О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 25. 10. 2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, Х-ти въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Щерева ВНЧД № 4308 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда Глава XXII
от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор от Софийската районна прокуратура срещу определение на СРС, НО, 134
състав, от 17. 09. 2019 г. по н.о.х.д. № 7562/18 г., с което, на основание чл. 248,
ал. 5, т. 1, вр. чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, е
прекратено съдебното производство по делото и то е върнато на СРП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
досъдебното производство.
С частния протест се иска
атакуваното определение да бъде отменено и делото да се върне на СРС за
разглеждане или алтернативно – с указания да даде възможност на СРП да отстрани
очевидна фактическа грешка. Прокурорът е изложил съображения за неправилност на
преценката на съда за наличие на съществени нарушения на правото на защита на
обвиняемия Д., допуснати при изготвянето на обвинителния акт. Посочва, че при
формулирането на диспозитива на обвинението срещу него като продължавано престъпление,
съдържащо две отделни деяния, словесно не е описал, че деянията са извършени в
съучастие като извършител с другия подсъдим – Ж.Г., защото само второто деяние
е осъществено при тази форма на задружна престъпна дейност. По отношение на изписването на размера на
вредата от първото деяние не оспорва, че с цифром е изписана като 20 000
лева, а словом като десет хиляди лева, но счита, че се касае до очевидна
техническа грешка по смисъла на чл. 248а, ал. 1 от НПК, тъй като и от
диспозитива ставало ясно, че от пострадалите му е предадена сума от 20 000
лева.
Въззивният състав, като обсъди
аргументите в частния протест, материалите по делото, съдържанието на
проверявания акт и извърши цялостна служебна проверка на преценката на
първоинстанционния съд на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, намери за
установено следното:
Частният протест е подаден в
преклузивния срок по чл. 249, ал. 3 от НПК, от активнолегитимиран субект и
срещу акт на СРС, който подлежи на въззивен контрол. Поради това той е процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Н.о.х.д. № 7562/18 г. на СРС е
образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу М.А.Д. за престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК и срещу Ж.К.Г. за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В словесното описание на
престъплението, твърдяно за извършено от Д., прокуратурата е посочила, че в
периода от неустановена дата през 2013 г. до 30. 12. 2013 г. в гр. София, в
условията на продължавано престъпление, когато две деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си и за другиго – Ж.К.Г.,
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у И.Д.П., И.Б.П. и Х.В.П. да
сключат договор за кредит с финансова къща „М.К.Г.“ ООД и ще им съдейства за
уреждането на отношенията им с финансова къща „М.К.Г.“ ООД по договор за кредит
№ G 116-131025С094, както и за внасяне на парични суми
от тяхно име за погасяването на задълженията им.
Първото деяние на Д. е описано така – на неустановена дата през 2013 г. до 25. 10.
2013 г. в гр. София, спирка до кръстовището на бул. Мария Луиза и ул. Екзарх
Йосиф, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у И.Д.П. и И.Б.П. да сключат ипотечен договор за кредит с финансова
къща „М.К.Г.“ ООД и че ще им съдейства за по-лесното погасяване на кредита и
обещал да внесе сумата от 20 000 лева като вноска по кредита и след това
да им даде документа за същата сума, която да бъде приспадната от кредита им,
като получил сумата на 25. 10. 2013 г. и с това причинил имотна вреда на И.П.и И.
П.. Размерът на твърдяната вреда с цифри е посочено, че възлиза на двадесет
хиляди лева, а с думи – на десет хиляди лева.
Второто деяние на същия подсъдим е
индивидуализирано като извършено при условията на съизвършителство с Ж.К.Г.,
като на Д. е вменено, че на 30. 12. 2013 г. в София, бул. **********, пред
офиса на банка „А.б.“, с цел да набави за себе си и за Ж.Г. имотна облага
възбудил и поддържал заблуждение у посочените вече двама пострадали и у Х.В.П.,
че Д. и Г. ще внесат по сметката на кредитора сумата от десет хиляди лева за
погасяването на отпуснатия кредит, като след това П. ще получат нотариалния акт
за жилището си от финансова къща „М.К.Г.“ ООД, след което двамата обвиняеми
получили сумата от 10 000 лева и с това причинили имотна вреда на П.,
възлизаща на тази стойност.
Посочено е, че общата вреда от
престъпната дейност възлиза на 30 000 лева и е в големи размери. Продължаваното
престъпление е квалифицирано като такова по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По същия начин е формулирано и изписано
обвинението и в постановлението за привличане на обвиняем в досъдебното
производство от 28. 02. 2017 г.
Обвинението срещу Ж.Г. (формулирано
идентично и в постановлението за привличането му като обвиняем) е, че на 30.
12. 2013 г. в София, бул. **********, пред офис на „Алфа банк“ с цел да набави
за себе си и за другиго – М.Д., имотна облага, в съучастие като съизвършител с
последния е възбудил и поддържал заблуждение у двамата П. и у Х.П., че двамата
ще внесат по сметката на кредитора сумата от десет хиляди лева за погасяването
на отпуснатия кредит, като след това П. ще получат нотариалния акт за жилището
си от финансова къща „М.К.Г.“ ООД, след което получили сумата от 10 000 лева и
с това причинили имотна вреда на П., възлизаща на тази стойност.
В проведеното на 17. 09. 2019 г. открито
разпоредително заседание, в хода на обсъждането на въпросите по чл. 248, ал. 1
от НПК, съдебният състав на СРС служебно е приел, че в хода на досъдебното
производство са допуснати две съществени процесуални нарушения на правото на
защита на обвиняемия Д., които са отстраними чрез изготвяне на ново
постановление за привличане на обвиняем и на нов обвинителен акт. Съдът е
посочил, че първото нарушение е свързано с противоречието относно размера на
причинената вреда на пострадалите П. от първото деяние, доколкото словом е
изписано, че тя възлиза на десет хиляди лева, а с цифри – на двадесет хиляди.
