№ 20
гр. Котел, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело №
20202210100504 по описа за 2020 година
Производството е образувано по иск, предявен от Община Котел срещу
ЕМ. Д. Д.. Твърди се, че ищецът е собственик на ПИ № 87031.502.58 по
кадастралната карта на село Ябланово, община Котел, за който по действащия
подробен устойствен план е отреден УПИ ХІІ, кв.98, а по отменения ПУП от
1964г –УПИ ІІ, кв.22.
УПИ ІІ, кв.22, бил актуван с акт за държавна собственост №
4187/01.02.1978г.
Със заповед № РД-11-11-049/13.09.2018г на Областния управител на
Областна администрация Сливен актът бил отписан и бил съставен акт за
общинска собственост № 4682/19.09.2018г.
В имота било налично следното застрояване :
1/еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена 59 кв.м,
заснета с идентификатор № 87031.502.58.1, за собственик на която в
кадастралните регистри била записана Д.Х.Х. на основание нотариален акт от
2012г;
2/ селскостопанска сграда със застроена площ 22 кв.м., заснета с
идентификатор № 87031.502.85.2, за собственик на която в кадастралните
регистри бил записан ответникът, без посочен документ за собственост;
1
3/сграда (хангар, депо, гараж) със застроена площ от 23 кв.м, заснета с
идентификатор № 87031.502.85.3, за собственик на която в кадастралните
регистри бил записан ответникът, без посочен документ за собственост.
С решение № 187/08.12.1998г, постановено по гражданско дело №
173/1995г на РС Котел, потвърдено с решение № 233/25.01.2007г,
постановено по въззивно гражданско дело № 12/2000г на ОС Сливен, било
признато за установено в отношенията между А.М. О. и Ш.А.О., от една
страна, и настоящия ответник, от друга, че първите двама са собственици на
построената по силата на отстъпено право на строеж жилищна сграда.
Със заповед № 276/20.10.1995г на Кмета на Община Котел в полза на
ответника било отстъпено право на строеж върху имота за изграждане на
жилищна сграда, без да е бил сключен договор. На ответника било издадено
удостоверение № 45/20.10.1995г.
С нова заповед № 63/04.01.1996г Кметът на Община Котел отменил
описаните в предходния пункт заповед и удостоверението. Заповедта от 1996г
била прогласена за нищожна с решение № 47/26.03.2008г, постановено по
административно дело № 25/2007г на АС Сливен, и преписката – върната за
произнасяне по същество.
С писмо изх. № 8/04.01.1996г Община Котел уведомила ДСК Котел да
възстанови на ответника 54677.00 лева (неденом), като му ги преведе по
посочена сметка.
В изпълнение на решението на АС Сливен, била постановена заповед №
РД-50-516/24.09.2008г, с която заповедта и удостоверението от 1995г се
отменяли. По жалба на настоящия ответник било образувано
административно дело № 264/2008г на АС Сливен, по което било постановено
решение № 5/09.02.2009г, потвърдено с решение № 14548/01.12.2009г,
постановено по административно дело № 7895/2009г на ВАС, с което
заповедта от 24.09.2008г била отменена като незаконосъобразна.
Твърди се, че основанието на заповед № 276/20.10.1995г били
разпоредбите на чл.15 от ЗС (отм) и чл.103 от НДИ (отм). Според
действащата към него момент редакция на чл.15 от ЗС, правото на
собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се
отстъпвало на юридически лица и граждани по реда на чл.13 от ЗС (отм),
предвиждаща, пак към него момент, сключване на договор за отстъпено
2
право на строеж.
Сложният фактически състав не бил осъществен, тъй като между ищеца
и ответника не бил сключен договор за право на строеж, поради което се
твърди, че ответникът не бил придобил правото на строеж. Цитира се
решение на ВКС, постановено в производство по чл.290 от ГПК.
Твърди се още, че към момента на издаване на процесната заповед
жилищната сграда вече била построена, а правото на строеж се свеждало до
възможността да се построи сграда в чужд имот, а след като имотът вече бил
построен, общината, като собственик на имота, не притежавала право да
учредява право на строеж в полза на друго лице.
