Присъда по дело №50/2017 на Софийски окръжен съд

 

 П Р И С Ъ Д А

№ 44

гр.София, 20 декември 2017 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски окръжен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публичното съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                            Председател: КРИСТИНА Т.

 

                                Съдебни заседатели: Н.А.

                                                                  С.Г.

                                                                    

 

при секретаря И. и с участието на прокурор от СОП Медаров, като разгледа докладваното от съдията Т. н.о.х.д. № 50/2017 г. по описа на съда и въз основа на събраните по делото доказателства и закона:

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Р.Г.П., родена на *** ***, област София, ул.“Каменарска“ № 40, българин, български гражданин, омъжена, със средно образование, осъждана, безработна, с ЕГН **********,  ЗА ВИНОВНА в това, че на 28.08.2014 г., в гр.Своге, област Софийска, е предложила подкуп – сумата общо от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, на полицейски органи – Н.Г.Г., заемащ длъжността „разузнавач четвърта степен” в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система” на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при Отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР гр.София и В.Н.Т., заемаща длъжността „разузнавач пета степен“ в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система” на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при Отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР гр.София, за да не извършат действия по служба – да не сигнализират прекия си началник Сектор „ПИП“ при ОД на МВР София за установено нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове, във връзка с държане на акцизни стоки /цигари/ без бандерол, съответно - да не съставят акт за установяване на административно нарушение и/или да не започват досъдебно производство за престъпление по чл.234 от НК, поради което и на основание чл.304а, във вр. с чл.304 ал.1 от НК и във вр. с чл.54 ал.1 от НК я ОСЪЖДА на 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, като ПРИЗНАВА подсъдимата Р.Г.П., с установена по делото самоличност, за НЕВИНОВНА и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение да е извършила престъплението по чл.304а, във вр. с чл.304 ал.1 от НК при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата Р.Г.П., с установена по делото самоличност,  ЗА ВИНОВНА в това, че на 28.08.2014 г., в гр.Своге, област Софийска, в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № СО 1126АТ и на втория етаж от къща, находяща се в гр.Своге, област, Софийска, ул.“Каменарска“ № 40, е държала акцизни стоки без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове:“На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“, чл.25 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /в редакцията й от Дв.бр.50/2012 г./:“Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол, по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“, ал.2: „Бандеролът е държавна ценна книга и представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на дължимия акциз“, чл.28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия: „Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговските обекти и складове на едро и дребно, само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка, при условията на чл.25“ – общо 244 броя кутии с тютюневи изделия /цигари/ от различни марки, както следва: 37 броя кутии цигари марка „Turquais“, 19 броя кутии цигари марка „Diva“, 42 броя кутии цигари марка „Velvet Slims“, 50 броя кутии цигари марка „Diva slims“, 56 броя цигари марка „Don premium“, 20 броя кутии цигари марка „Bohemi nouveau“, 20 броя кутии цигари марка „Don“, всички с обща стойност 1830 лева и с обща стойност на дължимия акциз 913,78 лева, като случая е немаловажен, поради което и на основание чл.234 ал.1, пр.2 от НК и във вр. с чл.54 ал.1 от НК я ОСЪЖДА на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1830 лева, като ПРИЗНАВА подсъдимата Р.Г.П., с установена по делото самоличност, за НЕВИНОВНА и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото й обвинение да е извършила престъплението по чл.234, ал.1, пр.2 от НК при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.

            НАЛАГА на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимата Р.Г.П., с установена по делото самоличност, най-тежкото от наложените й по-горе наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ И ГЛОБА в размер на 1830 ЛВ. /хиляда осемстотин и тридесет лева/.

На основание чл.57 ал.1, т.2, бук.“в“ от ЗИНЗС  ОПРЕДЕЛЯ първоначален “СТРОГ“ режим на изтърпяване на така определеното най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от две години, наложено на подсъдимата Р.Г.П..

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимата  Р.Г.П. да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, наложено й по влязла в сила на 16.06.2014 г. присъда на Софийски районен съд, постановена по НОХД № 4604/2011 г. по описа на същия съд, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

На основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален “ОБЩ” режим на изтърпяване на посоченото наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на подсъдимата Р.Г.П. по НОХД № 4604/2011 г. на СРС.

На основание чл.234 ал.3 от НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на престъплението по чл.234 ал.1, пр.2 от НК, извършено от подсъдимата Р.Г.П., с установена по делото самоличност, а именно: 244 броя цигари без акцизен бандерол, от които 37 броя кутии цигари марка „Turquais“, 19 броя кутии цигари марка „Diva“, 42 броя кутии цигари марка „Velvet Slims“, 50 броя кутии цигари марка „Diva slims“, 56 броя цигари марка „Don premium“, 20 броя кутии цигари марка „Bohemi nouveau“, 20 броя кутии цигари марка „Don“.

ПОСТАНОВЯВА след влизане на присъдата в сила, иззетата по делото като веществено доказателство - парична сума от 970 лева да бъде върната на подсъдимата Р.Г.П..

ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата Р.Г.П., с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР гр.София, направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 130,40 лева, както и в полза на държавата – по сметка на ВСС, направените във фазата на първоинстанционното съдебно производство разноски в размер на 110 лева.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Софийски апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

 

                                                         Председател:......................

                                                                             /Кристина Т./

 

                                             Съдебни заседатели: 1.................

                                                                              /Н.А./

                                                                           

                                                                                2...................

                                                                             /С.Г./

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 20 декември 2017 г.

 

 

След произнасяне на присъдата и на основание чл.309 ал.1 от НПК, съдът служебно се занима с мярката за неотклонение „подписка”, взета и съответно изпълнявана към момента по отношение на подсъдимата Р.Г.П., като счете, че не са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл.309 ал.2 от НПК за нейното изменение в по-тежка такава. С така постановената от настоящия съдебен състав на СОС присъда, на подсъдимата П. е наложено за ефективно изтърпяване наказание „лишаване от свобода”. Според съдът обаче постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание „лишаване от свобода” не може да бъде отчитано като основание, което само по себе си да обоснове възникването на реална опасност от укриване на подсъдимата П., т.е. да бъде ценено като ново обстоятелство, налагащо преоценка на търпяната от подсъдимия мярка за неотклонение /в този смисъл ТР № 3/15.11.2012 г. на ВКС/. Данните по делото дават основание на настоящият съдебен състав да приеме, че изпълняваната по отношение на подсъдимата П. мярка за неотклонение „подписка” и на този етап е адекватна да реализира целите, поставени в разпоредбата на чл.57  от НПК. От доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за съществуването спрямо подсъдимата на опасност от укриване, като в тази насока съдът прецени обстоятелствата относно установената самоличност на подсъдимата, наличието на постоянен адрес /също установен такъв/ и трайни семейни връзки, и положителното й процесуално поведение. След съвкупната преценка на всички данни по делото, съдът приема, че към настоящия момент не са настъпили нови обстоятелства, които да обусловят определяне на подсъдимата П. на мярка за неотклонение, различна от вече взетата и изпълнявана спрямо нея.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав на СОС приема, че прилаганата спрямо подсъдимата П. мярка за процесуална принуда – подписка, е напълно адекватна и в пълнота би изпълнила целите си на такава към настоящия момент, което обуславя и решаващият извод, че последната следва да бъде потвърдена.

 

Воден от горното и на основание чл.309 ал.1 от НПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „подписка”, взета и съответно изпълнявана към настоящия момент по отношение на подсъдимата Р.Г.П., с установена по делото самоличност.

Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и протест пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок, считано от днес.

 

 

 

                                                               Председател:

 

 

                                        Съдебни заседатели: 1.

 

                                                                                     2.

 

МОТИВИ на присъда от 20.12.2017 г. по н.о.х.д. № 50/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр.София, ІV състав.

 

 

С.о.п. е внесла обвинителен акт за разглеждане в Софийски окръжен съд, с който срещу подсъдимата Р.Г.П. са повдигнати следните обвинения:

1. за това, че на 28.08.2014 г., в гр.София, област Софийска, при условията на продължавано престъпление, е предложила подкуп – сумата общо от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, на полицейски органи – Н.Г.Г., заемащ длъжността „разузнавач четвърта степен” в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система” на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при Отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР гр.София и В.Н.Т., заемаща длъжността „разузнавач пета степен“ в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система” на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при Отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР гр.София, за да не извършат действия по служба – да не сигнализират прекия си началник Сектор „ПИП“ при ОД на МВР София за установено нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове, във връзка с държане на акцизни стоки /цигари/ без бандерол, съответно - да не съставят акт за установяване на административно нарушение и/или да не започват досъдебно производство за престъпление по чл.234 от НК, като:

- на 28.08.2014 г., в гр.Своге, област Софийска, е предложила подкуп – сумата от 500 лева, на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение – горепосочените полицейски органи Н.Г. и В.Т., за да не извършат действия по служба и

- на 28.08.2014 г., в гр.Своге, област Софийска, е предложила подкуп – сумата от 1000 лева, на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение – горепосочените полицейски органи Н.Г. и В.Т., за да не извършат действия по служба

- престъпление по чл.304а, във вр. с чл.304 ал.1, вр. чл.26 ал.1  от НК.

