№ 120
гр. Айтос, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20252110100230 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по молба на Х. С. Х., ЕГН **********,
с посочен адрес: ***. Предявена е молба за промяна в собственото, бащино и фамилно име
на молителя от „Х. С. Х.“ на Х. С. Х.. Молителят твърди, че с тези имена е известен сред
близките си и в обществото. Ангажира доказателства с оглед твърдяното в молбата.
Предявената молба се поддържа в съдебно заседание от молителя, чрез процесуалния му
представител адв.Р.Н. от БАК.
Заинтересованата страна - Община Айтос не се представлява по делото, но
изпраща становище за основателност на молбата единството по отношение промяна в
собственото име на молителя. В останалата част на искането, счита за недопустимо и в
противоречие с императивната разпоредба на чл.14 от ЗГР възприемане за презиме и
фамилно име на молителя – в случая от „С. Х.“ (кореспондиращи със собственото име и
фамилията на бащата), с това което е било собственото име при раждането на бащата, но
невъзстановено впоследствие “С.“ , а досежно фамилията „Х.“ се сочи, че не съответства с
никое от имената на бащата – нито преди, нито след промяната в имената. Представя
писмени доказателства.
Районна прокуратура – Бургас, ТО - Айтос, чрез представителя си прокурор
М.С. - Г. излага становище за основателност на молбата досежно собственото и бащино име
на молителя, но в останалата й част възразява за уважаването й от съда. Излага позиция, че
желанието на молителя, но може да намери превес пред разпоредбите на гражданското
законодателство и в частност на разпоредбите на ЗГР при формиране на фамилното име на
българските граждани. Не ангажира доказателства.
1
Основанието на молбата е в чл.19 от Закона за гражданската регистрация
(ЗГР) и по реда на чл.531 и сл. от ГПК.
С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Молителят е роден на 01.08.1979 година в гр.Айтос и записан с имената Х. С.
Х., с родители: майка Й. Й. А. и баща С. Х. Я., видно от приложеното копие на акт за
раждане № 500/04.08.1979г. и издаденото въз основа на него удостоверение, двете на
Община Айтос.
По делото не се сочат данни и липсват доказателства за извършени промени в
имената на молителя от раждането му до момента, а и на неговите родители в посочения
период – от 01.08.1979г. до образуване на настоящото съдебно производство.
Видно от изложеното в молбата и поддържано в с.з., а също и от ангажираните
гласни доказателства – показанията на св. С. Х. Я. - баща на молителя, синът му се
представял единствено с името Х. С. и именно по този начин към него и към момента се
обръщали близки и приятели, а дори и колегите му в ***. Свидетелят твърди, че презимето
С. съответства на личното име, с което самият той е бил записан при раждането си, но което
родителите му са променили още докато е бил дете. Твърди, че макар да е имал намерение,
никога не е правил постъпки да възстанови рождените си имена. Не сочи, извън изложените
съображения, някакво конкретно основание за решението на молителя или за срещани в
ежедневието трудности, свързани с разликата в имената на сина му - по документи и в
обичайното обкръжение.
При изложената фактическа обстановка следва да се приеме, че на практика
рожденото име на молителя е възприето само формално – по документи и не изпълнява
житейската си функция на форма на обръщение и наименование на лицето. При това
положение и като взе предвид ангажираните гласни и писмени доказателства, съдът намира,
че се доказа по безспорен начин наличието на “важни причини” по смисъла на Закона, които
да налагат допускане на промяна в единството относно собственото име на молителя от
„Х.“ на Х..
В останалата си част – досежно исканата промяна в бащиното и фамилно име на
молителя, съдът съобрази следното:
От ангажираните доказателства се установява, че бащата на Х. С. Х., както при
раждането на сина му, така и към настоящия момент е с имената „С. Х. Я. “ и независимо, че
самият той при раждането си е бил записан със собствено име С., още в детска възраст е
възприел и записан с името С.. Няма доказателства бащата по документи да е възстановил
рожденото си име, а освен това никога не е бил с фамилия Х. (рождената му фамилия е била
„К.“, видно от приложен акт з раждане № 78/13.02.1975г. на Община Айтос).
2
При така установеното, следва да се отчете, че при постановяване на решението
си, съдът е длъжен да се съобрази със законовите разпоредби, а не с желанието на страните,
когато същото не кореспондира с принципите на ЗГР. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1
ЗГР, фамилното име на едно лице се формира от бащиното или фамилното име на бащата, с
наставка съобразно пола на детето, освен ако семейните, етнически или религиозни
традиции на семейството повеляват нещо различно. Същевременно разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗГР допуска промяна на фамилното име на лицето, когато е обществено неудобно
или опозоряващо, или важни причини налагат това. Предвид основните принципи на
гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на
името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги
следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и 14 от ЗГР (и посочените в
тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на
физическото лице, в който смисъл е трайната съдебна практика ( напр.Решение № 434,
постановено по чл.290 ГПК, от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 712/2009 г., IV г. о., ГК).
Обстоятелството, че молителят желае да приеме различно фамилно име от това,
отразено в официалните документи на родителя му (бащата), не обуславя наличието на
важна причина за промяната на фамилията и не съставлява основание за допускане на
търсената промяна във фамилното име на молителя. Не е „важно обстоятелство” по смисъла
на чл.19 ЗГР и обстоятелството, че някога в детските си години бащата на молителя е бил с
името С., което обаче, както самият той признава в показанията си, не е предприел
постъпки, за да възстанови.
Изложеното нито сочи на трайна промяна в личностовата идентичност на молителя,
нито обуславя обстоятелството, че той се идентифицира в обществото с презиме и фамилно
име, различно от вписаното в документите му за самоличност. Посочените от молителя
основания за искането за промяна на фамилното име, не посочват обективно състояние на
неудобство у молителя от презимето и рождената му фамилия, които да са с такава
значимост, че да обусловят интереса от промяната им. Молбата в тази си част се явява освен
неоснователна и недоказана, като очевидно навсякъде пред държавните и обществените
институции молителят над 45 години ползва името „С. Х.“, с което същият се идентифицира
и във всички официални документи (дипломи, свидетелства и други лични документи), а
искането за промяна на „С. Х.“ е израз на субективното му желание, което в случая не
намира опора в закона. Исканата промяна само на основание личното желание на молителя в
случая би поставила редица проблемни ситуации с бъдещото му идентифициране, които не
са оправдани нито от гледна точка на обществения, нито от гледна точка на личния му
интерес. Следователно и поради липса на установени важни, по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР
причини за това, исканата промяна следва да бъде отказана. Само от характера на
производството - едностранно, безспорно и за съдействие на гражданина, не следва, че
промяната на името е допустима винаги по желание и лична преценка на молителя.
При това положение и като взе предвид ангажираните гласни и писмени
3
доказателства, съдът намира, че не се доказа по безспорен и категоричен начин наличието на
“важни причини” по смисъла на Закона, които да налагат допускане на промяна в презимето
и фамилията на молителя.
По изложените съображения, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна в собственото име на молителя от Х. С. Х., ЕГН
**********, с посочен адрес: *** на „Х.“ и оставя молбата в останалата част – за промяна
на презимето и фамилното име от „С. Х.“ на „С. Х.“ без уважение, като името на молителя
в цялост, след допусната промяна е Х. С. Х..
След влизане в сила на настоящото решение, препис от същото да се изпрати на
Община Айтос, за отразяване на промяната в регистрите за гражданското състояние и в
бюро „Съдимост” при съответния районен съд - по месторождение на молителя.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 1-седмичен
срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4