№ 919/10.12.2021
г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Живко Пенев,
като разгледа докладваното от съдия Шотева касационно
административнонаказателно дело № 1057 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано е
по касационна жалба Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, чрез
процесуалния представител – ст. юрисконсулт Р.Т., срещу Решение № 515 от 04.08.2021г.,
постановено по н.а.х. дело № 20205220201656 по описа за 2020г. на Районен съд Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 13-002244 от 28.10.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Пазарджик, с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, за нарушение на
чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, публ. ДВ,
бр.102/2009 г., на П.В.П. е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
В касационната жалба се твърди, че районният
съд неправилно е отменил наказателното постановление като се иска да се отмени неговото
решение, респ. да се потвърди издаденото от касатора наказателно постановление.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява не изпраща
представител. По делото е постъпило становище от процесуалния му представител, който
поддържа доводите, изложени в касационната жалба и моли за отмяна на
обжалваното решение. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски в
производството.
Ответникът по касационната жалба - П.В.П.,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Постъпило е становище,
с което моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски в производството.
Административен съд - Пазарджик като взе
предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
Районен съд - Пазарджик е бил сезиран с
жалба от П.В.П. срещу наказателно постановление 13-002244 от 28.10.2020г.,
издадено от П.В.П., с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, за нарушение на
чл. 13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, публ.
ДВ, бр.102/2009 г., на нарушителя е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда)
лева. Процесното НП е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 13-002244 от В.Д. - гл. инспектор към Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат
до следното: П.В.П. ***, ЕГН ********* в качеството му на длъжностно лице,
определено със заповед № 1445/.22.11.2020г. на управителя на „ММ Механикс“ ООД,
на 03.06.2020г. е допуснал до самостоятелна работа С.Т.Д. да работи в леярски цех на дружеството, на машина COLOSIO 400, без да му е проведен инструктаж по
безопасни и здравословни условия на труд на работното място. Нарушението е
установено на 09.06.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик.
Нарушението е извършено на 03.06.2020г. в с. Драгов, когато С.Т.Д. е допуснат
да работи в леярски цех на „ММ Механикс“ ООД, без да му е проведен инструктаж
на работното място. Описано е в АУАН, че с горното работодателят е нарушил чл.
13, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, публ. ДВ,
бр.102/2009 г. Посочено е, че на 21.07.2020г. АУАН е подписан и връчен на нарушителя
В обжалваното пред Районен съд Пазарджик наказателно
постановление нарушението е описано по
начин, идентичен с описанието в АУАН, посочени са като нарушени същите норми и
на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, за нарушение чл. 13,
ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, публ. ДВ, бр.1022009
г., във вр. с чл. 11, ал. 5 от същата, на П.В.П. е наложена глоба в размер на 1
000 (хиляда) лв.
В хода на първоинстанционното съдебно производство
са разпитани актосъставителят Данчев, свидетелят при извършване на проверката –
Д., както и св. Д., работник в цех Леярен – обект на проверка от органите на
ДИТ и св. Д., работещ на длъжност мениджър в „ММ Механикс“ ООД. В показанията
си същите са възпроизвели обстоятелствата, при които е установено нарушението.
Представено е в първоинстанционното
производство писмено доказателство по делото – допълнително споразумение от
08.05.2018г. (л.24), сключено между „ММ Механикс“ ООД в качеството му на
работодател и П.В.П., в качеството на работник, от което е видно, че към
03.06.2020г. последният е преназначен от длъжност „Началник, цех Леярен“ на
длъжност „Началник, цех - Термичен“.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства районният съд е приел, че както от приложеното
по делото писмено доказателство - допълнително споразумение № 500/08.05.2018г.,
така и от показанията на свидетелите Д. и Д., се установява, че към 03.06.2020г. П. не е бил началник
цех Леярен, в който цех е станал инцидент на същата дата, а е бил началник цех
Термичен, считано от 08.05.2018г. като в това му длъжностно качество не би
могъл да носи отговорност във връзка с непроведен инструктаж на работно място,
на което същият не упражнява задълженията си на началник. Съдът мотивира
изводите си с оглед разпоредбата на чл.13, ал.6 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно соченият подзаконов
нормативен акт инструктажът на работното място приключва, след като
ръководителят, разрешаващ самостоятелна работа, се убеди, че работещият познава
правилата за здравословни и безопасни условия на труд , отнасящи се за
извършваната от него дейност. В тази връзка районния съд приема, че прекият ръководител,
който е следвало да проведе инструктаж по смисъла на посочената разпоредба към 03.06.2020г
е бил Т.Г., в качеството на Началник цех Леярен, а не П., на който е е вменено
извършеното административно нарушение. Районният съд отбелязва в решението си,
че така установеното фактическо положение не се променя от обстоятелството, че
в Заповед от 22.11.2018г. П. е посочен като „Началник цех Леярен“, при
положение, че от 08.05.2018г. изпълнява длъжността „Началник цех Термичен“. С
оглед тези фактически и правни основания, районния съд е постановил обжалваното
в настоящото производство решение, с което е отменено издаденото от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик наказателно постановление.
Решението е правилно.
От събраните по делото доказателства се
установява несъмнено, че санкционираното лице не е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение, за което незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл. 413, ал. 2 КТ.
Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че П.В.П. обективно
не би могъл да извърши вмененото му нарушение, при изложените фактически
обстоятелства.
Изложените в тази връзка съображения на
първоинстанционния съд напълно се подкрепят и от настоящата касационна
инстанция.
Според чл. 413, ал 2 от КТ работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Законът за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд вменяват
задължение на работодателя да осигури на всеки работещ, независимо от вида на
правоотношението или характера на работа, подходящо обучение и инструктаж по
безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на индивидуалното
му работно място и на професията при: а) постъпване на работа; б) преместване
на друга работа или промяна на работата. Наредбата определя видовите инструктаж
при безопасност и здраве при работа, а именно начален; на работното място;
периодичен; ежедневен; извънреден, които следва да бъдат документирани в книги
за инструктажи съгласно приложение № 1.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от същата
наредба, инструктажът на работното място е практическо запознаване на работника или служителя с
конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност
и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна
работа. Съгласно ал. 6 от същата разпоредба инструктажът на работното
място приключва, след като ръководителят, разрешаващ самостоятелна работа, се
убеди, че работещият
познава правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд, отнасящи се за извършваната от него дейност.
В рамките на
тази правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената
част на първоначалната жалба, районният съд е изложил подробни и задълбочени
мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни
доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Посочените в касационната жалба оплаквания не се споделят
от настоящата инстанция. Районен съд Пазарджик е изложил в решението си
подробни и задълбочени мотиви по отношение на крайния си извод за отмяна на
процесното наказателно постановление, които изцяло се
възприемат от настоящата касационна инстанция и не се налага да бъдат преповтаряни.
При разглеждане
на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Същото е
правилно и законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна - без уважение.
При този изход
на делото, на ответника по касационната жалба ще следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски от негова страна, които, съгласно представените по делото
доказателства са в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 515/04.08.2021
г., постановено по н.а.х. дело № 20205220201656 по описа за 2020 г. на Районен
съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – гр. София, да заплати на П.В.П., ЕГН ********** *** направените по делото разноски
в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/