2. за това, че на 28.08.2014 г., в гр.Своге, област Софийска, при условията на продължавано престъпление, в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № СО 1126АТ и на втория етаж от къща, находяща се в гр.Своге, област, Софийска, ул.“Каменарска“ № 40, е държала акцизни стоки без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове: “На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“, чл.25 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /в редакцията й от Дв.бр.50/2012 г./:“Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол, по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“, ал.2: „Бандеролът е държавна ценна книга и представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на дължимия акциз“, чл.28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия: „Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговските обекти и складове на едро и дребно, само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка, при условията на чл.25“ – общо 244 броя кутии с тютюневи изделия /цигари/ от различни марки, както следва: 37 броя кутии цигари марка „Turquais“, 19 броя кутии цигари марка „Diva“, 42 броя кутии цигари марка „Velvet Slims“, 50 броя кутии цигари марка „Diva slims“, 56 броя цигари марка „Don premium“, 20 броя кутии цигари марка „Bohemi nouveau“, 20 броя кутии цигари марка „Don“, всички с обща стойност 1830 лева и с обща стойност на дължимия акциз 913,78 лева, като случая е немаловажен, а именно:

- на 28.08.2014 г., в гр.Своге, област Софийска, в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № СО 1126АТ, е държала акцизни стоки без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, както следва: 27 броя кутии цигари марка „Turquais“, 19 броя кутии цигари марка „Diva“, 6 броя кутии цигари марка „Velvet Slims“, 50 броя кутии цигари марка „Diva slims“, или общо 102 броя кутии цигари на обща стойност 765 лева и

- на 28.08.2014 г., в гр.Своге, област Софийска, на втория етаж от къща, находяща се в гр.Своге, област, Софийска, ул.“Каменарска“ № 40, е държала акцизни стоки без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, както следва: 6 броя кутии цигари марка „Velvet Slims“, 56 броя кутии цигари „Don premium“, 30 броя кутии цигари марка „Velvet Slims“, 20 броя кутии цигари марка „Bohemi nouveau“, 10 броя кутии цигари марка, 20 броя кутии цигари марка „Don“, или общо 142 броя кутии цигари на обща стойност  1065 лева

- престъпление по чл.234 ал.1, пр.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатите обвинения срещу подсъдимата Р.П., като заявява, че същите са доказани по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Поддържа, че подсъдимата е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.304а, вр. чл.304 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и моли да бъде призната за виновна в извършването на това престъпление. В тази насока, претендира да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Т. и Г., които напълно правдиво и безпристрастно са възпроизвели обективираната пред тях от подсъдимата, воля да им предостави процесната парична сума, за да не предприемат действия по служба. Твърди се от прокурорът, че за установяването на това престъпно поведение на подсъдимата, не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Н.П., които са заинтересовани, противоречиви и не отразяват обективната истина. По мнение на прокурорът, осъществяването на другото инкриминирано на подсъдимата П. престъпление по чл.234 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, следва да се приеме за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Т. и Г., които изцяло съответстват на данните от протоколите за претърсване и изземване, и показанията на свидетелите Х.К. и В.И.. По отношение на наказанията, представителят на държавното обвинение изразява становище, че на подсъдимата П. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 4 години и глоба в размер на 7000 лева за престъплението по чл.304а, вр. чл.304 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, а за престъплението по чл.234 ал.1, вр. чл.26 ал.1 НК – наказанието следва да бъде определено в размер на четири години лишаване от свобода и глоба в петкратния размер на пазарната стойност на акцизните стоки. Сочи, че на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимата П. трябва да бъде наложено едно общо наказание, а именно четири години лишаване от свобода, към което да бъде присъединено, на основание чл.23 ал.3 НК наказанието глоба от 7 000 лева. Според прокурорът, доколкото престъпленията са извършени от подсъдимата в изпитателния срок, определен й по предходна присъда, то следва на основание чл.68 ал.1 от НК съда да приведе в изпълнение, наказанието по тази същата присъда.

Договорният защитник на подсъдимата Р.П. – адв.А. пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като повдигнатите срещу подзащитната й обвинения не са доказани по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Изразява становище, че наличната по делото доказателствена основа, обосновава фактическа обстановка, напълно различна от предложената в обвинителния акт. В тази насока, според защитата, не следва да бъдат кредитирани от съдебния състав показанията на свидетелите Т., Г. и Г., които касателно основните факти, за които свидетелстват посочените лица, са в противоречие, както по между си, така и с останалия, събран по делото доказателствен материал. Сочи се още от защитата, че безусловно следва да получат кредит на доверие от съда, показанията на свидетелите Н.П., А.П., Г.А., С.А., от които се установяват правно значимите факти, че намерените в жилището на подсъдимата цигари без бандерол са собственост на свидетеля Г.А., който лично ги е сложил и ги е съхранявал на балкона в това жилище; че автомобилът, в който са намерени част от процесните цигари без бандерол, не е бил във владение единствено на подсъдимата П., а се е ползвал и от нейните баща и брат; че подсъдимата П. не е предлагала подкуп на полицейските служители Т. и Г., а последния е поискал такъв от нея. Прави се възражение от защитата, че съдържащите се в протоколите за претърсване и изземване данни, са оборени от останалия доказателствен материал, доколкото от последния се установявало, че претърсване в жилището на подсъдимата, било извършено преди това от свидетелите Г. и Т.. Предлага се изготвената и приета по делото дактилоскопна експертиза да не бъде кредитирана от съда, тъй като вещото лице, което я е изпълнило, не е имало компетентност за това. Освен това защитникът твърди, че подсъдимата П. не е извършила престъплението по чл.304а, вр. чл.304 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК от обективна и субективна страна, тъй като по делото липсвали данни за конкретни фактически действия, манифестиращи намерението й за даване на подкуп, а от друга страна – самите полицейски служители с поведението си са се опитали да провокират подсъдимата да извърши това престъпление. Твърди се още и, че показателно за това, че в случая липсва извършено от подсъдимата, съставомерно деяние по този текст от НК, е обстоятелството, че подсъдимата не е разполагала фактически с предлаганата в подкуп парична сума.

Подсъдимата Р.Г.П. не се признава за виновна по повдигнатите й обвинения и моли да бъде оправдана по същите.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

През 2014 г. подсъдимата Р.Г.П. ***, в триетажна къща, находяща се на ул.”Каменарска” № 40. Същата обитавала единствено намиращите се на втория етаж помещения – спалня, кухня, от която имало излаз към балкон и санитарно помещение. Съпругът й – свидетеля Н.М.П., с когото били разделени, ползвал втората спалня, находяща се на същия етаж от къщата. В случаите, когато свидетеля П. излизал от къщата, винаги заключвал обитаваната от него стая. На първият етаж от къщата живеел племенника на свидетеля Н.П. – свидетеля Б.С., а на третия – неговата баба /и майка на свидетеля П./.

По същото това време подсъдимата П. ползвала /и управлявала/ лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № СО 1126АТ, който бил собственост на баща й – свидетеля Г.С.А.. През месец август 2014 г., подсъдимата работила на длъжност „регистратор” в „МБАЛ Своге” ЕООД.

 На датата 28.08.2014 г., на служители от отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР София – свидетелите Н.Г.Г. /на длъжност „разузнавач 4 степен” в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система” на сектор „Противодействие на икономическата престъпност” на отдел „КП”/ и В.Н.Т. /на длъжност „разузнавач 5-та степен” в същата група и отдел/ било възложено извършването на полицейска операция, предвидена за провеждане на територията на Община Своге, по линия „Търговия с акцизни стоки”. За извършването на операцията бил изготвен план рег. № 17951/28.08.2014 г., утвърден от Зам. директор на ОД МВР София. Съгласно този план, за ръководител на операцията бил посочен свидетеля Г.Г. – началник сектор „ПИП” при ОД МВР София. Видно от същия този план /л.82, т.4 от ДП/, полицейската операция имала следните конкретни задачи: установяване на търговски обекти и физически лица съпричастни към съхранение и разпространение на акцизни стоки без български акцизен бандерол; установяване на нарушения на ЗАДС и съставяне на АУАН; образуване на досъдебни производства при установяване на лица, извършващи престъпления по чл.234 НК. Във връзка с операцията, на свидетелите Т. и Г. бил проведен от свидетеля Г. съответния инструктаж за действие, и същите били изпратени за изпълнение на възложените им задачи в района на гр.Своге. До там двамата се придвижили с предоставен им служебен автомобил – марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № СА 4607 ТН.

В процеса на извършените проверки в различни обекти на територията на гр.Своге, свидетелите Т. и Г. получили информация от жители на града, че подсъдимата Р.П. била задържана в минал период от Агенция Митници за разпространение на акцизни стоки - цигари без бандерол, и че същата и към настоящия момент продължава да съхранява и продава такива стоки в гр.Своге. Била им сведена още информация, че подсъдимата работи на регистратурата в МБАЛ Своге, посочен им бил адреса, на който същата живеела и описание на лекия автомобил, който управлявала. Свидетелите Т. и Г. решили да проверят посочената информация, като първоначално се отправили към работното място на подсъдимата П., но не установили автомобила на същата пред болницата. След това тръгнали със служебния автомобил към домашния адрес на подсъдимата, но и там не я забелязали. Така след няколко направени от тях обиколки, свидетелите Т. и Г. установили лекия автомобил „Фолксваген” с рег. № СО 1126АТ, паркиран пред МБАЛ Своге. След като известно време извършили наблюдение на автомобила, полицейските служители забелязали, че около обяд, подсъдимата Р.П. излязла от сградата на болничното заведение и се качила в посочения лек автомобил. Свидетелите Т. и Г. не познавали подсъдимата П., но знаели как изглежда тя на външен вид, от снимка в справка от информационната система на МВР, която справка същите направили малко преди това. Двамата последвали управлявания от подсъдимата автомобил с ползвания от тях служебен автомобил. Подсъдимата П. ***, спряла с автомобила отпред, слязла от него и отворила багажника му. В този момент полицейските служители решили да започнат проверката. Същите слезли от служебния автомобил и се приближили към подсъдимата П., легитимирали се пред нея с полицейски карти и поискали личната й карта, за проверка. Подсъдимата извадила личната си карта от дрехите, с които била облечена и след предоставянето й на полицейските служители, същите се уверили в самоличността й. В отвореното багажно отделение на автомобила на подсъдимата, свидетелите Т. и Г. констатирали два броя найлонови плика, с поставени в тях множество кутии с цигари без български акцизен бандерол, от различни марки. Подсъдимата П. се притеснила от установеното от полицейските служители. Последните я попитали, дали държи още цигари без бандерол и в дома си, на който въпрос същата отговорила утвърдително.  След това подсъдимата сама поканила двамата полицейски служители вътре в къщата си, с думите: „Влезте да се разберем”. Преди да влязат вътре, подсъдимата затворила багажника и заключила автомобила си. Подсъдимата П. и свидетелите Т. и Г. се качили на втория етаж на къщата, чиято входна врата подсъдимата отключила. Вътре, в помещенията на етажа нямало други хора. Подсъдимата насочила полицейските служители в стая, от която се излизало на тераса, на която се намирал стар, неработещ хладилник /фризер/. При отварянето му от подсъдимата П., двамата полицейски служители видяли стекове и отделни кутии с цигари без поставен на тях български акцизен бандерол.

