№ 3474
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20221100502763 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №474/25.01.2022г., постановено по гр.д. №41356/2021г. по описа
на СРС, 66 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Б. А. М.
срещу ЧУ „А.К.“ София искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на
уволнението, извършено със заповед №0153/27.05.2021г., за незаконно и
възстановяване ищцата на предишната работа „Асистент на заместник –
директора“ в ЧУ „А.К.“ София. Осъдена е Б. А. М. да заплати на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на ЧУ „А.К.“ София, сумата от 1560 лева разноски.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищцата Б. А. М., чрез
пълномощника адв. С. Л.-Н.. Излагат се оплаквания, че решението е
незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила. Неправилен бил изводът на
първоинстанционния съд, че длъжността, заемана от ищцата, е съкратена и не е
запазена трудовата функция на съкратената длъжност, както и че задълженията за
тази длъжност се е преразпределяла между други длъжности. В щатното
разписание на ответника към 01.01.2021г. съществували общо 9 щатни бройки за
длъжността „асистент“ в структурното звено „Администрация“ на ЧУ „А.К.“, като
1
общите служители в администрацията бил 44. В длъжностното щатно разписание
към 01.04.2021г. асистентите в структурно звено „Администрация“ били 5 щатни
бройки, а общият брой на служителите в администрацията бил 38. Това
означавало, че са премахнати общо 6 щатни бройки, като били намалени щатните
бройки в структурно звено „Администрация“, а длъжността заемана от ищцата
„асистент на зам. директора“ била съкратена. По делото не били представени
доказателства, от които да се направи извод, че президентът на Частно училище
„А.К.“ е овластен да прави промени в щатното разписание на ответника. Тези
оплаквания били направени с исковата молба, но съдът не ги обсъдил и не се
произнесъл въз основа на какви доказателства е прието, че промените в щатното
разписание са направени от оправомощено за това лице. Ищцата не оспорвала
правото му да прекратява трудовия й договор, но правомощията на директора да
променя щатното разписание следвало да бъдат доказани от ответника.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че не е следвало да бъде извършен
подбор, съобразно разпоредбата на чл.329 от КТ. В представеното щатно
разписание към 01.04.2021г. длъжността, заемана от ищцата, била съкратена, но
задълженията и функциите на тази длъжност били изцяло и напълно запазени.
Същите продължавали да бъдат част от дейността на училището и да се
осъществяват в пълен обем, както от офиса на декана, така и от неговите
съветници и от други служители в административните отдели. Излагат се доводи,
че след като дейността, осъществявана от ищцата, е запазена, е приложима
разпоредбата на чл.329 от КТ. Подбор не бил извършван и това правело
уволнението незаконно. Съдът не обсъдил и оплакването, че преди да излезе в
отпуск за бременност и раждане ищцата изпълнявала в пълен обем задълженията
си, посочени в длъжностната й характеристика. След раждане на детето й, тя
ползвала предвидените в КТ отпуски и след завръщането си от отпуск по
майчинство, ползвала натрупания платен годишен отпуск. Ползвала и отпуск по
болест, но нямало данни този отпуск да е ползван неправомерно или
работодателят да е оспорвал болничните листове. Твърдението на ответника, че
ищцата е отсъствала твърде често от работа и не могла да изпълнява трудовите си
задължения, сочели за нарушение на чл.8 от КТ от страна на работодателя, тъй
като именно поради тези отсъствия, работодателят недобросъвестно, без да спази
изискванията на закона и чл.329 от КТ, прекратил трудовия договор на ищцата.
Неправилен бил и изводът на съда, че ищцата била личен асистент на длъжностно
лице – зам. директор и следвало да съществува доверие. Поддържа се, че липсата
на доверие между ръководителя и личния му асистент не е основание за
2
прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата. По делото били
събрани доказателства – препоръки, изготвени от зам. директора и от президента
на училището, от които се установявало, че доверието не е нарушено. Ищцата
изпълнявала задълженията си както по време на присъствената работа в
училището, така и при работата от разстояние. С оглед изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна Частно училище „А.К.“, представлявано от адв. А. А. и адв.
С.С.. Излагат се доводи, че е налице реално съкращаване в щата, а не фиктивно
такова. В структурата на ответника била предприета реорганизация с цел
оптимизиране на дейността и намаляване на разходите, довела до съкращаване на
няколко щатни бройки, в т.ч. и длъжността на ищцата. Трудовата й функция била
отчасти премахната, а отчасти – преразпределена към други съществуващи
длъжности. Решението за съкращаване на щатни бройки било взето от
компетентния за това орган – президента на Колежа и не подлежало на съдебен
контрол, доколкото било взето от съображения за икономическа целесъобразност.
