О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
640/2.4.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав в закрито заседание, проведено на 02.04.2019г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
като
разгледа докладваното от съдията н.д. № 3115/2012
год., по описа 13 състав на ВРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Регламент
№655/2014г. на ЕП и ЕС.Образувано е по молба от А.И.В., ЕГН ********** ,
подадена чрез адвокат Веселина Велева с искане за обезпечаване на вземането му, за което е постановено и влязло в
законна сила Присъда по НОХД № 3115/2012 год. по описа на РС Варна чрез запор
на банковата сметка на ответника – в Чехия, както и да бъде поискана информация
от държавата членка необходима за установяване на номерата на банковите сметки
на длъжника.
За
да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:
По допустимостта на молбата:
Сезиращата съда молба е оформена в надлежния за това формуляр №1 към Регламент
№655/2014г. на ЕП и ЕС и е основана на твърдения за трансграничен характер на
делото по смисъла на чл.3, § 1, б. „а” от Регламента, доколкото искането касае
сметки и данни ситуирани в кредитна институция в
държава – членка, различна от тази на сезирания съд и на страните по делото.
Ето защо производството е допустимо.
По основателността на
молбата следва на първо място да се посочи, че Регламент
№655/2014г. на ЕП и ЕС урежда специално производство за обезпечение на бъдещи
или висящи искове, чрез запориране на вземания от
банкови сметки в кредитни институции, ситуирани извън
територията на държавата – членка на сезирания съд. Тоест характера и
предназначението на това производство не се различават по никакъв начин тези на
процедурата по ГПК за обезпечаване на искове. От друга страна в чл.46 от
Регламент №655/2014г. е възпроизведено изрично и общото правило, произтичащо от
първичните източници на правото на ЕС, че за неуредените изрично процесуални
въпроси, се прилага вътрешното законодателство на сезирания компетентен съд.
Следователно за настоящото производство намират пряко приложение правилата на чл.389 и сл. ГПК, освен ако друго не е
предвидено по съответния въпрос с цитирания Регламент. В настоящия случай се
моли за обезпечение на вземане, за което е приключило с присъда с която е уважен предявен от
молителят граждански иск. С присъда постановена от РС Варна на 09.01.2014г. е
уважен подаден от молителят В. граждански иск за сумата от 17 602.47 лв.
ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното плащане на
сумата.
За да се произнесе по
същество по Молбата съдът, следва да се посочи, че съгласно чл.42 от Регламент
№655/2014г. на ЕП и ЕС, по делата по реда на този Регламент се събират държавни
такси, които не могат да бъдат по – високи от таксите за равностойно по
вътрешното законодателство производство. Въпреки характера на производството по
делото и с оглед създадената до момента съдебна практика, настоящият състав е
счел, че не следва да даде указания на молителя да внесе дължимата се такса като
за обезпечително производство и да допълни молбата си с оглед правилно
произнасяне на сезирания съд. В изпълнение и на дадените указания с
допълнителната молба от 21.03.2018 г. молителят е представил доказателства за
платена държавна такса, навел фактически твърдения за предприетите от него
действия в периода от декември 2014 г. до 24 май 2016 г. за изпълнение на
влязлото в сила Решение на РС Варна и декларирал изрично, че няма други заведени
тъждествени молби пред съд.
След отстраняване на
формалните нередовности на молбата в частта касаеща представяне от страна на молителя на доказателства
за внесена по сметка на РС Варна държавна такса и изпълнение на задължението по
чл.16, § 2 от Регламент №655/2014г. на ЕП и ЕС за деклариране пред сезирания
съд липсата на други подадени пред съд тъждествени молби, настоящият състав
следва да разгледа по същество молбата на молителя В..
Макар и допустима Молбата на
молителя и формално приведена в съответствие с изискванията на ГПК, същата
следва да бъде оставена без уважение.В подкрепа на извода си за неоснователност
на молбата съдът излага следните мотиви:
Регламент № 655/2014 г. на
ЕП и ЕС урежда специално производство за обезпечение на бъдещи или висящи искове,
чрез запориране на вземания от
банкови сметки в кредитни институции, ситуирани извън територията на държавата - членка на сезирания съд.
Тоест, характерът и предназначението на това производство се доближава до
това на процедурата
по ГПК за обезпечаване на искове.Освен това в чл. 46 от Регламент № 655/2014 г. е възпроизведено
изрично и общото правило, произтичащо от първичните източници
на правото на ЕС- че за
неуредените изрично процесуални въпроси, се прилага вътрешното
законодателство на сезирания компетентен съд. Следователно, за настоящото производство
съдът следва да прецени дали, след като е
факт влязлото в сила осъдително решение на първоинстанционния
Районен съд - гр.Варна, при изпълнена положителна процесуална предпоставка на 16, § 2 от Регламент
№655/2014г. на ЕП и ЕС дали за молителя е налице
"спешна необходимост"
по смисъла на Регламент № 655/2014 г. на
ЕП и ЕС за уважаване на
молбата за издаване на европейска
заповед за запор на банкови
сметки на длъжника. В
случая макар и молбата да е допустима, извод да наличие на
обезпечителна нужда не може да бъде изведен.Това е така, защото и в сезиращата
РС Варна молба липсват достатъчно доказателства,
които да обосноват извод за наличие на
"спешна нужда" по смисъла на
Регламент № 655. В случай,
че цитирания термин се припокрива
по съдържание с понятието "обезпечителна нужда" по смисъла на чл. 391, ал.1 ГПК, то
следваше да се обоснове наличие
на реална опасност от осуетяване
или значително затрудняване на последващо изпълнение по иска на
кредитора срещу длъжника, за да
се уважи исканата мярка за обезпечение. Видно от
посоченото в молбата представената от
самия молител от дата на
постановяване на присъдата по делото и влизането и в сила на 29.4.2014г. до
настоящия момент молителят не е предприел
действия по изпълнение на влязлото в сила осъдително решение. От наведените в моблата твърденията на молителя не може да се изведе индиция за
реална опасност на длъжника да
осуети изпълнението, още по – малко възможна
е и позитивната преценка за наличие на
„спешна необходимост” за кредитора, поради
„реална опасност на длъжника” да
осуети изпълнението по смисъла на
чл.7 § 1 от
Регламента. Съвсем отделен е въпросът, предприемани ли са действия от страна на молителя в
периода от 29.4.2014 г. насам за изпълнение на влязлото в сила Решение .
По тези съображения сезиращата
молба следва да се отхвърли
на още едно
основание И още : по делото лиспват каквито и да било
доказателства, които поне да индикират
„спешна необходимост” за кредитора, поради
„реална опасност на длъжника” да
осуети изпълнението. По всички тези причини съдът преценява
молбата като неоснователна, като предвид липсата на изричен формуляр
в Регламента, произнасянето
следва да бъде извършено със съдебен акт,
изготвен по правилата на ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на А.И.В., ЕГН ********** , подадена чрез адвокат Веселина Велева с искане за обезпечаване на вземането му, за което
е постановено и влязло в законна сила Присъда по НОХД № 3115/2012 год. по описа
на РС Варна чрез запор на банковата сметка на ответника – в Чехия, както и да
бъде поискана информация от държавата членка необходима за установяване на
номерата на банковите сметки на длъжника, по правилата на Регламент №655/2014г.
на ЕП и ЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС
от Определението да се връчи на молителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: