Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 101

гр. С., 30.05.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С. РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                       Районен съдия: МАРИНА ТРИФОНОВА        

при секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД дело № 39/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Й.В.Т. *** е обжалвал наказателно постановление /НП/ № 17-0338-000338 от 22.05.2017 г. на Началника на РУ на МВР – С. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност ,с което на основание чл.183,ал.5,т.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени  нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП,довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.Жалбоподателят сочи ,че не е извършил посоченото нарушение.Не е съгласен с фактическите констатации в АУАН и НП.Твърди ,че е налице непълна и неясна квалификация на нарушението.В наказателното постановление не е конкретизирано по коя от четирите хипотези на чл.6,т.1 от ЗДвП е ангажирана отговорността на нарушителя за посоченото нарушение.Жалбопадателят твърди ,че при издаването на атакуваното наказателно постановление са нарушени разпоредбите на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН ,като в НП и АУАН  не е описана максимално точно и прецизно фактическата обстановка и не е посочена правилната правна квалификация на нарушението.Искането е за отмяна изцяло на наказателното постановление .

         В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от С. С.–пълномощник на жалбоподателя ,в което поддържа жалбата и е развил съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.Моли съда да отмени наказателното постановление.

         Административно-наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

         Видно от обжалваното наказателно постановление № 17-0338-000338 от 22.05.2017 год. на Началника на РУП-С.., на Й.В.Т. *** , на основание чл.183,ал.5,т.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и са отнети 8 контролни точки, затова ,че 14.01.2017 год. около 09.30 часа в гр.С по бул.”И.”, в посока на движение от магазин „Б” към к.к.”Б.” е управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ ”, с рег.№ ..,като е навлязъл и преминал на червен /забранен/ сигнал на светофара при работеща трисекционна севетофарна уредба в нормален режим.

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 832361/14.01.2017 год. за установяване на административно нарушение.Актът е съставен в присъствието на един свидетел и е предявен на жалбоподателя на 14.01.2017 год.Констатациите в акта са идентични с отразените в наказателното постановление.

         По делото е разпитан свидетеля В.Г.Н. –актосъставител и Д.И.Х.-свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта ,показанията на които потвърждават констатациите в акта и наказателното постановление.

         При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –  неоснователна.

След служебно извършена проверка съдът констатира ,че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.Актът е съставен в присъствието и предявен на жалбоподателя Й. В.Т..

         След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,съдът намери,че не са налице основания за неговата отмяна . 

         Безспорно е установен факта на извършване на нарушението –на 14.01.2017 год. около 09.30 часа в гр.С по бул.”И.” ,в посока на движение от магазин „Б.” към к.к.”Б.” Й.В.Т. е управлявал лек автомобил марка „БМВ ”, с рег.№ …, навлязъл и преминал на червен сигнал на светофара при работеща трисекционна севетофарна уредба в нормален режим.

         Разпоредбата на чл.6 от ЗДвП създава задължение за участниците в движението да съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица ,упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата ,както и със светлинните сигнали ,с пътните знаци и с пътната маркировка ,като разпорежданията на длъжностните лица се изпълняват задължително и независимо от останалите средства за регулиране на движението.С тази разпоредба се създават правила за поведението на участниците в движението.

         Неоснователно е твърдението на жалбоподателя ,че при издаването на атакуваното наказателно постановление са нарушени разпоредбите на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН ,като в НП и АУАН  не е описана максимално точно и прецизно фактическата обстановка и не е посочена правилната правна квалификация на нарушението, довели до ограничаване правото на защита и до невъзможност да разбере какво нарушение е извършил

В конкретния случай ,както АУАН, така и НП ,съдържат датата ,часа и мястото на нарушението,посоката на движение на управлявания от Й.В.Т. лек автомобил ,а извършеното нарушение е описано ,както словесно ,така и с посочване на правната му квалификация. Тези обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое негово поведение е квалифицирано като административно нарушение и да организира адекватно защитата си.

Неоснователен се явява и доводът на жалбоподателя ,че не е извършил нарушението ,тъй като при навлизането му в кръстовището светофарната уредба не е работела ,а е мигал постоянен жълт сигнал.Доказателства в подкрепа на тези твърдения не се събраха по делото.Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели В.Н. и Д.Х. като последователни, логични и безпротиворечиви, които кореспондират както помежду си ,така и с приобщените по делото писмени доказателства и същевременно те са устойчиви във времето относно значимите за решаване на делото факти и са в корелация помежду си.В тези показания не са налице никакви съществени противоречия, същите са достоверни,като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото.В показанията си посочените по-горе свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на нарушението,време и място на осъществяването му,авторството, механизма на нарушенито.В този смисъл показанията на посочените свидетели установяват обективната страна на нарушението-фактът, че нарушителят Й.Т. е управлявал моторно превозно средство -лек автомобил марка марка „БМВ”, с рег.№ … навлязъл е и е преминал на червен сигнал на светофара при работеща трисекционна севетофарна уредба в нормален режим.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ,ал.2 от Закона за движение по пътищата- Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В случая по делото не беше оборена доказателствената сила на акта от жалбоподателя.

Административно-наказващият орган правилно е приложил и санкционната норма за съответното нарушение, като на основание  чл. 183, ал.5,т.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 100 лева.

Съдът не следва да обсъжда основанията и размера на отнетите контролни точки.Отнемането на контролните точки не е отделно административно наказание , а последица от наложеното наказание .То не подлежи нито на самостоятелно обжалване ,нито на съдебен контрол,наред едновременно с обжалването на наложеното наказание.

         В обобщение на изложеното съдът прие,че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление.

         Воден от горното и на основание чл.63 ,ал.1 от ЗАНН , съдът

 

Р  Е  Ш  И :

        

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0338-000338 от 22.05.2017 год. на Началника на РУП-С.,с което на Й.В.Т. *** ,на основание чл.183,ал.5,т.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд-С. област от получаване на съобщението.

                                                                       

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: