РЕШЕНИЕ
гр. София, 19 Декември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на осми
декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 4990 описа за 2013 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по
реда на чл.284 ал.3 т.1 от КЗ (отм).
Ищците О.А.М. и С.А.С. твърдят, че на
11/5/2009 год. в гр.В., Р.П., настъпило пътно-транспортно произшествие между
неизвестно МПС и пешеходеца Б.О.А. – техен син. В резултат от произшествието,
пешеходецът получил множество травматични увреждания и въпреки проведеното
лечение и положените усилия, починал на 8/7/2009 год. Смъртта на сина им
причинила болки и страдания на ищците. Те търпели изключително тежко загубата, осъзнавА. факта, че са лишени завинаги от пълноценно и
щастливо семейство и че болките и страданията им, дори и да намалеят с времето,
няма да изчезнат никога и ще ги съпътстват до края на живота им. Ищците страдА. от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение
на съня, главоболие и тревожност; те се затворили и отчуждили, избягвА. срещи с други лица, както и стремеж към
отрицателни емоции. В хода на разследването в Р.П. не могли да бъдат открити
МПС, причинило произшествието и виновния водач. Ето защо, ищците предявяват иск
за обезщетяване на настъпилите за тях вреди към ответника, в качеството му на
Компенсационен орган за обезщетяване на вреди, настъпили в държава-членка на ЕС,
като молят ответникът да им изплати обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на сина им, в размер на по 200 000 лева за
всеки от тях. Претендират законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът Сдружение Н.Б.на Б.А.З.(НББАЗ)
оспорва предявените искове. Счита, че не е пасивно материално-правно
легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като автобусът, причинил
произшествието е известен и има сключена застраховка Гражданска отговорност с
полско застрахователно дружество. Ето защо ищците е следвало да отправят
претенцията си към това застрахователно дружество или към неговия представител
в България. Ответникът оспорва ищците и пострадА.я да
са лица, пребиваващи в България към момента на настъпване на произшествието.
Оспорва водачът на автобуса да има вина за причиняване на произшествието.
Изключителната вина за това се носела от пострадА.я,
който изтичал непосредствено пред автобуса и ударът станал неизбежен. В подобна
хипотеза, според полското право, което следвало да бъде приложено по случая,
водачът на автобуса не носел отговорност за настъпилите вреди, тъй като
приносът на пострадА.я бил по-висок. Ответникът
оспорва телесните увреждания на пострадА.я да са
последица от произшествието. Оспорва ищците да са претърпели посочените
неимуществени вреди, а търсеното обезщетение намира за завишено, с оглед
приложимия полски закон. Ответникът се позовава на изтекла погасителна давност
по полския закон за предявяване на претенцията. Уредената в полското законодателство
давност била 3 години от датата, на която увредените лица са разбрА. за увреждането или извършителят им е станал
известен. Ответникът
моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
Съдът установи от фактическа страна следното:
На 10/5/2009 год. около 23:40 часа, в гр.В., на ул.“Гроховска“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, при
което автобус Йелч, с рег. № WМ 73313, управляван от Р.В.блъснал
Б.О.А., след което се ударил в дърво. Малко след произшествието, мястото е било
посетено от инспектор Б., който установил обстоятелствата около настъпване на
произшествието, констатирал, че пътната настилка е суха, има паднал пътен знак,
работеща светофарна уредба, констатирал също, че разрешената скорост за
управление на МПС е 60 км/час. В издадената служебна бележка с дата 11/5/2009
год. са отбелязани личните данни на шофьора на автобуса и данни за застрахователната
полица – Потвърждение ZRC 01160700 на Държавен
застрахователен институт (PZU). При огледа на произшествието,
инспекторът е направил и приложил скица. Направен е и оглед на автобуса, по
който са констатирани повреди – подробно описани и е иззето устройството,
регистриращо движението на автобуса. При направения оглед на мястото на
произшествието е констатирано, че мястото на автобуса не е било променено след
настъпване на произшествието; описанието на мястото е както следва: права
отсечка, равна територия, сух, чист и гладък асфалт, работещо осветление, нА.чие на банкет в добро състояние, работеща светофарна
уредба, описани са счупени части от автобуса.
