Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,09.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на двадесет и седми януари
през
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Кристина Първанова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 1752 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от „К.Л.“ ЕООД, ищец пред СРС, срещу решение № 21***0/05.09.2019
г., постановено от СРС, 60 състав по гр. д. № 55101/2017 г., с което решение е
отхвърлен искът по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на ищеца, въззивник
в настоящото производство.
Във въззивната жалба се сочи,
че решението е очевидно неправилно и недопустимо. Същото било постановено в
полза на банките като по този начин им се давала безпрецедентна възможност да
злоупотребяват със собствеността на всяко едно лице в Р България;
представлявало отказ от правосъдие и нарушавало КРБ, както и чл.97 и чл.66 ЗЗД.
Отделно от това било постановено в противоречие с практиката на СГС, САС и ВКС.
СРС бил дал неправилна правна квалификация на претенциите
на ищеца и същата не отговаряла на фактическата обстановка и вида на търсената
защита.
Неправилно СРС бил приел, че е налице хипотезата на
чл.95 ЗЗД, защото не бил изпълнени кумулативно дадените предпоставки на чл.97 ЗЗД. Не бил длъжен да получи изпълнение на части като се позовава на чл.66 ЗЗД.
По отношение на сумата в размер на 20 лв. сочи, че
дружеството –ищец не било искало „услугата“. В случая било налице едностранно
прекратяване от страна на Банката на договора. Това водело до неоснователно обогатяване.
Неправилно СРС бил приел, че Банката не се е обогатила със сумата в общ размер
на 67,15 лв. Банката не била открила сметка. Счита, че за да изпълни
задължението си Банката следвало да открие сметка в друга банка; така било съгласно практиката на СГС и ВКС. Не
представлявало изпълнение от страна на Банката откриване на сметка пи себе си.
Сочи, че бил оспорил т.нар. “извлечение“, представено от Банката. Не било
изпълнено изискването за уведомяване на кредитора, изпратените уведомления не
можели да изпълнят това задължение на Банката, защото не бил посочен номер на
банковата сметка. Следователно банката не била изпълнила задължението си да
върне сумата на дружеството-ищец.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението изцяло и да уважи претенциите му. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна „Ю.Б.” АД е постъпил отговор в който се излага становище,
че въззивната жалба е неоснователна. Сочи, че постановеното решение е допустимо;
правната квалификация била правилно определена от съда – по чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД. Сочи, че въззивника не бил възразил срещу дадената от СРС правна
квалификация. По същество решението било правилно и обосновано. Правилно СРС
приел, че е налице забава на кредитора, а вземането било погасено чрез плащане-
влагане на сумата в банкова сметка ***нето му за това. Въззивникът не бил
ангажирал доказателства, че е налице неоснователно разместване на блага, както
и, че банката е лишила ищеца от възможността да получи сумата и да се
разпорежда с нея. Банката надлежно съхранявала процесната сума, тъй като било
необходимо съдействие на кредитора, за да бъдат тези средства върнати,
респ.получени. След закриване на сметката процесната сума била преведена по
специална, особена сметка с титуляр ищцовото
дружество-въззивник и за това по делото от Банката били ангажирани надлежни
доказателства. Банката водела редовно счетоводство и записванията в
счетоводните книги се ползвали с формална доказателствена сила. Неправилен бил
довода на въззивника, че Банката следвало да разкрие сметка на ищеца в друга
банка, а не при себе си. Правилно СРС бил приел, че кредитора е изпаднал в
забава. Поведението на ищцовото дружество в течение
на процеса също доказвало, че кредитора не желае да се яви в офис на Банката и
да се разпореди със сумата, респ. да окаже съдействие. Самото процесуално
поведение на ищеца представлявало злоупотреба с права. Неправилно въззивникът
се позовавал на чл.66 ЗЗД, защото изпълнението на части било законно и
допустимо, а в случая се касаело за 20 лв. Сумата от 20 лв. била дължима, тъй
като представлявала такса за услугата „закриване на сметка“. Претендират се
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на
19.09.2019 г. Въззивната жалба е подадена
на 04.10.2019 г.
Следователно същата е в срок по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва претенцията на ищеца по
чл.422 ГПК да бъде признато вземане в негова полза, е било отхвърлено от СРС, следователно въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
За издадената на 13.04.2017 г. по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 16667 по описа за 2017 г., длъжникът – „Ю.Б.“
АД е бил уведомен на 28.04.2017 г. Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 28.04.2017
г., т.е. в предвидения срок. Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието
на заявителя на 13.07.2017 г. Исковата молба е предявена на 10.08. 2017 г.
Видно от петитума на същата от ищеца се иска да
приеме за установено, че ответника му дължи сумата в размер на 67,15 лв., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 16667 по описа
за 2017 г., тъй като сумата била неоснователно и недължимо присвоена.
При това положение съдът е сезиран с установителен
иск, а не с осъдителен такъв, както се твърди от въззивника. Исковото
производство в случая е проекция на проведеното заповедно такава и при такива
хипотези ГПК е категоричен, че правната квалификация е тази по чл.422 ГПК. В
случая е налице и привръзка с чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, което противно на соченото от въззивника, отговаря на вида на търсената от
ищеца защита.
Недопустимо е решението, което не отговаря на
изискванията, при които делото може
да се реши
по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на право на
иск или ненадлежното
му упражняване, както и ако съдът
е бил десезиран. Недопустимо е и решението когато въззивната и касационната инстанции са постановили решението по същество,
макар, че жалбите е следвало да се оставят
без разглеждане като недопустими, като например при
просрочване на жалбата, Същото се отнася, ако
тя е била оттеглена.
Въззивната инстанция счита, че в случая не е налице нито една от
визираните по-горе хипотези.
Следователно неоснователен е довода на въззивника, че постановеното от СРС решение е недопустимо.
По
основателността на иска по чл.422 ГПК вр. с чл.55,
ал.1 ЗЗД:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че съгласно чл.44, ал.4 от ЗПУПС е допустимо Банката едностранно да
прекрати договора с предизвестие най-малко два месеца. В случая ищецът бил
уведомен за едностранното прекратяване на договора за банково обслужване и закриване
на сметката, за което било изпратено нарочно уведомление, което било получено
от ищеца на 27.09.2016 г. Затова и считано от 27.11.2016 г. настъпило
прекратяване на договора и това било станала на валидно правно основание. Това уведомление било изпратено на адреса на
управление на дружеството и било получено от лице на този адрес от името на
ищеца. Получаването на писмото се потвърждавало от писмото на ищеца до банката
с дата 14.03.2017 г. Сумата, която била останала по закритата банкова сметка, ***пециална сметка с титуляр ищцовото
дружество, за което последното било уведомено неколкократно. Банката била
посочила, че наличните по закритата сметка средства са на разположение на ищеца
и същият може да се разпореди с тях всеки един момент по начин, предпочитан от
него, стига негов законен или упълномощен представител да се яви във финансов
център на банката „София-****“. СРС е приел, че ищецът като кредитор е изпаднал
в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД. Ищецът следвало сам да поиска предаване на
сумата от ответника-длъжник като това било необходимото от негова страна
съдействие на кредитора, за да може да получи изпълнение от последния. По
правилата на чл.97 ЗЗД длъжникът –Банката се била освободила от изпълнение като
оставила парите за пазене в банка по местоизпълнение.
Тъй като ищцовото дружество имало седалище ***,
съгласно чл.68, б.“ а“ ЗЗД, гр.София било местожителството на кредитора по
време на изпълнение на задължението. Ответникът бил предприел всичко
необходимо, за да изпълни задължението си към ищцовото
дружество. Въпреки предоставената информация ищецът не предприел действия да
получи сумата. Без значение било, че специалната сметка е открита в същата
банка. Това било така, защото законът не изисквал парите да бъдат вложени в
друга банка. Без значение било, че сметката била без IBAN. *** с тях ищецът можел да се разпорежда.