Твърди се още, че дори и да се приеме, че ответникът бил придобил
право на строеж, то било погасено по давност, тъй като ответникът не го бил
упражнил в предвидения от закона срок – нямало издадено разрешение за
строеж и към настоящия момент в имота съществували само сградите,
заснети в кадастралната карта. От мотивите към решението на гражданския
съд ставало ясно, че жилищната сграда била построена преди 1995г.
Моли съда да признае за установено в отношенията му с ответника, че
ответникът не притежава право на строеж върху собствения на ищеца ПИ №
87031.502.58 по кадастралната карта на село Ябланово.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който
предявеният иск се оспорва.
Твърди се, че в полза на А.М. О. не било валидно учредено право на
строеж върху процесния имот, тъй като липсвали заповед и сключен договор.
Със заповедта и договора от 1980г правото на строеж било учредено на друго
лице – Х.Х.Х., и следователно към 20.10.1995г в имота имало незаконно
строителство.
Оспорва се и твърдението, че му била върната платената от него сумата
за заплащане на правото на строеж.
Твърди, че притежава право на строеж върху имота на следните
основания : В издаденото му удостоверение № 45/30.10.1995г било записано,
че замества нотариалния акт и установявало всички права на носителя му,
съгласно чл.18 от ЗС. Не бил реализирал отстъпеното му право на строеж, тъй
3
като теренът не бил свободен и Община Котел не предприела действия по
събаряне на незаконното строителство в него, което било нейна собственост
по силата на приращението – чл.92 от ЗС. Заявява, че щом Община Котел не
била страна по гражданско дело № 173/1995г, постановено по него решение
не я обвързвало и не било задължително за нея.
Твърди, че правото на строеж не било погасено, тъй като не бил
започнал да тече давностният срок, началният момент на който се свързвал с
момента, когато строителството станело обективно възможно.
През 2015г му била издадена виза за проектиране и през 2018г
ответникът внесъл за одобряване изготвен архитектурен проект.
Навежда и още едно основание за отхвърляне на предявения иск – че
представлява злоупотреба с право.
С определение от 25.01.2021г, постановено по реда на чл.140 от ГПК, са
разрешени предварителните въпроси по редовността на исковата молба и по
допустимостта на предявения иск. Предвид изложените фактически
обстоятелства и заявения петитум съдът е приел да разгледа предявения от
ищеца отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът се представлява по пълномощие от адвокат
С.Р. от АК Сливен, който поддържа предявения иск и претенцията за
разноски, съобразно представен списък.
Ответникът се явява лично и се представлява по пълномощие от
адвокат П.М. от АК Ямбол, който поддържа отговора и направените с него
възражения и оспорвания. Моли за прекратяване на производството като
недопустимо и евентуално за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен. Претендира разноските по списък.
В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адвокат П.М. представя писмена защита,
в която са развити подробни съображения до допустимостта и по
основателността на предявения иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на спора е ПИ № 87031.502.58 по КККР на село Ябланово,
одобрени със заповед № РД-18-8/28.03.2007г, с площ 1120.00 кв.м. В
4
кадастралния регистър като собственик на земята е записан областният
управител на основание АДС № 4187/01.02.1978г. Ответникът е записан като
носител на правото на страеж на основание решение № 5 / 09.02.2009г на АС
Сливен и решение № 14548/01.12.2009г на ВАС.
В имота е налично следното застрояване :
1/еднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена 59 кв.м,
заснета с идентификатор № 87031.502.58.1, за собственик на която в
кадастралните регистри е записана Д.Х.Х. на основание нотариален акт от
2012г;
2/ селскостопанска сграда със застроена площ 22 кв.м., заснета с
идентификатор № 87031.502.85.2, за собственик на която в кадастралните
регистри е записан ответникът, без посочен документ за собственост;
3/сграда (хангар, депо, гараж) със застроена площ от 23 кв.м, заснета с
идентификатор № 87031.502.85.3, за собственик на която в кадастралните
регистри е записан ответникът, без посочен документ за собственост.
По регулационния план, одобрен през 1964г, имотът се
индивидуализира като парцел ІІ, кв.22, с площ 1180.00 кв.м.
По сегадействащия регулационен план, одобрен през 2008г, за имота е
отреден УПИ ХІІ-58, кв.98.
АДС № 1487/01.02.1978г е съставен от ОбНС Котел за парцел ІІ, кв.22, с
площ 1180 кв.м. – празно дворно място, а за парцела е посочено, че се
образува по регулационния план на селото от държавна земя. По плана от
1964г ПИ № 87031.502.58 съотвества на част от УПИ ІІ, на част от УПИ І и на
част от УПИ ХІІІ, кв.98.
На 28.01.1980г Х.Х. подал молба до ОбНС Котел да му се предостави
право на строеж върху парцел ІІ, кв.22 по плана на село Ябланово.
Със заповед № 35/24.03.1980г на Председателя на ИК на ОбНС Котел в
полза на лицето Х.Х.Х. от село Ябланово било отстъпено на основание чл.104
от Наредбата за държавните имоти (отм) безвъзмездно право на строеж върху
парцел ІІ, кв.22, състоящ се от 1100.00 кв.м. Разпоредено е сключване на
договор и издаване на удостоверение.
На 05.05.1980г бил сключен типов договор за отстъпване на право на
строеж, по силата на който ОбНС „дала безвъзмезно“ право на строеж върху
5
държавно регулирано масто от 1100 кв.м., съставляващо парцел ІІ, кв.22, в
село Ябланово за постройка на жилищна сграда, съобразно одобрения план.
Строителят поел задължение да застрои мястото в пегтодишен срок, в
едногодишен срок да го огради, а в двугодишен срок – да засади дръвчета.
На суперфициара било издадено удостоверение за отстъпено право на
строеж № 3434/05.05.1980г, заменящо нотариалния акт и установяващо
всички права на носителя му, съгласно чл.18 от ЗС.
На 02.11.1992г А.М. О. и ответникът сключили писмен договор за
покупко – продажба, по силата на който А.О. продал на ответника жилищна
сграда на два етажа със застроена площ от 66 кв.м. и гараж и кухня от 42 кв.м.
за сумата 50 хил лева.
С решение № 298/08.04.1997г, постановено по гражданско дело №
265/1996г на РС Котел, потвърдено с решение от 22.01.1998г, постановено по
въззивно гражданско дело № 1177/1997г на ОС Сливен, неподлежащо на
обжалване, е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, предявен
от ответника срещу А.М. О. (починал в хода на производството и заместен от
наследниците си А.И.О., М.А.О., С. И. О.) и Ш.А.О. да се обяви за
окончателен сключения между тях предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот, описан в предходния пункт. Съдът е приел, че
предварителният договор е нищожен и не може да бъде обявен за
окончателен, тъй като съпругата на А.О. – Ш.О., не е била страна по него.
На 20.02.1995г кметът на село Ябланово издал в полза на лицето А.О.
удостоверение в уверение на това, че същият притежава недвижим имот :
масивна жилищна сграда, построена през 1972г на 66 кв.м.; гараж и кухна,
построени през 1978г от 42 кв.м.
На 06.03.1995г кметът на Община Котел издал на А.М.О. удостоверение
№ 28 в уверение на това, че на същия било отстъпено безвъзмездно право на
строеж на жилищна сграда върху парцел ІІ, кв.22. Данните били извлечени от
актова книга, стр.15.
На 09.03.1995г А.М. О. и Ш.А.О. подали в РС Котел искова молба
срещу Е. Д.Д. И Н.Х.Е., въз основа на която било образувано гражданско дело
№ 773/1995г.
На 06.03.1995г кметът на Община Котел издал на А.М.О. удостоверение
6
в уверение на това, че бил построил масивна жилищна сграда на два етажа в
парцел ІІ-общ в кв.22.