С Постановление от 9/12/2009 год. на
прокурор от Районна прокуратура В., е прекратено следствието относно
пътно-транспортно произшествие от 10/5/2009 год., настъпило в гр.В., ул.“Гроховска“, при което автобус с рег. № ******е ударил А.Б.О.
и вследствие на удара, пострадА.ят е починал. За да
прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че произшествието е
причинено по непредпазливост от пешеходеца А.Б.О., който прескочил бариера,
ограждаща улицата и пресякъл лентата за движение пред автобуса, който се движел
на разрешителен зелен сигнал на светофар. Към момента на произшествието в
кръвта на Б.О. е имало концентрация на алкохол от 2.23%.
На 11/5/2009 год. Б.О.А.е постъпил за лечение във
Военен медицински институт в гр.В.. Поставена му била диагноза многоорганна травма, настъпила от сблъсък с автобус,
множествени фрактури в основата на черепа, множество фрактури на ребрата, пневмоторакс, фрактури на напречните израстъци на
гръбначните прешлени, посттравматична руптура на
десния дял на черния дроб, фрактура на латералния масив на кръстната кост,
фрактура на горно и долно рамо на дясната пубисна
кост, хеморагичен шок, недостатъчност на
кръвообращението и дихателна недостатъчност, емпием
на белите дробове. ПострадА.ят останал за лечение в
болницата до 8/7/2009 год., когато е починал. От издадена на 11/5/2009 год.
служебна бележка от младши аспирант в VІІ РПУ-В., се установява, че състоянието
на българския гражданин, пострадал при ПТП е тежко, а състоянието на лицето,
участвало в сбиването с българския гражданин – К.Ц., е добро.
Б.О.А., роден на 7/6/1988 год. в гр.Добрич, България,
е починал на 8/7/2009 год. в гр.В., за което е съставен смъртен акт.
За настъпилата смърт на Б.А., Военномедицинската
академия в гр.В.е уведомила Районната прокуратура в същия град, с уведомление
от 9/7/2009 год.
От направената аутопсия на тялото на починА.я, се установило, че причина за смъртта са
уврежданията на много органи с развити инфекции и нарастваща сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност. От доклада при аутопсията, става ясно, че
уврежданията на пострадА.я могат да възникнат в
резултат от пътно-транспортно произшествие. Заключенията, направени при
аутопсията са потвърдени от взетите проби от органи при извършването й,
отразени в протокол за резултат от хистопатологично
изследване от 5/11/2009 год.
Посолството на Р.Б.в Р.П. е позволило тленните останки
на починА.я на 8/7/2009 год. в Полша български
гражданин Б.О.А. да бъдат извозени от Полша до България, съгласно удостоверение
от 16/7/2009 год.
Съгласно данните в Информационния център на
Гаранционния фонд, представител за уреждане на претенциите към полско
застрахователно дружество PZU S.A. в България е ЗД Е.АД.
По делото са представени удостоверения за вписан
постоянен и настоящ адрес на двамата ищци в гр.Добрич, Република България.
Ищците са родители на починА.я на 8/7/2009 год. Б.О.А..
Вещото лице по назначената
медицинска експертиза дава заключение, че смъртта на Б.О. е настъпило от тежка
черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма и травма на гръбначния стълб.
Получените увреждания били крайно тежки и последица от претърпяното
произшествие.
Вещото лице по автотехническата
експертиза дава заключение, че скоростта на автобуса преди настъпване на
произшествието е била от порядъка на 70 км/час. ПострадА.ят
прескочил метална ограда и с тичане предприел пресичане на пътното платно.
Тогава последвал челен удар с предната дясна зона на автобуса. Водачът на
автобуса предприел аварийно спиране и се насочил на дясно, преодолял десния
бордюр и се ударил в дърво и спрял. Мястото на удара било на 2 метра преди
пешеходна пътека и на 2 – 2.2- метра в ляво от десния бордюр по посоката на
движение на автобуса. Вещото лице изчислява скоростта на автобуса преди
ефективното му спиране и към момента на удара с пешеходеца, на около 70 км/час.
При тази скорост опасната зона за спиране на автобуса е 69 метра, а при скорост
от 60 км/час опасната зона за спиране на автобуса е 54-55 метра. В момента на
навлизане на пешеходеца на пътното платно, автобусът отстоял на 46 метра от
конфликтната точка. При това положение, според вещото лице, ударът бил
непредотвратим за водача на автобуса. Вещото лице изчислява, че ударът би бил
предотвратим за водача на автобуса, ако той се е движил със скорост от 52
км/час.
Вещото лице по допълнителната автотехническа експертиза дава заключение, че автобусът се
е намирал на 14.5 метра от мястото на удара, поради което и не могъл да
предотврати произшествието. За предотвратяване на произшествието, автобусът е
трябвало да се движи със скорост от 22 км/час.
Свидетелят С.А.С.– зет на ищците, дава следните
показания: синът на ищците Б., работел в Полша за 2-3 седмици, максимум за един
месец, след което се връщал и после отивал пак. Около 3-4 години той живеел в
Полша, връщал се за месец два в България и заминавал пак. Според свидетеля, в
Полша, Б.имал постоянна работа и квартира; имал адрес, на който живеел. В
България той живеел в едно домакинство с родителите си. Б.се разбирал много
добре с родителите си, били добро семейство, нямало караници. Родителите на Б.понесли
тежко смъртта му – майка му се разболяла от диабет и високо кръвно. Сега те споменавА. често сина си, организирА.
помени всяка година.
Свидетелят Р.В.дава следните показания: той участвал в
пътно-транспортното произшествие, в качеството си на шофьор на автобуса.
Произшествието настъпило при връщането му в базата на градските автобуси.
Свидетелят пътувал, съгласно разпоредбите за пътно движение, когато пострадА.ят пробягал през преградите и се залепил централно
и в ляво от шофьора. Свидетелят натиснал спирачките и свърнал надясно, след
което нямал спомени. Свестил се, когато дървото вече било съборено и дошли
хора, за да му помогнат. Свидетелят пътувал по ул.“Гроховска“
покрай спирка Блиска, със скорост от около 50 км/час,
тъй като в двигателя имало ограничители на скоростта – намордници, които отрязвА. помпата за горивото. Той се движил в дясното
платно за движение. Пешеходецът прескочил огражденията,
минал през трамвайните релси и за много кратко време се залепил в предната част
на автобуса, той не ходел, а тичал. На мястото нямало пешеходна пътека, а
трамвайно заграждение, което пострадА.ят прескочил,
това било в ляво от шофьора. Свидетелят опитал да спре, след което загубил
съзнание. Произшествието настъпило късно през нощта, видимостта била добра,
пътят бил сух. Пешеходецът се появил рязко, неочаквано. Когато приближавал
свидетелят видял група хора на трамвайната спирка и в следващия момент, пострадА.ят бил на предното му стъкло. На мястото на удара
нямало кръстовище, пътят бил прав.
Свидетелят Ш.А.дава следните показания: той помнел
произшествието, както и автобусът и пострадА.я.
Свидетелят пътувал в същата посока, като автобуса. В един момент видял как
автобусът започнал да завива надясно, а иззад него изпаднал човек, блъснат от
автобуса. Видимостта и климатичните условия били нормални, мястото било
осветено. Самият свидетел пътувал със скорост от 50 км/час, с толкова карал и
автобусът. Според свидетеля, пострадА.ят пробягал
през пътното платно на твърде близко разстояние от автобуса.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на автотехническата
и медицинската експертизи, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Претенцията, по която е образувано
настоящото производство е насочена към ангажиране отговорността на НББАЗ, в
качеството му на Компенсационен орган по смисъла на чл.284 от КЗ (отм.), за
обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в държава-членка на ЕС.
Цитираната норма предвижда две различни хипотези за възникване на отговорност
на Бюрото. Първата хипотеза предвижда пасивна материално-правна отговорност на
НББАЗ при несвоевременно произнасяне по претенцията на увредените лица от застрахователя
на деликвента или неговият представител за Р.Б.(ал.1),
а втората хипотеза касае случаите на неизвестен деликвент
или липса/невъзможност да се определи застрахователя на деликвента
(ал.2). В двата случая, Бюрото отговаря
от името на други органи, натоварени със задължението да обезщетяват вредите,
настъпили в резултат от пътно-транспортни произшествия, след което се суброгира в правата на правоимащите,
за да получи обратно платеното. Основанието, на което възниква отговорността на
Бюрото, се определя въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба. Ето
защо и с оглед изложените и поддържани от ищците твърдения, съдът дължи да квА.фицира претенцията по чл.284
ал.3, тоест търси се отговорност на НББАЗ за възстановяване на вреди, причинени
от неизвестен деликвент.
При така поддържаното основание за ангажиране
отговорността на ответника, искът се явява неоснователен. Събраните по делото
доказателства опровергават твърденията на ищците за обстоятелствата, при които
е настъпило пътно-транспортното произшествие, довело до смъртта на сина им. Възникването
на отговорността на НББАЗ при условията на чл.284 ал.3 от КЗ (отм.) е
обусловено от обективната липса на данни относно това кой е деликвентът
или неговият застраховател. Настоящият случай не е такъв. Непосредствено след
настъпване на произшествието, разследващите органи в Р.П. са констатирА. кои са участниците в произшествието и при какъв
механизъм е настъпило то. Същите тези обстоятелства са били потвърдени и в хода
на воденото и прекратено в Р.П. наказателно производство, и в рамките на
настоящото гражданско дело. Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства, съдът приема за безспорно доказано, че пътно-транспортното
произшествие, довело до смъртта на сина на ищците, е настъпило между Б.А. О.,
като пешеходец и автобус на градския транспорт в гр.В., управляван от Р.В.,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от полското застрахователно
дружество Държавен застрахователен институт (PZU). Данни за това са били нА.чни още преди образуването на
настоящото гражданско дело, а ищците, като родители на пострадалото при
произшествието лице, са имА. възможност да се снабдят
с такива данни. Снабдяването на пострадА.те лица с
информация относно застрахователя на деликвента е
поставено като цел в преамбюла на Директива 2000/26/ЕО на Европейския Парламент
и Съвета (параграфи 20 и 21). В изпълнение на задължението на Р.Б.за въвеждане
в законодателството си на разпоредбите на въпросната директива, е създаден
Информационен център към Гаранционния фонд, който разполага и при поискване
предоставя информация относно застрахователите на лицата, причинили ПТП и
техните представители на територията на Р.Б.за уреждане на претенции. В този
смисъл, снабдяването с нужната информация не представлява несъразмерна тежест
за пострадА.те лица, а българското законодателство
гарантира достъпът на пострадА.те до нужната
информация за реА.зиране на
правата им. По изложените съображения и като намира, че отговорността на
ответника не възниква на соченото от ищците основание, съдът следва да отхвърли
предявения иск.
Независимо от горното, дори и да се приеме, че
отговорността на ответника възниква на соченото от ищците основание, искът би
бил неоснователен на друго самостоятелно основание.
Безспорно доказаните по случая факти са следните:
ищците са претърпели неимуществени вреди от загубата на сина си, починал
вследствие от пътно-транспортно произшествие, настъпило в Р.П., участник в
което е и водач на МПС, чиято гражданско отговорност е застрахована от полско
застрахователно дружество. Всички тези факти се доказват безспорно от събраните
по настоящото дело доказателства, като липсват доказателства, които да поставят
под съмнение или да опровергават фактическите констатации на съда.
Първият въпрос, който стои пред настоящия съд, е да се
избере приложимо материално право, което определя имат ли право ищците на
обезщетение за претърпените от тях вреди, кои вреди подлежат на обезщетение и в
какъв обем. По този въпрос съдът намира следното: Пътно-транспортното
произшествие, в резултат от което ищците търпят вреди, е настъпило през 2009
год. в държава-член на Европейския съюз. Към този момент за обезщетяване на
вредите от деликт с международен елемент, е действал
Регламент (ЕО) № 864/2007 год. на Европейския Парламент и Съвета относно
приложимото право към извъндоговорни отношения (Рим
ІІ). Регламентът се прилага за вредоносни събития, настъпили след 20 Август 2007 год. (датата на
влизането му в сила), при условие, че претенциите за обезщетяване на вредите са
заведени на или след 11 Януари 2009 год.. Следователно, без съмнение,
Регламентът е бил приложим към датата на настъпване на процесното
произшествие.
Приложното поле на Регламента включва извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено
увреждане (и др.) в случаите на стълкновение на правни норми на различни правни
системи, т.е. в случаите, когато е нА.це международен елемент във фактическия състав на деликта, какъвто е и процесният
случай. Общото правило на чл.4(1) от Регламент Рим ІІ предвижда, че за извъндоговорните задължения при деликт
с международен елемент се прилага правото на държавата, в която е настъпила
вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в
коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
Следователно релевантната вреда е само пряката вреда, но не и индиректните
последици от събитието. В чл.4(2), чл.4(3) и чл.14 от Регламента са предвидени
изключения от общото правило на чл.4(1) от Регламента, на които се позовават
ищците, но съдът намира неприложими в настоящия случай.
Приложимото право за вредите, настъпили от процесното произшествие следва да бъде определено в
съответствие чл.4(1) от Регламента. От съществено значение при избор на
приложимото материално право е квА.фициране на вредите настъпили в резултат от произшествието
– дА. същите са преки или непреки. Регламентът не
определя кои вреди от деликт следва да се считат
преки и кои непреки. За определяне съдържанието на преките и непреките вреди е нА.це задължителна практика на
Съда на ЕС в Люксембург, постановена в производството по отговор на преюдициално запитване (чл.267 от Договора за функциониране
на ЕС), по-конкретно по дело С-350/2014 год. (Florin Lazar vs. Allianz
SpA). В решението си по това дело Съдът на ЕС
постановява, че „ Член 4(1) от Регламент (ЕО) № 864/2007 год. на Европейския
Парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни
отношения (Рим ІІ), следва да бъде тълкуван при определяне правото, приложимо
към извъндоговорни задължения от пътни произшествия,
в смисъл, че вредите, свързани със смъртта на едно лице в произшествие,
настъпило в Държава членка на сезирания съд и претърпени от неговите близки,
които имат местоживеене в друга държава-членка, следва да бъдат квА.фицирани като „непреки
последици“ от този инцидент по смисъла на цитираната норма“ . В мотивите на
решението Съдът е обсъдил значението на мястото, където са настъпили преките
вреди – в случая, разглеждан от настоящия съд - смъртта на сина на ищците, като
е посочил, че „прилагането на правото по мястото на настъпване на пряката вреда
допринася за постигане на посочената в параграф 16 от преамбюла на Регламента
цел за предвидимост на приложимото право“. Доколкото
Правото на ЕС следва винаги да бъде тълкувано с оглед целите, за постигането на
които е прието съответното законодателство, то в случая целта последиците от
едно вредоносно събитие да бъдат уредени по еднакъв начин, независимо от
мястото на настъпването им, следва да има приоритет. Ето защо и мястото на
настъпване на пряката вреда – смъртта на лицето и липсата на основания за
прилагане на изключенията, посочени по-горе, определя и приложимото право.