          След установяване на акцизните стоки, подсъдимата Р.П. започнала да предлага на двамата полицейски служители парични суми, за да не предприемат никакви следващи действия по служба. Така първоначално подсъдимата предложила на свидетелите Т. и Г. сумата от 500 лева, за да забравят за случая и да се направят, че не са я виждали. Обяснила им, че посочената парична сума се намира в дамската й чанта, която останала в болницата. Свидетелят Г. наредил на подсъдимата да престане с тези предложения, тъй като с отправянето им, осъществява състав на престъпление. Въпреки това, подсъдимата предложила на двамата свидетели сумата от още 1000 лева, които да добави към първоначално предложените 500 лева, като ги увещавала, че ще ги вземе от свекърва си и ще ги донесе там, където свидетелите кажат, за да „не пишат нищо и да скрият случая”. Обърнала се към тях с думите: „Моля ви да забравим, че сте идвали тук”. Свидетелят Г. отговорил на подсъдимата, че това няма как да се случи и й казал на същата да седне заедно със свидетелката Т. в стаята, да се успокои и да изчака пристигането на дежурната група от РУП Своге. Веднага след това свидетелят Г. позвънил по телефона на прекия ръководител на полицейската операция – свидетеля Г.Г., на когото разказал всички обстоятелства по случилото се. Конкретно информирал свидетеля Г., че в хода на провежданата от него и колегата му – св.Т. операция, установили лицето Р.Г.П., като при извършените проверки на ползвания от нея лек автомобил и обитаваното жилище, открили значително количество цигари без бандерол. Обяснил му също, че в хода на проверката,  Р.П. започнала да им предлага първоначално сумата от 500 лева, а впоследствие увеличила сумата и достигнала до 1500 лева, за да се престорят двамата служители, че не са я виждали никога.  Свидетелят Г. разпоредил на свидетеля Г. да остане на място и да изчака пристигането на служителите от РУП Своге, като от своя страна уведомил за случилото се ръководството на ОД МВР София и на РУП Своге. Началникът на РУП Своге разпоредил на служители на управлението – свидетелите М.С. /на длъжност „полицейски инспектор”/ и Б.А. /на длъжност „командир на отделение” в група „Охранителна полиция”/, да отидат и окажат съдействие на колегите си от сектор „ПИП” при ОДМВР София, които се намират на адрес – ул.”Каменарска” № 40 в град Своге. За посоченото, началникът на РУП Своге уведомил и дежурния по това време в ОДЧ на РУП Своге – свидетеля С.Т.. От своя страна свидетелят Т. не записал нищо в книгата за сигнали, тъй като нямал информация за случилото се, но предположил, че се касае за открити у П. цигари без бандерол, каквито и преди това били намирани в нея.

          След пристигането на свидетелите С. и А. на адреса, на който живеела подсъдимата, двамата влезли в къщата, за да се представят на колегите си. Вътре двамата видели единствено свидетелите Т. и Г., които им се представили като служители на Икономическа полиция при ОД МВРСофия, както и подсъдимата Р.П., която седяла на леглото в една от стаите на втория етаж. Свидетелят Г. обяснил на свидетелите С. и А., че до идването на дежурната оперативна група, следва да останат пред къщата и да не разрешават други лица да влизат и излизат от нея, както и да наблюдават паркирания пред къщата лек автомобил. След така проведения кратък разговор, свидетелите С. и А. излезли от къщата и застанали на пост пред нея.

          Междувременно на място пристигнал дознател от РУ на МВР, заедно със свидетеля А.И. – на длъжност „разузнавач ИП” в група „КП” при РУП Своге. При пристигането си в къщата на подсъдимата, свидетелят И. заварил на входа пред нея свидетелите С. и А., а вътре в къщата били свидетелите Т. и Г., както и подсъдимата Р.П.. Свидетелят А.И. следвало също така да осигури двама човека, които да участват като поемни лица в предстоящите за извършване процесуално-следствени действия. Същият извикал свидетелите В.И. и Х.К. – служители на ЧЕЗ България, които по това време се намирали на ул.”Каменарска” във връзка с извършвана от тях проверка на електромери. Последвало извършването на претърсване и изземване в помещенията на втория етаж от къщата, находяща се на ул.”Каменарска” № 40, в гр.Своге, обективирани в съставен протокол от 28.08.2014 г. /л.16, т.3 от ДП/. Видно от същия, в стая – спалня, намираща се на втори етаж, върху шкаф били намерени и иззети 6 броя кутии цигари марка „Велвет”; на балкон, до които се стигало от врата на същата стая, във фризер били открити и иззети 56 броя кутии марка „Don premium”, 30 броя кутии марка „Велвет слимс”, 20 броя кутии цигари марка „Бохеми”, 10 броя кутии цигари марка „Turquaise”; върху фризера в кашон били установени и иззети 20 броя фабрично запечатани кутии с цигари марка „Дон”; от стек с цигари марка „Велвет слимс” била иззета дактилоскопна следа.

          Междувременно след приключване на претърсването в стаите, обитавани от подсъдимата П., в къщата пристигнал съпругът на същата – свидетеля Н.П.. Той отключил стаята, която обитавал на втория етаж от къщата. При извършеното от разследващите претърсване в това помещение, не били открити акцизни стоки. По същото време, на свидетеля М.С. било наредено от ОДЧ на РУП Своге, да отиде и да застане на пост пред вратата на регистратурата в МБАЛ Своге, което същия и направил.

          След това разследващият орган пристъпил към извършването на претърсване в лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № СО 1126 АТ, удостоверено в съставен протокол от 28.08.2014 г. /л.18-29 от т.3 на ДП/. Видно от същият, при отваряне на багажника на автомобила, в два броя найлонови пликове, били установени и иззети 20 броя фабрично запечатани кутии цигари марка „Turquaise”; 10 броя кутии цигари марка „Дива”; 9 броя кутии цигари марка „Дива”; 6 броя кутии цигари марка „Велвет слим”; в купето на автомобила, зад предна лява седалка били намерени и иззети 50 броя кутии цигари марка „Дива слимс”, фабрично запечатани; 7 броя кутии цигари марка „Turquaise”; от кутия цигари марка „Дива”, намерена в багажника на автомобила, била иззета дактилоскопна следа.

          След приключването на действията по разследване, свидетелите Т. и Г. помолили свидетелката А., да придружи подсъдимата Р.П. ***, откъдето същата искала да си вземе дамската чанта. Така подсъдимата и свидетелката А. се качили в служебния полицейски автомобил, а свидетелите Т. и Г. в техния служебен автомобил, и се отправили към болницата. Там пред вратата на регистратурата полицейските служители заварили колегата си – свидетеля С.. Подсъдимата П. отключила вратата на регистратурата и взела дамската си чанта, която била оставена върху бюрото й. След това тя и полицейските служители отишли в сградата на РУП Своге. Там подсъдимата П. извадила от чантата си и доброволно предала на св.А. намиращата се в нея парична сума общо в размер на 970 лева, за което бил съставен протокол за доброволно предаване /л.61, т.3 от ДП/.  

          Иззетите от горепосочените обекти дактилоскопни следи са били предмет на изследване по назначена и извършена дактилоскопна експертиза по протокол № 14/15.10.2014 г. /л.41-44, т.3 от ДП/. От заключението по тази експертиза се установява, че следа, означена с № 1 /иззета от стек с цигари марка „Велвет слимс”, намерен при извършено претърсване в стая от къщата, обитавана от подсъдимата/ е годна за сравнително изследване и е идентична с отпечатъка от среден пръст на дясна ръка на подсъдимата Р.П.. По отношение на другата изследвана дактилоскопна следа, означена с № 2 /иззета от стек цигари марка „Дива”, открит в лекия автомобил, ползван от подсъдимата/, вещото лице също е установило наличието на идентичност с отпечатъка от средния пръст на подсъдимата. 

          По делото е назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза /л.35-38, т.3 от ДП/, която е дала заключение за единичната и обща пазарна стойност на иззетите кутии цигари без български акцизен бандерол. Съгласно това заключение, общата пазарна стойност на 244 броя кутии с тютюневи изделия /цигари/ от различни марки, както следва: 37 броя кутии цигари марка „Turquais“, 19 броя кутии цигари марка „Diva“, 42 броя кутии цигари марка „Velvet Slims“, 50 броя кутии цигари марка „Diva slims“, 56 броя цигари марка „Don premium“, 20 броя кутии цигари марка „Bohemi nouveau“, 20 броя кутии цигари марка „Don“, възлиза на сумата от 1830 лева, а общата стойност на дължимия акциз на същите е 913,78 лева.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: показания на свидетелите Н.Г.Г. /включително и тези дадени на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК/, В.Н.Т. /включително и от тези, дадени от нея на досъдебното производство и приобщени по делото на основание чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК/, Г.С.Г. /включително и тези дадени от него на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК/, А. Винев И., Х.В.К., В.И.И., С.М.Т. /включително и от приобщените по реда на чл.281 ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК показания на този свидетел от ДП/, Б.Р.А., М.А.С. / включително и от приобщените по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на този свидетел от ДП/, Н.Н.П., Б.К.П., отчасти от показанията на свидетелите Н.М.П., Г.С.А., З.Г.Н., А.В.П., Б.Й.С., С.Г.А.; от заключенията на приетите дактилоскопна експертиза и съдебно-икономическа експертиза; чрез събраните по делото писмени доказателства, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК – протоколи за претърсване и изземване /л.16-19, т.3 от ДП/, справка от КАТ /л.59, т.3 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л.61,62 от т.3 от ДП/, справка от Мобилтел ЕАД София /л.83-105, т.3 от ДП/, справка от „Виваком” /л.106-113 от т.3 на ДП/, медицински документи /л.116-127, т.3 от ДП/, план за извършване на полицейска операция /л.82, т.4 от ДП/, справки от ОД на МВР /л.53,53, т.4 от ДП/, длъжностна характеристика /л.56-60, т.4 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимата, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата; чрез иззетите по делото веществени доказателства.

