№ 354
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000503166 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 262304 от 10.07.2022 г., постановено по гр. д. №
3983/2020 г. на СГС, I ГО, 9-ти състав, ответното АД „Юробанк България“ е
осъдено да заплати на ищеца Р. В. Р. на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД
сумата от 19 973.81 евро, представляваща недължимо платена въз основа на
нищожни клаузи валутна разлика по договор за кредит № HL37746 от
04.06.2008 г. за покупка на недвижим имот за периода от 12.05.2015 г. до
17.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране на
исковата молба на 18.05.2020 г. до окончателното плащане, като искът с
правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане и на сумата от 4 555.38 евро,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 18.05.2017 г. до 18.05.2020 г., е отхвърлен, като
неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение в неговата отхвърлителна
част е останал ищецът Р., който в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК го обжалва с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон.
Поддържа, че между същите страни относно същите нищожни клаузи от
същия договор за кредит е налице влязло в сила Решение № 7707/07.12.2018
г. по гр. д. №4342/2016 г. на СГС, 12-ти състав, исковата молба по което
1
представлявала покана до ответника по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД. Излага
съображения, че посочената разпоредба не съдържа изискване относно
съдържанието на поканата, поради което ответникът следва да се счита
изпаднал в забава и следователно дължи заплащане на законна лихва и за
периода 18.05.2017 г. – 18.05.2020 г. Моли решението в обжалваната част да
бъде отменено и претенцията по чл. 86 от ЗЗД да бъде уважена.
Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД в срока за отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК не ангажира становище по въззивната жалба.
Съдът, в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като
съобрази инвокираните доводи и събраните доказателства по делото, намира
следното:
Пред Градския съд са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.55, ал.1, т.1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД от Р. В. Р.
против „Юробанк България“ АД, за осъждането а банката да възстанови
получена от нея без основание сума в размер на 19 120.82 евро,
представляваща недължимо платена валутна разлика по договор за кредит №
HL37746 от 04.06.2008 г. за покупка на недвижим имот, въз основа на
нищожни клаузи, за периода от 12.05.2015 г. – 17.12.2019 г., ведно с лихвата
за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане и мораторна
лихва за периода от 18.05.2017 г. до 18.05.2020 г. в размер на 4 429.39 евро.
Решението в частта, в която исковете по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД са
уважени за сумата от 19 973.81 евро, като необжалвано, е влязло в сила.
Спорът пред въззивната инстанция е единствено относно дължимостта на
обезщетението за забава върху така присъдената като недължимо платена
сума, в размер на законната лихва.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните доказателства се установява, че между страните е бил сключен
договор за кредит № HL37746 от 04.06.2008 г. за покупка на недвижим имот,
в изпълнение на който ищецът е плащал месечните си вноски съгласно
клаузите на договора и съобразно погасителния план. С решение № 7707 от
07.12.2018 г. по гр. д. № 4342/ 2016 г. на СГС, 12 състав, е прогласена
нищожността на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора, като банката е
осъдена да заплати на ищеца сумата 13 244.12 евро, представляваща
недължимо платени надвнесени погасителни вноски през периода
13.04.2011 г. – 14.05.2015 г. , както и законната лихва върху тази сума за
периода от 08.04.2016 г. до окончателното й изплащане. По последващо
заведеното дело, решението по което е предмет на обжалване, е установено
недължимо плащане от страна на ищеца и на сумата от 19 973.81 евро,
представляваща недължимо платена надвнесена въз основа на същите
нищожни клаузи от договора за кредит разлика между курса на швейцарския
франк спрямо еврото, но за периода от 12.05.2015 г. до 17.12.2019 г.
По делото няма спор, че ищецът Р. не е отправял нарочна покана до
ответната банка за връщане на процесната недължимо заплатена от него сума
2
от 19 973.81 евро за този втори период. При тези данни основателността на
акцесорната му претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата е обосновано с връчването на приетата като
писмено доказателство в настоящето въззивно производство искова молба от
08.04.2016 г. на Р. Р. против „Юробанк България“ АД, въз основа на която е
било образувано първото по ред дело № 4342/2016 г. на СГС, 12-ти състав.
Искът е неоснователен. Съгласно чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД който е
получил нещо без основание е длъжен да го върне. Когато началната липса на
основание се дължи на нищожност и даденото, респ. полученото в тази
хипотеза представлява парична сума, то тази сума подлежи на връщане
изцяло. Но когато плащането е направено на части в определени периоди от
време и връщането се претендира също на части – всяка за отделен период, на
връщане по всяка отделна кондикция ще подлежи само предявената част.
Това произтича както от диспозитивното начало в процеса, така и от
принципа за свободата на волята в гражданските отношения, които дават
възможност на ищеца (в процесуалното му качество), респ. на обеднелия (в
материално-правно такова), да претендира своето субективно право на
вземане, било изцяло, било само отчасти. Във втория случай, на отправена
частична претенция за връщане на част от даденото при начална липса на
основание, длъжникът следва да върне само претендираната от него част.
Когато тази част се иска ведно с обезщетение за забава, поканата се отнася
само за нея, съответно – длъжникът се поставя в забава само за плащането на
същата тази част. Правото на обеднелия да иска връщане на недължимо
платеното от него не е периодично и не възниква последователно във
времето, за да може една покана да постави длъжника в забава и по
отношение на всички последващи вземания, които биха възникнали от
същото негово поведение. Поканата за плащане на обезщетение за забава
върху една конкретна част от недължимо платеното, има действие само за
тази част. Поради това разрешението, което важи напр. при дължимост на
обезщетение за лишаване от ползване на общ имот от съсобственик, е
неприложимо по отношение на вземанията за връщане на даденото по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД. По изложените съображения настоящият състав намира, че
съдържащото се искане за заплащане на обезщетение за забава в исковата
молба, въз основа на която е инициирано първото по ред производство по
иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
13 244.12 евро, като събрана от банката при начална липса на основание в
периода от 13.04.2011 г. до 14.04.2015 г., не съставлява отправена до
ответника по реда на чл.84, ал.2 от ЗЗД, покана и за заплащане на
претендираната мораторна лихва в размер на 4 555.38 евро за периода от
18.05.2017 г. до 18.05.2020 г. върху сума от 19 973.81 евро недължимо
платената в периода от 12.05.2015 г. до 17.12.2019 г.
По изложените съображения, вкл. съобразявайки постановките на
тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №
5/2017 г., съгласно което при връщане на дадено при начална липса на
3
основание в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение от поканата да изпълни, настоящият въззивен състав намери, че
ответната „Юробанк България“ АД не е била надлежно поканена по реда на
чл.84, ал.2 от ЗЗД и съответно не е изпаднала в забава за плащане на
главницата, формирана от недължимо платени суми в периода от 12.05.2015
г. до 17.12.2019 г., поради което за ищеца Р. не е възникнало правото на
мораторна лихва в размер на 4 555.38 евро за периода от 18.05.2017 г. до
18.05.2020 г.
Ето защо и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение, в неговата отхвърлителна част, като правилно следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262304 от 10.07.2022 г., постановено по
гр. д. №3983/2020 г. на СГС, I ГО, 9 състав, в обжалваната част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4