Защо, според настоящия съд, в разглеждания случай не
се прилагат изключенията по чл.4(2), чл.4(3) и чл.14 от Регламента? Между
страните няма спор, че липсват обстоятелства, обуславящи приложение на нормите
на чл.4(3) и чл.14 от Регламента. Спорът е относно приложението на нормата на
чл.4(2) от Регламента. Цитираната норма урежда изключение от общото правило за
избор на материален закон, според мястото на настъпване на пряката вреда, като
позволява на съда да приложи правото на държавата по местопребиваването на
страните лицето, чиято отговорност се търси и увреденото лице. За да се приложи
правото по местопребиваването на страните по материалното правоотношение обаче,
е необходимо и двете страни да имат еднакво обичайно местопребиваване. Не така
стоят нещата в разглежданият казус. Действително НББАЗ е българско юридическо
лице с нестопанска цел, със седА.ще и адрес на
управление в Република България. Това юридическо лице обаче не е страна по
материалното правоотношение за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт. НББАЗ е създадено в изпълнение на задълженията на
Република България, за имплементиране на инструмент на европейското
законодателство, какъвто е консолидираната версия на Директива 2000/26/ЕО.
Бюрото е „орган за изплащане на обезщетения“ (чл.6 от Директивата), то е
посредник, чиято функция е „да гарантира, че пострадалото лице няма да остане
без обезщетение“ (параграф 25 от Директивата). Ето защо, обичайното местопребиваване
на Бюрото, не може да служи като критерий по смисъла на чл.4 (2) от Регламент
864/2007 за прилагане на изключение при избор на приложимото право.
Всичко изложено дотук, според настоящия съд, обуславя
приложимост на правото на Р.П. за обезщетяване на вредите, които ищците са
претърпели от смъртта на своя син. Съдържанието на конкретните разпоредби от полското
право, които следва да бъдат съобразени от настоящия съд при постановяване на
решението е установено по реда на Европейската конвенция за обмен на правна
информация.
Прилагайки съответните норми от Граждански Кодекс и
Закон за движение по пътищата на Р.П., съдът намира предявеният иск
неоснователен. В полза на ищците не е възникнало право да търсят обезщетение за
вредите от процесния деликт,
не защото не са претърпели вреди от него, а защото липсват елементи от
фактическия състав, въз основа на който възниква правото им на обезщетение.
Правото на родителите на ищците да получат обезщетение за вредите, настъпили за
тях от смъртта на сина им, е признато в нормата на чл.446 ал.3 от Гражданския
кодекс на Р.П.. Възникването на това право е обусловено от настъпването на деликт, от който възниква загуба и нА.чие
на причинно-следствена връзка между деликта и възникналата
загуба и вина на лицето, причинило деликта (чл.415 от
Граждански Кодекс на Р.П.). В случая липсва последният елемент от фактическия
състав за възникване на отговорност за вредите, настъпили от процесното пътно-транспортно произшествие. Това е така,
защото произшествието е причинено изцяло по вина на пострадА.я
Б.О., а в такива случаи отговорността на лицето, непосредствен извършител, е
изключена по силата на чл.435 ал.1 вр.чл.436 от
Гражданския Кодекс на Р.П.. Съдът приема, че пътно-транспортното произшествие,
довело до смъртта на Б.О. е причинено изцяло от пострадА.я,
тъй като с поведението си той е нарушил задълженията, вменени му по силата на
приложимия полски Закон за движение по пътищата. В частност, пострадА.ят е нарушил задължението си по чл.13 (1) от
цитирания закон да преминава през пътното платно само по пешеходна пътека,
освен ако пешеходната пътека се намира на разстояние повече от 100 метра от
мястото на пресичане (чл.13(2)) и то само, ако с преминаването си не по
пешеходна пътека, пешеходецът няма да предизвика опасност или затруднение в придвижването
на пътните превозни средства (чл.13 (3)). А в случай на преминаване на пътното
платно от спирка на обществения транспорт, преминаването е разрешено единствено
по пешеходна пътека (чл.13 (7)). В чл.14 от Закона за движение по пътищата е
създадена забрана за пешеходеца да стъпва на платното за движение,
непосредствено пред движещо се превозно средство, дори и на пешеходна пътека. В
разглеждания случай, пострадА.ят е преминал по
пътното платно на няколко метра от пешеходната пътека, прескачайки огражденията на спирка на обществения транспорт,
непосредствено пред движещо се превозно средство. Това му поведение
представлява нарушение на всички описани по-горе задължения на пострадА.я като пешеходец. Водачът на автобуса-участник в
произшествието от своя страна, не е могъл да предотврати настъпването на
произшествието, въпреки предприетите от него мерки за това, под формата на
аварийно спиране. Водачът на автобуса е преминавал през пътния участник, след
разрешителен за него зелен сигнал на светофарната уредба. В чл.26 (1) и чл.26
(2) от полския Закон за движение по пътищата, е създадено задължение за водача
на МПС да пропуска преминаващите по пешеходна пътека пешеходци и да бъде
особено внимателен при преминаване покрай спирка на обществения транспорт, която
не се намира на тротоар. Задълженията на водача на МПС обаче следва да се
разглеждат в светлината на общото правило, създадено с чл.4 от същия закон,
съгласно което участник в движението, намиращ се на пътя, има право да смята,
че всички други участници в движението спазват законите за движение по
пътищата, освен ако обстоятелствата не сочат възможност за друго поведение. В
контекста на доказаните по делото факти, настоящият съд приема, че от водача на
МПС не е могло да се очаква и изисква, да предвиди поведението на пострадА.я, при което той прескача преграждащи съоръжения,
за да пресече пътното платно на необозначено за това място, в момент, когато на
превозните средства, движещите се по пътното платно е позволено да преминават
от светофарната уредба. Ето защо, по силата на правилото на чл.435 ал.1 вр.чл.436 от Гражданския кодекс на Р.П. и като счита, че
вината за настъпване на произшествието се носи изцяло от пострадА.я,
съдът приема, че отговорността на прекия извършител е изключена. При това
положение липсва насрещна пасивно материално-правно легитимирана страна, която
да носи отговорност за обезщетяване на вредите, понесени от ищците в резултат
от загубата на сина им. Така, дори и да са нА.це факти, обуславящи възникване на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника, искът би следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
отговорността за разноски: При този изход на спора и на основание чл.78
ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника направените по делото
разноски и възнаграждение за един адвокат. Ответникът е направил разноски в
размер на 6631.04 лева. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е в
размер на 14 400 лева. Ищците са направили възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Това възражение следва да бъде уважено. Настоящото
дело представлява фактическа, но не и правна сложност, а продължителното му
разглеждане е било обусловено от няколкото изпратени
съдебни поръчки до Р.П., изискващи по-скоро усилията на съда, отколкото на
страните. Ето защо съдът счита, че адвокатското възнаграждение, дължимо от
ищците на ответника, следва да бъде определено по реда на чл.7 ал.2 т.5 вр.пар.2а от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждение, в размер на 11 436 лева. Така,
общата сума за разноски и адвокат, която ищците дължат да заплатят на ответника
се равнява на 18 067.04 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.284 ал.3 от КЗ
(отм.), предявени от О.А. М., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН ********** и двамата
със съдебен адрес ***, офис № 18 – адвокат Н.Д. против Сдружение Н.Б.на Б.А.З.,
Булстад *******, със съдебен адрес ***, Адвокатско
дружество „А.Д., Р.на Г.и съдружници“, за заплащане
на сумата 400 000 лева (по 200 000 лева за всеки ищец),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
смъртта на Б.О.А. – син на ищците, в резултат от пътно-транспортно произшествие
от 11 Май 2009 год., реА.зирано
в гр.В., Р.П..
ОСЪЖДА О.А. М., ЕГН ********** и С.А.С.,
ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, офис № 18 – адвокат Н.Д., да
заплатят на в полза на Софийски градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 6412.50 лева държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА Г.Н.В., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, – адв.Е.П.да
заплати на Сдружение Н.Б.на Б.А.З., Булстад *******,
със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „А.Д., Р.на Г.и съдружници“,
чл.78 ал.3 от ГПК сумата 18 067.04
лева разноски и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред
Софийски Апелативен съд.
Председател: