Р Е Ш Е Н И Е
№ 590
29.09.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 521 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, представлявана от Директора Т. Д., подадена чрез пълномощник, против Решение №78/13.04.2020г., постановено по АНД № 1436 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. Счита се, че неоснователно съдът приел, че при съставянето на АУАН и НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непосочване на дата на извършените нарушения. В актовете било описано кога било установено нарушението, тъй като самото изпълнително деяние се състояло в бездействие и се осъществявало непрекъснато във времето, до преустановяването му, като едно постоянно фактическо състояние, което се определяло от правната му природа на продължено нарушение. Изразява се несъгласие с мотивите на съда, в частта им в която било посочено, че твърдяното нарушение намирало израз в това, че при определена продажба на стока, търговецът представял на конкретния потребител попълнено и подпечатано заявление за предоставяне на търговска гаранция, което обаче не съдържало посочените реквизити, а не в това че при проверката на КЗП в обекта били установени празни – непопълнени, бланки на заявления за предоставяне на търговска гаранция, които не съдържали информация по чл.119, ал.1, т.1-3 от Закона за защита на потребителите.Твърди се, че в случая бездействието на нарушителя се изразявало в неизписване в търговската гаранция на необходимите по закон реквизити. Сочи се, че не били изложени твърдения търговските гаранции на дружеството да били приведени в съответствие със законовите изисквания, поради което с посочването на времето на извършване на проверката, по време на която продълженото противоправно състояние все още било налично, в достатъчна степен се индивидуализирало нарушението. Във връзка с последното се цитира съдебна практика. Счита се, че отмененото от съда наказателно постановление било издадено в съответствие със законовите изисквания.
Моли се за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба – „ТЕХНОМОБИ“ ЕООД, се представлява от пълномощник, който в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата, съответно за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски по делото.
Представителя на Окръжна прокуратура - Хасково счита решението за правилно и законосъобразно. Предлага същото да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
С атакуваното Решение № 78/13.04.2020г., постановено по АНД № 1436/2019г. Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление № К-0048139/25.11.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, с което на „ТЕХНОМОБИ“ ЕООД, гр.Х., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 500 лв. на основание чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребители (ЗЗП), за извършено нарушение на чл.119, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗП.
За да постанови решението си, районният съд приел, че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се неспазване на изисквания на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП не съдържали дата на извършване на нарушението. Посочени били дата на установяване на нарушението, която била и датата на проверката – 16.09.2019г., както и датата на входиране на жалбата на потребителя в КЗП - 11.09.2019г., но за жалбоподателя, а и за съда, оставало неясно дали, според актосъставителя и наказващия орган, тези дати съвпадали, с датата на осъществяване на нарушението, за което била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Съдът посочил, че нито датата на входиране на жалбата на потребителя, нито датата на проверката, били моментът, в който търговецът бил предоставил на потребителя и гаранционна карта за закупения телефон с несъответстващата на изискванията на чл.119, ал.1, т.1 от ЗЗП информация. В тази връзка, в съставения АУАН и след това в издаденото въз основа на него НП било посочено единствено, че към жалбата на потребителя било приложено попълнено от търговеца заявление за предоставяне на търговска гаранция (гаранционна карта), издадена на 18.02.2019г., а към административнонаказателната преписка било приложено копие на самата гаранционната карта. Само, че датата на предоставяне на гаранционната карта от търговеца не била намерила отражение в обстоятелствената част, както на АУАН, така и на НП, като дата на извършване на нарушението. Според съда, твърдяното нарушение намирало израз в това, че при определена продажба на стока, търговецът представил на конкретния потребител валидно (попълнено и подпечатано) заявление за предоставяне на търговска гаранция, което обаче не съдържало посочените реквизити, а не в това, че при проверка на КЗП в обекта били установени празни – непопълнени, бланки на заявление за предоставяне на търговска гаранция, които не съдържали информация по чл.119, ал.1, т.1-3 от ЗЗП.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден и допустим.
Проверяваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. В случая, след като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.
Изводите
на районния съд, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения и по конкретно на чл. 42,т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които са основание за
отмяна на санкционният акт на процесуално основание са правилни, обосновани и
не противоречат на събраните по делото доказателства. Мотивите
на въззивният съд са изключително подробни и мотивирани и доколкото изцяло се споделят от настоящата инстанция, то
не е необходимо същите да бъдат преповтаряни,
а на основание чл. 221, ал.2 от АПК следва да бъде препратено към същите.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да се остави в законна сила.
При този изход на спора основателна се явява претенцията за разноски на касационният ответник , поради което в негова полза следва да се присъдят поисканите и действително сторени разноски за един адвокат съгласно приложен договор за правна защита и съдействие в размер на 300.00 лева за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №78/13.04.2020г., постановено по АНД № 1436 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
ОСЪЖДА Комисия за защита на
потребителите да заплати на „ТЕХНОМОБИ“ ЕООД, гр. Х. с ЕИК ***разноски по делото в размер
на 300.00(триста) лева представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.