Ищцата не оспорила управленската компетентност на директора да издаде и да
подпише уволнителната заповед, поради което възражението за липса на
компетентност по отношение на извършване на едностранни промени в щатното
разписание било изцяло неоснователно и противоречало на правната и житейска
логика. Именно той имал правомощията еднолично и в рамките на
работодателската му компетентност да оптимизира дейността и да закрива стари,
респ. да открива нови щатни бройки, доколкото това били съображения от
икономическо естество и негова лична преценка за ефективност на работния
процес. В случая работодателят премахвал единствената щатна длъжност
„Асистент на заместник – директора“, респективно упражняването на подбор се
извършвало по негова преценка без да бъде задължително. Не съществували
други сходни като трудови задължения длъжности на закритата до степен, която
да наложи задължение на работодателя за извършване на подбор. Въззивницата
посочвала като сходни и налагащи процедура по подбор длъжности, съдържащи в
названието си думата „асистент“, но задълженията на различните асистенти били
специфични. Дори да имало сходство по някои пунктове, то не било достатъчно да
обуслови нуждата от подбор. От гледна точка на подчинеността към по-
вишестоящ в съответния отдел и структура, единствено ищцата била подчинена на
заместник-директора като неин пряк ръководител, макар всички служители да са
3
подчинени на директора на училището. Правилно първоинстанционният съд
приел, че длъжността „асистент на заместник – директора“ е единствена по рода
си и не се откриват съществени сходства с други длъжности в училището.
Несъстоятелно било възражението, наведено във въззивната жалба, че отделни
дейности са запазени и продължават да се осъществяват в пълен обем, като самата
въззивница посочвала, че те се изпълняват от офиса на декана и от неговите
съветници и служители в административните отдели, следователно нямало
необходимост от запазването на отделна длъжност „Асистент на заместник –
директора“. Възражението, че работодателят недобросъвестно и в противоречие с
принципа на чл.8 от КТ прекратил трудовото правоотношение на ищцата било
недопустимо, тъй като същото било направено едва пред въззивния съд. Не била
застъпвана от ответната страна теза, че служителката е отсъствала от работа по
причини, които могат да й се вменят във вина. Продължителните периоди на
отсъствие били споменати единствено с цел да се обоснове, че са попречили на
въззивницата да осъществява ефективно част от трудовите си задължения, като
например дейността по „академична подкрепа“. Това задължение не можело да се
изпълнява ефективно от ищцата и това наложило превъзлагането му на
педагогически и непедагогически персонал. С оглед обстоятелството, че
работодателят успял да превъзложи успешно част от дейността на ищцата на
други лица поради нейното продължително отсъствие, запазването на длъжността
й се оказало нецелесъобразно. Посочва се, че ищцата не е твърдяла, че
уволнението се дължи на компрометиране на доверието между нея и прекия й
ръководител, поради което това възражение било преклудирано. Това възражение
било и неоснователно, тъй като работодателят не оспорвал професионалните и
делови качества на ищцата, както и обстоятелството, че същата е изпълнявала
добросъвестно, качествено и своевременно задълженията си. Поради изложеното
моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Постъпила е и частна жалба от ищцата Б. А. М., чрез пълномощника адв. С.
Л.-Н., срещу определение №5006/25.02.2022г., постановено гр.д. №41356/2021г.
на СРС, 66 състав, по реда на чл.248 от ГПК. Излагат се доводи, че присъдените
на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лева са
прекомерни и не съответстват на естеството на спора. Необоснован бил изводът
на съда, че се касае за дело с правна сложност и присъденото възнаграждение не
съответствало на броя на проведените съдебни заседания и на извършената по
делото работа от процесуалния представител на ответника. Поради изложеното
4
моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде намален размерът на
присъдените разноски на ответника.
