37
лева, представляваща неизплатен остатък от обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 13 дни за периода от 14.03.2018 год. до 26.10.2018
год., ведно със законната лихва от 09.01.2019 год. до изплащането на сумата,
като е отхвърлил иска по чл. 224 от КТ в останалата му част като неоснователен и недоказан;
Осъдил е на основание чл. 221,ал.1 от КТ „Н. – Транс“
ЕООД- гр.Враца да заплати на П.И.С. *** сумата 525,30 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия
договор без предизвестие в размер на едно месечно брутно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва от 09.01.2019 год. до изплащането на
сумата;
Осъдил е на основание чл.226,ал.3 във вр. с ал. 2 от КТ „Н. – Транс“ ЕООД - гр. Враца да
заплати на П.И.С. *** сумата 1050,60
лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка
на ищеца в размер на две брутни месечни трудови възнаграждения за периода от
26.10.2018 год. до 26.12.2018 год., ведно със законната лихва от 09.01.2019
год. до изплащането на сумата;
Осъдил е на основание чл.128,т.2 във вр. с чл.242 от КТ „Н. – Транс“ ЕООД - гр.Враца да заплати на П.И.С. *** сумата 315,97 лева, представляваща неизплатен
остатък от трудово възнаграждение за месец октомври 2018 год., ведно със
законната лихва от 09.01.2019 год. до изплащането на сумата;
Осъдил е на основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД „Н. – Транс“
ЕООД - гр.Враца да заплати на П.И.С.
*** следните суми:
сумата 2,75 лева–мораторна лихва върху главницата 132,37 лв. за периода от
26.10.2018 год. до 08.01.2019 год.;
сумата 10,95
лева–мораторна лихва върху главницата 525,30 лв. за периода от 26.10.2018
год. до 08.01.2019 год.;
сумата 21,88 лева–мораторна лихва върху главницата 1050,60 лв. за периода
от 26.10.2018 год. до 08.01.2019 год.;
сумата 6,58 лева–мораторна лихва върху главницата 315,97 лв. за периода от
26.10.2018 год. до 08.01.2019 год.
Отхвърлил е исковете за мораторна лихва
в останалата им част като неоснователни и недоказани ;
Допуснал
е на основание чл.344,
ал.1, т.4 от КТ поправка в трудовата книжка на П.И.С. *** на основанието за прекратяването на трудовото
му правоотношение с „Н. – Транс“ ЕООД - гр.Враца, с ЕИК ********* като е приел,
че действителното основание е чл.327,
ал.1, т.2 от КТ;
Отхвърлил
е като неоснователен и
недоказан предявения от „Н. – Транс“ ЕООД - гр. Враца иск с правно основание
чл. 221, ал. 2 от КТ-– за осъждане на П.И.С. *** да му заплати сумата 525,30 лв. - обезщетение
при дисциплинарно уволнение в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
На основание
чл.78,ал. 1 от ГПК „Н. –
Транс“ ЕООД - гр.Враца е осъдено да
заплати на П.И.С. *** сумата 241,67 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК П.И.С. *** е осъден да
заплати на „Н. - Транс“
ЕООД - гр.Враца сумата 34,56
лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК „Н. – Транс“ -
гр.Враца е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен
съд сумата 350,00 лева, представляваща държавна такса за
образуване на делото, както и сумата 171,75
лева – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, и двете
суми съразмерно с уважената част от исковете.
Решение №903/25.10.2019 год. по гр.дело №64/2019 год. по описа на РС-Враца е
обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство "Н. – Транс" - гр. Враца.