Обстоятелството, че ищецът не бил предприел
действия в тази насока не можело да се вмени в отговорност на ответната
банка. По отношение на сумата в размер на 20 лв., която била удържана от
банката като такса за закриване на банковата сметка, СРС е приел, че същата е
дължима съгласно Тарифата за таксите и комисионните, които ответната банка прилагала
за извършваните услуги на клиенти –юридически лица.По делото нямало данни ищцовото дружество в срока до 25.05.2016 г. да е възразило
срещу Тарифата и да е отказало да приеме предложените промени. Съгласно раздел
Първи, „Сметки“, б. A.“Разплащателни сметки“ т.12 от
Тарифата за таксите и комисионните на Банката за закриване на разплащателна
сметка се дължало такса в размер на 20 лв. В Тарифата нямало разграничение дали
сметката се закрива по искане на клиента или по инициатива на банката. Услугата
„закриване на сметка“ била извършена, което не било спорно по делото. С
подписването на договора за банкова сметка ***ие банката да събира от средствата по сметката
дължими от титуляра такси и комисионни /т.V.6 от ОУ/. Следователно банката законосъобразно била
удържала таксата в размер на 20 лв. от наличните по закритата банкова сметка ***.
Затова и искът по чл.422 ГПК вр. с чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД бил неоснователен и като такъв е бил отхвърлен.
В тежест на ищеца, в полза на ответника са били
присъдени разноски в размер на 100 лв.-юриск.възнаграждение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема за
установено следното от фактическа и правна страна на спора:
Безспорно по делото е, че
между „К.Л.“ ЕООД и „А.Б. – клон България“ КЧТ на 17.12.2014 г. е бил сключен
договор за банково обслужване чрез бизнес пакет, при условията на Рамков
договор за платежни услуги. Съгласно този договор на името на ищцовото дружество била открита в банката разплащателна сметка.
Страните не спорят и че
между „А.Б.-клон България“ КЧТ и „Ю.Б.“ АД е извършено прехвърляне на
предприятие и дейността на „А.Б. – клон България“, т.е. налице е правоприемство.
Видно от представените с отговора по исковата молба разпечатки от интернет
страниците на „А.Б.-клон България“ АД и „Ю.Б.“ АД предоставена е била информация
за клиенти със сметки, депозити и кредити като е посочено, че считано от
25.05.2016г. за всички видове сметки и депозити влиза в сила Тарифата на
таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по извършени услуги на клиенти.
Посочено е също, че считано от 25.05.2016г. рамковите договори за платежни
услуги, предоставяни от „А.Б. – клон България“ се заменят с Общите условия за
откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица, еднолични
търговци, дружества по Закона за задълженията и договорите, бюджетни
предприятия и чуждестранни търговски представителства. Съгласно приложената
информация за клиенти, в случай че не приемат предложените промени в Общите
условия и Тарифите, имат право да възразят срещу тях писмено в срок до
25.05.2016г.
От представените по делото
Общите условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически
лица, еднолични търговци, дружества по Закона за задълженията и договорите,
бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства /приложение към отговора
по исковата молба/ се установява, че в т. VI.1.2 от същите е предвидено,
че банковата сметка се закрива с прекратяване на договора за банкова сметка, ***0
дни от уведомяването на титуляря, като банката не е длъжна да мотивира искането
си за закриване на сметката.
По делото е приложена и
Тарифата на таксите и комисионните, които „Ю.Б.“ АД прилага по извършени услуги
на клиенти – юридически лица, еднолични търговци, дружества по Закона за
задълженията и договорите, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски
представителства, в която е предвидено, че при закриване на разплащателна
сметка се дължи такса в размер на 20 лева – раздел І „Сметки“, А „Разплащателни
сметки“, т. 12.