Изложил е аргумент, че не се касае до очевидна фактическа грешка, в който
смисъл е изложено съображение от защитника на Д., защото същият проблем
съществува и в постановлението за привличане на обвиняем. Второто нарушение,
което съдът е установил, е липсата на словно описание в обвинението, че
продължаваното престъпление е извършено в съучастие между Д. и Г., а в
цифровата квалификация е посочена връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК. С тези
аргументи СРС е прекратил на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 от НПК съдебното
производство по делото и е върнал делото на СРП за отстраняване на двете
нарушения.
При описаните по-горе факти за обвиненията
срещу Д. и Г., тази преценка на СРС е законосъобразна.
Доколкото, съобразно разпоредбата на чл.
55 от НПК, базисното право на обвиняемия в наказателния процес е да разбере в
какво е обвинен, то и неговото нарушаване е въздигнато от законодателя (в чл.
249, ал. 4, т. 1 от НПК) в съществено нарушение на процесуалните правила, което
накърнява правото му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да
бъде отстранено. Същата изходна позиция дава основание да се приеме, че,
изготвяйки обвинителния акт според изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК,
прокурорът дължи да посочи ясно и по един изключващ всяко съмнение начин въз
основа на какви факти и по кой текст или текстове от наказателния закон,
повдига обвинение срещу конкретното лице. Това налага словесно да опише с
всичките му съставомерни елементи престъпление, което да е точно отразено в
дадената правна квалификация на деянието.
Понастоящем прокурорът е направил преценка
да повдигне обвинение срещу Д. за продължавано престъпление, което цифрово е
квалифицирал като такова, извършено в съучастие, но при словното му описание не
е описал тази форма на задружна престъпна дейност. Продължаваното престъпление
е едно според чл. 26, ал. 1 от НК, независимо колко деяния включва и дали те
самостоятелно се квалифицират по един или различни състави на престъпление от
Особената част на НК. Това се отнася и до хипотезите, когато част от деянията
осъществяват довършени престъпления, а други – такива, които са останали на
стадия на опита, включително и когато едни са извършени самостоятелно, а други
– в съучастие. Тогава прокурорът все така дължи да даде правна квалификация на цялото
продължавано престъпление, като има правомощие да прецени дали да отдаде
приоритет на довършената престъпна дейност или на опита, на самостоятелно
осъщественото деяние или на това в съучастие. Независимо от крайния резултат на
тази суверенна негова преценка, при обективирането й в обвинителен акт, той
трябва последователно да я изрази както словесно, така и цифрово. В случая това
не е направено. Когато е описано престъплението с думи е посочено, че Д. е
извършил действия по възбуждане и поддържане на заблуждение и е причинил вреда
от общо 30 000 лева, а в цифровото измерение на това престъпление е
включил и текста на чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Затова и логично СРС е
посочил, че съществува неяснота относно волята на СРП за съществен елемент от
обвинението на този подсъдим, което ще му попречи адекватно да се защитава. Такава
неяснота личи и във волята на разследващия орган в постановлението за
привличане на обвиняем.
Другият проблем, изтъкнат от
първоинстанционния съд, е също значим от гледна точка гарантиране правото на
защита на Д.. В първото деяние по неясен начин е посочен размерът на
причинената вреда и това би могло принципно да се обсъжда като очевидна
фактическа грешка, с оглед съдържанието на обвинителния акт, но такова
противоречие е допуснато и в постановлението за привличането на Д. като
обвиняем, а в него очевидни фактически грешки не могат да се отстраняват по
аналогия с чл. 248а от НПК, поради което и отново е допуснато съществено
процесуално нарушение на правото на този обвиняем да научи в какво е обвинен.
Настоящият състав, с правомощията си на
пълен въззив, следва да посочи и още едно нарушение на правото на защита на Д.
и на Г., което е допуснато в обвинителния акт и в постановленията им за
привличане като обвиняеми в досъдебното производство. Органите на МВР и на
прокуратурата са обвинили двамата, че са осъществили претендираната измама чрез
двете форми на изпълнително деяние по чл. 209, ал. 1 от НК – възбуждане в
заблуждение и поддържането му. В постановленията за привличане на обвиняеми и в
диспозитива на обвинителния акт са изброени действията, чрез които са
осъществени изпълнителните деяния, но не е конкретизирано кое действие
представлява възбуждане на заблуждение и кое е извършено за поддържането му.
Тъй като се касае именно до отделни форми на изпълнително деяние, органите на
досъдебното производство дължат да уточнят недвусмислено становището си, кое
действие на всеки от обвиняемите е такова по възбуждане и кое – по поддържане
на вече възбудено заблуждение. Обратното би означавало тези страни и съдът сами
да извършват преценка за волята на прокуратурата, което е недопустимо с оглед
ролята на съда на арбитър, а на обвиняемия – на лице, което има право да се
защитава срещу конкретни обвинения.
Трите съществени процесуални нарушения
трябва да бъдат отстранени на фазата на досъдебното производство чрез нови
привличания на двамата обвиняеми към наказателна отговорност и изготвяне на нов
обвинителен акт при съобразяване със задължителните указания на СРС и на СГС.
По изложените съображения въззивният
състав прие, че действително са налице основанията на чл. 248, ал. 5, т. 1, вр.
чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото н а СРП. Заради това и протестираното
определение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на
СРС, НО, 134 състав, от 17. 09. 2019
г. по н.о.х.д. № 7562/18 г., с което, на основание чл. 248, ал. 5, т. 1, вр.
чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, е прекратено
съдебното производство по делото и то е върнато на СРП за отстраняване на
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.