На 17.10.1995г ответникът подал молба до Кмета на Община Котел да
му бъде отстъпено право на строеж върху общински пацел ІІ, кв.22, тъй като
бил закупил жилищната сграда от А.М.О., видно от договор от 11.11.1992г.
Със заповед № 276/20.10.1995г на кмета на Община Котел в полза на
ответника било отстъпено право на строеж за изграждане на жилищна сграда
върпу парцел ІІ, кв.22, с разгърната застроена площ от 120 кв.м. срещу
заплащане 54677.00 лева (неденом) и такса в размер на 547.00 лева (неденом).
Разпоредено е след заплащане дължимите суми да се склюючи договор и да
се издаде удостоверение по чл.18 от ЗС.
Същия ден Кметът на Община Котел издал на ответника удостоверение
№ 45 за отстъпеното право на строеж. Посочено е, че е заплатил дължимите
суми.
На 27.12.1995г пълномощникът на А.О. – адвокат Анна-Уляна
Георгиева, подала до Кмета на Община Котел молба с искане да бъдат
отменени заповедта от 20.10.1995г и издаденото въз основа в полза ответника
удостоверение за отстъпено право на строеж.
Със заповед № 63/04.01.1996г кметът на Община Котел отменил
заповед № 276/20.10.1995г и удостоверение № 45/20.10.1995г, с което било
отстъпено възмездно право на строеж върху парцел ІІ, кв.22 в полза на
ответника. Разпоределено е внесената от него сума да му бъде върната.
На 22.02.1995г на ответника било издадено удостоверение, че бил
заплатил в Данъчно бюро село Ябланово дължимите за 1993г, 1994г и 1995г
данъци и такси за жилищната сграда, собственост на А.О..
На 31.05.1995г в полза на А.О. бил издаден от районния съдия при РС
Котел нотариален акт за собственост № 63, том І, нотариално дело №
127/1996г, с който бил признат за собственик на масивна двуетажна жилищна
сграда на два етажа – по 63 кв.м. всеки, построена със строително разрешение
и одобрен архитектурен проект по силата на отстъпено право на строеж в
общински парцел ІІ, кв.22.
С решение № 187/08.12.1998г било признато за установено в
отношенията между Е.Д. И Н. Е., от една страна, и А.М. О. и Ш.А.О., от
7
друга, че А.М. О. и Ш.А.О. са собственици на масива двуетажна жилищна
сграда на два етажа със застроена площ от 63 кв.м. всеки, построена със
строително разрешение и одобрен архитектурен проект по силата на
отстъпено право на строеж в общински парцел ІІ, кв.22, по плана на село
Ябланово. Е.Д. И Н. Е., са осъдени да предадат на А.М. О. и Ш.А.О.
владението върху имота.
С решение № 233/25.01.2007г, постановено по въззивно гражданско
дело № 12/2000г на ОС Сливен решението на РС Котел е потвърдено в частта
му по иска за собственост.
С решение № 1157/24.10.2008г, постановено по гражданско дело №
3198/2007г на ВКС, ІV г.о., неподлежащо на обжалване, решението на ОС
Сливен в частта му по иска за собственост било потвърдено.
По жалба на ответника срещу заповед № 63/04.01.1996г било
образувано административно дело № 25/2007г на ОС Сливен, по което било
постановено решение, с което била проглена нищожността на заповедта и на
издаденото въз основа на нея удостоверение и преписката била върната на
Кмета на Община Котел за произнасяне по същество при съобразяване с
указанията по тълкуване и прилагане на закона, съобразно мотивите към
решението. В мотивите е посочено, че подписалият заповедта заместник –
кмет не е имал съответните правомощия да я подпише.
Постановена е последваща заповед № РД-50-516/24.09.2008г, с която
Кметът на Община Котел отменил заповед № 276/20.10.1995г на Кмета на
Община Котел като неправилна и незаконосъобразна и издаденото въз основа
на нея удостоверение № 45/20.10.1995г.
По жалба на ответника срещу заповед № РД-50-516/24.09.2008г било
образувано административно дело № 264/2008г на ОС Сливен, по което било
постановено решение № 5/09.02.2009г, с което оспорената заповед е отменена
като незаконосъобразна и преписката била върната на Кмета на Община
Котел за произнасяне по съществото на искането, съоразно дадените от съда
указания.
По жалба на заинтересованите страни Ш.О., С.О. И А.О. било
образувано административно дело № 7895/2009г на ВАС, ІІ отд, по което
било постановено решение № 14548/01.12.2009г, с което решението на АС
Сливен било потвърдено, а е отменено в частта му, в която е разпоредено да
8
се върне преписката за произнасяне по направеното искане.
На 21.10.2015г Главният архитект на Община Котел издал виза за
проектиране в УПИ ХІІ-58, кв.98, на пристройка към съществуващата
жилищна сграда, състояща се магазин на първия етаж и жилищна площ на
втория етаж. Извършено е необходимото съгласуване в
„Електроразпределение Юг“ АД и „Водоснабдяване и канализация Сливен“
ООД. Визата е презаверена на 24.08.2017г.
С акт № 4682 от 19.09.2018г ПИ № 87031.502.58 е актуван като частна
общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 вр. чл.58, ал.5 от ЗОС и §42
от ПЗР на ЗИДЗОС, както и заповеди №№ РД-11-11-049/13.09.2018г и РД-11-
11.307/15.12.2006г на Областния управител на Областна администрация
Сливен. В акта е посочено, че от актовата книга за държавните имоти за УПИ
ІІ било учредено безвъзмездно право на строеж в полза на А.О. с решение №
1/1971г. и мероприятието било изпълнено.
На 22.11.2017г Главният архитект на Община Котел издал на ответника
удостоверение, че построените в ПИ № 87031.502.58 обекти жилищна сграда,
депо и гараж не подлежат на премахване и на забрана за ползване, тъй като са
допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършване на
строителството.
Приложен е протокол, съставен на 18.09.2018г от комисия в състав :
Главния архитект на Община Котел и Главен специалист „СК“, които
посетили на място процесния имот и установили, че жилищната сграда била
построена по силата на строително разрешение № 11/09.02.1983г, а
стопанската сграда и гаража – без строителни книжа, но били построени в
периода 1983/1985г.
На 12.09.2018г Главният архитект издал последващо удостоверение №
94Д-00-211, в което удостоверил, че жилищната сграда в УПИ ХІІ-58, кв.98,
била построена по одобрен на 06.1.1983г архитектурен проект с разрешение
за строеж № 1/09.02.1983г. Протоколът за строителна линия не бил запазен.
Нямало данни за констатирани нарушения на чл.225, ал.2 от ЗУТ, поради
което считал, че сградата била изградена със строителни книжа и не била
незаконна изградена. Вещото лице И.Х. сочи в експертното заключение, че в
регистъра на одобрените проекти и издадени разрешения за стреж за село
Ябланово било издадено разрешение за строеж № 1/09.02.1983г на името на
9
Х.Х.Х. от село Ябланово за строеж на жилищна сграда в парцел ІІ, кв.22.
Със заповед от 08.01.2019г кметът на Община Котел назначил
петчленна комисия, на която възложил да извърши проверка на място и по
документи с цел да се установил дали е реализирано правото на строеж по ПИ
№ 87031.502.588 или правото на строеж е погасено по давност.
Назначената комисия съставила на 09.01.2019г констативен протокол, в
който обективирала резултатите от проверката : тъй като в полза на ответника
нямало издадено разрешение за строеж на жилищна сграза и в имота няма
построрена жилищна сграда, негова собственост, комисията приела, че
учреденото в полза на ответника право на строеж не било реализирано и
предложила на Кмета на общината „да заведе иск по чл.124 от ГПК вр. чл.67,
ал.1 от ЗС за погасяване по давност в полза на собственика на земята“.
От приобщената съдебнотехническа експертиза се установява следното:
За периодите от 04.01.1996г до 04.01.1996г и от 01.12.2009г до
01.12.2014г в полза на ответника не е издавано разрешение за строеж на
жилищна сграда в процесния имот.