Следователно по делото не
съществува спор относно това, че страните са били обвързани от договор за
банково обслужване, във връзка с което е открита банкова сметка ***. Тази
сметка е била закрита едностранно от банката-ответник, като към датата на
закриването й по сметката са били налични средства в размер на 67,15 лева.
Банката извършила олихвяване на сумата със сумата в размер на 0,2 лв, или общо 67,17 лв. от които ответникът е удържал 20
лева – такса за закриване на сметката. От страна на банката не се оспорва и че
останалата сума от 47,17 лева принадлежи на ищеца. Тази сума останала като
салдо по специална сметка на ищеца.
Спорно по делото е дали в конкретния случай е налице
забава на кредитор от страна на ищцовото дружество/въззивник/,
която да освободи ответника от отговорност, и дали ищецът дължи заплащането на
такса за закриване на сметката.
Относно наличието на предпоставки за освобождаване на
ответника от отговорност чрез поставянето на ищеца в забава:
Съгласно чл. 95 от ЗЗД
забава на кредитор е налице, когато кредиторът неоправдано не приеме
предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без
което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. За да се освободи от
отговорност за своята забава в хипотезата на чл. 95 от ЗЗД, длъжникът следва да
установи, че точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от
определено съдействие от страна на кредитора, което не му е било оказано или
изпълнението не е било прието от кредитора. Съгласно константната съдебна
практика (решение № 15/04.05.2011г. по гр.д.№ 1575/2009г. н ВКС, IV г.о.,
решение № 203/30.01.2012г. по т.д.№ 116/2011г. на ВКС, II т.о, решение №
155/03.01.2018г. по гр.д.№ 4844/2016г. на ВКС, III г.о) изпадането на
кредитора в забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, водеща до освобождаване на
длъжника от последиците на собствената му забава, е възможно в две хипотези -
ако длъжникът неоправдано не приема предложената му престация и/или ако не
окаже необходимото на кредитора съдействие за изпълнението. Когато дължимата
престация е парична, кредиторът изпада в забава в случай на отказ да я получи,
но освобождаването на длъжника от отговорност за плащане предполага
предприемане на действията, предвидени в чл. 97, ал. 1 от ЗЗД - депозиране на
дължимата сума в банка по местоизпълнението и
уведомяване на длъжника за това. В случай на парични задължения, каквато е и
разглежданата от съда хипотеза, местоизпълнението по
аргумент от чл. 68, б. „а“ от ЗЗД е местожителството на кредитора, следователно
за юридически лица – адреса на управление.
Установи се по делото, а и
от цялостното поведение в течение на процеса, е видно, че ищцовото
дружество не е оказало необходимото съдействие на ответника-длъжник за
предоставяне на паричната сума, предмет на настоящия спор. От доказателствата
по делото се установява, че законният представител на „К.Л.“ ЕООД е бил
уведомен за закриването на сметката –писмото от 12.08.2016 г. е било получено
на 27.09.2016 г. /л.41/. Последното се потвърждава и от писмото на оператора на пощенски услуги
/л.43/. Същевременно от ответника е изпратено на 24.03.2017г. писмо /л.44 по
делото пред СРС/ по електронната поща на предоставения от самия законен
представител на дружеството e-mail адрес, ищцовото
дружество е било уведомено изрично, че за разпореждане с наличните средства по
закритата сметка, следва да бъде посетен финансов център „София ****“.
На 13.04.2017 г. от
ответника е било изпратена покана /л.45/ до всички дружества, представлявани от
И.П.Р., вкл. ищеца по настоящето дело, в отговор на негови жалби, че сумите,
които са налични по банковите сметки на дружествата, са на пълно тяхно
разположение във финансовия център на „Ю.Б.“ АД ***-****“ с адрес гр.София,
бул.“****“ № ***. Това писмо е получено от ищеца на 18.04.2017 г./л.46 по
делото пред СРС/.
Налице е извънсъдебно
признание на факт с оглед съдържанието на исковата молба, където ищеца сочи, че
му е известно от м.11 за закриването на сметката. С исковата молба е приложено
по делото заявление с вх. №5300/08112/24.02.2017г./л.6 по исковото производство
пред СРС/, в което е посочено, че се иска откриване отново на закритите от
банката сметки – изявление, което следва да се цени по реда на чл. 175 от ГПК. От
ищеца е представено и банково извлечение за движението по сметката на ищеца за
периода от 09.01.2017 г. до 09.01.2017 г. /л.8/.
Въпреки предоставената от
ответника информация, че процесната сума е на негово разположение, ищецът не е
предприел действия за получаването й, с което въззивната инстанция намира, че
не е оказал необходимото съдействие, доколкото банката не разполага с
правомощията да се разпорежда с процесната сума. Предвид това, следва да се
приема, че ищцовото дружество е изпаднало в забава като
кредитор.
За да се освободи обаче от
задължението си, ответникът следва да докаже при условие на пълно и главно
доказване, че е депозирал дължимата сума в банка по адреса на управление на
ищеца и че го е уведомил за това.
Въззивният състав приема, че
„Ю.Б.“ АД е изпълнила и това условие, за да се освободи от задължението си.
Видно от горепосоченото писмо, както и от това изпратено по електронната поща,
така и от покана с изх.№ 9300/0254/13.04.2017г./л.45/, изпратена по пощата,
ищецът е бил уведомен от ответника, че претендираната сума е в банката, във
финансов център в гр. София, където е и адресът на управление на „К.Л.“ ЕООД, и
е на негово разположение. Същевременно от представеното с отговора по исковата
молба извлечение от сметка за периода от15.11.2016 г. до 31.12.2016 г. /л.40/ е
видно, че сумата в размер на 47,17 лв. в действителност е депозирана по сметка
в „Ю.Б.“ АД, чийто титуляр е именно ищеца - „К.Л.“ ЕООД.
Следователно, налага се
извод, че са налице всички предвидени в чл. 97 от ЗЗД предпоставки, които да
доведат до освобождаване на длъжника – „Ю.Б.“ АД от отговорност за заплащане на
процесната сума.
Относно дължимостта на
сумата в размер на 20 лв.:
Таксата е едностранно
определено възмездно вземане.
Срещу заплатената такса, потребителят получава насрещна услуга, т.е. такса е цената на услугата, която се
предоставя.
Настоящият състав намира за
неоснователен довода на въззивника, че заплащането на таксата не се дължи от
него, доколкото ищцовото дружество не било поискало
подобна услуга.
Това е така защото задължението
за заплащане на подобна такса не е поставено в зависимост от това по чия
инициатива е извършено закриването на сметката. От значение е единствено дали
услугата е извършен или не, а от доказателствата по делото безспорно се
установява, че е налице закриване на банковата сметка, т.е. услугата е
извършена, поради което се дължи и заплащане на такса за това. Същевременно
ищецът се е съгласил с клаузите от Тарифата на банката, доколкото липсват
доказателства, а и твърдения, че ищцовото дружество е
възразило срещу същата в предвидения за това срок – до 25.05.2016г.
Ето защо налага се извод, че
банката законосъобразно е удържала сума в размер на 20 лева като такса за
закриване на банкова сметка ***; въззивната жалба е неоснователна.
Решението е
правилно и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции ще
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са
разпределени разноските –претенциите са били изцяло уважени.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира
разноски и такива са направени за процесуално представителство. Съгласно
списъка по чл.80 ГПК въззиваемият претендира разноски
за юриск.възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 21***0/05.09.2019 г., постановено от СРС, 60 състав по гр. д. № 55101/2017
г., с което решение е отхвърлен искът по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, изцяло.
ОСЪЖДА „К.Л.“
ЕООД, ЕИК****, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, офис партер - Адвокатско
дружество „И.“, да заплати на „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 100 лв.- разноски за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: