РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. Бургас, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120106867 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД против Х. Г. К. и допълнително изменен иск, с който се моли да бъде прието за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 474,50 лв., представляваща главница по Договор за
револвиращ заем № *******/********** г., сключен между ищцовото дружество и Г. Х. К. -
наследодател на ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
които вземания са част от предмета на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 5593/2021 г. по описа на БРС, както и да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че на 01.09.2011 г. между Г. К. и
ищеца е бил сключен горепосочения договор за револвиращ заем, по силата на който на заемателя
е бил предоставен заем в размер на 1 650 лв., а последният е поел задължението да погаси заема на
48 месечни вноски, всяка от които в размер на 138 лв., съгласно изготвен погасителен план, както
и да заплати на ищеца договорно възнаграждение, което е следвало да се погасява разсрочено, в
рамките на погасителния план, като е останало неплатено договорно възнаграждение в размер на 4
318,11 лв. за периода 08.03.2012 г. - 08.09.2015 г. На следващо място се твърди, че заемателят е
направил само пет пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които на 08.03.2012 г.,
след което е изпаднал в забава. Крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 08.09.2015 г.,
на която дата е настъпила изискуемост на задълженията в пълен размер, като заемателят Г.К. е
починал, поради което задължението се претендира от ответницата като негов наследник.
Първоначално искът е бил предявен за сумата от 2 976,40 лв., от които 817,34 лв. – главница и 2
159,06 лв. – договорно възнаграждение, но с молба от 17.03.2022 г. е направено изменение на иска,
като същият е намален до размера от 474,50 лв., която сума се претендира като ½ от неплатената
главница по договора за револвиращ заем. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска, съгласно
1
направеното му изменение, ангажирани са доказателства. Направено е възражение за
прекомерност на платеното от ответницата адвокатско възнаграждение.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответницата, в който се твърди,
че предявеният иск е неоснователен. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на процесното вземане. Твърди се също така, че договорът за заем е недействителен на
осн. чл. 22 от ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, т. 7 – т. 12 от ЗПК. Заявено е,
че клаузите на раздел 6-ти от договора за потребителски кредит и чл. 4.1, 4.2 и 4.3 от общите
условия към него са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави и поради тяхната
неравноправност. Оспорен е и размерът на претендираните суми. Моли се искът да бъде отхвърлен
и на ответницата да бъдат присъдени направените разноски в настоящото и в заповедното
производство. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответницата, който
поддържа отговора, не са ангажирани доказателства.
Първоначално аналогичен иск е бил предявени и против М. Г. К., но с Определение №
537/25.01.2022 г. производството по делото е прекратено в тази част като недопустимо и заповедта
за изпълнение е обезсилена по отношение на вземанията против длъжника М.К., като това
определение е влязло в сила на 10.02.2022 г.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5593/2021 г. по описа на БРС, по същото е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено М. Г. К. и
Х. Г. К. да заплатят разделно (съобразно наследствения си дял) на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД сумата от 1 634,69 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ********/********
г., сключен между заявителя и Г. Х. К. – наследодател на длъжниците, сумата от 4 318,11 лв. –
договорно възнаграждение, дължимо за периода 08.03.2012 г. – 08.09.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
169,06 лв. - съдебно-деловодни разноски. Длъжниците са подали възражения против заповедта за
изпълнение, поради което заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск за
вземането си, в резултат на което е предявен настоящия иск.
Първоначално аналогичен иск е бил предявен и против М. Г. К., но с Определение №
537/25.01.2022 г. производството по делото е прекратено в тази част като недопустимо и заповедта
за изпълнение е обезсилена по отношение на вземанията против длъжника М.К., като това
определение е влязло в сила на 10.02.2022 г.
След направеното от ищеца изменение на предявения против Х.К. иск, с протоколно
определение от 21.03.2022 г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и в друга нейна част, а
именно в частта, с която е разпоредено Х.К. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
главница за размера над 474,50 лв., законната лихва върху тази част от главницата, както и сумата
от 2 159,06 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода 08.03.2012 г. – 08.09.2015 г.
По делото е представено копие на Договор за револвиращ заем № *******/******* г.,
сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД (кредитор) и Г. Х. К. (клиент), с който на
клиента е бил предоставен револвиращ заем в размер на 1 650 (без посочване на парична единица),
със срок на заема – 48 (без посочване на времева единица), размер на вноска – 138, общо
задължение – 6 650,57, ГПР – 152,73 %, годишен лихвен процент – 97,98, лихвен процент на ден –
0,27, сума на всеки револвинг – 1291, договорно възнаграждение при револвинг – 3677, общо
дължимо при револвинга – 4 368. В т. Б на договора е посочено, че неразделна част от него са общи
условия към ДРЗ за физически лица, с които клиентът е запознат и ги е приел и които са му били
предадени при подписване на договора, като тези общи условия са приложени по делото.
Приложена е и декларация от кредитополучателя във връзка с обработване на личните данни. По
делото не е представен обаче погасителен план към договора за заем.
Видно от приложеното преводно нареждане, на 02.09.2011 г. ищецът е превел по банкова
сметка на Г. К. сумата от 1 650 лв. с посочено основание за превода „*************”.
2
Представено е и издадено от ищеца извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит № ********** с клиент Г. Х. К., съгласно което последното плащане по договора е на част
от вноска с падеж 08.03.2012 г., като е посочено, че към 14.09.2021 г. общо платената сума по
договора е в размер на 701 лв., а остатъчното задължение по него е в размер на 5 952,80 лв.
Съдържанието на този документ е оспорено от ответницата, като ищецът не е представил други
доказателства, които да докажат верността на изложените в извлечението факти.
Видно от представеното удостоверение за наследници, кредитополучателя Г. К. е починал
на ******* г., като негови наследници по закон са съпругата му М. Г. К. и дъщеря му Х. Г. К..
По делото е изискано и приложено гр.д. № 275/2016 г. по описа на РС-Царево, с решението
по което е отхвърлен предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД против М. Г. К. иск за
приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 2 976,40 лв.,
представляваваща 1/2 от сумата от 5 952,80 лв., дължима по договор за потребителски кредит №
******** от ******** г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД и Г. К.,
включваща дължима главница в размер на 1 634,69 лв. и договорно възнаграждение в размер на 4
318,11 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 2 976,40 лв., считано от 13.09.2017 г. до
изплащането й, както за сумата от 109,53 лв., представляваща разноски по заповедното
производство. В мотивите на това решение е прието, че сключеният между „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД и Г. К. договор за потребителски кредит № ********** е недействителен на
осн. чл. 22 от ЗПК, тъй като при сключването му не са били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 7, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
При така представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен
по следните съображения:
В случая макар процесният договор да е наименован Договор за револвиращ заем, съдът
намира, че същият попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като
се касае за предоставяне на кредит под формата на заем (чл. 9, ал. 1, предл. 1 от ЗПК), заемателят е
физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, т.е. е „потребител” по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а
заемодателят е юридическо лице, което предоставя кредита в рамките на своята професионална
или търговска дейност, съответно представлява „кредитор” по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ето
защо следва да се приеме, че процесният договор има характера на потребителски кредит по
смисъла на ЗПК, а не на заем по смисъла на ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В чл. 22 от същия закон е предвидено,
че ако горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен погасителен план към процесния
договор за заем, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, което според съда представлява достатъчно основание да се
приеме, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.
Предвид така установената недействителност на договора за заем на осн. чл. 23 от ЗПК
ответницата, в качеството й на един от двамата наследници на кредитополучателя, е следвало да
върне само ½ от чистата стойност на кредита, каквато е и настоящата претенция на ищеца.
Предвид горното, следва да бъде разгледано направеното възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесното вземане. Съдът намира това възражение за
основателно, тъй като крайната падежна дата по договора е била на 08.09.2015 г., съответно на
08.09.2020 г. е изтекла 5-годишната погасителна давност по отношение на цялото задължение по
главницата, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след тази дата – на
28.07.2021 г. С оглед на това съдът намира, че процесното задължение е погасено по давност,
3
поради което сумата не се дължи от ответницата на ищеца. Ето защо предявеният установителен
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответницата направените от нея разноски в настоящото производство, които са в размер на 450 лв.,
както и разноските в заповедното производство, които са в размер на 50 лв. Съдът намира за
неоснователно направеното от ишеца възражение за прекомерност на платеното от ответницата
адвокатско възнаграждение, тъй като първоначално искът е бил предявен за сумата от 2 976,40 лв.
и с оглед на този размер адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Фактът, че в хода на
делото ищецът е направил изменение на иска и същият е намален до размера от 474,50 лв. не
следва да влияе на преценката за евентуална прекомерност на платеното от ответницата
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е уговорено с оглед първоначално предявения размер
на иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. С******, бул. ***************, против Х. Г. К., ЕГН
**********, от гр. Б*******, ул. *************** иск за приемане за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 474,50 лв. (четиристотин седемдесет и четири лв. и петдесет ст.),
представляваща неплатена главница по Договор за револвиращ заем № **********/******** г.,
сключен между ищеца и Г. Х. К. - наследодател на ответницата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, които вземания са част от
предмета на Заповед № 2009/09.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5593/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. С******, бул. *************, да заплати на Х. Г. К., ЕГН **********, от
гр. Б*******, ул. ****************, сумата от 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лв.),
представляваща направените от ответницата разноски в настоящото производство, както и сумата
от 50,00 лв. (петдесет лв.), представляваща направените от нея разноски в производството по
ч.гр.д. № 5593/2021 г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4