Въззивникът-работодател поддържа,че във
всичките си части обжалваното решение е неправилно.Сочи,че въззиваемият-
служител е престирал труд за времето до 18.09.2018 год.,след което е престанал
да идва на работа, поради което за периода след 18.09.2019 год. до прекратяване
на трудовото правоотношение трудово възнаграждение не му се дължи, което е и
причината такова да не бъде начислявано и изплащано. Всичко дължимо като
трудово възнаграждение е изплатено, включително и обезщетението за неползван
платен годишен отпуск, който е в размер на 12, а не на 13 работни дни,от което
следва, че трудовото правоотношение не е прекратено на твърдяното от служителя
правно основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ, както неправилно е приел съставът на
РС-Враца, тъй като забава в изплащането на трудовото възнаграждение не е
налице. Освен това, за да породи
действие изявлението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение
на соченото правно основание, е нужно това му право да е упражнено
добросъвестно. В конкретния случай добросъвестност липсва, защото уведомлението
е подадено от работника с цел да бъде осуетено инициираното от работодателя
дисциплинарно производство против него, за което той е бил известен.А след като
правоотношението не е прекратено на основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ, то и
работодателят не дължи на работника обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ. Трудовото
правоотношение е прекратено от работодателя /
със заповед №045 от 05.11.2018 год./ след изпълнение на процедурата по
чл.193,ал.1 от КТ,като дисциплинарното наказание е определено на основание
чл.198,ал.1 вр. с чл.190.,ал.1,т.2 от КТ и след като работодателят е положил
усилия да получи обяснения от работника, който с цялостното си поведение е
възпрепятствал даването на такива,както
и по-ранното връчване на заповедта за уволнение.
Въззвиникът счита за недопустимо
първоинстанционното решение в частта,с която съдът е уважил иска с правно
основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ, като сочи ,че този иск не е самостоятелен и
при оспорване на уволнението е недопустим поради липса на правен интерес.
Счита за основателен и доказан предявения
от него насрещен иск, тъй като трудовото правоотношение не е прекратено на
основание чл.327,ал.1,т.2 от КТ.
Иска обжалваното решение да бъде отменено
и вместо него постановено друго,с което всички искове на ищеца - въззиваем да
бъдат отхвърлени, а насрещният иск на въззивника-ответник бъде уважен.
Прави и искания по доказателствата,като
иска от Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Враца да бъде изисканата
находящата се там "преписка по случая", като твърди, че е налице
хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК,тъй като това искане е направено и пред
РС-Враца, но немотивирано е оставено без уважение.
Съдебният състав прие искането на
въззивника за събиране на доказателства за неоснователно,тъй като не е
налице хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК.Същото
е отправено от ответника с отговора по чл.131 от ГПК и е оставено без уважение
с постановеното по реда на чл.140 от ГПК определение №1310/30.05.2019 год. с
мотив неотносимост към спора.Този мотив на първоинстанционния съд следва да
бъде споделен, тъй като в отговора си по чл.131 от ГПК въззивникът-ответник е
посочил,че тази преписка е образувана по сигнал на ищеца П.С. във връзка с
прекратяване на трудовото му правоотношение, т.е преписката е образувана и
проверката е извършена след прекратяване на трудовото правоотношение между
страните.На следващо място, констатациите на Дирекция "Инспекция по
труда", каквито и да са те, не обвързват съда.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемия П.И.С. ***.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от
лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в
пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд гр. Враца е сезиран с обективно съединени
искове,предявени от П.И.С. *** против "Н. - Транс" ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от Ива Николова за признаване дисциплинарното
уволнение на ищеца за незаконосъобразно и неговата отмяна, за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 13 дни за периода от 14.03.2018 г. до 26.10.2018 г.,за изплащане на
обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие в размер на
едно месечно брутно трудово възнаграждение,за изплащане на обезщетение поради
незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца в размер на две брутни месечни
трудови възнаграждения за периода от 26.10.2018 г. до 26.12.2018 г., за
осъждане на ответното дружество да заплати неизплатен остатък от трудово
възнаграждение за м. 10.2018 г., четири иска за лихва за забава и евентуален
иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка.Към
исковата молба са представени множество писмени доказателства.
Ищецът твърди,че е работил при ответника по силата на сключен трудов
договор №066/14.03.2018г. и е заемал длъжността "спедитор".
Посочва, че на 22.10.2018г. е връчил на ответника чрез електронна поща
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Ищецът твърди, че междувременно на 26.10.2018 г. дружеството е изпаднало в
забава и не му е изплатило дължимото му трудово възнаграждение за м.септември
2018г., поради което е уведомил последното, че прекратява трудовото
правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.2 КТ. Сочи, че до 19.10.2018г. е изпълнявал трудовите си
задължения, като е организирал превоз на товари, а на 22.10.2018г. установил,
че достъпът му до електронния портал на дружеството – работодател е блокиран.
