Решение по дело №1538/2021 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2021г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в публично заседание на девети септември 2021г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Йордан Димов

 

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Тони Томов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 1538 по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от В.А.Ч. срещу Решение № 55/31.05.2021г. постановено по НАХД № 38/2021г. по описа на ПРС, с което е потвърдено НП № 6657/23.12.2019г. на началника на отдел в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.

В касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

Ответникът, в писмени бележки и в открито съдебно заседание чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 55/31.05.2021г. постановено по НАХД № 38/2021г. по описа на ПРС, с което е потвърдено НП № 6657/23.12.2019г. на началника на отдел в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София. С НП на В.А.Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на  1000лв. на основание чл.53,ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП.

 

Въззивният съд е приел, че на 02.12.2019г. в 16.00 часа, на път А2, км.386, на 100м. след разклона за с.Ветрино в посока гр.Шумен – гр.Варна г-н Ч. е управлявал съчленено пътно превозно средство с 5 – оси – МПС с две оси марка „Рено Премиум“, модел „420 ДЦИ“, с рег.№ ***и полуремарке с три оси с рег.№ ***. При проверката е извършено измерване с техническо средство – надлежно калибрована електронна везна е измерено общото тегло на управляваното от жалбоподателя ППС. Установено е, че са надвишени нормите определени в Наредба №11 от 2001г. на МРРБ за извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва: измереното натоварване на задвижваща (2-ра) единична ос на ППС е 11,900т. при допустими 11,500т. и при измерено разстояние между осите 1.32м., сумата на натоварване на ос на полуремаркето е 28.800т. при допустими 24.00т., което определя МПС като тежко и поставя изискване за движението му по републиканските пътища да бъде представено разрешително или квитанция за платени пътни такси за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя – Агенция „Пътна инфраструктура“. Разрешение или доказателства за платени такси не са представени от водача на МПС, поради което служителите на АПК извършващи проверката са направили извод за съставомерност на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Наредбата. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от АНО и след анализ на относимата нормативна уредба, направил извод, че НП е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и го потвърдил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства.

Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение се свеждат до необсъждане на възраженията на г-н Ч. релевирани чрез процесуалния му представител за 1.липса на реквизити в НП; 2.липса на компетентност на органа издал НП; 3.нарушено право на защита на наказаното лице, тъй като в НП не се съдържало яснота за какво точно деяние се налага санкцията;4.неправилно ангажиране на административно наказателната отговорност на водача на МПС, а не на лицето превозвач, като се позовава на разпоредбата на чл.11 от Наредбата и 5.оспорва годността на техническото средство, с което е извършено измерването.

Касационната инстанция намира доводите на касатора за неоснователни. Посочените като касационни основания не са нови. Релевирани са и пред въззивния съд. Въззивната инстанция е констатирала, че АУАН и НП са съставен /издаден от надлежно упълномощени лица. Този извод е правилен и е обоснован от представените към НП заповеди №№ РД -11-1267/17.10.2019г.; РД-11-1266/17.10.2019г. на Председателя на УС на АПИ. Районният съдия е извършил проверка и е събрал доказателства относно техническата годност на електронната везна, с която е извършена проверката. Тези доказателства не са оспорени в хода на съдебното производство пред районния съд и са обосновали извода на решаващия съдия за техническа изправност на електронната везна. В оспорения съдебен акт освен това се съдържат мотиви и относно липсата на реквизити в НП и яснотата за какво точно деяние е ангажирана административно наказателната отговорност на водача на МПС, както и относно тълкуването на разпоредбите на ЗП и Наредбата относно лицата, чиято административно наказателна отговорност следва да бъде ангажирана за този вид нарушения. Мотивите на съда не са пространни, но са ясни и последователни. Касационната инстанция ги намира за правилни. От съдържанието на НП става ясно за какво точно деяние е ангажирана административно наказателната отговорност на г-н Ч., а именно, за това, че е управлявал тежко МПС с измереното натоварване на задвижваща (2-ра) единична ос на ППС е 11,900т. при допустими 11,500т. и при измерено разстояние между осите 1.32м., сумата на натоварване на ос на полуремаркето е 28.800т. при допустими 24.00т. без да е заплатена такса за движението му по републиканските пътища или без да е издадено разрешение от АПИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП: „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1,т.2 от ЗП:“ Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя“.

Съвместният анализ на цитираните разпоредби налага извод, че забраната предвидена с разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, респ. административното наказание по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП са предвидени не за определена категория лица (както сочи, касаторът), а за всички лица (без значение дали попадат в обхвата на понятието „превозвач“ или собственик на МПС или са само водачи). Налага се извод, че след като г-н Ч. е управлявал МПС в нарушение на забраната чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, като не е представил надлежно разрешение или доказателство за платена такса на АПИ, по отношение на извършеното от него деяние правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.

От горното следва, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение № 55/31.05.2021г. постановено по НАХД № 38/2021г. по описа на ПРС следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и при надлежното и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящия касационен състав присъжда в полза на АПИ 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55/31.05.2021г. постановено по НАХД № 38/2021г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА В.А.Ч., ЕГН **********,*** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ 80лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.