Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 13.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
НЕНОВА АНД № 515 по описа за
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.В.К., с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 002609/22.10.2019 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр. София, с което на основание чл. 179 ал.3 във връзка с чл.139 ал.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 300.00 лева.
С жалбата се
твърди, че на 01.02.2019 г. жалбоподателят закупил за личния си лек автомобил
марка „Мерцедес” модел С180 с рег. № СТ
Сочи се че на 05.05.2019 г. бил спрян за проверка от контролните органи на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура”. Причината за това била, ,че според тях нямал в винетка и се движи по платена пътна мрежа без да е заплатил надлежната такса. Жалбоподателят възразил срещу това обстоятелства, като представил на органите фискалния бон за платената такса. Тогава се установила, че неправилно е въведен в електронната система регистрационния номер на лекия му автомобил , била сбъркана първата цифра, като вместо цифрата 8 била изписана цифрата 9. В тяхната система излизало, че жалбоподателя се движи без платена такса и е нарушител по смисъла на чл. 139 ал.6 от ЗДвП и чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Съставен му бил акта за установяване на административно нарушение № 002609/05.05.2019 г. В предоставения му срок направил възражение по съставения акт, че вината за нарушението не била негова, а на служителя на А1 при закупуването на винетката. Сочи се, че същия ден след установяването на нарушението жалбоподателят отишъл в офиса на А1, за да се оправи допуснатата грешка, откъдето признали, че грешката е тяхна. Била му издадена нова винетка № 19050843200019/08.05.2019 г. с потребител № BG СТ8980 СМ за период от 08.05.2019 г. до 07.05.2020 г. като същият му бил издаден безплатно от А1.
Твърди се, че на 06.12.2019 г. получил по пощата наказателно постановление № 002609/22.10.2019 г., издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към АПИ, с което му се налагала глоба в размер на 300 лева на основание чл. 179 ал.3 от ЗДвП във вр. счл. 139 ал.6 от ЗДвП и чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.
Сочи се, че не бил съгласен с така наложената му глоба и вината за нарушението не е негова. Цитираните разпоредби в АУАН и наказателното постановление не се отнасяли за неговия случай. В конкретния случай водачът на МПС управлява същото със съзнанието, че е изряден и е платил дължимата такса. В постановлението били цитирани правните норми, които уреждали отговорността и задълженията на собственика или ползвателя на МПС, както и начина за предоставяне на техническите данни.
В заключение се сочи, че не е налице пълния състав за извършено административно нарушение, защото вмененото му нарушение не е било извършено виновно и умишлено.
Претендира се да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание санкционираното лице, редовно призовано, се явява лично и се иска от съда отмяна на наказанието.
Въззиваемата страна, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, в съдебно заседание се представлява от юрк. М.М., редовно упълномощена, чрез която в хода на делото по същество се поддържа и се моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да се потвърди издаденото от началник отдел „Пътна инфраструктура” Наказателно постановление № 002609 от 22.10.2019 г. При издаване на НП били спазени всички законови изисквания. Не можело да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като по обществена опасност деянието не се отличава от обичайните за този вид. Представя се подробно писмено становище и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн чл. 63 ал.5 от ЗАНН.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.05.2019
г. около 12.27 часа И.В.К. е управлявал
ППС с рег. № СТ
На горепосочената дата и час свидетелите С.И.Г.
и С.Н.С. - инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане” към АПИ Бургас със
служебен автомобил, оборудван с камера заснели
лекия автомобил с рег. № СТ
С оглед
констатациите на контролните органи на И.В.К. бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение № 002609/05.05.2019 г. от св. С.И.Г. за нарушение
на чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на нарушителя лично на 05.05.2019 год., подписан с посочване на възражения в акта „Имам закупена годишна винетка . номера на колата е сбъркан.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 002609/22.10.2019 г. от Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София
Изложената
фактическа обстановка бе установена от представените по делото писмени
доказателства: копие от Наказателно постановление № 002609/22.10.2019 г. на
началник отдел „Контрол и правоприлагане в НТУ към Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София; копие от акт № 002609 за установяване на
административно нарушение от 05.05.2019 г.;копие от разписка от 05.05.2019 г. за получен препис от АУАН №
002609/05.05.2019 г.; копие от молба от И.В.К.
до АПИ гр. София вх. № 94-00-381/08.05.2019 г.; фискален бон от А1 България ЕАД
за сумата от 97.00 лв; заверено копие от акт № 002609 за установяване на административно
нарушение от 05.05.2019 г.; заверено копие от разписка от 05.05.2019 г.;
заверено копие от Наказателно постановление № 002609/22.10.2019 г.; фискален
бон винетка № 19050843200019 годишна с потребител СТ 8980СМ за сумата от 97.00
лева; фискален бон винетка № 19020167939708 годишна с потребител СТ
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема за достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така
установените факти, съдът намира от правна
страна, следното:
В жалбата си И.К. посочва, че не може да му се търси вина за чужда техническа грешка – служител на оператора А1 и цитира разпоредбата на чл. 10а ал.3 от Закона за пътищата, като твърди че правилно е посочил номера на собствения си автомобил. Цитираната разпоредба гласи, че винетната такса се заплаща след деклариране на регистрационния номер, категория на МПС, периода за който важи и се отнася за превозното средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран. В случая жалбоподателят декларирал регистрационния номер на автомобила си като в жалбата посочва, че е предоставил на служителя на оператора свидетелството за регистрация на автомобила. Още на място в магазина на А1 е имал възможността да провери отбелязания в касовия бон регистрационен номер и да съобщи за допуснатата грешка. От датата на закупуване на е-винетката /01.02.2019 г./ до датата на съставяне на АУАН /05.05.2019 г./ жалбоподателят е имал приблизително 3 месеца срок, в който да провери електронната си винетка на страницата на Националното тол управление, поради което аргументите на жалбоподателя в насока липса на вина у него са несъстоятелни и не почиват на реални доказателства. От събраните доказателства по делото по безспорен начин именно, че като собственик и водач на въпросното МПС е пренебрегнал значението на посочените обстоятелства и е придобил субективната увереност, че ползва заплатената пътна мрежа в страната в изпълнение на чл. 139 ал.6 от ЗДвП.
На следващо място, съгласно чл. 5 ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. При заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4 ал.2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. Следващата ал.3 разписва, че отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Цитираните нормативни текстове императивно регламентират отговорността при неправилно декларирани данни относно ППС, включително при сгрешен регистрационен номер и както задължението за деклариране на коректни данни, така и отговорността за допуснатите грешки по време на този процес са за собственика или ползвателя.
Мобилният оператор А1 от магазин на който е закупена е-винетката на страницата си www.a1.bg/e-vinetki изрично е указал, че при неправилно въведени данни и активирана е-винетка, заплатените суми не подлежат на възстановяване.
Съдът счита, че субективният елемент /вината/ като елемент от фактическия състав на административното нарушение, следва да се преценява към момента на установяването му, а не и след излагането на фактическата обстановка в АУАН. В тази връзка твърденията и аргументите на жалбоподателя за липса на вина у него са ирелевантни и не почиват на реални и безспорни доказателства. От събраните по делото писмени доказателства се доказва по безспорен начин, че жалбоподателя като собственик и водач на въпросното МПС е пренебрегнал значението на посочените обстоятелства и е придобил субективната увереност, че ползва заплатената пътна мрежа в страната в изпълнение на императивното правило на чл. 139 ал.6 от ЗДвП, което е в разрез с основен принцип на правото, а именно, че „никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение”.
Жалбоподателят по време на проверката е бил
уведомен за законовата си възможност по чл. 189е ал.2 и ал.3 от ЗДвП да заплати
на място преди съставяне на АУАН или в 14-дневен срок от съставянето му
компенсаторна такса по чл. 10 ал.2 от ЗП в размер на 70 лева, с което да се
освободи от административно-наказателна отговорност. Дори в случая да се
изключи „умисъл” на вода н а МПС с рег. № СТ
Съдът счита, че в случая не са налице и материално-правните предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по делото се доказа по категоричен начин, че са засегнати охранявани от правото обществени отношения по начин и в степен, които напълно оправдават налагането на административно наказание. Извършеното от жалбоподателя деяние не е маловажен случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
В случая от
събраните по делото доказателства се установява, че И.В.К. е управлявал ППС с
рег. № СТ
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 и чл.43 ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на санкционираното лице. Съставен е в присъствието на лицето, който е имал възможност да се запознае със съдържанието му, да даде обяснения и да направи своите възражения. По делото не бяха ангажирани доказателства, които да оборват доказателствената сила на съставения акт. От своя страна обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, формулирано е конкретно и ясно административно обвинение, което се потвърждава от събраните по делото доказателства.
От материално-правна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, се установяват от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл.179 ал.3 вр. с чл. 139 ал.6 от ЗДвП, както правилно деянието е квалифицирано от административно наказващият орган.
Съдът намира, че определеното по размер наказание „глоба” от 300.00 лева е необходимо и достатъчно да се постигнат целите на чл.12 ЗАНН и санкционираното лице ще бъде мотивиран да спазва установения правен ред и ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите участници в движението.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 002609/22.10.2019 г., издадено от Георги Атанасов Темелков, началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на основание чл. 179 ал.3 във връзка с чл. 139 ал.6 от ЗДвП на И.В.К., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложена „Глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева, за нарушение на чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: