Р Е Ш Е Н И Е
№ VIII-398 29.02.2016г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети февруари две
хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гр. дело № 5206 по
описа на БРС за 2015г.
Производството е образувано по повод
искова молба на „ТРАНСКАР” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж. к. С, бл. 15, вх. 2, ап. 16, със съдебен адрес:***, адв. Д.Д.,
срещу „Ю.К” ЛТД, регистрирано под номер 08183378 във В, със седалище и адрес на
управление: Б.Р 50, гр. Л, , N 18 1EQ, със съдебен адрес:*** 9700, пл.
О 12, ет.2, адв. С.С..
Иска се осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 000 лева от общо дължимата от 59 800 лева /сумата уточнена в последното съдебно заседание/,
която е платена от ищеца на ответника по развален договор за продажба, по който
ответникът не е извършил доставката на закупената вещ-автокран PPM ATT 400. В условията на евентуалност
сумата се претендира като получена от ответника в хипотезата на чл. 59, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Претендира се законна лихва и
разноски. В
съдебно заседание се поддържа така предявената претенция и се иска нейното уважаване
от съда. Ангажират се доказателства.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който счита предявените искове за неоснователни. Видно от
изложеното в отговора на исковата молба, ответникът заявява, че се занимава с
доставка на специализирана техника, в това и на автокранове, като дейността му
е на територията на В и
продаваните стоки са обявени на сайта му. Не се оспорва, че страните са влезли
в търговски отношения за закупуването на автокран PPM ATT 400, като ответникът твърди, че е имал
правомощия от името на ищеца да закупи същия във В. Не се оспорва, че страните
са се разбрали за закупуването на процесната вещ, както и че ищецът е превел по
сметка на ответника на два транша сумата от 69 800 лева въз основа на
издадена инвойс фактура номер 144/07.01.2014г. Ответникът твърди, че по повод
на осигуряването на транспорта и заплащането на същия за закупената вещ от В до
България са възникнали разногласия между страните. Твърди се, че ищецът е
заявил, че закупената вещ надвишава предвидения бюджет, поради което страните
са се уговорили да се търси нова по-евтина подемна машина, като платената вече
цена за отказаната машина, да се ползва за закупуването на новата машина.
Ответникът заявява, че в тази връзка е издал кредитно известие номер
145/10.01.2014г към издадената инвойс фактура номер 144/07.01.2014г. Ответникът
твърди, че е предложил на ищеца нова машина-Lift Truck Catetpiller TK 62 за сумата от 25 300 английски
паунда. Твърди се, че ищецът се е съгласил за закупуването на новата вещ, като
ответника я е доставил в България. За покупката на новата вещ ответникът е
издал инвойс фактура номер 147/06.02.2014г. Ответникът е върнал на ищеца сумата
от 10 000 лева, тъй като платената цена за първата машина е била по-висока
от тази за втората машина. Твърди се, че след доставката на новата машина,
ищецът е заявил, че няма вече интерес от същата. С оглед така описаната
фактическа обстановка, ответникът твърди, че между страните са договорени други
отношения и същият не дължи връщане на процесната сума. Иска се отхвърляне на
исковете, като се ангажират писмени доказателства.
След
запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по
делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби,
съдът намира за установено следното:
Предявени
са обективно евентуално предявени претенции с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение трето от Закона за
задълженията и договорите за главния иск и чл. 59, ал.1 от ЗЗД за евентуалния
иск. И двата обективно предявени иска касаят искането за връщане на нещо, което
е получено без основание.
-по предявения главен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предложение трето от
Закона за задълженията и договорите
Така
предявения иск съдът намира за допустим с оглед наличните в исковата молба
твърдения, че страните са били в договорни отношения, които са развалени, като
се претендира връщане на извършено от ищеца в полза на ответника плащане във
връзка с разваления договор.
