№ 45168
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110127529 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба - жалба, уточнена с молба от 06.07.2023 г., подадена от
Е. Д. М. против Прокуратурата на Република България с искане за осъждане на ответната
страна да заплати на ищеца сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унижение,
безпокойство, депресия, вследствие от незаконосъобразно действие на ответника,
изразяващо се в повдигане на обвинение с обвинителен акт по пр. преписка № 431/2013 г. по
описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.05.2023 г. до окончателното й
изплащане.
С постановено по делото определение от 24.10.2023 г. съдът, вземайки предвид
представените от ищеца декларация за материално и гражданско състояние от 23.06.2023 г. и
втора такава от 27.06.2033 г. със сходно съдържание, в които, под страх от ангажиране на
наказателната си отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни обстоятелства, Е. Д.
М. е удостоверил с подписа си, че не реализира месечен доход, не упражнява дейност като
едноличен търговец, не реализира доходи от рента или аренда, не получава пенсия, има
сключен граждански брак, но и съпругата му не получава доходи, безработен е и от
24.11.2013 г. е в затвора, няма недвижимо имущество, като издържа едно непълнолетно дете.
Посочва се още, че ищецът – декларатор се намира в лошо здравословно състояние,
притежава един автомобил – „***********“, произведен през 1992 г. и съобразявайки
данните от служебна бележка от 29.08.2022 г., издадена от ГД „Изпълнение на наказанията“
- Затвора град София, че ищецът по делото Е. М. полага доброволен неплатен труд, но не
получава трудово възнаграждение, а наред с това и тези от служебно изисканата
информация, от която се установява, че Е. Д. М. е регистриран като собственик на МПС -
лек автомобил „***********“ с рег. № *********, който е със служебно прекратена
регистрация, както и наличието на вписвания относно образувани съдебни дела – вписани
искови молби, респ. решение във връзка с недвижими имоти, страна по които е и ищецът по
настоящото дело, е уважил искането на ищеца по чл. 83, ал. 2 ГПК и същият е освободен от
задължението за внасяне на държавна такса в настоящото производство.
С Определение от 03.06.2024 г., по изложените в същото съображения, исковата молба
е върната, а производството по настоящото дело - прекратено.
1
Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба от 17.06.2024 г. от
ищеца, чрез процесуалния му представител адв. Ю., с искане за отмяната му и за връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
С разпореждане от 25.06.2024 г. и втори път с разпореждане от 08.08.2024 г. (след като
е оставено без уважение искането на адв. Ю. за отмяна на разпореждането от 25.06.2024 г.)
на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК, на ищеца са дадени
указания за представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на
частната жалба в размер на сумата от 15 лева.
Във връзка с тези указания по делото е постъпила молба от 11.09.2024 г. от ищеца, чрез
адв. Ю., с искане за освобождаване на ищеца от внасяне на държавната такса по
депозираната частна жалба въз основа на вече представената декларация, доколкото
декларираните със същата обстоятелства към настоящия момент са непроменени.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса и разноски
в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че не
разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на законоворегламентирания
институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита на тези лица. Критериите,
които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са доходите на молителя и на
неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение,
здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 12 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС,
компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и
разноски е съдът, пред когото е направено искането, а когато последното е направено след
подаване на жалба срещу акт на съда и преди изпращане на делото в по-горна инстанция,
произнася се администриращият жалбата съд.
В настоящия случай, с оглед вече декларираните от ищеца обстоятелства, както и от
данните, следващи от служебно изисканите справки, въз основа на които съдът е извършил
преценка и е освободил ищеца от внасянето на държавна такса по настоящото дело, предвид
и доводите за липсата на промяна в декларираните обстоятелства, се налага извод за
невъзможност на същия да внесе дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер
на сумата от 15 лева, поради което искането на ищеца следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М., с ЕГН: **********
от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване във връзка с
депозираната частна жалба с вх. № 197368/17.06.2024 г. срещу постановеното по настоящото
дело определение от 03.06.2024 г., с което исковата молба е върната, а производството по
делото – прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се връчи за сведение на молителя – лично - чрез
началника на Затвора – гр. София и чрез процесуалния му представител – адв. И. Ю..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2