Предмет на АДС № 4187/01.02.1978г и АЧОС № 4682/19.09.2018г е
един и същ имот, който към момента е заснет по кадастралната карта с
идентификатор № 87031.502.58.
В регистъра на одобрените проекти и издадените разрешения за строеж
липсвало друго издадено разрешение за строеж в парцел ІІ, кв.2, в село
Ябланово, освен разрешение № 1/09.02.1983г, издадено в полза на Х.Х.. За
другите две сгради, заснети с идентификатори №№ 87031.502.58.2
(селскостопанска сграда) и 87031.502.58.3 (хангар, депо, гараж) няма
издавани разрешителни за строеж.
При извършения на място оглед вещото лице е установило идентичност
между съществуващото в имота застрояване и това, нанесено в кадастралната
карта. Жилищната сграда била необитаема.
Вещото лице не дава категоричен отговор на въпроса кога е било
извършено застрояването в имота, но поддържа, че вероятно сградите са
построени в периода от 09.02.1983г до 1992г. Сградите били нанесени на
регулационния план от 1964г с попълване на кадастралната основа към този
план през 1992г.
10
Горните факти съдът установи след анализ и оценка на събрания по
делото доказателствен материал. Писмените доказателства съдът кредитира с
оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът възприема в
цялост съдебнотехническата експертиза, която дава прецизни и обосновани
отговори на поставените въпроси.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът не споделя възраженията на ответника за недопустимост на
производството, по съображения, че ищецът не притежавал правен интерес от
воденето му затова защото предявявал пред съд чужди права (тези на
последващите приобретатели на постройките) и най – вече позовавайки се на
решение № 60136/27.10.2021г, постановено по гражданско дело № 1390/2021г
на ВКС, ІІ г.о. Независимо че според чл.290, ал.3 от ГПК, решенията,
постановени в производство по ал.2 (даващи отговор на касационен въпрос)
не представляват задължителна съдебна практика, съдът ще коментира дали
дадените в него разрешения биха намерили приложение и по настоящото
дело.
Характерът на отрицателния установителен иск и предпоставките за
предявяването му са разяснени с ТР № 8/2012г от 27.11.2013г, постановено по
тълкувателно дело № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, което е задължително за
прилагане от съдилищата. В т.1 от ТР са разгледани различни хипотези кога
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск : 1/ищецът твърди, че притежава самостоятелно право,
което се оспорва; 2/позовава се на фактическо състояние; 3/има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В решението на ВКС от 27.10.2021г е направен извод, изводим от
постановките на ТР, че собственикът на терена, който не твърди да е
собственик на постройките в него, няма правен интерес да предяви
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.64 от ЗС срещу
лице, претендиращо да е собственик на постройките в имота и ползващо
прилежащата към тях, съгласно чл.64 от ЗС, част от терена. Притежаването
на право на собственост върху постройка, отделно от собствеността върху
земята, имплицитно включва и притежание на право на строеж за сградата и
11
съгласно чл.64 от ЗС, собственикът на постройката има и допълнително право
– да ползва чуждата земя, доколкото това е необходимо за използването на
постройката, според нейното предназначение. От своя страна, собственикът
на земята не може да извършва такива действия, които ограничават и пречат
на правата на суперфициарния собственик. Тъй като ищецът, като собственик
на земята, не притежава самостоятелно право да използва необходимата за
ползването на сградите част от поземления имот, нито може да придобие
някакви права върху тази част, отричайки правата на ответника, той е длъжен
да търпи ограниченията, произтичащи от наличието на суперфициарна
собственост в имота му, поради което за него липсва защитимо с отрицателен
установителен иск право.
Описаните постановки в решението на ВКС, съпоставени с
конкретиката по настоящото дело, водят до извод за липса на идентитет
между двата сложени за разрешаване спора. На първо място, ответникът не
твърди да е собственик на сградите в имота. Твърденията му се свеждат до
това, че той е носител на ограничено вещно право на строеж, учредено му
през 1995г, което и досега не е успял да реализира, поради това, че в имота е
налично застрояване – незаконно, според него, и което Община Котел
следвало да събори, за да може ответникът да построи сграда, съобразно
учреденото му право на строеж.
Правният интерес на ищеца се извежда от твърденията, че в полза на
ответника никога не е било учредявано право на строеж и по тази причина той
няма как да го реализира – твърди се липса на сключване на договор за
учредяване на право на строеж; твърди се, че в полза на ответника не е било
учредено право на строеж затова защото вече е било учредено право на
строеж, което е реализирано, което а приори изключва възможността
общината да учреди последващо право на строеж; че учреденото му право на
строеж било погасено по давност. Следователно, ищецът твърди свои права,
различни от тези, които се твърдят от ответника. Изрично в ТР се сочи
следното : „Правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект,
чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването
му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна“.
Очевидно е, че ако Община Котел, като собственик на земята, по което
12
обстоятелството по делото няма спор, удовлетвори претенцията на ответника
да събори постройките в имота и да издаде на ответника разрешение на
строеж, би нарушила задълженията си, произтичащи от вече учреденото в
полза на трето лице право на строеж, да търпи построените постройки и да не
създава пречки на суперфициара да ги ползва. Пак ТР е разяснено, че всяка
страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите
и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Ищецът е
длъжен да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор, като докаже фактите, от които то произтича. При недоказване на
твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се
прекратява. Въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на
самостоятелно право на ищеца, е свързан с преценката на съда за правния
интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна
предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.
При оспорване на тези твърдения ищецът е длъжен да докаже фактите, от
които те произтичат.
Както правилно се поддържа в исковата молба, не е осъществен
сложният юридически състав, регламентиран в чл.13 – 15 от ЗС в
приложимата му редакция към ДВ, бр.31 от 1990г, отм., бр. 33 от 1996 г. Към
релевантната дата – 20.10.1995г, правото на строеж върху държавна или
общинска земя се отстъпваше на гражданите по реда на чл.13 от ЗС (отм.) :
въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на
общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот, с която
се определяше и цената на правото на строеж, когато учредяването е
възмездно и въз основа на заповедта се сключваше писмен договор, без да е
необходима нотариална форма. Последователно се приема в съдебната
практика, че при липса на сключен договор правото на строеж не е
възникнало в полза на гражданина – така решение № 409 от 13.03.2000г по
гражданско дело № 1486/99г на ВКС, V г. о., решение № 512 от 29.06.2010г
по гражданско дело № 1082/2009г на ВКС, I г. о., и др.
Нямат правно значение наведените от ответника доводи и възражения,
както следва :
Няма как издаденото в полза на ответника удостоверение № 45 от
30.10.1995г да замести нотариалния акт, при положение че не е сключен
13
договор за право на строеж. Едва след сключване на такъв договор
издаденото удостоверение би имало легитимиращ ефект.
При положение че в полза на ответника не било учредено право на
строеж, е без значение в полза на кого вече е било учредено преди това
правото на строеж върху същия имот и кой го е бил реализирал. Тези
обстоятелства биха били релевантни, ако беше правото на строеж беше
валидно учредено в полза на ответника и тогава съдът би дължал преценка
дали последващо учредено право на строеж върху същия имот е с възможен
предмет.
Дали е върната на ответника или не платената от него през 1995г сума е
без значение за спора. Ако ответникът твърди, че общината му дължи
някакви суми, следва да предяви облигационните си претенции по друг
процесуален ред.
Съдебното решение, постановено по гражданско дело № 173/1995г на
РС Котел, в тази му част, в която е влязло в сила, е задължително за съда,
който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини, в т.ч. и
Община Котел, в Република България – чл.297 от ГПК.
Недопустимо било да се твърди недействителност на учреденото в
полза на ответника право на строеж, а да се търпят сгради в същия имот, за
които изобщо липсвало учредено право на строеж : по същество се твърди
незаконосъобразно бездействие от страна на Община Котел във връзка с
незаконен строеж, което оплакване незнайно защо е намерило място в
отговора срещу исковата молба.
За ответника било обективно невъзможно да започне строежа : Това
възражение съдът щеше да разгледа, ако беше установено, че ответникът
притежава право на строеж.
С предявения иск ищецът се домогвал да ревизира решенията по
административните дела, с които била потвърдена законосъобразността на
учреденото право на строеж и незаконосъобразността на заповедите за
отмяната им : Без да е необходимо да се изпада в излишни обяснения какви
са правомощията на гражданския съд и административния съд, съдът само
отбелязва, че и в двете решения, постановени по административните дела,
административният съд се е произнесъл по действителността и
законосъобразността на заповедите, с които е била отменена заповед №
14
276/20.10.1995г, от гледна точка на разпоредбите на АПК. Дали правото на
строеж било валидно възникнало е въпрос, стоящ извън компетентността на
административния съд, затова спорът е отнесен за разрешаване от общия съд.
Договор за отстъпване на право на строеж не бил сключен по вина на
общината : това твърдение е наведено единствено по емоционално подбуди.
И най – накрая по възражението за злоупотреба с право от страна на
Община Котел : Съгласно чл.3 от ГПК, участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност за
вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда
само истината.
Ответникът твърди, че ищецът е недобросъвествен при търсене на
защита на правата си по настоящото дело. Доколкото съдът прие, че
предявеният иск е основателен, не е налице злоупотреба с право. Ако
настоящото решение бъде отменено по реда на инстанционния контрол и
искът бъде отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт, то тогава ответникът би
имал иск срещу ищеца за причинените му вреди.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи и следното :
Внимателният прочит на писмените доказателства по делото водят до
подозрение, че ответникът, благодарение на недостатъчния административен
капацитет на общинската администрация, е успял да се снабди с процесната
заповед от 20.10.1995г, за да я използва като средство за защита срещу
предявения срещу него иск. Съпоставката на датите води именно до този
извод – заповедта е от 20.10.1995г, а първото съдебно заседание било
проведено на 25.10.1995г. Предприеманите действия във връзка със същата
тази заповед също са предпоставени от развитието на гражданското дело, вкл.
и жалбите срещу заповедите, с които заповедта от 20.10.1995г се отменя.
Решенията на административните съдилища са представени към искания на
ответника за отмяна на влязлото в сила решение, но състави на ВКС на два
пъти са оставяли исканията без уважение – с решение № 652/22.01.2010г,
постановено по гражданско дело № 233/2009г на ВКС, ІІ г.о., и с решение №
252/27.05.2011г, постановено по гражданско дело № 801/2010г на ВКС, І г.о.
По гореизложените съображения предявеният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен.
15
По разноските :
Предвид основателността на предявения иск, в полза на ищеца следва
да се присъдя направените разноски. Разноските се претендират по списък,
както следва : 69.10 лева платена държавна такса, 300.00 лева възнаграждение
за вещото лице и 1200.00 лева адвокатско възнаграждение, общо в размер на
1569.10 лева. Разноските следва да се присъдят в пълен размер.
Ответникът претендира разноски, също по списък, в общ размер 800.00
лева. Предвид отнователността на предявения иск, претенцията се явява
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК в
отношенията между Община Котел, булстат *********, град Котел, пл.
Възраждане 1, представлявана от кмета К.К., и ЕМ. Д. Д., ЕГН **********,
постоянен адрес село Ябланово, община *************, настоящ адрес село
********************** че ответникът не притежава право на строеж върху
ПИ № 87031.502.58 по КККР на село Ябланово, идентничен на УПИ ХІІІ,
кв.98, по действащия ПУП на село Ябланово, идентичен на парцел ІІ, кв.2, по
отменения регулационен план, одобрен през 1964г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕМ. Д. Д., с посочени данни,
да заплати на Община Котел, с посочени данни, сумата 1569.10 лева (хиляда
петстотин шестдесет и девет лева и десет стот) лева, представляващи
направени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника ЕМ. Д. Д. за присъждане в негова
полза на направените разноски в общ размер 800.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
16