В исковата молба са наведени доводи, че работодателят
му е поискал писмени обяснения за неявяването му на работа за времето от
18.09.2018г. до 21.09.2018г. и за времето от 08.10.2018г. до 26.10.2018г., при
което ищецът отговорил, че вече не е служител на дружеството. Според ищеца за
времето от 18.09.2018г. до 21.09.2018г. и от 08.10.2018г. до 26.10.2018г. е бил
на работа и е изпълнявал трудовите си задължения, като е поддържал връзка с
шофьорите и контрагентите на фирмата.
Твърди, че на 07.11.2018г. чрез куриерска
фирма "Интер логистика" е получил заповед № 045/05.11.2018г., с която
му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Излага съображения,че работодателят не е спазил
процедурата за установяване нарушение на трудовата дисциплина, не е определено
законосъобразно дисциплинарното наказание, не е спазена процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание. Счита, че заповедта е бланкетна и в нея
липсват съществени реквизити – описание на извършеното нарушение,както и мотиви
за налагане на наказанието,не е посочено времето на извършване на нарушението,поради
което заповедта е незаконосъобразна.Посочва,че едновременно с уволнителната
заповед му е връчен и констативен протокол № 1 от 29.10.2018г., с който е
констатирано неявяването му на работа за времето от 18.09.2018г. до
29.10.2018г.,който счита за незаконосъобразен,тъй като е подписан от управителя
на дружеството в качеството му на работодател и на свидетел.Според ищеца,
протоколът е подписан и от св.А.Н., който е съпруг на управителя на ответното
дружество,но не е служител в него. Сочи, че претендираното нарушение не е
установено по предвидения за това начин и не може да бъде основание за налагане
на дисциплинарно наказание.Счита уволнението за незаконосъобразно, тъй като
трудовият договор вече е бил прекратен от него на 26.10.2018г. поради забавено
плащане на трудовото му възнаграждение.
Твърди, че по време на съществуване на
трудовото му правоотношение не е ползвал платен годишен отпуск, за което му се
дължи обезщетение за 13 дни в размер на 292.00 лв.Посочва, че за м.10.2018г. не
му е изплатено цялото трудово възнаграждение, като претендира дължимия остатък
в размер на 315.97 лв. Претендира сумата от 525.30 лв., представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие в размер на
едно месечно брутно трудово възнаграждение, както и сумата 1 050.60 лв.,
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка,в
размер на две брутни месечни трудови възнаграждения за периода от 26.10.2018г.
до 26.12.2018г., тъй като същата не му е върната от работодателя след
прекратяване на трудовия договор на 26.10.2018г.Сумите се претендират ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба –
09.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендира се и лихва за забава,
както следва: сумата от 7,21 лева – мораторна лихва върху главницата от 292,00
лева, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 22.01.2019 г., сумата от 12,99
лева – мораторна лихва върху главницата от 525,30 лева, начислена за периода от
26.10.2018 г. до 22.01.2019 г., сумата от 12,55 лева – мораторна лихва върху
главницата от 1 050,60 лева, начислена за периода от 26.11.2018 г. до 22.01.2019
г. и сумата от 7,87 лева – мораторна лихва върху главницата от 315,97 лева,
начислена за периода от 26.10.2018 г. до 22.01.2019 г. Иска при условията на
евентуалност поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка,
като бъде вписано, че основанието е по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Претендира разноски.
С разпореждане №476/16.01.2019г. съда е оставил исковата молба без
движение на основание чл.127, ал.1,т.3 и 4 от ГПК и дал указания до ищеца за
тяхното отстраняване .
В указания му срок,с допълнение към исковата молба с
вх. №971/22.01.2019г. ищеца е направил уточнение на исковите си претенции
С разпореждане №764/28.01.2019г. постановено по гр.дело №64/2019г.,
съдът е прекратил производството в частта по исковете за мораторна лихва,предявени
за периода от 09.01.2019г. до 22.01.2019г. и в частта по иска за обезщетение за
имуществени вреди от незаконосъобразно задържане на трудовата книжка на ищеца в
размер на 525.30 лв.месечно, предявен за периода от датата на подаване на
исковата молба-09.01.2019г. за всеки месец до нейното връщане.
В срока по чл. 131 ГПК от ответното
дружество "Н. Транс" ЕООД е постъпил писмен отговор,с който
предявените искове са оспорени като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството,че
по силата на трудов договор от 14.03.2018г. между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение,по което ищецът е заемал длъжността "спедитор".Твърди
се,че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 510.00
лв. и за времето от 18.09.2018г. до 21.09.2018г. ищецът не се явил на работа.Поддържа се, че при
разговор на ищеца с търговския пълномощник на дружеството А.Н. последният заявил,
че причината е лична – поради бременност на съпругата му. В отговора се излагат
съображения,че неявяването на ищеца на работа за посочения период на същия е
било изплатено трудово възнаграждение за целия месец септември 2018г. – аванс в
брой и остатък по банков път. Сочи се,че на 08.10.2018г. ищецът отново не се
явил на работа, без да представи какъвто и да е оправдателен документ. На
22.10.2018г. ищецът подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие на основание чл. 325 от КТ, алтернативно на основание чл. 326,
ал. 1 от КТ с предизвестие,но ответникът отказал прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие,като информирал ищеца,че срещу него е образувано
дисциплинарно производство.
Твърди се,че ищецът посетил офиса на
дружеството с искане да му бъде изплатено трудовото възнаграждение за м.10.2018г.,
като същото му било изплатено с уговорката да продължи да изпълнява трудовите
си задължения за срока на предизвестието, но ищецът отново не се явил на
работа. Сочи се,че на 26.10.2018г. от ищеца са поискани обяснения на основание
чл. 193, ал. 1 от КТ за нарушение на трудовата дисциплина,но вместо обяснения,
ищецът подал по електронната поща заявление, подписано с електронен подпис, за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Поддържа се, че е издадена заповед № 45 от
05.11.2018г.,по силата на която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение",с
което бил прекратен трудовият му договор. Ответникът счита, че работникът е
злоупотребил с правото си по чл. 327 от КТ, за да избегне налагането на
дисциплинарно наказание, поради което трудовото правоотношение не е прекратено
на това основание,а на основание наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение".Наведени
са доводи за неоснователност на предявените искове, а иска по чл. 344, ал. 1,
т. 4 КТ-за недопустим. Поддържа се, че трудовата книжка е своевременно оформена
и върната на ищеца. Наведени са твърдения,че по повод прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, е извършена проверка от Инспекция по труда – Враца, но
същата е приключила без да са констатирани нарушения допуснати от работодателя.
Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "Н.
Транс" ЕООД е предявил срещу ищеца П.С. насрещен иск за осъждането му да
заплати сумата от 525.30 лв., представляваща обезщетение в размер на едно
брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието, поради наложеното му дисциплинарното
му уволнение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор по насрещния иск от ищеца П.С., с който оспорва иска като
неоснователен. Заявява,че в исковата молба е изложил подробни аргументи относно
незаконосъобразността на уволнителната заповед, с оглед на което и предявеният
насрещен иск е неоснователен.Оспорва и размера на исковата претенция,като от
една страна дружеството е заявило,че трудовото възнаграждение било в размер на 510 лв., а претендира сумата от 525.30
лв.Иска се постановяване на решение, с което предявеният насрещен иск да бъде
отхвърлен.
За изясняване на делото от фактическа страна е
допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице С.Р., от чието
заключение е установено,че за периода от 14.03.2018г.
до 30.09.2019г. ищецът е отработил работните дни за всеки от месеците.Експертът
е посочил, че за времето от постъпването си на работа до прекратяването на
трудовото правоотношение ищецът не е подавал молба до работодателя за ползване
на платен годишен отпуск.За периода от 14.03.2018г. до 26.10.2018 г. на ищеца
се полагат 13 дни платен годишен отпуск.В разчетно-платежната ведомост за месец
октомври ответното дружество е начислило обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 12 дни и ищецът е получил чиста сума 209,03 лв. като
обезщетение, без за същия месец да е начислявано трудово възнаграждение за
отработени дни.Действителният нетен размер на полагащото се на ищеца
обезщетение за 13 дни платен годишен отпуск възлиза на 341.40 лв.Според
експерта, налице е отрицателна разлика в размер на 132.37 лв. спрямо
действително изплатеното на ищеца обезщетение за неизползван отпуск. Размерът
на дължимото на ищеца трудово възнаграждение за периода от 01.10.2018г. до
26.10.2018г., ако се приеме, че не му е изплатено възнаграждение за използван
платен отпуск, е 500.20 лв. При това допускане лихвата за забава върху сумата
500.20 лв. и за периода от 26.10.2018г. до 22.01.2019 г. е в размер на 12.09
лв.
По делото са събрани и гласни доказателства.Разпитани
са св.А. Л. Н.-съпруг на управителя на ответното дружество и негов търговски
пълномощник и св.К.М.Н., работела при ответника на длъжност
"счетоводител".
Св.А.Н. сочи,че ищецът П.С.
е бил служител в ответното дружество до есента на 2018г.,като от месец
септември е констатирано, че той не се справя с възложената му работа.Впоследствие
свидетелят твърди,че той и съпругата му са научили,че ищецът е управител на
дружество, развиващо конкурентна на работодателя дейност – "Люмондар".Същият
твърди, че при една от оперативките на ищеца било обяснено какво следва да
предприеме,за да се справя по-добре със задълженията си,след което ищецът спрял
да идва на работа.За отсъствието си от работа ищецът обяснил, че жена му е
бременна в деветия месец, скоро се очаква да роди и затова той нямало да идва
на работа.Свидетелят сочи, че въпреки неидването редовно на работа от страна на
ищеца, два пъти му давал суми на ръка в общ размер около 600-700 лв. Свидетелят
посочва още, че след консултация с "Инспекция по труда" ответното
дружество започнало дисциплинарна процедура срещу ищеца, която продължила до
месец октомври 2018г. и завършила с уволнението му. Свидетелят не знае със
сигурност дали на ищеца е върната трудовата книжка след уволнението,но от
свидетелката Н. е чувал, че документите на ищеца са му върнати. Ищецът е
следвало да изпълнява трудовите си задължения от офиса на работодателя на адрес
ул. "Иванка Ботева"№26.Свидетелят
твърди,че в периода на отсъствието на ищеца от работа не е работил от вкъщи, а
работата му е била поета от свидетеля Николов,като търговски пълномощник.
Св.К. Н. сочи, че познава ищеца П.С., тъй като същия е
работил в дружеството "Н.-Транс"ЕООД,в което и тя е работила по
същото време, като е изпълнявала длъжността "счетоводител".Свидетелката
сочи, че ищеца е заемал длъжността "спедитор" в ответното дружество и
е комуникирала с него по телефона,тъй като той е работил от вкъщи и е идвал в
офиса само когато е следвало да донася документи.Свидетелката твърди, че през
процесния период е комуникирала само със св.Николов, тъй като управителката е
била бременна и същият я е питал през м.юли-август 2018г. дали ищеца е подавал
молби за отпуск,но същият не е подавал на нея такива молба.Свидетелката твърди,
че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца тя лично е оформила
трудовата му книжка, но не му я е върнала.Трудовата книжка не е била върната и
към 08.02.2019г., когато е прекратено трудовото й правоотношение с ответника.
Районният съд не е дал вяра
на показанията на св. А.Н., в частта, в която същия твърди,че съгласно
уговореното от страните ищецът е следвало да изпълнява трудовите си задължения
в офиса на ответното дружество на ул. "Иванка Ботева", че въпреки
отсъствието на ищеца от работа, на два пъти свидетелят му давал суми на ръка в
общ размер около 600-700 лв. и че в периода на отсъствието на ищеца от работа
свидетелят Николов е поел неговите работни задължения. В тази им част съда
правилно е приел, че показанията са пристрастно дадени от заинтересовано от
изхода на делото лице и противоречат на останалите събрани по делото
доказателства, включително и на показанията на св. Н.. В останалата им част
показанията на св. А.Н., както и показанията на свидетелката К. Н. са възприети
от съда като добросъвестно и обективно дадени.Настоящият въззивен състав се
солидализира с приетото в мотивната част на районния съд, показанията на св. Н.
са обективни, обстойни и кореспондират със събрания в производството
доказателствен материал.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните по делото не се спори, че са били в трудово правоотношение, по силата на сключен между тях
трудов договор №066 от 14.03.2018г., като ищецът П.С. е бил назначен на
длъжност "спедитор", за неопределено време и на пълен работен ден, с
шестмесечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя. В договора е
посочено, че срокът за изплащане на трудовото възнаграждение е до 25-то число
на месеца, дължимо за предходния отработен месец.В процесния тр.договор не е
посочено мястото на изпълнение на трудовата функция на ищеца.
С молба от 22.10.2018г., подписана с
квалифициран електронен подпис,ищецът е отправил до електронния адрес на
работодателя молба за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.
325, ал. 1 т. 1 от КТ, по взаимно съгласие на страните, като в случай, че
молбата не бъде приета, да се счита от работодателя за едномесечно предизвестие
по чл. 326, ал. 1 от КТ. Изявлението на ищеца е получено в електронната поща на
работодателя на датата на изпращането му, видно от приложения отчет за
изпращане на електронно съобщение. Върху отпечатания на хартия вариант на
молбата е поставена резолюция "не" от представляващото работодателя лице
с дата - 23.10.2018г.
На 26.10.2018г. ищеца С. е изпратил втора
молба до електронния адрес на работодателя, подписана от него с квалифициран
електронен подпис, с която последният е отправил до управителя на ответното
дружество изявление, че считано от датата на получаване на същата прекратява
трудовото правоотношение между страните едностранно и без предизвестие на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – поради забавянето на изплащането на
трудовото му възнаграждение. Изявлението на ищеца е получено в електронната
поща на работодателя на датата на изпращането му. Върху отпечатания на хартия
вариант на молбата е поставена отново резолюция "не" от представляващото
работодателя лице.
По делото са приложени разпечатки от
електронна кореспонденция между "Н. – Транс" ЕООД и негови клиенти, в
която като лице за контакт е посочен ищецът П.С., както и разпечатки от електронна
кореспонденция между ищеца и интернет платформата "спедитор.нет".
Видно от последната разпечатка, профилът на ищеца в посочената платформа е
изтрит на 22.10.2018 г. след постъпило писмено искане от страна на св.А.Н., в
качеството на пълномощник на ответника, с аргументите,че ищецът вече не е
служител на дружеството.
С писмо от 26.10.2018г. работодателя е
поискал на основание чл. 193, ал. 1 от КТ писмени обяснения от ищеца С. за
неявяването му на работа за времето от 18.09.2018г. до 21.09.2018г. и от 08.10.2018г.
до 26.10.2018 г. Към писмото е приложена товарителница, за изпращане на писмото
до ищеца П.С.,но липсват доказателства за получаването му.
Със заповед № 045/ 05.11.2018г.
управителят на "Н. – Транс" ЕООД е прекратил трудовото правоотношение
на ищеца дисциплинарно, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. с чл.
188, т. 3 от КТ, като в заповедта липсват конкретни основания и мотиви за
налагането на дисциплинарно наказание "уволнение".
По делото е представен констативен
протокол № 1 от 29.10.2018г., в който е записано, че ищецът не се е явявал на
работа в периода от 18.09.2018г. до 29.10.2018г. Протоколът е подписан от
управителя на ответното дружество Ина Николова и от нейния съпруг А.Н..
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи: Дисциплинарната
отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника
или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази
отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно
наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или
служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание лежи върху работодателя. Същият следва да
установи при условията на главно и пълно доказване релевантните за повдигнатия
спор факти – спазване на установената в чл. 193 КТ процедура и извършените от работника/служителя нарушения на трудовата
дисциплина, за които е наказан дисциплинарно с "уволнение".
В разглеждания случай страните не
спорят, че процесното трудово правоотношение е било прекратено, но спорят на
какво основание е било прекратено. При наличие на конкуренция между насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно
действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано.
Законът дава възможност на страна по трудовото правоотношение да иска поправка
на вписаното основание за уволнение, като в прилагането на института няма спор
или колебание, че за успешно провеждане на този иск е необходимо установяването
на действителното основание за прекратяване на трудовите правоотношение. В
случая ищеца твърди, че той е прекратил първи трудовото правоотношение на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ.
Правната норма на чл. 327 КТ представлява материално субективно преобразуващо право на работника или
служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя, като
неговото упражняване не е с свързано с предварително уведомяване на последния.
Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор се осъществява с
едностранно волеизявление, като то трябва да е ясно, недвусмислено, безусловно
и в писмена форма. Разпоредбата на чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия
договор, освен забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение или
обезщетение. Ето защо достатъчно е обективно работодателят да е забавил
изплащането на уговореното между страните трудово възнаграждение или
обезщетение изцяло или частично, за да може работникът или служителят да се
възползва от правото си по чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ.
Според разпоредбата на чл.
335, ал. 2, т. 3 КТ трудовото правоотношение, което се прекратява без
предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото
изявление за прекратяване на договора. Законът не прави разлика между
прекратяването на трудов договор без предизвестие от работодателя и
прекратяване на трудов договор без предизвестие от работника. И за двата случая
нормата сочи, че трудовото правоотношение се счита за прекратено от датата на
получаване на писменото изявление /на работодателя или на работника/. Следователно
законът не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от
това дали фактически е налице основанието, посоченото от работодателя или от
работника за прекратяване на договора. В случая, видно от неоспореното и прието
по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, ищецът не е подавал
молба за ползване на платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото
му правоотношение с ответника и му е изплатено трудово възнаграждение в размер
по-нисък от дължимия за месеца и значително
след падежа, който е бил на 26.10.2018г.
Оттук
следва извода, че писмото за искане на обяснения за дисциплинарната процедура до
ищеца /без данни за връчването му/ е предадено на куриер също на 26.10.2018г.,
а констативният протокол за неявяване на работа и заповедта за уволнение са от
по-късни дата, съответно 29.10.2018г. и 05.11.2018г. Правилно районния съд е
приел в мотивите си, че ищецът е узнал за намеренията на работодателя да му
търси дисциплинарна отговорност едва
впоследствие.
Въз основа на изложеното съдебния състав
приема, че работодателя е получил заявлението по чл. 327, ал.1,т.2 от КТ на
26.10.2018г., поради което от тази дата сключеният между страните трудов
договор е прекратен и налагането на дисциплинарно наказание "уволнение"
след тази дата не може да породи правно действие, защото вече не съществува
трудово правоотношение.
На следващо място процесната заповед, с
която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" е
незаконосъобразна. В същата липсва описание на извършеното нарушение, времето
на извършването му и мотиви за налагане на наказанието, които са задължителни
реквизити по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Във въззивната жалба е наведен довод, че първоинстанционното решение е недопустимо, в частта,с която
съдът е уважил иска с правно основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ, като се сочи,че
този иск не е самостоятелен и при оспорване на уволнението е недопустим поради
липса на правен интерес. Така наведения довод е неоснователен.
Правилно районният съд е разгледал по същество
предявения иск и е приел, че трудовото правоотношение следва да се счита
прекратено от ищеца на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като това е по-рано осъществилото се правно
основание, поради което и правилно е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.Повторното
прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от
страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено
при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие,
а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна.
Допълнителен аргумент в полза на този извод
за допустимост на иска за поправка на вписаното в трудовата книжка
прекратително основание, ако този иск не бъде разгледан, в трудовата книжка ще
остане вписано основанието по чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ.По изложените съображения въззивният съд намира, че
искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е допустим и
основателен, като в тази част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По исковете с правно основание чл.
128, т. 2 КТ и чл.
242 КТ
Съгласно чл.
128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. При предявен иск по чл.