За да обоснове решаващите си фактически изводи /описани по-горе/ относно релевантните по делото обстоятелства, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.Г. и В.Т.. За настоящият съдебен състав не е налице никакво съмнение в тяхната безпристрастност, незаинтересованост и обективност при излагане на фактите от значение за делото. При преценка достоверността на показанията на посочените свидетели, съдът отчете обстоятелството, че относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на относимите за процеса обстоятелства и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на посочените свидетели, като не констатира и такова противоречие на същите с останалия доказателствен материал по делото, както и обстоятелството, че по делото липсват данни посочените свидетели по някакъв начин да са заинтересовани от изхода му, което да ги мотивира да бъдат недостоверни и недобросъвестни при излагане на показанията си. Показанията на свидетелите Г. и Т. са подробни, детайлни, последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи на останалите доказателства, които се възприемат от съда, каквито са показанията на свидетелите Г.Г., Б.А., М.С., В.И., Х.К., протоколите за извършените в къщата и в автомобила на подсъдимата претърсвания и изземвания, заключението на дактилоскопната експертиза. В показанията си, свидетелите Т. и Г. дават сведения за установеното при извършената от тях проверка наличие на процесните по вид и количество кутии с цигари без акцизен бандерол в автомобила, управляван и ползван от подсъдимата на инкриминираната дата, както и в помещенията от къщата, обитавани от нея; за това, че за мястото на нахождението на процесните кутии с цигари в къщата на подсъдимата, полицейските служители са били насочени именно от нея /подсъдимата/, която по своя инициатива ги поканила в дома си и доброволно им показала мястото, на което съхранявала цигари без бандерол; за обстоятелството, че в нито един етап от момента на откриване на цигарите в автомобила и в дома на подсъдимата до момента на отвеждането й в полицията, същата не отрекла пред полицейските служители, тези цигари да са нейна собственост. Показанията на свидетелите Г. и Т. съдържат още и информация за конкретните действия на подсъдимата П., обективирани в устното й предложение да предостави на свидетелите паричната сума от 1500 лева, за да не изпълнят тези свидетели действията си по служба, следващи установяването на цигарите без бандерол в автомобила на подсъдимата.  Относно тези обстоятелства, показанията на свидетелите – полицейски служители срещат пълна подкрепа от събраните по делото писмени доказателствени средства и в частност – от протоколите за претърсване и изземване, удостоверяващи извършено претърсване в жилищните помещения, обитавани от подсъдимата и в лекия автомобил, управляван от нея на въпросната дата, в резултат на което процесните кутии с цигари без бандерол,  били намерени на местата, на които свидетелите Т. и Г. са посочили, че са ги установили – в багажника на лекия автомобил „Фолксваген” и във фризер, намиращ се на балкон с излаз от стая, на втория етаж от къща на ул.”Каменарска” № 40. По-нататък показанията на свидетелите Т. и Г. напълно кореспондират на показанията на свидетелите В.И. и Х.К., на които съдът не намери основания да не се довери. От показанията на тези двама свидетели по несъмнен начин се установява участието на тези свидетели като поемни лица при извършените претърсвания и изземване, обективирани в съответните протоколи. Установи се от обсъжданите показания и, че при извършването на тези действия по разследване са спазени всички изисквания на НПК и съставените протоколи вярно отразява действителността. В частност – показанията на свидетелите И. и К. потвърждават заявеното от свидетелите Т. и Г., че част от процесното количество цигари са били намерени на балкон /тераса/ с излаз от стая, намираща се на втория етаж от къщата на ул.”Каменарска” № 40 в гр.Своге, който балкон  бил обитаван единствено от подсъдимата П.; че стаята на етажа, която не се е ползвала от подсъдимата, а от свидетеля Н.П. била заключена и именно в процеса на извършване на процесуално-следственото действие, св.П. пристигнал в къщата и отключил ползваното от него помещение; че другата част от процесните кутии с цигари била намерена в паркирания пред къщата лек автомобил „Фолсваген”, чийто врати и багажник отключила подсъдимата; че подсъдимата П. не е заявявала пред разследващия или пред полицейските служители, откритите цигари без бандерол да са собствени на друго лице. По косвен начин, указание за обстоятелството, че процесните кутии с цигари са се намирали във фактическата власт на подсъдимата П., дават намерените и иззети от кутии с цигари, установени при претърсването на лекия автомобил и жилищното помещение, ползвани от подсъдимата, дактилоскопни следи. Криминалистическото изследване на последните, от назначената по делото дактилоскопна експертиза, е идентифицирало същите като съвпадащи с пръстовите отпечатъци от средния пръст на дясната ръка на подсъдимата П.. На следващо място достоверността на показанията на свидетелите Т. и Г. и по-конкретно – в частта им, установяваща отправеното към тях от подсъдимата предложение за подкуп, се проверява от показанията на свидетеля Г.Г., включително и от тези, дадени от него на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по съответния процесуален ред. При излагане на показанията си и в двете фази на процеса, свидетелят Г. последователно, детайлно, подробно и непротиворечиво възпроизвежда съобщеното му от свидетеля Г. на инкриминираната дата, относно установеното от него и от св.Т., при извършената от тях полицейска проверка, наличие на цигари без бандерол в автомобила и жилището на подсъдимата П., както и относно отправената от последната към тях, покана да им предостави определена парична сума /първоначално предложението било за 500 лв., а впоследствие били добавени още 1000 лв./, за да „не си свършат работата”. Настоящият състав на СОС кредитира изцяло тези показания на свидетеля Г., доколкото не е налице никакво съмнение за неговата безпристрастност, незаинтересованост и добросъвестност при възпроизвеждане на възприетите от него факти и обстоятелства, за които е разпитван и които имат отношение към предмета на делото. Тук е мястото да се отбележи за неоснователно твърдението на защитникът на подсъдимата - адв. А., че показанията на свидетеля Г. не подкрепят показанията на свидетелите Т. и Г., а са в съществено противоречие с последните, поради което не отговарят на действителността и не следва да се ползват с доверие от съда. Според защитата, при излагане на показанията си, свидетелите Т. и Г. твърдят, че подсъдимата им предложила в подкуп пари, за които казала, че се намират „на работното й място в болницата”, а свидетелят Г. е заявил, че колегата му Г. му обяснил по телефона, че предлаганите пари „се намират в нея, в някакво портмоне”. В показанията си, депозирани в хода на проведеното съдебно следствие, свидетелят Г. действително е заявил, че при разговора му по телефона със свидетеля Г., последния му казал, че парите се намират в подсъдимата /цитиран дословно: „в нея в някакво портмоне, имала някакви пари в нея…”/. Така заявеното от свидетеля Г. е в противоречие с депозираните от него показания на досъдебното производство /приобщени по делото чрез прочитането им в тази част, по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК/, съгласно които св.Г. му съобщил, че подсъдимата П. обяснила, че „може да донесе парите, където те й посочат, и че същите се намират в чантата й в болницата в гр.Своге, на работното й място”. Това противоречие съдът преодолява като игнорира в тази им част показанията на свидетеля Г., дадени от него в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция и съответно кредитира с доверие тези, депозирани от същия пред разследващия орган, в хода на досъдебното производство, тъй като тогава спомените на свидетеля са били много по-ясни, предвид изминалия кратък период от време от случилото се, както и с оглед пълното им съответствие с останалите доказателства по делото, които се възприемат и кредитират от съда. Преди всичко, обаче е важно да се отбележи, че наличието на противоречие в доказателствата относно факта, дали предложената в подкуп парична сума, се е намирала в подсъдимата или на друго място, не може да бъде разглеждано като съществено. За съставомерността на деянието по чл.304а, вр. чл.304 ал.1 от НК, в инкриминираната на подсъдимата форма на изпълнителното му деяние – „предложила подкуп”, е без значение дали подсъдимата е притежавала сумата в момента на предложението, както и дали е могла и е възнамерявала да си я набави в бъдеще и реално да я предаде на полицейските служители. От такова естество /неотносимо за решаване на значимите по делото въпроси/ е и друго, твърдяно за налично от защитата противоречие между показанията на свидетелите Т. и Г. от една стара и от друга – показанията на свидетеля Г., относно обстоятелството „как са се озовали двамата полицейски служители в изпълнение на изготвения план да проверят П.”. Дали поводът за предприетата от полицейските служители проверка на подсъдимата П. за противозаконно държане на акцизни стоки без бандерол, е получена от тях оперативна информация от жители на гр.Своге /според показанията на Т. и Г./ или е резултат от осъществявано оперативно наблюдение на подсъдимата /според свидетеля Г./, е без каквото и да било значение за делото. В случая извършената от полицейските органи – Т. и Г. проверка на превозното средство и жилищните помещения, ползвани от подсъдимата, са били в пълно съответствие с предоставените им съгласно разпоредбите на Раздел 1 от Закона за МВР правомощия и в частност – с конкретно вменените им длъжностни права и задължения, съгласно т.3 от типова длъжностна характеристика /л.56, т.4 от ДП/. Предвид това, съдът не вижда необходимост да коментира и другото релевирано от адвокат А. възражение, че с извършената от полицейските служители проверка на ползваните от подсъдимата жилище и лек автомобил, същите са „превишили правата си”, тъй като излезли извън предметния обхват на изпълняваната от тях полицейска операция, съгласно план, утвърден от зам.директора на ОД на МВР /л.82, т.4 от ДП/ - проверка на търговски обекти на територията на Община Своге. Все в тази връзка се твърди от защитата и, че с извършеното фактически от страна на полицейските служители Т. и Г., претърсване в жилищните помещения, обитавани от подсъдимата П., те също така са превишили служебните си права. Твърдение в този смисъл е несъстоятелно и не почива на данните по делото. От доказателствата по делото не се установява свидетелите Г. и Т. да са извършвали действия по претърсване на жилищните помещения, ползвани от подсъдимата, преди пристигането на разследващия орган. В този смисъл са показанията на свидетелите В.И. и Х.К., които като участници в действията по разследване, в качеството им на поемни лица, не твърдят да са видели вещите в жилището на подсъдимата да са били разхвърляни. Напротив – на въпросите на защитата в този смисъл, отправени към свидетеля И. /виж л.82 от делото/, последния е заявил /цитиран дословно/: „Мисля, че си беше подредено… библиотеката изглеждаше нормално, не си спомням да е имало извадени от нея книги….матракът впоследствие го вдигнаха”. От показанията на свидетелката А. също не се установява, при влизането й в къщата на подсъдимата, да й е направило впечатление вещите и мебелите в стаите да са били разхвърляни. На отправения от защитата въпрос: „В това спално помещение забелязахте ли нещо необичайно, разхвърляно ли беше?”, свидетелката А. недвусмислено е отговорила: „сравнително подредено беше, не си спомнян мебелите и вещите…”.

    След като съпостави по посочения начин показанията на  свидетелите Г. и Т. с останалите източници на доказателства, като отчете пълната им кореспонденция с тях, съдът прие същите за добросъвестни, достоверни и обективни. Показанията на тези двама свидетели са основен източник на преки доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и по делото не са налични основания за игнорирането им, като неотговарящи на действителността. Доколкото е налице известно колебание в показанията им от двете фази на процеса, касаещо точния размер на предлаганата от подсъдимата сума пари /свидетеля Г./, мястото, на което подсъдимата е заявила, че се намират парите и конкретни подробности от извършената полицейска проверка /свидетелката Т./, според този състав на СОС, не води до цялостното им дискредитирани и може да се обясни с избледняването на спомена, с отдалечаването във времето от участието в събитието до даване на сведения за него пред съда /близо три години/. 

 Този съдебен състав категорично не кредитира показанията на свидетеля Н.М.П., депозирани от него при разпита му в хода на съдебното следствие. Свидетелят П. заявява, че когато пристигнал в къщата на ул.”Каменарска” № 40 заварил само подсъдимата и свидетелите Т. и Г., а разследващата дознателка от РУП Своге, която извършила „оглед” на помещенията в къщата, дошла след час и половина. Твърди още, че единия от полицейските служители – св.Г. го запитал „Знаеш ли къде има още пари?”, казал му „Имам днес рожден ден и тия пари, които съм намерил няма да ми стигнат за почерпка”, след което с колегата си – св.Т. започнали да търсят пари, скрити в мебелите и вещите в жилището. Тези показания на свидетеля П. в пълна степен противостоят на останалия кредитиран доказателствен материал, недостоверни са и неотговарящи на действителността. На първо място – опровергават се от показанията на свидетелите В.И. и Х.К., които са участвали като поемни лица в извършеното претърсване в къщата на подсъдимата. При излагане на показанията си, всеки един от тези свидетели, категорично заявява, че свидетеля П. е пристигнал именно в момента на извършване на претърсването в жилищните помещения на втория етаж от къщата. Свидетелят И. дословно твърди: „дясната врата ми отключи подсъдимата, а лявата ми отключи господина, който пристигна по-късно и се представи, че й е съпруг. Той пристигна, след като приключи огледа на тези две стаи, които ни отключи подсъдимата”. В този смисъл са и показанията на свидетеля К., който заявява:”Насрещната врата я отвори един мъж, който дойде по-късно….След това се появи един мъж, който отключи съседната стая срещу входната врата. Не знам какъв е този мъж, но разбрах, че той обитава тази стая, която отвори”. На второ място – показанията на свидетеля П. се явяват в пълно противоречие и с показанията на свидетелите А. и С. ***/, които са били изпратени от началника им, в къщата на подсъдимата, за да окажат съдействие на свидетелите Т. и Г., след като последните съобщили за извършените от подсъдимата престъпления. Свидетелката А. заявява, че когато пристигнали в къщата на подсъдимата и се качила на втория етаж, видяла в една от стаите единствено  подсъдимата и един от колегите й, а на терасата бил другия й колега. Посочената свидетелка не излага твърдения, именно в този момент да е видяла свидетеля П. да се намира вътре в стаята при подсъдимата и полицаите, както самия той заявява. По-конкретно свидетелката А. твърди: „Мъжът й го познавам, но мисля, че не беше вътре в стаята. След това го видях в къщата – като време не мога да определя, но след това го видях, като излязохме отвън”. В подобен смисъл са и показанията на свидетеля С., който на конкретно отправения към него въпрос от прокурора „Докато бяхте пред къщата, идва ли някой, и спряхте ли някой да влиза и да излиза”, отговорил: „Тогава мисля, че в двора дойде съпругът на подсъдимата с племенника й. Тогава мисля, че ги видях за първи път на мястото. Преди това същия ден не съм ги виждал”. Не на последно място обсъжданите показания на свидетеля П. се опровергават и от показанията на свидетелите Г. и Т., установяващи по категоричен начин, че свидетелят П. не е присъствал в къщата при разговора на подсъдимата с полицейските служители, при който същата им предложила в подкуп пари, а е пристигнал много по-късно /според св.Г. „…чак към края на процесуално-следственото действие” и според св.Т. „когато дойде огледната група”/. Позовавайки се на всички тези доказателства по делото, настоящият състав на СОС прие, че коментираните показания на свидетеля П. са неправдиви, заинтересовани и нагласени. Логически неиздържани и противоречащи на кредитирания доказателствен материал, поради което и неправдиви, се явяват и твърденията на свидетеля П., изнесени в показанията му, че свидетеля Г. попитал него и подсъдимата „Знаеш ли къде има още пари?”, както и му казал   „Имам днес рожден ден и тия пари, които съм намерил няма да ми стигнат за почерпка”. В тази насока, внимание следва да бъде обърнато на обстоятелството, че по делото не са налични доказателства, сочещи на открита при претърсването на къщата, находяща се на ул.”Каменарска” № 40, каквато и да била парична сума, в частност – на установена такава, при извършената от служителите на ОД на МВР, полицейска проверка в същата. При положение, че несъмнено е установен факта на липсата на открити от полицейските служители пари в жилището на подсъдимата, то не може да се даде разумно, логично и адекватно обяснение защо свидетеля Г. ще търси и ще иска от подсъдимата и св.П. „още пари” и ще прави изявления в този смисъл:  „Имам днес рожден ден и тия пари, които съм намерил няма да ми стигнат за почерпка”. Отделно от това, показанията на свидетеля П. не отговарят на истината, и в частта им, в която същия твърди, че при влизането си в помещенията на втория етаж от къщата, всички намиращи се вещи били разхвърляни, както и, че в този момент подсъдимата седяла на леглото и до нея също имало извадени и разхвърляни цигари. Както бе посочено по-горе, от доказателствата по делото не се установява свидетелите Г. и Т. да са извършвали действия по претърсване на жилищните помещения, ползвани от подсъдимата, преди пристигането на разследващия орган. В тази насока съдът взе предвид показанията на свидетелите И., К. и А. /коментирани по-горе/,а така също и удостовереното в съставения при претърсването на жилището на подсъдимата, протокол, относно мястото на нахождението на откритите кутии с цигари. Тези обстоятелства, преценени във връзка с гореизложеното, налагат извода на настоящият съдебен състав, че показанията на свидетеля Н.П. и в тази им част, са недостоверни, тенденциозни и нагласени, и че единствено целят оневиняване на подсъдимата.

Не на последно място, за да не даде вяра на депозираните в хода на съдебното следствие, показания на свидетеля Н.П., настоящата инстанция взе предвид пълното им противоречие с тези, дадени от него в досъдебната фаза на производството и приобщени по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1, пр.2 от НПК. В същите, свидетелят П. недвусмислено е заявил, че не знае нищо за намерените в къщата му кутии с цигари без бандерол; че не е присъствал на претърсването в къщата, както и на разговорите на подсъдимата П. с полицейските служители. Цитиран дословно, свидетелят П. конкретно е заявил: „Върнах се следобяд, но не помня в колко часа е било. Заварих служителите на полицията, които правеха претърсване в цялата къща. Разбрах, че са намерени цигари без бандерол на терасата. Не съм виждал тези цигари преди това….Не съм присъствал на претърсването, нито на разговорите на Р. със служителите на полицията”. Съдът възприе като истинни именно тези показания на свидетеля П., предвид пълното им съответствие с останалите доказателства по делото, които се кредитират от съда. Значение следва да бъде отдадено и на обстоятелството, че при разпита си в съдебно заседание, свидетелят П. не даде никакво адекватно обяснение за причините, поради които депозира съществено противоречиви показания в двете фази на процеса, като единствено посочи, че при разпита си пред разследващия, не е бил толкова детайлен и подробен в показанията си.  Това твърдение на свидетеля П. е изцяло невярно, доколкото в показанията си пред настоящата инстанция, същия е възпроизвел фактите и обстоятелствата, за които е разпитван и които имат отношение към предмета на делото,  по съществено различен и несъответен на показанията му от досъдебното производство, начин.

Съдът не приема с доверие и показанията на свидетелката З.Н. относно твърдяните от нея обстоятелства, че свидетеля П. й обяснил по телефона как от терасата на къщата си чул няколко пъти полицейските служители да искат пари, както и, че сумата която искали била 1500 лева. Тези показания на свидетелката Н. преди всичко са в противоречие с показанията на самия П., който при разпита си в хода на съдебното следствие е заявил, че е бил вътре в стаята, когато на няколко пъти единия от полицейските служители, отправил и към него изявление, съдържащо намек, че иска да му бъдат предоставени пари. Изводът за тенденциозността в показанията на свидетелката Н. относно обсъжданите обстоятелства, напълно се потвърждава и от по-нататъшните показания на тази свидетелка пред настоящия съд, в които тя на два пъти твърди, че поисканата от полицейските служители парична сума от подсъдимата била в размер на 1500 лева, но същевременно не заявява св.П. или самата подсъдима да й е съобщил/а тази сума /виж показанията й на л.102 и 103 от делото/. Несъответно на изнесеното в кредитираните от съда, показания на свидетеля П. от досъдебното производство, е и твърдението на свидетелката Н., че П. й обяснил по телефона, че намерените в къщата цигари без бандерол са на бащата на подсъдимата Г.А., че той ги е закупил от „костинбродските цигани” и ги е оставил на балкона при посещението си в жилището на подсъдимата. В показанията си, свидетелят П. е заявил: ”кутиите с цигари не съм ги виждал, незнам как са попаднали в дома ни” /виж л.17, т.4 от ДП/. Тези противоречия в показанията на свидетелката Н., преценени във връзка с дадените пред настоящата инстанция, показания на свидетеля П., които съдът отхвърли, като неистинни, мотивират съдебния състав убедено да приеме, че показанията на свидетелката Н. в гореописаните части са компрометирани и съответно да не ги кредитира.

СОС, в настоящият му състав, не дава вяра и на показанията на свидетеля Г.А. в частта им относно твърдението му, че процесните цигари без бандерол, открити от полицейските органи в автомобила и жилището, ползвано от подсъдимата, са закупени от него и той самия ги е поставил на местата, на които са намерени. Тези показания на свидетеля А. противостоят на показанията на свидетелите Т. и Г., от които несъмнено се установяват обстоятелствата: - за обективното наличие на част от процесните цигари в багажника на автомобила, ползван от подсъдимата на инкриминираната дата; че тяхното наличие е било установено от полицейските служители в момент, в който подсъдимата сама е отворила багажника на автомобила, в който са се намирали кутиите с цигари, които предвид количеството им, не е могло да не бъдат забелязани от нея; че мястото на нахождението на  останалото количество от процесните цигари е било доброволно показано от подсъдимата, която поканила полицейските служители в жилището си и ги насочила на балкон с излаз от стая, на който във фризер били констатирани цигарите без бандерол; че в нито един момент от първоначално установения контакт на полицейските служители с подсъдимата, последната не е отрекла да е поставяла процесните кутии с цигари без бандерол на посочените места в автомобила и в жилището си, респ. да е знаела, че в нейната фактическа власт има такива вещи. Отделно от това показанията на свидетеля А. са объркани, непоследователни, некатегорични, за да бъдат достатъчно убедителни относно истинността на пресъздадените в тях факти. Следва да се подчертае и вътрешната противоречивост в показанията на този свидетел относно твърдяното от него обстоятелство, че именно той е лицето, което е държало процесните акцизни стоки без бандерол – така веднъж твърди, че лекият автомобил, в който са намерени цигарите, единствено е бил ползван от подсъдимата П., а след това твърди, че той сложил в багажника на същия, тези цигари, които били за негова лична употреба; твърди, че е пренесъл цигарите от къщата, в която живеел, в жилището на подсъдимата, когато отишъл да живее временно при нея, че през цялото време, през което пребивавал в дома на подсъдимата, цигарите били при него, а в същото време заявява, че при връщането си обратно в къщата си, не е взел със себе си кутиите с цигари /които по негови твърдения са за лична употреба и са негови/. Всъщност настоящият съд не отрича достоверността на твърдението на свидетеля Г.А., че той е живял в жилището на подсъдимата П. през летните месеци на 2014 г., но поради изложените по-горе съображения при оценката на показанията на свидетелите Т. и Г., намира така заявеното от него /св.А./, че процесните цигари без бандерол са били в негово държане, за недостоверно и неотговарящо на действителността.

Този съд не кредитира и показанията на свидетеля С.А. /брат на подсъдимата/ в частта им относно твърдението му, че баща му - свидетеля Г.А. е закупил процесните цигари без бандерол и ги е занесъл /държал ги е/ в дома на подсъдимата П., когато отишъл да живее при нея. В тези показания не се възпроизвеждат лично възприети от свидетеля С.А. факти и обстоятелства, а се дава собствена оценка на коментираните факти, което ги прави доказателствено негодни. По-конкретно, на отправения му въпрос от съда „Кой занесе цигарите при сестра ви?”, свидетелят цитиран дословно е отговорил: „Предполагам, че си ги е закупил и си ги е държал там при сестра ми”. Констатацията на съда, че обсъжданите показания на свидетеля С.А. не се основават на негови лични възприятия, поради и което не следва да бъдат приемани за правдиви, се потвърждава и показанията му, дадени на досъдебното производство и приобщени по делото по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, в които същия категорично е заявил: „Не съм ходил в дома на сестра ми, докато баща ми беше там, нито съм ползвал колата й”.   

Относно показанията на свидетелката А.П., следва да се отбележи, че същите нямат пряко отношение към предмета на делото. При разпита си в хода на проведеното от настоящата инстанция, съдебно следствие, тази свидетелка излага твърдения, че въпросния ден видяла мъж и жена, които влязли в болницата, купили си кафе, след което седнали навън, на пейка пред входа й; че следобяд на същия ден видяла, че работното помещение на подсъдимата в болницата, било заключено и на бюрото й били оставени портмонето с разхвърляни пари, лична карта и телефони; че веднага се обадила на съпруга на подсъдимата – св.Н.П., на който съобщила видяното. Относно всички тези факти, показанията на свидетелката П. са в пълно противоречие с тези, депозирани от нея на досъдебното производство и приобщени по делото чрез прочитането им в тази част. В последните, свидетелката заявява на два пъти, че не е видяла „мъжа и жената да влизат в болницата”, като и, че когато позвънила по телефона на св.П., същия й затворил. С оглед на това, съдът намира, че при излагане на показанията си в хода на съдебното следствие, свидетелката П. не е добросъвестна и обективна.

При изграждане на изводите си по фактите, настоящият съдебен състав не взе в предвид показанията на свидетелите Н.П. и Б.П.. Тези показания нямат съществено значение за изясняването на относимите към предмета на делото обстоятелства. Свидетелката П. дава информация за това, че „през месец август преди две или три години”, когато била в двора на болницата в гр.Своге, видяла мъж и жена да стоят в близост до автомобила на подсъдимата П., след което забелязала същите тези две лица да излизат от болницата с подсъдимата, и тримата се качили в автомобила на последната. В показанията си, свидетелят П. /шофьор на линейка в МБАЛ Своге/ съобщава, че „преди две, три години” също бил в двора на болницата, когато забелязал непознати мъж и жена, които оглеждали паркирания там автомобил на подсъдимата П., а след известно време видял последната, придружавана от същите тези мъж и жена да потеглят с автомобила. Така изнесените от свидетелите обстоятелства нямат никакво отношение към предмета на делото. От показанията както на П., така и на П., не се установява възприетите от тях мъж и жена да са били полицейски служители, а още по-малко това да са били свидетелите Т. и Г., в какъвто смисъл е тезата на защитата. Напротив – и двамата свидетели, при разпита си пред настоящата инстанция, категорично и недвусмислено заявиха, че двамата непознати са били цивилно облечени и „не изглеждали като служители на полицията”, а според св.П. - като кандидат купувачи на лекия автомобил на подсъдимата.  

Съдът кредитира изцяло приетите по делото заключения на дактилоскопната и съдебно-икономическа експертизи, тъй като тези заключения са компетентно изготвени и с оглед на останалите доказателства по делото не пораждат съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях данни. В тази насока съдът счита за голословно възражението на защитата за наличие на основания по делото, пораждащи основателни съмнения в обективността и правилността на дактилоскопната експертиза, предвид това, че вещото лице изготвило същата, няма нужната компетентност и квалификация. Твърдение в този смисъл е абсолютно невярно. За изясняване на въпросите, обект на тази експертиза, органът, който я е назначил, е възложил изпълнението й на вещо лице, което има специални знания в тази област, съобразно изискването на чл.144 ал.1 от НПК – експерт в НТЛ при РУ на МВР гр.Своге. Предложеното от този експерт заключение е пълно, ясно и обосновано, и от данните по делото не възниква никакво съмнение за неговата правдивост.

При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата Р.Г.П. на датата 28.08.2014 г., в гр.Своге, област Софийска, е предложила подкуп – сумата общо от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, на полицейски органи – Н.Г.Г., заемащ длъжността „разузнавач четвърта степен” в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система” на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при Отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР гр.София и В.Н.Т., заемаща длъжността „разузнавач пета степен“ в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система” на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при Отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР гр.София, за да не извършат действия по служба – да не сигнализират прекия си началник Сектор „ПИП“ при ОД на МВР София за установено нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове, във връзка с държане на акцизни стоки /цигари/ без бандерол, съответно - да не съставят акт за установяване на административно нарушение и/или да не започват досъдебно производство за престъпление по чл.234 от НК. По този начин подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.304а, във вр. с чл.304 ал.1 от НК.

Настоящият състав се съгласява с обвинителната теза касателно оценката на престъпната деятелност на подсъдимата Р.П., с изключение на това, че деянието по чл.304а, вр. чл.304 ал.1 от НК представлява продължавано престъпление.

От обективна страна безспорно и категорично се установява, че подсъдимата на посочените по-горе време и място е предложила подкуп /изявила е желание да даде такъв/ на полицейските органи – свидетелите Н.Г. и В.Т., за да не извършат последните, следващите им се действия по служба. Изпълнителното деяние „предлагане” на подкуп /имотна облага/ е осъществено от  подсъдимата П., чрез отправеното от нея изявление, адресирано към посочените полицейски служители, че е готова да им предостави /да им даде/ сумата от 1500 лева /първоначално предложила сума от 500 лева,а веднага след като това й предложение не било възприето от полицейските органи, предложила още 1000 лева/, за да не изпълнят служебните си задължения. Т.е. чрез думи, по един недвусмислен начин, подсъдимата е обективирала волята си, да предостави на посочените длъжностни лица процесната парична сума. Действията на подсъдимата /обективирани в устното й предложение да даде на свидетелите паричната сума от общо 1500 лв. и съответно устното увещаване тази сума да бъде взета с думите „Моля ви да забравим, че сте идвали тук”/ са били насочени към получаване на съгласие от страна на свидетелите Т. и Г. да вземат /получат/ предложените им пари, при което фактически да придобият от нея инкриминираната сума.

За съставомерността на деянието е без правно значение дали подсъдимата е имала на фактическо разположение в себе си сумата в момента на предложението, както и дали е могла и е възнамерявала да си я набави в бъдеще и реално да я предаде на полицейските служители. Това е така, тъй като предлагането на дар или облага, както и обещанието да бъде дадена такава, като вид дейности не предпоставят установяването на фактическа власт върху предмета на престъпното посегателство, за да бъде изпълнена обективната страна на обсъжданото престъпление. Престъплението по посочения текст от НК,при тази форма на изпълнителното деяние, е довършено с отправянето на ясно и недвусмислено предложение за подкуп до определени длъжностни лица, и то по начин, че да достигне до тях и да бъде разбрано именно като такова. Същото би било извършено и без към момента на предлагането на съответната парична сума, било то дар или облага, да е налице, защото например същата би била преведена по банков път или защото би се изразила в услуга, платима или изработена от извършителя. В този смисъл решение № 166/05.04.2012 г. на ВКС, 3 н.о. Всички тези обстоятелства в конкретния случай безспорно са налице, тъй като подсъдимата реално е отправила предложение /покана/ към посочените свидетели да приемат паричната сума и това предложение е било възприето безпротиворечиво и еднозначно от полицейските служители. За осъществяване на изпълнителното деяние на конкретното престъпление, е без значение и това дали длъжностното лице, на което е предлаган подкупа, го е приел или е отказал.

От обективна страна предложената парична сума общо в размер на 1500 лева представлява дар, тъй като в случая се касае за предложени пари в брой и като такива по своята правна характеристика се явяват вещ.

Също от обективна страна по безспорен и категоричен начин се установи по делото и, че подсъдимата П. е предложила подкуп -  дар /процесната парична сума/ на полицейски органи, тъй като свидетеля Н.Г.Г. е заемал длъжността „разузнавач четвърта степен” в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система” на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при Отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР гр.София, а свидетелката В.Н.Т. е заемала длъжността „разузнавач пета степен“ в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система” на Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при Отдел „Криминална полиция“ на ОД на МВР гр.София. Следователно същите към момента на извършване на деянието са изпълнявали постоянно срещу заплащане посочените служби в държавно учреждение, като полицейски служители.

От обективна страна подсъдимата П. е предложила  процесната парична сума, на полицейските служители Г. и Т., за да не извършат последните действията си по служба, следващи се във връзка със събраните от тях данни за извършено от подсъдимата П. престъпление по чл.234 от НК – да не сигнализират на прекия си началник за установеното нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове, да не съставят акт за установяване на административно нарушение или да предприемат действия за образуване на наказателно производство за това престъпление. Последователните действия на подсъдимата П., посочени по-горе /в това число и отправените думи „Моля ви да забравим, че сте идвали тук”/, сочат именно на това, че даването на процесната парична сума е с оглед желанието й да не бъдат предприемани от полицейските служители описаните действия по служба. Следователно безспорно е установена функционалната връзка между предлагането на подкупа с неизвършването на посоченото действие по служба на посочените полицейски органи.

От субективна страна подсъдимата Р.П. е извършила посоченото престъпление при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като тя е съзнавала общественоопасния характер на своето деяние – предлагане на подкуп на полицейски органи, за да не извършат действия по служба. Подсъдимата несъмнено е имал представи в съзнанието си, че свидетелите Г. и Т. са полицейски служители; че им предлага да вземат от нея парична сума общо в размер на 1500 лева, както и, че това го прави с единствената цел да не предприемат спрямо нея действия по образуване на наказателно производство, респ. административно-наказателно производство, предвид установените от тях данни за незаконно държане от нея на акцизни стоки без бандерол. При това не е необходимо да е съзнавала какви са точно конкретните правомощия на всеки от полицейските служители и какво конкретно следва да поиска да не изпълнят. Достатъчно е в съзнанието на даващия подкуп поне в общи линии да бъде определено съдържанието на това действие или бездействие, което се иска от длъжностното лице и което е пряко свързано с неговите служебни задължения. В този смисъл решение № 386/27.10.2009 г., 2 н.о., № 354/30.10.2009 г., 1 н.о. на ВКС. В случая, за да приеме, че подсъдимата П. е действувала умишлено при извършването на деянието, съдът прецени в съвкупност следните безспорно установени факти: при извършената от полицейските органи проверка на автомобила, управляван от подсъдимата, същите намерили в него цигари без бандерол; подсъдимата е знаела, че с държането на посочените акцизни стоки без бандерол, извършва нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове; че за последното може да бъде ангажирана административно-наказателната или наказателната й отговорност; че действия в тази насока могат да бъдат предприети от полицейските служители, в кръга на службата им.

Както беше посочено по-горе, настоящият състав на СОС не се съгласява с обвинителното твърдение, че престъплението по чл.304а, вр. чл.304 ал.1 от НК е продължавано такова. За да е налице продължавано престъпление е необходимо деецът да е извършил две или повече деяния, които осъществяват по отделно един или различни състави на едно и също престъпление, като тези деяния следва да са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В настоящият казус липсват извършени от подсъдимата П. две или повече деяния, налице е само едно такова, а именно предлагане на подкуп – сумата от 1500 лева на полицейски органи. Това „предлагане” е извършено от подсъдимата, като същата първоначално е казала на тези органи, че е готова да им даде сумата от 500 лв., за да не изпълнят служебните си задължения и веднага след като последните не приели тази покана, подсъдимата им предложила още пари – допълнително сумата от 1000 лева, отново да не изпълнят същите си служебни задължения. Следователно изпълнителното деяние на конкретното престъпление, подсъдимата е извършила с едно деяние, а не с две или повече такива, по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.  Ето защо съдът призна подсъдимата Р.П. за невиновна и на основание чл.304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение да е извършила престъплението по чл.304а, във вр. с чл.304 ал.1 от НК при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намери, че подсъдимата Р.Г.П. с деянието си е осъществила състава на престъпление по чл.304а, във вр. с чл.304 ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и я призна за виновна в извършването на това престъпление, като на основание тази разпоредба от НК, приложена във връзка с разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК й наложи наказания лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

За да индивидуализира така наложеното на подсъдимата П. наказание лишаване от свобода в посочения размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността й обстоятелства оказаното от нея съдействие на полицейските служители за извършване на предприетата от тях проверка /подсъдимата по своя инициатива и доброволно показала на полицейските служители местата, на които в автомобила и в жилището й, се намират цигарите без бандерол/, положителното й процесуално поведение, трудовата й ангажираност и социална реализация. Като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимата П., съдът прецени мотива за осъществяване на престъплението – целяла е извършването на такова бездействие по служба от полицейските служители, което да „прикрие” извършено от нея престъпление по чл.234 НК, отрицателните й личностни характеристики – същата е осъждана и е извършила настоящото деяние в изпитателния срок, определен й по предходна присъда. При определяне размера на наложеното на подсъдимата П. наказание лишаване от свобода, съдът взе в предвид и степента на обществена опасност на деянието – сравнително завишена, с оглед вида и характера на обществените отношения, които се засягат с извършването му, както от друга страна - сравнително ниската степен на обществена опасност на самата подсъдима.

След като анализира смекчаващите и отегчаващите вината и наказателната отговорност на подсъдимата П. обстоятелства, степента й на обществена опасност и тази на извършеното от нея деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размерът на наложеното наказание лишаване от свобода при известен превес на смекчаващите вината и отговорността й обстоятелства. Предвид материалното положение и имотното състояние на подсъдимата П. /ниския размер на получаваните от нея трудови доходи/, но от друга страна - предвид сравнително високия стойностен размер на предмета на престъплението, както и с оглед постигане целите на наказанието по отношение на тази подсъдима, съдът определи наказанието глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява също по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата Р.П. на датата 28.08.2014 г., в гр.Своге, област Софийска, в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № СО 1126АТ и на втория етаж от къща, находяща се в гр.Своге, област, Софийска, ул.“Каменарска“ № 40, е държала акцизни стоки без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове:“На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“, чл.25 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /в редакцията й от Дв.бр.50/2012 г./:“Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол, по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“, ал.2: „Бандеролът е държавна ценна книга и представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на дължимия акциз“, чл.28 ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия: „Тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговските обекти и складове на едро и дребно, само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка, при условията на чл.25“ – общо 244 броя кутии с тютюневи изделия /цигари/ от различни марки, както следва: 37 броя кутии цигари марка „Turquais“, 19 броя кутии цигари марка „Diva“, 42 броя кутии цигари марка „Velvet Slims“, 50 броя кутии цигари марка „Diva slims“, 56 броя цигари марка „Don premium“, 20 броя кутии цигари марка „Bohemi nouveau“, 20 броя кутии цигари марка „Don“, всички с обща стойност 1830 лева и с обща стойност на дължимия акциз 913,78 лева, като случая е немаловажен. По този начин подсъдимата Р.П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.234 ал.1, пр.2 от НК.

И досежно това престъпление, съдът не възприе тезата на прокурора, че същото представлява продължавано такова по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, поради което призна подсъдимата Р.П. за невиновна и на основание чл.304 НПК я оправда по това обвинение. Не са налице две или повече деяния, които да осъществяват състава на визираното престъпление, а само едно деяние – осъществявано от подсъдимата държане на акцизни стоки без бандерол. Обстоятелството, че фактическата власт върху предмета на престъплението се упражнява от подсъдимата на различни места, не променя горния извод. Доколкото изпълнителното деяние е упражняване на фактическа власт, подсъдимата П., на инкриминираната дата е осъществявала такава върху инкриминираните обекти едновременно, независимо, че те са се намирали на различни места в нея – в автомобила и в жилището й.

От обективна страна по делото, настоящата инстанция приема за безспорно установено, че подсъдимата Р.П. на датата 28.08.2014 г., в гр.Своге, в ползвания от нея лек автомобил марка „Фолксваген” с рег. № СО 1126АТ и в жилището си, находящо се на втория етаж от къща на ул.”Каменарска” № 40 в гр.Своге, е държала процесните по количество и марка кутии цигари без български акцизен бандерол, който се изисква съгласно разпоредбите на чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.25 ал.1 и ал.2, чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия.

Разпоредбата на чл.234 ал.1 от НК е бланкетна такава и съдържанието й следва да бъде запълнено с конкретни разпоредби от други нормативни актове, към който препраща, и които предвиждат кои стоки подлежат на облагане с акциз  и въвеждат задължение за поставяне на бандерол като доказателство за платения акциз. Изпълнителното деяние на престъплението по този състав се изразява в две форми – продажба или държане на стоки, които съгласно разпоредбата на чл.2 от Закона за акцизите и данъчните складове подлежат на облагане с акциз, но такъв не е заплатен за тях, доказателство, за което е отсъствието на залепен върху същите бандерол. В случая подсъдимата е обвинена, че на посочените място и време, в автомобила и в жилището си, е държала акцизни стоки без бандерол в нарушение на чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл.25 ал.1 и ал.2, чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия – инкриминираните кутии цигари, индивидуализирани като количество, марка и стойност. Съгласно цитираните разпоредби, подсъдимата не е имала право да транспортира, пренася, съхранява посочените тютюневи изделия без залепен на опаковката им акцизен бандерол, удостоверяващ заплащането на дължимия към държавата акциз.  Изпълнителното деяние „държане” е осъществено от подсъдимата П., чрез упражняването на фактическа власт върху акцизните стоки без бандерол, придобити от нея по неустановено време, на неустановено място и от неустановени лица. Фактическата власт по отношение на процесните кутии цигари без бандерол е била упражнявана от подсъдимата П., чрез поставянето им /на част от тях/ в автомобила, който подсъдимата е управлявала на въпросната дата и за който е установено, че същата редовно е ползвала, както и чрез поставянето на друга част от кутиите с цигари в обитавано и използвано единствено от нея жилищно помещение. Именно местонахождението на акцизните стоки показва, че подсъдимата упражнява върху тях фактическа власт, като може свободно и необезпокоявано да извършва действия на фактическо или юридическо разпореждане с тях и да изключва подобни действия на трети лица.

Предметът на престъплението са стоки – тютюневи изделия, които съгласно разпоредбата на чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове подлежат на облагане с акциз, но предвид липсата на поставен бандерол върху тях, такъв не им е бил заплатен. Тези стоки представляват общо 244 броя кутии с тютюневи изделия /цигари/ от различни марки, както следва: 37 броя кутии цигари марка „Turquais“, 19 броя кутии цигари марка „Diva“, 42 броя кутии цигари марка „Velvet Slims“, 50 броя кутии цигари марка „Diva slims“, 56 броя цигари марка „Don premium“, 20 броя кутии цигари марка „Bohemi nouveau“, 20 броя кутии цигари марка „Don“. Събраните по делото доказателства са безспорни и убеждават, че във фактическата власт на подсъдимата П., са били открити описаните марки и количества цигари, които са били без бандерол. В тази насока данни за отсъствието на поставен върху кутиите с цигари бандерол се съдържат, както в показанията на свидетелите Т., Г., И. и К., в протоколите, обективиращи действията по разследването, чрез които посочените стоки са открити и иззети от автомобила и жилището на подсъдимата, така и в заключението на съдебно-икономическата експертиза.

От обективна страна е налице и предвидения от състава на престъплението по чл.234 ал.1 НК обективен признак – „извършеното деяние представлява немаловажен случай”. Съгласно чл.93 т.9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Съдебната преценка на този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.  В конкретния случай обстоятелствата по делото не дават основание на съда да приеме, че така извършеното от подсъдимата П. деяние представлява “маловажен случай” по смисъла на разпоредбата на чл.93 т.9 от НК. Правнозначимите факти досежно механизма на осъществяване на инкриминирания акт /начина,  по който са „държани” от подсъдимата процесните акцизни стоки без бандерол/, сравнително високата стойностно изражение на предмета на престъплението, коментирани при преценка засегнатите с това престъпно посегателство обществени отношения, свързани с накърняване на държавния фиск в значителни размери, съответно анализирани във връзка с данните за личността на подсъдимата П., не аргументират маловажност на извършеното от подсъдимата деяние. Всичко това мотивира съдът да приеме, че извършеното от подсъдимата П. деяние, предмет на настоящето производство, не представлява “маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК.

От субективна страна подсъдимата Р.П. е извършила посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същата е съзнавала общественоопасния характер на своето деяние – държане на акцизни стоки без бандерол, определени по вид, количество и стойност, като е съзнавала и факта,че за тези стоки се дължи акциз, но такъв не е заплатен. Подсъдимата П. е предвиждала и общественоопасните последици от своето деяние и е искала настъпването им. Съдът приема за безспорно установено по делото, че подсъдимата П. е съзнавала всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението. За да приеме, че подсъдимата П. е действувала умишлено при извършване на деянието, съдът прецени в съвкупност следните безспорно установени факти: процесните стоки са били открити една част - поставени в управлявания от нея на инкриминираната дата лек автомобил, а друга част – в жилищно помещение, обитавано единствено от нея; факта, че след като полицейските служители намерили в автомобила на подсъдимата цигари без бандерол, същата по своя инициатива ги поканила в жилището си, където им показала, че съхранява още от тези акцизни стоки.

С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимата Р.Г.П. с деянието си е осъществила състава на престъплението по чл.234 ал.1, пр.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и я призна за виновна в извършването на това престъпление, като на основание тази разпоредба от НК, приложена във връзка с разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК й наложи наказания 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в размер на 1830 лева.

За определянето на този размер на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимата за извършеното от нея престъпление по чл.234 ал.1 от НК, като смекчаващи вината и отговорността й обстоятелства, съдът отчете оказаното от нея съдействие на полицейските служители за извършване на предприетата от тях проверка за държане на акцизни стоки без бандерол /подсъдимата по своя инициатива и доброволно показала на полицейските служители местата, на които в автомобила и в жилището й, се намират цигарите без бандерол/, положителното й процесуално поведение, трудовата й ангажираност и социална реализация. Като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимата П., съдът прецени голямото количество на акцизните стоки и съответно сравнително високата им пазарна стойност, отрицателните личностни характеристики на подсъдимата – същата е осъждана и е извършила настоящото деяние в изпитателния срок, определен й по предходна присъда.

След съвкупната преценка на обстоятелствата относно степента на обществена опасност на това деяние /сравнително невисока такава/ и на подсъдимата, както и на гореизложените смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност на подсъдимата П. обстоятелства, съдът определи размера на наложеното наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства, а именно в минималния предвиден за престъплението по чл.234 ал.1 от НК размер на наказанието лишаване от свобода – 1 /една/ година. При определянето на размера на наказанието глоба, съдът също съобрази наличния превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата П. обстоятелства, в съответствие с които я отмери в еднократния размер на пазарната цена на процесните акцизни стоки, възлизаща на 1830 лева.   

Тъй като престъпните деяния, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство, са извършени от подсъдимата Р.П. в условията на реална съвкупност, на основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимата най-тежкото от така определените й за всяко от тях наказания, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, към което на основание чл.23 ал.3 от НК присъдени и наказанието глоба в размер на 1830 лева.

Съдът прецени, че в случая е наложително подсъдимата Р.П. да бъде изолирана временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на определеното й най-тежко наказание две години лишаване от свобода, още повече, че не са налице и формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1 НК за отлагане на изпълнението му, тъй като същата вече е осъждана на лишаване от свобода за извършено от нея престъпление от общ характер.

При това положение и на основание чл.57 ал.1, т.2, бук.”в” от ЗИНЗС, съдът определи първоначален „строг” режим на изтърпяване на така определеното най-тежко наказание – две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимата П..

Доколкото престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото наказателно производство, са извършени от подсъдимата П. в изпитателния срок от три години, определен й по влязла в сила на 16.06.2014 г. присъда на Районен съд – гр.София, постановена по НОХД № 4604/2011 г. по описа на същия съд, настоящият съдебен състав постанови на основание чл.68 ал.1 от НК П. да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, наложено й по тази същата присъда. На основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „общ” режим на изтърпяване на това наказание от подсъдимата.

На основание чл.234 ал.3 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението по чл.234 ал.1, пр.2 от НК, в извършването на което подсъдимата Р.Г.П. е призната за виновна, а именно: 244 броя цигари без акцизен бандерол, от които 37 броя кутии цигари марка „Turquais“, 19 броя кутии цигари марка „Diva“, 42 броя кутии цигари марка „Velvet Slims“, 50 броя кутии цигари марка „Diva slims“, 56 броя цигари марка „Don premium“, 20 броя кутии цигари марка „Bohemi nouveau“, 20 броя кутии цигари марка „Don“.

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила, иззетата по делото като веществено доказателство - парична сума от 970 лева, да бъде върната на подсъдимата Р.Г.П.. Тази парична сума не е предмет на престъплението по чл.304а, вр. чл.304 ал.1 от НК, поради което на основание чл.307а от НК не подлежи на отнемане в полза на държавата.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата Р.Г.П., да заплати по сметка на ОД на МВР гр.София, направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 130,40 лева, както и в полза на държавата – по сметка на ВСС, направените във фазата на първоинстанционното съдебно производство разноски в размер на 110 лева.

По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

 

                                                      Председател:

                                                                  /Кристина Т./