Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Гр. София, 19.03.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание, като разгледа т.д. 139/2018
г., намери следното:
Производството е образувано по иск на акционер за обявяване нищожността на решение на Съвета на директорите на ответното дружество от 17.12.2014 г. за предоставяне от дружеството на допълнително обезпечение по договор за заем, сключен между трети лица.
Въпреки подадената уточнителна молба съдът намира, че така предявеният иск е недопустим на две основания – ненадлежни твърдения и липса на правен интерес. Съображенията за това са следните:
Изложените в обстоятелствената част факти следва да са от естество да
обосноват отправения от съда петитум. В случая е
отправено искане за обявяване нищожността на решение на Съвета на директорите,
като в обстоятелствената част са изложени факти, които са ненадлежни за порока
„нищожност“ – ненадлежното уведомяване на член на Съвета, нарушаването на
изискването за кворум и на изискването за неучастие в гласуването при конфликт
на интереси биха обосновали незаконосъобразност, ако бъдат доказани (твърдението
на ищеца, че изложените в ТР 1/2002 г. пороци за нищожност касаят само
решението на ОС, а не на другите органи, е неоснователно). Ненадлежните
твърдения са пречка пред допустимостта и това е застъпено в т. 16 на ТР 4/2013
на ОСГТК на ВКС и т. 10 на ТР 7/2014 г.
на ОСГТК на ВКС.
На следващо място акционерът няма правен интерес от защита срещу решение на Съвета на директорите, което е насочено към сключване на сделка между дружеството и трето лице – уважаването на такъв иск няма да рефлектира върху валидността и последиците на вече сключената с третото лице сделка. Отмяната на решението на Съвета на директорите нито ще доведе до отпадане на правните последици на даденото обезпечение, нито е предпоставка за реализиране отговорността на лицата, управляващи дружеството. Дори да се сподели съдебната практика (решение 133 по т.д. № 17/2011 г. на ВКС, І ТО), че в хипотеза на обезпечаване на чужд дълг акционерът има право да атакува самата сделка (която практика настоящият състав не споделя, а и не би бил налице порок на сделката, който да се релевира по исков път), това не обосновава самостоятелен правен интерес да се иска отмяна на решението на Съвета за сключването й. От друга страна, в случай че акционерът счита сделката за увреждаща интереса на дружеството, а оттук – и увреждаща правото му на печалба/ликвидационен дял, то същият при условията на чл. 240а ТЗ би могъл да предяви иск за обезщетяване на дружеството за причинените вреди без да е провел преди това иск за отмяна на решението на Съвета.
В обобщение - избраният в случая ред на защита не е съответен на наличния правен интерес.
Ето защо съдът
Р
А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба вх. № 9804/23.01.2018 г., по която е образувано настоящото дело.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ:
Татяна Костадинова