128, т. 2 КТ в тежест на работника, респ. служителя, е да докаже, че
претендираното от него неизплатено възнаграждение /основно или допълнително/
действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието
на трудовото правоотношение, както и че е престирал реално уговорената работа,
доколкото от тези положителни факти работникът черпи изгодни правни последици,а
в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително
е било изплатено.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен
състав приема, че по делото е установено наличието на трудово правоотношение
между страните, като от представения тр. договор е видно, че страните са
уговорили заплащане на трудово възнаграждение в размер на 510лв. месечно. Направеното от ответника
оспорване, че през процесния период, за който претендира заплащане на трудово
възнаграждение, ищецът не е полагал труд, е неоснователно. Вещото лице по
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза е прегледало ведомостите за заплати и е установило, че на ищеца не е
начислявано и изплащано трудово възнаграждение за месец октомври 2018г., като
до прекратяването на трудовия договор има 20 работни дни, за които му се дължи
сумата 500.20 лв., искът е предявен за сумата от 315.97 лева и правилно е
уважен от районния съд така, както е предявен.
По иска с правно основание чл.
221, ал. 1 КТ
Съгласно чл.
221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие в случаите по чл.
327, ал. 1, т. 2, 3
и 3а
КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. Съобразно изложените по-горе мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че процесното трудово правоотношение е било прекратено от ищеца на
основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ. От приложения по делото трудов договор се установява,
че трудовото правоотношение е било безсрочно, а уговореният срок на
предизвестието за прекратяване е 30 дни и за двете страни. С оглед на
изложеното правилно районният съд е уважил така предявения иск за сумата от 525.30
лв., колкото е размерът на дължимото брутно месечно трудово възнаграждение за
процесния период.
По иска с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ
Според разпоредбата на чл.
224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. То се формира
въз основа на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Следователно основателността на предявения
иск е обусловената от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ да е
прекратено трудовото правоотношение между страните; 2/ работникът или
служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години. В тежест на
работодателя е да докаже, че е платил претендираното обезщетение.
Съгласно чл. 155 КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни
дни, като в приложения по делото трудов договор също е посочено, че ищеца е
имал право на 20 работни дни платен годишен отпуск. Вещото лице е изчислило, че
размерът на дължимото обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ е за 13 дни или в размер на 341,40 лв., от които ищеца е
получил 209.03 лв. или на последния се дължи общо сумата в размер на 132.37 лв.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 3,
във вр. с ал. 2 от КТ.
Непредаването на трудовата книжка на работника го
препятства да постъпи на работа при друг работодател, съответно да реализира
трудов доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконно задържане
вреди и определя размера им. Съгласно чл. 226, ал. 3 от КТ, обезщетението за
незаконно задържане на трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото
му правоотношение е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на
прекратяване на трудовия договор до предаване на трудовата книжка. От показанията на свидетелката К. Н. районния съд правилно
е приел за безспорно установено, че на ищеца не е върната трудовата книжка до 08.02.2019г.,а
от страна на ответника не са представени доказателства същата да е върната и в
по-късен момент до приключване на съдебното дирене.Правилно съдът е уважил иска
като основателен за периода от 26.10.2018г. до 26.12.2018г., т. е. за две
брутни трудови възнаграждения,чиито размер, изчислен от вещото лице, възлиза на
1 050.60 лв.
Първоинстанционният съд правилно е уважил и исковете за
мораторна лихва върху главниците, поради което решението и в тази му част не
подлежи на преоценка.
По отношение на предявения от ответника
насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ – за осъждане на ищеца П.С.
да заплати в полза на "Н. - транс"ЕООД сумата 525.30 лв. –
обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, районния съд е приел същия за неоснователен. Съдебният състав
се солидализира с изложените от РС Враца мотиви, че с оглед липата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
като такова, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът
дължи направените от въззиваемия разноски пред въззивната инстанция,но
доказателства за направените такива не са представени, поради което не се дължат.
Водим от горното,Врачанският
окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА решение №903/25.10.2019г.
по гр.д.№64/2019 г. по описа на Районен съд-Враца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........