РЕШЕНИЕ
№ 1276
гр. Варна, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110202087 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Т. Г. Т. ЕГН ********** от гр.Девня, против НП №
7664/20.04.2022год. на началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2,
пр.3 от ЗДП вр. чл. 8, ал.2, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал.1, пр.1 от Наредба
№11/03.07.2001год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 750лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3 от Закона за пътищата.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
не отговаряла на действителната, че правната квалификация била явно
противоречива, че била нарушена нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
липсвали съставомерни факти, което го лишавало от възможността да
организира защитата си, както и че нямало изложени мотиви досежно
неприложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник в лицето на адв. В.В., който
заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество пледира за отмяна на
НП.
За АНО, редовно призован, се явява ю.к. Ч.-Т.а, която заявява, че
1
оспорва жалбата, а в пледоарията си съществото на делото пледира за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно издадено. Счита, че
фактическата обстановка е безспорно установена, а в хода на адм.
наказателното производство не са допуснати нарушения на процес. правила
които да водят до отмяна на НП. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Към месец март 1022год. св. М. работел като главен инспектор в
Агенция „Пътна инфраструктура“. На 22.03.2022год. същият изпълнявал
служебните задължения като заедно с негов колега се бил позиционирали на
път ІІІ-944, в обл. Варна, на входа на с Юнак. Около 10:22часа двамата спрели
за проверка въззивника който управлявал съчленено превозно средство
състояща се от МПС „Ивеко“, кат N3, с ДК№ В7214ТК, с две оси и
полуремарке с рег.№ В4444ЕН, кат. 04, с три оси и превозвал пясък. В хода на
проверката било направено замерване на масата и поосовото натоварване на
ППС с електронна везна и ролетка и било установено, че натоварването на
задвижващата втора единична ос на ППС е 12.410т при максимално
допустимо натоварване 11.5т , натоварването на тройната ос на
полуремаркето, при измерено разстояние между осите 1.38ч било 24.205т.
при максимално допустимо натоварване на оста 24т. По време на проверката
въззивникът не представил разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата – разрешение за управление на тежко ППС.
На място св. М. съставил на въззивника АУАН в който посочил, че
същият е нарушил нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б. „“а“ от закона за пътищата
вр. чл. 37, ал.1, т.1 от наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ за това, че на
22.03.2022год. осъществявал движение без разрешение за дейности по
специалното предназначение на пътищата на извънгабаритно ППС по §1, т.1
от ДР на Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ за движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС – тежко ППС по чл. 3, т.2 на Наредбата.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки, че няма възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН възражение срещу акта не постъпило и на
20.04.2022год., въз основа на него (акта), началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София издал процесното
НП. В него АНО приел, че на 22.03.2022год. въззивникът е извършвал превоз
на пясък без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
пътищата (Разрешително) съгласно изискванията на чл. 8, ал.2 вр. ал.1 от
наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ с което бил нарушил разпоредбата на
2
чл. 139, ал.1, т.2 пр.3 от ЗДП вр. чл. 8, ал.2, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1 от
Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ и на основание чл. 177, ал.3, т.1 пр.3 от
Закона за пътищата му наложил адм. наказание глоба в размер на 750лв.
Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН,
копия от лична карта на въззивника и СРМПС – 2бр. (за полуремарке и за
специален автомобил), товарителница сер. В№ 00004/22.03.2022год., Заповед
№ РД-11-246/31.03.2022год. издадена от председателя на УС на АПИ, Заповед
№ РЦ-11-1267/17.10.2019год. издадена от председателя на УС на АПИ.
Допълнително като писмени доказателства в хода на съдебното
следствие са приети кантарна бележка № 2799/22.03.2022год., Заявление за
проверка на средство за измерване и Приложение 1 към него, Протокол за
проведено обучение за работа с мобилни везни, удостоверение за признаване
на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 и приложение към него,
сертификат за съответствие на джобна ролетка и ЕС декларация за
съответствие на джобни ролетки.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан
актосъставителя М., който в показанията си пред съда възпроизвежда
констатациите отразени в акта с нужната конкретика.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които
се кредитират изцяло от съда и преценени по отделно и в своята съвкупност
не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване
и провеждане на административнонаказателното производство съдът
констатира, че в хода на адм.наказателното производство са били допуснати
съществени нарушения на процес. правила, а именно:
На първо място с АУАН адм.наказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за едно нарушение – нарушение на 26, ал.2, т.1 б. „а“ от Закона за
пътищата, а с НП на същия е наложена санкция за друго нарушение –
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДП. Горното в случая е недопустимо, ако и
да няма съществено изменение на обст.части, доколкото адм.наказателната
компетентност по различните закони е предвидена за различни лица, а видно
от приложената към АНП Заповед № Рц11-1267/17.10.2019год. на
председателя на УС на АПИ св. М. няма компетентност да ангажира адм.
наказателна компетентност за нарушения по ЗДП.
На следващо място издателя на НП, в случая началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция Пътна инфраструктура“, също не разполага
с адм. наказателна компетентност по ЗДП в частност да налага санкции за
нарушения на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДП АУАН, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 167а от ЗДП Агенция „ПИ“ осъществява
контрол върху заплащането на съответните такси по чл. 10, ал.1 от ЗП чрез
електронната система за събиране на пътни такси, а съгласно т.8 на същата
алинея съставят и връчват актове за установяване на адм. нарушения и ЕФ по
чл. 179, ал.3-3в.
Съгласно чл. 189е, ал.12 от ЗДП НП за административни нарушения по
чл. 179, ал. 3 – 3в се издават от председателя на управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни
лица.
Анализа на посочените норми сочи, че контролните функции, съответно
адм. наказателната компетентност на органите на АПИ по ЗДП се изчерпват с
осъществяване на контрол за платена винетна и ТОЛ такса, съответно контрол
за осъществени нарушения на чл. 139, ал.5 от ЗДП, наказуеми по чл. 179, ал.3
– 3в и това е така защото съгласно нормата на чл. 10, ал.1 от ЗП за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние:
1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) такса за
ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни
средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм. и доп., бр.
80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г., доп., бр. 60 от 2019 г., в сила от
16.08.2019 г.) такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
В случая с НП наказващия орган е приел, че въззивника е осъществил
нарушение на чл. 139, ал.1 от ЗДП с каквато адм.наказателна компетентност
не разполага.
На следващо място от НП не става ясно и въз основа на коя законова
норма е наложена санкцията доколкото в него е посочено, че санкцията се
налага на основание чл. 177, ал.3, т.1 пр.3 от закона за пътищата, каквато
разпоредба в този закон не съществува. Закона за пътищата включва 58
члена.(
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са
4
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес.
основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
въззивника. От една страна същият е привлечен към адм.наказателна
отговорност с АУАН за едно нарушение по (нарушение на разпоредба от един
закон - ЗП), а с НП е наказан за друго нарушение (нарушение на друг закон –
ЗДП) при пълна неяснота досежно правното основание на което му е
наложена санкция. От друга страна с НП на въззивника е наложена санкция за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДП от лице (орган), което не разполага с
адм. наказателна компетентност да налага санкции за такова нарушение.
За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че в случая
събраните по делото доказателства сочат по безспорен начин на нарушение на
чл. 26, ал.2, т.1 б. „а“ от ЗП.
Съгласно цитираната разпоредба за дейности от специалното ползване
на пътищата без разрешение се забраняват движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия.
Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗП използването на пътищата за превозване
на тежки и извънгабаритни товари е именно специално използване на
пътищата.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2011год. тежки ППС или състав
от ППС са тези, които имат:
1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6;
2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.
Допустимата максимална маса на ППС-та, които могат да се движат по
пътищата без да се изисква нарочно разрешение е изчерпателно посочена в
чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001год. за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС където в ал.1, т.3, б. „а” изрично е посочено, че максималната
допустима маса при състав от ППС включващо МПС с две оси и полуремарке
три или повече оси е 40т.
Допустимото максимално натоварване на ос пък е регламентирано в
нормата на чл. 7 от Наредбата. Съгласно тази разпоредба допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.
6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за
ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е за: 1. единична ос - незaдвижвaщa - 10 t; 2.
сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато разстоянието между осите е: а) по-малко от 1,0 m - 11
t; б) от 1,0 включително до 1,3 m - 16 t; в) от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t;
г) равно или по-голямо от 1,8 m - 20 t; 3. сумата от натоварванията на ос на
5
една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между
осите е: а) равно или по-малко от 1,3 m - 21 t; б) над 1,3 m - 24 t; 4. единична
ос - зaдвижвaщa: а) на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 - 11,5 t; б) на
ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 - 11,5 t;
В случая видно от кантарната бележка от извършеното на място
замерване на ППС-то, приложена по делото, от една страна общата маса на
управляваното от въззивника ППС е била 44.035т и надвишавало масата
предвидена в нормата предвидена в чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ – 40т, а от друга
страна и натоварването на осите е надвишавало нормите предвидени в чл. 7,
ал., т.3, б.“Б“ и чл. 7, ал.1, т.4 б. „а“ от Наредбата.
Горното определя управляваното от въззивника ППС като тежко такова
и е изисквало същият да разлага с разрешение издадено от АПИ, каквото той
няма спор че не е притежавал.
Това негово неправомерно поведение влече и санкция по чл.53, ал.1 т.2
от ЗП, която именно норма предвижда наказание глоба от 1000 до 5000лв. за
ФЛ, нарушили разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗП.
Следва да бъде отбелязано още и това, че съгласно чл. 56, ал.2, т.1 от
ЗП нарушенията по този закон осъществени по Републиканската пътна мрежа
се установяват длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура", а
съгласно ал.3, т.1 на същия член НП се издават от председателя на
управителния съвет на агенцията или от упълномощено от председателя на
управителния съвет длъжностно лице от агенцията.
В случая видно от приложените към АНП два броя заповеди на
председателя на УС на АПИ, както актосъставителя, така и издателя на НП -
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, са разполагали с компетентност да ангажират адм.
наказателната отговорност, съответно да наложат на въззивника адм.
наказание за това нарушение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна като искането е
направено своевременно. При този изход на делото обаче (НП подлежи на
отмяна) искането се явява неоснователно.
6
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 7664 от 20.04.2022год. на началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Т. Г. Т. ЕГН
**********, за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДП вр. чл. 8,
ал.2, чл. 8, ал.1 и чл. 37, ал.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ, е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 750лв., на основание чл. 177,
ал.3, т.1, пр.3 от Закона за пътищата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7