Определение по дело №440/2020 на Окръжен съд - Ловеч

     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                         Град Л.........................2020 година

                  

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в

закрито съдебно заседание на  двадесет и седми  ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

 

1.   ТАТЯНА МИТЕВА

                     ЧЛЕНОВЕ :

                                             2. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

при секретаря , в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВЧНД № 440 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :

 

С определение № 740/08.10.2020 г. по ЧНД № 796 по описа за 2020 г., Ловешкият районен съд е потвърдил постановление на Районна прокуратура - Л. от 10.08.2020 год., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 343/2019 год. на РУ на МВР - Л., водено за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като обосновано и законосъобразно.

Пред настоящата инстанция е постъпила жалба от В.Д.В., с която обжалва постановлението на РП – Л., в която сочи, че никой не може да накара Ц.Д.Т.да се грижи за малолетните си деца, както и да заплаща издръжката им. Моли да бъде отменено определението и да се спази закона за заплащане на присъдената издръжка за малолетните деца.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и протест и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Наказателното производство е образувано на 18.06.2019 на основание чл.212,ал.1 НПК и е водено за престъпление по чл.183,ал.1 НК.

По делото няма привлечен обвиняем.

Свидетелят А.Т.В. живеел и работел в гр.С.. В периода 2008- 2015 год. той живеел на семейни начала с Ц.Д.Т.от с.Б., обл. Благоевград. Първоначално заживели в жилището на родителите му в гр.Л., бл.320, вх.А, ап.7. След това за известно време живели в къщата на родителите на свидетеля в с.Г., след което окончателно се върнали в гр.Л., където заживели на квартира в бл.320, вх.Б, съседен на жилищния вход, в който живеели свидетелите В.В. и Т.В..

От съвместното си съжителство свидетелят А.В. и Ц.Т.имали три деца - Т.А.В., родена през 2009 година, В.А.В., роден през 2011 година и И.А. В., родена през 2013 година.

Около две години след раждането на И.В., Ц.Т.внезапно напуснала св. А.В. и заживяла с друг мъж, първоначално в гр.С., а от 2016 година- в с.Б., обл.Благоевград, като взела със себе си най - малкото им дете И.В.. Междувременно свидетелят А.В. се преместил на работа в гр.С., като преценил другите му две деца Т. В. и В.В. да останат при родителите му, тъй като били свикнали с обстановката при тях и свидетелят нямал възможност сам да се грижи за тях.

По предявен иск от свидетелката В.В., в качеството и на лице осъществяващо заместваща грижа за децата - Т. В. и В.В., било образувано гр.дело №1438/2016 г. по описа на PC- Л., по което съдът одобрил спогодба между нея и Ц.Т., по силата на която последната се задължила да изплаша месечна издръжка от по 120. 00 лева месечно за всяко от децата, считано от 03.08.2016 год. до настъпване на законна причина за изменяване или прекратяване на издръжката.

Изискана е информация от ДСИ при PC- Л., като е получен отговор, че в СИС при PC- Л. е образувано изп. дело №201743104000247,  въз основа на изп.лист от 07.12.2016,  издаден по гр.дело №1438/2016 на PC- Л., по силата на който Ц.Т.е осъдена да изплаща месечна издръжка в размер на 120. 00 лева за децата 0000000Т. В. и В.В. за периода 23.12.2015 г.  - 03.08.2016 г., представляваща издръжка за минало време и месечна издръжка от по 120 лева за всяко от децата Т. В. и В.В., считано от 03.08.2016 до настъпване на законна причина прекратяваща или изменяща издръжката на взискателя В.Д.В., в качеството и на законен представител на двете деца.

За периода към датата на изготвяне на справката по изпълнителното дело Ц.Т.направила еднократно плащане в размер на 3 052. 00 лева, от които 2 752. 00 лева в полза на взискателя и 300. 00 лева, представляваща  държавна такса, като останали дължими 9 405. 43 лева издръжка за минало време.

По делото е изискана информация от ТД на НАП- С., офис - Благоевград, като видно от изготвената справка в периода 08.11.2016 г.-17.02.2020 г. Ц.Т.няма декларирани недвижими имоти и движими имущества, няма регистрирани трудови договори, няма подавани годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2016, 2017 и 2018 година, както и декларирани доходи за изплатени суми.

Така приетата фактическа обстановка се споделя от настоящата инстанция и кореспондира на събраните по делото доказателства.

С постановление от 10.08.2020 год. на Бойко Василев -прокурор при Районна прокуратура - Л. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 343/2019 г.по описа на РУ на МВР -Л., образувано за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Жалбата е неоснователна.

В жалбата до настоящата инстанция не се съдържат конкретни доводи и аргументи а отмяна на атакувания съдебен акт.

Правилен и законосъобразен е извода на наблюдаващия прокурор и на РС Л., че деянието, осъществено от Ц.Т.,  не съставлява престъпление, тъй като не е налице пряк умисъл за извършването му, поради което правилно и законосъобразно е прекратено досъдебното производство от наблюдаващия прокурор за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Престъплението е осъществено от Ц.Т.от обективна страна, чрез бездействие, като е налице неизпълнение на задължение за издръжка, в размер на две или повече месечни вноски.

За да е осъществено от субективна страна престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, е необходимо да е налице пряк умисъл от дееца и законът изисква лицето съзнателно да неизпълнява задължението за издръжка.

По делото безспорно е установено, че Ц.Т.е била осъдена да плаща месечна издръжка на децата си Т. В. и В.В. (120 лева за периода 23.12.2015г. - 03.08.2016 г., представляваща издръжка за минало време и месечна издръжка от по 120 лева за всяко от децата считано от 03.08.2016 г. до настъпване на законна причина прекратяваща или изменяща задължението), както и че тя не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски.

Деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като  не е налице пряк умисъл  при Ц.Т., с оглед на факта, че същата не разполага със средства да заплати издръжката на децата си Т. В. и В.В.. По досъдебното производство е установено, че за периода 08.11.2016 г.- 17.02.2020 г. Т.няма декларирани недвижими имоти и движими имущества, няма регистрирани трудови договори, няма подавани годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2016, 2017 и 2018 година, както и декларирани доходи за изплатени суми за тези години / справка от ТД на НАП-С., офис-Благоевград. Неплащането на издръжка от Т.не е съзнателно, а поради липса на средства.

Настоящата инстанция приема, че следва да бъде потвърдено определение № 740/08.10.2020 г. по ЧНД № 796 по описа за 2020 г. на Ловешкия районен съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2 и чл. 345, ал. 1 от НПК, съдът

                                        

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 740/08.10.2020 г. по ЧНД № 796 по описа за 2020 г. на Ловешкия районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                        1.

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ :

 

 

                                                        2.