Претенцията
съдът намира за основателна и доказано по следните съображения:
Съдът
намира, че по делото се доказа, че между страните е бил валидно сключен договор
за търговска продажба, по силата на който, ответникът е следвало да достави за
ищеца следната вещ-автокран PPM
ATT 400. Фактът на
постигане на съгласие за закупуване на въпросната вещ не е спорен факт по
делото, видно от изложеното в исковата молба и отговора на същата. По делото са
налични и писмени доказателства, че е налице воля на страните за доставка на
въпросната вещ, а именно отправена от ответника оферта за закупуване на
посочената вещ с описаните на всички параметри на сделката, която оферта е
получена от ищеца по електронната поща, видно от приложеното на лист 7 от
делото доказателство. Фактът, че страните са се съгласили, продажбата да бъде
осъществена, се потвърждава и от установения безспорен факт, че ищецът е платил
изцяло на ответника уговорената цена, за което е издадена и инвойс фактура
номер 144/07.01.2014г. и са налични на лист 9 и 10 банкови извлечения за
извършеното плащане на цената на два транша. Безспорен и факта, че ищецът не е
получил от ответника доставка на стоката, като в тежест на ответника беше да
докаже, че е бил изрядна страна по договора и е извършил въпросната доставка.
Съдът намира, че е налице разваляне на договора от страна на ищеца, което е
станало с получаване от страна ответника на исковата молба по настоящото дело,
която съдържа изявлението в този смисъл. При така установените обстоятелства е
видно, че платената от ищеца цена за вещта по сключения между страните договор
за продажба се намира в патримониума на ответника без основание в хипотезата на
отпаднало такова, тъй като е налице разваляне на постигнатото между страните
съглашение поради неизпълнение от страна на ответника, да достави закупената
вещ. От платената от ищеца цена в размер на 69 800 лева, ответникът е
възстановил сумата от 10 000 лева или остават дължими 59 800 лева, от
които по делото се претендира връщане на сумата от 5 000 лева, за който размер
е предявена претенцията и в който е основателна. Съдът намира за недоказани
твърденията на ответника за новиране на облигационните отношение между
страните, какъвто характер има изложеното в отговора на исковата молба, че
страните са постигнали съгласие за доставка на друга вещ, като се ползва
платената цена за автокран PPM
ATT 400 след
връщането на сумата от 10 000 лева. Ответникът не ангажира достатъчно
доказателства, които да подкрепят защитната му теза, че има нови договорни
отношения между страните, поради което и същият не дължи връщане на търсената
по делото сума. Представените по делото писмени доказателства, че ответникът е
отправил до ищеца по електронната поща оферта за нова машина, че е изготвил
кредитно известие към инвойс фактура номер 144/07.01.2014г. /за старата вещ/ и
е пуснал нова инвойс фактура за новата вещ, не установяват новиране на старите
правоотношения между страните, тъй като не се установя ищецът да се съгласил с
твърдяните условия на новата продажба. По делото не се ангажираха никакви
доказателства, които да установят волята на ищеца да приеме новата предложена
от ответника вещ, както и съгласие платената цена за старата вещ да служи като
платена цена на новата вещ. С оглед на което и липсва постигнат договор между
страните в посочения от ответника смисъл. Следователно неизпълнявайки
задълженията си по процесния договор, ответникът следва да приеме развалата на
същия от ищеца и да върне получената от него престация.
С
оглед становището на съда за основателност на главния иск, евентуалния такъв не
подлежи на разглеждане.
Предвид
основателността на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право да му бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 896 лева, от които 200 лева-платена държавна
такса и 696 лева-платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ю.К” ЛТД,
регистрирано под номер 08183378 във В, със седалище и адрес на управление: Б.Р
50, гр. Л, В, N 18 1EQ, със съдебен адрес:***
9700, пл. О 12, ет.2, адв. С.С., да заплати на основание чл. 55, ал. 1,
предложение трето от Закона за задълженията и договорите-развален договор за продажба на автокран PPM ATT 400 на „ТРАНСКАР” ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. С, бл.
15, вх. 2, ап. 16, със съдебен адрес:***, адв. Д.Д., сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща част от общо платена
цена по разваления договор в размер 59 800 лева, ведно със законната лихва
върху сумата считано от 10.08.2015г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Ю.К” ЛТД,
регистрирано под номер 08183378 във В, със седалище и адрес на управление: Б.Р
50, гр. Л, В, N 18 1EQ, със съдебен адрес:*** 9700, пл. О 12, ет.2, адв. С.С., да
заплати на „ТРАНСКАР” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж. к. С, бл. 15, вх. 2, ап. 16, със съдебен адрес:***,
адв. Д.Д., сумата от 896 /осемстотин деветдесет и шест/ лева,
представляваща направените съдебни разноски
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. Кърпичева-Цинцарска
Вярно с оригинала!
С. Добрева