Насрещната страна Частно училище „А.К.“, чрез адв. А. А. и адв. С.С., е
подал писмен отговор, с който частната жалба се оспорва изцяло. Излагат се
доводи, че според чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнаграждението по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа е не по-малко от размера на минималната
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението. Неправилно било
тълкуването, че Наредбата не предвиждала определяне на адвокатско
възнаграждение за всеки от исковете. Поддържа се, че хонорар от 1300 лева без
ДДС не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на делото и
предвид обичайните размери на адвокатските възнаграждения в практиката,
себестойността на адвокатските услуги и цената на живота. Страна по договора за
правна защита и съдействие не бил индивидуално практикуващ адвокат, а
реномирано адвокатско дружество, чиято ценова политика трябвало да отчита и
непрекъснато увеличаващите се разходи за упражняване на дейността. По делото
бил изготвен отговор на исковата молба, молба за приемане на нови
доказателства, писмено становище по доказателствата и доказателствените
искания, писмена защита, както и било осъществено процесуално
представителство в проведените по делото открити съдебни заседания. Съобразно
константната съдебна практика следвало да бъде присъден и начисленият върху
адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС. Поради изложеното
моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
5
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са
правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за
спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК,
които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите
по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Асистент на
заместник – директора“ при ответника и с атакуваната заповед работодателят е
прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1,
т.2 от КТ.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение
поради съкращаване в щата се предпоставя от следния фактически състав: 1/ да е
налице премахване, считано от определен бъдещ момент на отделни длъжности от
утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или
учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции;
2/ съкращението да е реално т. е съответната трудова функция действително да се
премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й
длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3/ да е налице към
момента на уволнението – датата на уволнението трябва да съвпада или да следва
датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване; 4/ да е извършено
по съответния ред, от компетентен орган, като ако за работодателя е налице
задължение да извърши подбор, той следва да бъде осъществен в съответствие
със законоустановените критерии при извършване на обективна оценка на
качествата на всички служители, заемащи съкращаваната длъжност.
Съгласно ТР № 5/26.10.2021 г. по т. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС
6
основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е
налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от
обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на
уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е
извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава
намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците или служителите. Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2
КТ, при съкращаване на щата, работодателят може да прекрати трудовия договор,
като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по
чл. 326, ал. 2 КТ. В този случай, работодателят има право на подбор и може в
интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре /чл. 329, ал. 1 КТ/
Според разрешението, дадено с ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. дело №
3/2011 г., ОСГК, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от
работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре
подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се
приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво
на изпълнение на възложената работа.
В конкретния случай, със заповед №0122/31.03.2021г. на президента на А.К.
в София е утвърдено изменение в щатното разписание, считано от 01.04.2021г.,
като са съкратени 6 щатни бройки, сред които и заеманата от ищцата длъжност
„асистент на заместник – директора“.
Видно от щатното разписание на персонала, в сила от 01.04.2021г. такава
длъжност не е предвидена, като при съпоставка с предходното щатно разписание,
в сила от 01.01.2021г., в което е предвидена една щатна бройка за тази длъжност,
съдът приема за установено, че е налице съкращаване в щата на единствената
щатна бройка за длъжността „асистент на заместник – директора“, заемана от
ищцата. Неоснователни са изложените от ищцата доводи, че съкращаването в
щата не е извършено от компетентен орган. Видно от вписванията в Регистър
БУЛСТАТ Р.Т.Ю. е вписан като директор на ответника, т.е. именно това е лицето,
представляващо работодателя.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е приложимо само
7
когато съкращаването на щата е реално – т. е. когато не само е премахната
длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да
съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от нейното
наименование. Реално съкращаване на щата е налице, когато едни щатни бройки
се съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от
предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна длъжност
се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част от
задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови,
съществени трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане,
поради което се създава нова трудова функция и нова длъжност /т. е. разлика в
същността на извършваната работа/ – в този смисъл Решение № 66 от 28.03.2013
г. на ВКС по гр. д. № 332/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 75 от 27.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 154 от 18.04.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1279/2010 г., III г. о., ГК.
Реално е съкращаването на щата и когато се премахва щатна бройка за
определена длъжност без да отпадат трудовите й функции – когато част от тях се
запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се
разпределят между други длъжности в рамките на предприятието или извън него
/във втория случай само по граждански договор/ – виж Решение № 106 от
30.03.2015 г. на ВКС по гр. дело № 5857/2014 г., ІV г. о., ГК и Решение № 222 от
31.07.2014 г. на ВКС по гр. дело № 5394/2013 г., IV г. о., ГК. В тази насока
решенията са по целесъобразност и се вземат от работодателя с оглед нуждата от
ефективно управление на работната сила.
Въззивният съд приема, че в разглеждания случай е налице реално
съкращаване на щата. На първо място, длъжността на ищцата не фигурира в
новото щатно разписание на длъжностите при ответника. На следващо място се
установява от събраните по делото доказателства, че част от изпълняваните от
ищцата дейности са били разпределени към други длъжности, вече съществуващи
в щатното разписание на ответника. Същевременно не е налице идентичност
между заеманата от ищцата длъжност и други длъжности по щатното разписание
на ответника. Ищцата посочва няколко длъжности, които счита за сходни, като
изхожда от думата „асистент“, съдържаща се в наименованието на длъжностите,
но предвид специфичните дейности, осъществявани от тези длъжности и
съпоставянето на основните им функции въз основа на събраните по делото
доказателства, не може да се направи извод, че някоя от запазените длъжности е
идентична или сходна с длъжността, заемана от ищцата.
8
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото се
установява, че част от съществените функции на процесната длъжност са били
разпределени между други служители на ответника. Следователно, доколкото се
съкращават щатове, а не дейности, които могат да бъдат реализирани и по друг
начин – чрез възлагането им на някой друг в рамките на предприятието или извън
него, то съкращаването на щата има реален характер.
В този смисъл и доколкото уволнението на ищцата е извършено след взето
решение от компетентия орган за закриване на единствената щатна бройка за
процесната длъжност, то за работодателя не е възникнало и задължение за
извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ (преценката за задължителност на
подбора се прави спрямо длъжностите, съществували по щатно разписание преди
изменението, като същият е задължителен само при идентичност на длъжностите
– виж Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГК, както и Решение № 203 от 03.01.2020 г. по гр. дело № 696/2019 г., ІІІ г. о.,
ГК).
Възражението, поддържано във въззивната жалба, че е налице нарушение на
чл.8 от КТ от страна на работодателя, не следва да бъде обсъждано, тъй като е
заявено за първи път едва с въззивната жалба.
Поради това настоящият състав приема, че ответникът - работодател
законосъобразно е упражнил субективното си потестативно право да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а
предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява
неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Предвид неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
неоснователен се явява и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на предишната работа.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лева с включен ДДС, като съдът приема за
основателно направеното от процесуалния представител на въззивника
възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
9
възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
извършените от пълномощника на страната процесуални действия.
По частната жалба:
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбата на ищцата за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските, като бъдат намалени присъдените разноски за процесуално
представителство на ответника поради прекомерност. Първоинстанционният съд е
приел, че делото се отличава с известна фактическа сложност, основанието за
уволнение предполага анализ на щатните бройки при ответника, разпитани са
двама свидетели, проведени са две съдебни заседания, както и възнаграждението е
с включен ДДС.
Въззивната инстанция намира, че така постановеното определение е
неправилно. В случая, видно от становищата на ответника, поддържани пред двете
съдебни инстанции заплатеното възнаграждение е начислено за защита по двете
искови претенции – за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност. Въззивният съд не споделя изложените от
ответника аргументи, че уговорките относно размера на адвокатското
възнаграждение по процесния договор за правна защита и съдействие са
съобразени с разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ, допускаща уговаряне на
възнаграждение за всеки от съединените искове поотделно. На първо място следва
да се отбележи, че не винаги съединените искове налагат отделна защита. Това не
е така, когато едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и
съдът да я докладва, разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея,
решението изцяло се определя от установените факти и правните изводи по
главния иск. При кумулативно съединени обусловени искове често се наблюдава
акцесорност, какъвто е и настоящият случай. Нужда от определяне на
възнаграждение поотделно ще възникне при друг тип съединяване на искове
(оценям и неоценяем, вещен и облигационен, установителен и конститутивен и др.
подобни), налагащи несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от тях,
независимо от съотношението, в което са съединени. Настоящата хипотеза не е
такава, поради което разноските на ответника за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат намалени, като съобразно фактическата и правна сложност на
делото, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия от
пълномощника на страната, съдът намира, че в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева с ДДС.
10
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №474/25.01.2022г., постановено по гр.д.
№41356/2021г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА Б. А. М. да заплати на Частно училище „А.К.“ разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 960 лева.
ОТМЕНЯ определение №5006/25.02.2022г., постановено гр.д.
№41356/2021г. на СРС, 66 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №474/25.01.2022г., постановено по гр.д. №41356/2021г.
по описа на СРС, 66 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА разноските
за адвокатско възнаграждение, които Б. А. М. е осъдена да заплати на Частно
училище „А.К.“ от 1560 лева на 1080 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11